Решение по дело №379/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Екстрийм Системс“ ЕООД-П., против Решение №12/21.02.2023 г., постановено по АНД № 861 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че наказателното постановление и потвърждаващото го решение са неправилни и незаконосъобразни, поради обстоятелството, че по делото е представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022г. по досъдебно производство №263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ град Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив, по което е повдигнато обвинение на управителя М. П. Ш. за дейността на дружеството и на основание чл.33 от ЗАНН е поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. В решението си районният съд приемал липса на идентичност между субектите на двете производства, а отделно от това, че дори и да се приеме такава, то спрямо физическото лице няма приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Тези изводи на съда се считат за неоснователни и неправилни предвид обстоятелството, че е наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило наказателно производство и в тази връзка се твърди, че не съответстват на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл.49 от ХОПЕС. Твърди се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, Съдът на Европейския съюз с решение от 10.11.2022г. постановява, че правната уредба в чл.83а и следващите от ЗАНН противоречат на Хартата на основните права. Навеждат се доводи, че указанията в решението на СЕС са ясни и конкретни като в настоящия казус районният съд е следвало да се съобрази със същото , Според решението на СЕС, член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай, че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

В допълнителни писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи, че приетата от същите нова митническа стойност представлява реалната икономическа стойност на стоката. Оспорва се тази стойност да е била платена от дружеството жалбоподател или пък да представлява подлежаща на плащане цена. Предвид обстоятелството, че тази цена представлявала платената от дружеството изпращач цена при предходна покупко- продажба, същата не отговаряла на определението на чл. 70,§1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и не била приложима по отношение на процесната сделка по внос.

Ответникът, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнително депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на решението на Районен съд – Свиленград и на потвърденото с него НП, поради недоказаност на като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

С Наказателно постановление №BG2022/3000-394/НП от 09.11.2022г., издадено от Директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив, на „Екстрийм Системс“ ЕООД, се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 2 368,43 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание чл.234 ал.2 т.1 от Закон за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ (т.1 от НП) и не се присъжда равностойността на стоката – „Субару“ , модел: „Форестър“, тип: Pkw; цвят сив, бр. места 5, дата п. рег. 01-01-2016, раб. обем 1998, мощност 250 HPSAE, товаронос. 0, двигател не е открит, шаси JF2SJGDC5GH464093, деклариран с МД с МРН 20BG003010017984R0/05.08.2020г., на основание чл.234 ал.4 от ЗМ, тъй като същата липсва и размерът на избегнатите публични държавни вземания -2 368,43 лв., не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките – 3167,87 лв. (т.2 от НП).

С Решение №12/21.02.2023г., постановено по АНД №861/2022г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление№BG2022/3000-394/НП от 09.11.2022г., издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, в обжалваната му част по т.1, с която на „Екстрийм Системс“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 2 368,43 лв., на основание чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ, във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ като е присъдил в полза на Агенция „Митници“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

За да постанови оспореното решение, Районен съд Свиленград е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведената административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване правото на защита на дружеството – жалбоподател и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на оспореното НП. Приел е, че издателят на оспорения акт разполага с материална и териториална компетентност, че както АУАН, така и НП съдържат необходимите реквизити и не е налице нарушение по отношение формата и съдържанието на същите.

С оглед дължимата от съдебната инстанция преценка, дали наказаното лице е осъществило инкриминираното деяние, Районен съд Свиленград безусловно се е съгласил с приетото от страна на административно наказващия орган, че дружеството - жалбоподател е декларирало пред митническите органи с МД с МРН 20BG003010017984R0/05.08.2020г., употребяван пътнически автомобил с митническа стойност 1723,05 лв. и данъчна основа 1945,36 лв., вместо 9 051,06 лв. за митническа стойност и 10 123,52 лв. за данъчна основа, с което е избегнало частично заплащане на мито в размер на 732,80 лв. и ДДС в размер на 1 635,63 лв., предвид което е направил извод за доказаност на вмененото на дружеството административно нарушение по чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ.

Обсъдил е приложимостта на чл.28 от ЗАНН като е приел, че нарушението не може да бъде прието като такова с незначителна обществена опасност и случая да се квалифицира като маловажен. Посочил е, че наложената „имуществена санкция“ е правилно и законосъобразно определена и индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер, което налагало извод за невъзможност за намаляване на наложеното наказание.

