Решение по дело №461/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260017/06.06.2022 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.05.2022 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                           РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 461/2020 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния представител А.П.И. *** срещу решение № 260 007/23.08.2020 год по гр.д. № 122/2017 год на Окръжен съд Разград, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 74 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм). Излагат се доводи, че на отнемане подлежат и активите, придобити от проверяваното лице без доказан законен произход на средствата, дори когато тези активи не са налични, но няма доказателства да са напуснали патримониума на проверяваното лице, или да са изразходвани. Оспорват се изводите на съда относно паричните суми, внесени по банковите сметки на ответниците от трети лица чрез системите за разплащане Western Union и Money Gram Payment systems. Основанието за внасяне на тези суми не може да се извлече от представените банкови и преводни документи, поради което и не може да обоснове извод за законен произход на средствата. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

В срока по чл.263 ГПК не постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Подадена е въззивна жалба от Г.З.У. и Е.С.Ю., и двамата от с. Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, чрез адв. Е.С. срещу решение № 260 007/23.08.2020 год по гр.д. № 122/2017 год на Окръжен съд Разград, в частта, с която съдът е уважил предявените срещу тях на осн. чл. 74 ЗОПДНПИ (отм) искове на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество. Навеждат доводи, че като доход следва да бъдат включени постъпилите суми чрез системите за бързо разплащане Western Union и Money Gram. Оспорват изводите на съда, че тези суми не могат да бъдат третирани като приход от дейност или друг източник на финансиране, изброени макар и неизчерпателно в разпоредбата на пар. 1 т.4 ДР ЗОПДНПИ (отм), поради неустановяване на основанието за получаването им. За неправилен намират извода на съда, че следва да бъдат отнети сумите, представляващи вноски на каса, както и левовата равностойност на преводи във валута от трети лица в чужбина. В подкрепа на гореизложеното цитират съдебна практика.

В постъпилия отговор от КПКОНПИ чрез процесуалния представител А.П.И. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Инвокира подробни доводи, че липсват твърдения от страна на ответниците за основание за получените суми чрез парични преводи, респективно законен източник за придобиването им. 

С определение № 260149/13.11.2020 год съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1 ГПК.

Към настоящия момент производството по преюдициалното заключение е приключило с постановено решение от 28.10.2021 год, поради което и процесуалната пречка по движение на делото е отпаднала.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на разглеждане е мотивираното искане от КПКОНПИ срещу Е.С.Ю. и Г.З.У. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 229 401,34 лв.

От събраните доказателства по делото е установено от фактическа страна следното:

Въз основа на уведомление № УВ-1769/25.08.2015 год от Окръжна прокуратура гр. Разград е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците. С присъда № 17/08.04.2016 год по НОХД № 53/2016 год на Окръжен съд Разград, влязла в сила на 26.04.2016 год, Е.С.У. е призната за виновна за това, че в периода от 01.01.2011 до 30.04.2015 год в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 63 от ЗДДФЛ в условията на продължавано престъпление, като не е подала в срока по чл. 53 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за придобитите през 2010-2014 год доходи, подлежащи на данъчно облагане, с данъчна основа в размер на 192 719,89 лв, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18 460,64 лв – престъпление по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 и чл. 26 ал.1 от НК, попадащо в приложното поле на чл. 22 от ЗОПДНПИ (отм).

С решение № 179/04.05.2017 год на КОНПИ е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица и е взето решение да се внесе в съда мотвирано искане за отнемането му в полза на държавата.

Периодът на проверката е от 02.09.2005 до 02.09.2015 год.

През този период ответниците са съжителствали на съпружески начала, а от 20.10.2009 год сключили граждански брак, прекратен на 03.05.2016 год с решение по гр.д. № 530/2016 год на Районен съд Разград. В едно домакинство с тях е живял и синът им З.Г.З., род. през 1991 год.

По делото са приети заключения на съдебно-икономическа и съдебно-автотехническа експертизи, от които е установено следното:

През проверявания период ответниците са придобили следното имущество:

1) Самостятелен стопански обект – сграда „Царевичен кош“ в с. Ясеновец, Разградска обл., със застроена площ 668 квм. В държавен имот с площ 1105 кв.м., за кйто е отреден УПИ XXXVв кв.21 по плана на селото, придобит при равни дялове от ответниците с нот.акт № 53/26.03.2008 год на стойност 31 000 лв, която сума е приета от ищеца като действителна пазарна цена.

2) Недвижим имот от 1105 кв.м. – прилежаща площ към сграда „Царевичен кош“ в стопански двор в строителните граници на с. Ясеновец, Разградска обл, придобит при равни дялове от ответниците съгласно Договор № 4/10.02.2009 год, сключен с Областна администрация Разград, за сумата 3172,44 лв, която сума е приета от ищеца като действитена пазарна цена.

Към датата на придобиване на посочените имоти ответниците не са притежавали доход с установен законен произход, който да е  достатъчен за заплащане на покупната цена.

Посочените имоти са отчуждени в полза на трето добросъвестно лице – „Олимп“ ООД с нот.акт № 53/26.02.2013 год за сумата 9700 лв. Съгласно заключението на експертизата пазарната стоност на имотите към датата на отчуждаване е 43 400 лв, от която сума след заявено изменение на иска, ищецът претендира за отнемане 21 700 лв, представляващи дела на Г.У..

3) Лек автомобил „Фолксваген Шаран 1,9“ с рег.№ РР 1686 АН, придобит от Г.У. с договор за покупко-продажба от 18.07.2007 год за сумата 10 400 лв. Към датата на придобиване на аавтомобила нетният доход на ответника е бил отрицателен, поради което не е установен законен призход на средствата за закупуването му. С договор от 23.08.2010 год автомобилът е отчужден за сумата 1000 лв. Пазарната му стойност съгласно заключението на САТЕ към датата на отчуждаване, е в размер на 8400 лв.

4) Товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР 9603 АТ, придобин от Г.У. на 25.09.2012 год за сумата 8385,02 лв. Според заключението на САТЕ пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 13 500 лв. Към този момент не са установени доходи от законен произход, които да са достатъчни за придобиване на автомобила.

5) Лек автомобил „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ с рег.№ РР 2060 АР, придобит от Г.У. на 03.05.2010 год за сумата от 6000 лв. Според заключението на САТЕ пазарната стойност на автомобила е 18 000 лв. Не са установени доходи със законен произход, достатъчни за придобиване на автомобила.

Товарният автомобил и лекият автомобил с бракоразводното решени са възложени в дял на Г.У., като за уравнение на дяловете Е.У. е получила общо 6 500 лв.

Преди проверявания период ответникът Г.У. е пртежавал товарен автомобил „Форд Транзит Т“ с рег.№ РР 3247 АС, закупен с договор от 12.07.2001 год, отчужден на 19.03.2010 год в полза на трето добросъвестно лице – Р.Ш.З., за сумата 200 лв. Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност към датата на отчуждаването е в размер на 4400 лв, която следва да се признае като законен доход.

 Преди проверявания период ответникът Г.У. е придобил въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност недвижим имот – дворно място с построени в него двуетажна монолитна жилищна сграда, едноетажна монолитна жилищна сграда, гараж и паянтовавторостепенна сграда – парцел XI-636 от кв. 32 по плана на с. Ясеновец, Разградска обл, който имот представлява се(мейно жилище и е извън обхвата на предявения иск.

Сборът на сумите – 83 300 лв се отнася към графата имущество, защото е придобито в проверявания период, част от него е налично в края на периода, а с друга част са сключени възмездни разпоредителни сделки с трети добросъвестни лица, поради които отнемането на имуществото е невъзможно. Съобразени са пазарните цени на имуществото към датата на придобиване, респ. отчуждаване.

През проверявания период ответниците са получили по банкови сметки суми, внесени от трети лица в общ размер 192 719,89 лв, според устновеното по НОХД № 53/2016 год. След приспадане на разходите за покупка на МПС и вноските, които ответниците са направили по банковите си сметки в общ размер 32 960 лв, остатъкът от сумите, получен от Е.У. от трети лица, включително и от чужбина, възлиза на 159 759,03 лв, които не са преобразувани в друго имущество. Съдът не включва тези суми в графата имущество, тъй като това са само суми, преминали през сметките на ответницата, които не са налични в края на проверявания период.

 Доходите, приходите и източниците на финансиране за въззивниците, определени по стойности, посочени в заключението на цитираната СИЕ, са в общ размер 15 488,89 лв, в т.ч. социални помощи, доходи от търговска дейност на Е.Ю. като едноличен търговец, продажба на МПС, притежавано от Г.У. преди проверявания период, стопанска дейност.

През същия период съгласно заключението на СИЕ ответниците са направили обичайни и извънредни разходи в общ размер 80 242,50 лв. В тази сума са включват разходите за издръжка на домакинството, разходи за покупка на недвижими имоти и МПС, пътувания в чужбина и др.

Нетният доход, определен при съпоставка между законните доходи и разходите е – 64 753,61 лв.  

При така установената фактическа обстановка, и споделяйки правните изводи, формирани в преобладаващата понастоящем съдебна практика, съдът намира следното:

Преди да се пристъпи към отнемане на имущество е необходимо на първо място да се установи дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя.

Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход.

Изброяването на законните източници на доходи съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ не е изчерпателно. От текста на разпоредбите следва, че критерий за законност на доходите е те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът на получаването на парични средства е без значение за това дали същите представляват законен доход. Законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. На отнемане обаче подлежи имущество - чл.141 от ЗПКОНПИ, а не доход (доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество, то: 1) трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2) да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ (защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата), а само 3/ в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане.

Безспорно, постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на сумите и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено, унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно чл.151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение.

Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото.

Видно от установеното по делото, ответниците нямат положителен нетен доход обобщено за проверявания период. Имуществото, което се придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, възлиза на 83 300 лв.  лв. Тъй като размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход е 0 лв (доходът не следва да се  пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като положителна величина, която да се сумира със сумата на имуществото), не надвишава посоченият в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, следва да се приеме, че не е налице значително несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба. Поради липсата на значително несъответствие и не може да се направи обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.

По изложените мотиви постновеното решение следва да бъде отменено в частта, с която на осн. чл. 70 във вр. с чл.63ал.2 т.4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ са отнети от Г.З.У. с ЕГН ********** в полза на държавата следните имущества: 1) ½ ид.ч. от лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ рег.№ РР 2060 АР, рама № KMHSH81WP7U110831 и двигател № D4E6994071, с пазарна стойноств размер на 6000 лв, и 2) ½ ид.ч. от товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР9603 АТ, рама № WDB9036621R767994 и двигател № 61298151016970 с пазарна стойност в размер на 4750 лв;  в частта, с която на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във  вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ са отнети от Е.С.Ю. с ЕГН ********** в полза на държавата сумата 159 759,03 лв, представляваща левова равностойност на преводи във валута от трети лица в чужбина в периода от 2010 до 2014 год, непреобразувана в друго имущество; в частта с която на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ е отнета в полза на държавата от от Е.С.Ю. с ЕГН ********** в полза на държавата сумата 1236,91 лв, представляваща вноски на каса по банкови сметки; на осн. чл. 72 във вр. с чл. 63 ал.2 т.2 във вр. с чл. 62 от ДОПДНПИ са отнети от Г.З.У. с ЕГН ********** и от Е.С.Ю. с ЕГН ********** сумата 8400 лв, представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Шаран 1,9 ТДИ“ с рег. № РР1686 АН към датата на отчуждаването му и сумата 21 000 лв, представляваща пазарната стойност на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с. Ясеновец, общ.Разград (стопански двор), целият с площ от 1105 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 1004, за който е отреден парцел XXXV-1004 от квартал 21 по регулационния план на село Ясеновец, Разградска обл., заедно с пострения в този поземлен имот самостоятелен стопански обект – „Царевичен кош“ на един етажсъс застроена площ от 668 кв.м. и застроен обем 2672 куб.м. към датата на отчуждаването му.

В частта, с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове срещу Е.С.Ю. с ЕГН ********** за отнемане на сумата 1299,95 лв, представляваща вноски от трети лица по банкови сметки и за отнемане на сумата 6500 лв, получена в уравнение на дяловете й от лек автомобил „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ рег.№ РР 2060 АР, рама № KMHSH81WP7U110831 и двигател № D4EВ6994071 и товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР9603 АТ, рама № WDB9036621R767994 и двигател № 61298151016970; за отнемане от Г.З.У. с ЕГН ********** на сумата 15 013 лв, представляваща вноски от трети лица по банкови сметки; за отнемане от Г.З.У. с ЕГН ********** и Е.С.Ю. с ЕГН ********** на сумата 4400 лв, представляваща пазарна стойност на товарен автомобил марка „Форд транзит Т“ с рег. № РР 3247 АС, към датата на отчуждаването му, решението следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за първа и въззивна инстанция. Според цената на исковете, разглеждани от настоящата инстанция – 229 401,34 лв, държавната такса за първа инстанция в размер на 4% възлиза на 9176,05 лв, а за настоящата инстанция в размер на 2% възлиза на 4588,03 лв  или общо сумата 13 764,08 лв.

В полза на ответниците следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 4000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение на осн. приложени списъци на разноските с доказателства за тяхното заплащане.

Водим от горното съдът

 

Р  Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 260 007/23.08.2020 год по гр.д. № 122/2017 год на Окръжен съд Разград, в частта, с която на осн. чл. 70 във вр. с чл.63 ал.2 т.4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ са отнети от Г.З.У. с ЕГН ********** в полза  на държавата следните имущества: 1) ½ ид.ч. от лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ рег.№ РР 2060 АР, рама № KMHSH81WP7U110831 и двигател № D4E6994071, с пазарна стойноств размер на 6000 лв, и 2) ½ ид.ч. от товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР9603 АТ, рама № WDB9036621R767994 и двигател № 61298151016970 с пазарна стойност в размер на 4750 лв;  в частта, с която на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във  вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ са отнети от Е.С.Ю. с ЕГН ********** в полза на държавата сумата 159 759,03 лв, представляваща левова равностойност на преводи във валута от трети лица в чужбина в периода от 2010 до 2014 год, непреобразувана в друго имущество; в частта с която на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ е отнета от Е.С.Ю. с ЕГН ********** в полза на държавата сумата 1236,91 лв, представляваща вноски на каса по банкови сметки; в частта, с която на осн. чл. 72 във вр. с чл. 63 ал.2 т.2 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ са отнети от Г.З.У. с ЕГН ********** и от Е.С.Ю. с ЕГН ********** в полза на държавата сумата 8400 лв, представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Шаран 1,9 ТДИ“ с рег. № РР1686 АН към датата на отчуждаването му и сумата 21 000 лв, представляваща пазарната стойност на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с. Ясеновец, общ.Разград (стопански двор), целият с площ от 1105 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 1004, за който е отреден парцел XXXV-1004 от квартал 21 по регулационния план на село Ясеновец, Разградска обл., заедно с построения в този поземлен имот самостоятелен стопански обект – „Царевичен кош“ на един етаж със застроена площ от 668 кв.м. и застроен обем 2672 куб.м. към датата на отчуждаването му и вместо него

 

П О С Т А Н О В И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на КПКОНПИ предявени, както следва:

1) Срещу Г.З.У. с ЕГН ********** на осн. чл. 70 във вр. с чл.63 ал.2 т.4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на следните имущества:  ½ ид.ч. от лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ рег.№ РР 2060 АР, рама № KMHSH81WP7U110831 и двигател № D4E6994071, с пазарна стойност в размер на 6000 лв, и  ½ ид.ч. от товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР9603 АТ, рама № WDB9036621R767994 и двигател № 61298151016970 с пазарна стойност в размер на 4750 лв; 

2) Срещу Е.С.Ю. с ЕГН ********** на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във  вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 159 759,03 лв, представляваща левова равностойност на преводи във валута от трети лица в чужбина в периода от 2010 до 2014 год, непреобразувана в друго имущество;

3) Срещу Е.С.Ю. с ЕГН ********** на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 1236,91 лв, представляваща вноски на каса по банкови сметки;

4) Срещу Г.З.У. с ЕГН ********** и Е.С.Ю. с ЕГН ********** на осн. чл. 72 във вр. с чл. 63 ал.2 т.2 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 8400 лв, представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Шаран 1,9 ТДИ“ с рег. № РР 1686 АН към датата на отчуждаването му и сумата 21 000 лв, представляваща пазарната стойност на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с. Ясеновец, общ.Разград (стопански двор), целият с площ от 1105 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 1004, за който е отреден парцел XXXV-1004 от квартал 21 по регулационния план на село Ясеновец, Разградска обл., заедно с построения в този поземлен имот самостоятелен стопански обект – „Царевичен кош“ на един етаж със застроена площ от 668 кв.м. и застроен обем 2672 куб.м. към датата на отчуждаването му, като неоснователни и недоказани.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове срещу Е.С.Ю. с ЕГН ********** за отнемане на сумата 1299,95 лв, представляваща вноски от трети лица по банкови сметки и за отнемане на сумата 6500 лв, получена в уравнение на дяловете й от лек автомобил „Хюндай“ модел „Санта Фе СМ“ рег.№ РР 2060 АР, рама № KMHSH81WP7U110831 и двигател № D4EВ6994071 и товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 CDI“ с рег. № РР9603 АТ, рама № WDB9036621R767994 и двигател № 61298151016970; за отнемане от Г.З.У. с ЕГН ********** на сумата 15 013 лв, представляваща вноски от трети лица по банкови сметки; за отнемане от Г.З.У. с ЕГН ********** и Е.С.Ю. с ЕГН ********** на сумата 4400 лв, представляваща пазарна стойност на товарен автомобил марка „Форд транзит Т“ с рег. № РР 3247 АС, към датата на отчуждаването му.

ОСЪЖДА КПКОНПИ  гр. София БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 13 764,08 лв за двете инстанции.

ОСЪЖДА КПКОНПИ  гр. София БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.З.У. с ЕГН ********** и Е.С.Ю. с ЕГН ********** сумата 4000 лв, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)