Административен съд – Хасково, след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и приобщените такива по административната преписка, намира съдебното решение за постановено в противоречие с материалния закон.

Споделят се изложените от първоинстанционния съд съображения за безпристрастност и обективност на дадените свидетелски показания в хода на съдебното следствие, но не и тези за достоверност на приобщените писмени доказателства, възприети единствено поради факта, че са били изпратени от службите за международно сътрудничество на С.. Не се споделя направения въз основа на същите доказателства извод за доказаност на вмененото на дружеството - жалбоподател административно нарушение.

В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административно наказващия орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна така и от субективна страна на вмененото деяние. Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна и не се обследва субективната страна на деянието, но същото следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното наказателно постановление на дружеството жалбоподател се вменява избягване на частично заплащане на мито и ДДС по отношение на внесен от „Екстрийм Системс“ ЕООД от С. на територията на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба на процесната стока сключен между „Екстрийм Системс“ ЕООД и предходния й собственик, като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката. Наказващият орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството - жалбоподател стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е приел тази, декларирана от страна на износителя на стоката. Този извод е споделен и от ревизираната съдебна инстанция, която е посочила, че представените от страна на американските власти справки, съдържащи информация относно стойността, на която дружеството- изпращач е декларирало, че изнася процесната стока, са официални документи и съдържат достоверна информация.

В действителност изпратените от службите на С. справки са официални документи, но единствения категоричен извод, който може да се направи от тях е, че продавачът на стоката е декларирал тази цена като стойност на сделката. Дали същата стойност е реално платената по сделката цена или подлежащата на плащане такава от касатора, не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик. В действителност, декларираната от износителя сума пред митническите органи на С., като стойност на направения износ съвпада и със стойността, на която изпращачът е придобил собственост върху процесния автомобил от по- предишния й собственик, което обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства, но същата не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Екстрийм Системс“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил, и дружеството- продавач, като износител на стоката. Документите, касаещи сделката по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя не обвързват дружеството- жалбоподател, доколкото същото се явява трето, неучастващо по тази сделка лице и в тази връзка не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност в случая.

Безспорно, анализирайки цената, на която износителят е придобил собствеността на процесния автомобил, се стига до извод, че същата е по- висока от тази, на която по договор за покупко- продажба я продава на „Екстрийм Системс“ ЕООД, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че това е действителната и договорената цена на процесния автомобил. Споделят се изложените в писмените бележки съображения от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по- ниска от тази, на която е бил закупен. Но не това е същественото в случая, доколкото всички тези разсъждения са въпрос на предположения и догадки.

Същественото в процесния случай е, че административно наказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежащата на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било доказателства, че „Екстрийм Системс“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по- висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства, не може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че именно това е стойността, която „Екстрийм Системс“ ЕООД е следвало да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на С. писмени доказателства, предвид, че същите съдържат единствено и само информация относно стойността, на която изпращачът декларира, че изнася стоката. Последното обстоятелство обаче е действие на частноправен субект, какъвто се явява и жалбоподателят, и по никакъв начин предоставените от първия данни не могат да опровергаят или да имат преимуществено значение пред тези, предоставени от наказаното дружество.

Какви са възможностите за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се анализира в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите за ангажиране на административно наказателна отговорност обстоятелства. Последните обаче не се установяват да са налице, предвид изложените от настоящата инстанция аргументи за липса на каквито и да било доказателства, че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по сделката, платената такава или пък подлежащата на плащане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесното административно наказателно производство не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Екстрийм Системс“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административно наказващия орган размер.

При тези съображения съдът намира, че оспореното наказателно постановление е следвало да бъде отменено, предвид недоказаност на вмененото нарушение, а като е стигнал до различен правен извод, въззивният съд е постановил съдебния си акт при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, налагащо неговата отмяна.

Ето защо, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №12/21.02.2023 г., постановено по АНД № 861 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG2022/3000-394/НП от 09.11.2022г., издадено от Директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив, в обжалваната му част по т.1, с която на „Екстрийм Системс“ ЕООД, на основание чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 368,43 лв.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: