Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря А. Луканова, като
разгледа докладваното от съдията търг. дело
№ 2962 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх.№
140770/23.10.2017 г. на „М.И С.“ ООД, ЕИК - ********, със седалище и адрес на
управление *** подадена срещу „С.-Т.КМ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***.
Предявен за разглеждане е осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата в
размер от 13 625 евро – представляваща дължима неустойка за допусната
забава при плащане на уговорена наемна цена за ползване на отдаден по наем
недвижим имот в периода от м.01.2015 г. до м.05.2017 г. във връзка с действащ
договор за наем от 01.07.2014 г., като допуснатата забава е в размер на 535
дни, при уговорен по смисъла на чл. 8.1. от договора размер на неустойката
възлизащ на 25 евро на ден, ведно със законната лихва върху така претендираното
главно неустоечно вземане, считано от 23.10.2017 г. /датата на депозиране на ИМ
пред съда/ до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че между двете търговски
дружества е налице договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.07.2014г.,
за имот намиращ се в гр. София, ул. „********, магазин № 1, с обща застроена
площ 243,07 кв.м. По силата на сключения договор за наем ответникът следвало да
заплаща на ищеца месечна наемна цена от 317 евро (620 лв.) без ДДС за първите
четири месеца от влизане в сила на договора и 633 евро (1 238 лв.) без ДДС
до края на срока му. В договора са дефинирани конкретни клаузи за уреждане на
начина и срока за заплащане на задължението за наемна цена. Разплащането на
наемната цена съгласно чл. 2.5. от договора регламентира следната утвърдена от
страните схема: месечният наем се дължи всеки месец авансово до десето число на
месеца, за който се отнася заплащането, като се превежда по банков път.
Постигната е и уговорка за понасяне от наемателя на отговорност за неустойка за
забава в размер на 25 евро (48,89 лв.) за всеки просрочен ден в хипотезата,
когато е допуснато отклонение в изпълнението свързано със заплащане на наемната
цена в период излизащ извън рамките на 10 дни след уговорения падеж.
Твърденията на ищцовото дружество са, че за периода 11.01.2015 г. – 31.05.2017
г. ответното дружество е акумулирало задължение за забава за заплащане на
наемна цена по договор в размер на 13 625 евро (26 648,18 лв.), като
допусната забава е в пределите на 535 дни. Подържа се, че от кредитора до
длъжника са били отправяни системни устни оплаквания и молби за коректност, но
не последвал позитивен резултат по отношение плащането на наемната цена. Ищецът
акцентира, че по смисъла на договорната клауза на чл. 8.1. фиксирана в договора
за наем при забава на цяло или частично плащане на задължението за наемна
цена,то в тежест на наемателя се поражда и отговорност за заплащане на
дефинираната по-горе неустойка за забава за всеки просрочен ден.
Ответната страна – „С.-Т.КМ“
ООД е подала отговор в срока по чл. 367 ГПК чрез процесуалния си представител –
адв. К., като е посочено, че предявения иск е допустим, но по същество
неоснователен. Оспорва се размера на дължимата по договор неустойка, при довод,
че са съществували други устни уговорки между страните. А именно между страните
била постигната неформална уговорка за падежа на изпълнение на задължението за
плащане на наема по наемното правоотношение, които бил различен от утвърдения в
договора. Промяната се изразявала в това, че наемът трябвало да се заплаща от
ответника до 10-то число на месеца следващ този пред които е ползван имота, а
не на 10-то число за месеца, за който се дължи. На следващо място се отбелязва,
че между страните не са били коментирани забележки от страна на наемодателя
относно просрочване задължението на наемателя за заплащане на предвидената по
договора наемна цена. Изброяват се конкретни дати, на които от наемателя е било
извършвано плащане по задължение за наем. Застъпва се виждането, че поради
влошени отношения между страните и опит от страна на ищцовото дружество да
прекрати договора за наем между тях, което станало посредством нотариална
покана № 4894, т. 2, акт № 87 от 31.05.2017 г. е възникнал спор отнасящ се до
дължимата неустойка по договора. Сочи се, че свидетелство за коректното
заплащане на наемната цена е и факта, че след неволен пропуск на служител да
заплати месечния наем в пълен размер, като пропускът е била сумата равна на
следващия се ДДС, доплащане не е било незабавно изискано, а такова е направено
за пръв път едва след четири месеца с горепосочената нотариална покана. Ответникът
изтъква и това, че предвид добрите отношения между страните към този момент,
сочените в нотариалната покана задължения били погасени в същия ден. Споменато
е и това, че преди получаването на нотариална покана от ответника е
съществувала уговорка между страните наемите за месеците април и май да бъдат
платени едновременно. На следващо място с отговора се опонира срещу размера на
търсената неустойка, като се поддържа нейната нищожност, поради нарушаване на
добрите нрави. В този контекст се навежда аргумента, че обезпечителната и обезщетителна
цел на мораторната неустойка се неглижира, за сметка на целта да се санкционира
неизпълнението свързано със срока за плащане на наемната цена. Релевира се
тезата, че по смисъла на чл. 2.7. и 2.8. от договора, наемателят е длъжен да
плати депозит, като гаранция за изпълнението на задължението от наемателя в/
т.ч. и задължението за заплащане на наемната цена/ и репариране на вредите на наемодателя от
неизпълнението, като размера на дадения в полза на наемодателя депозит възлизал
на сумата от 1 500 лв. В този ред на мисли ролята на депозита била да
покрие задължения, в които попадат и такива съставляващи неплащане в срок на
наемната цена. Това
мотивира ответника да поддържа тезата, че ищеца е бил длъжен да избегне или
намали вредите от неизпълнение по договор посредством усвояването на депозита
от 1 500 лв. по смисъла на чл. 2.8. от договора. На следващо място
ответникът прави аналогия между размера на мораторната неустойка, уговорена в
договора за наем и законната лихва за забава, като заключва, че се констатира
драстичната разлика в техните стойности, като прави съпоставка на техните
размери за сочения период на закъснение от страна на ответника.
В срока по чл. 372 ГПК от ищецът – „М.И
С.“ ООД чрез процесуалният му представител – адвокат Б. се упражнява право на
допълнителна искова молба, с която страната пояснява и допълва първоначалната
си такава, респективно възразява по дадени фактически твърдения и правни
виждания на ответника развити в неговия отговор. Ищецът изразява становище за
неоснователност на същия. Твърденията му са концентрирани върху това, че с
нотариална покана № 4894, акт № 87 от 31.05.2017 г. счита договора за наем за
прекратен, обратно на твърденията на ответника. Изразява се несъгласие с
твърденията на ответното дружество, че между страните е съществувала устна
уговорка относно различен падеж за плащане на наемна цена от този уговорен в
подписания договор за наем. Навежда се аргумента, че наемодателя не е приемал
без забележки текущите плащания за наем, предвид факта, че съгласно договорните
клаузи те се извършвали единствено чрез банков превод. В допълнение изтъква, че
сочената уговорка от ответника за едновременно заплащане на два наема за
месеците - април и май 2017 г. е несъстоятелна. По отношение на възражението за
нищожност на клаузата отнасяща се за неустойката за забава по договор, изразява
несъгласие поради декларативния характер и липса на доказателствена стойност на
такова възражение. Счита, че внесеният депозит от 1 500 лв. при сключване
на договора за наем съгласно чл. 2.7. не представлява само ангажиране на
отговорност за договорно неизпълнение, като удовлетворяването от внесен депозит
е право, а на задължение на наемодателя. В допълнение, не приема за релевантно
сравнението на мораторната неустойка с дължимата ex lege законна лихва. Противопоставяне
има и относно това, че законната лихва в случая служи за евентуално
удовлетворяване претенциите на наемодателя за вреди от неизпълнение на договора
за наем. Напомня се, че рискът от неизпълнение на договорните отношения между
страните е в тежест на наемодателя. Предвид дългия срок на договора от 10
години, стойността на утвърдената неустойка и нейната санкционна функция е
кореспондираща на обема на поетия от наемодателя риск. Въвежда се и
твърдението, че ответното дружество е преотдало част от правото си на ползване
върху наетия недивим имот на друго дружество в противоречие с договорните
клаузи на наемното съглашение действащо между страните, като в рамките на
пренаемането страните били уговорили клаузи за параметри на мораторна неустойка
за забава надхвърлящи тези на уговорената по разглеждания договор за наем.
Всичко това мотивира ищеца да поддържа фактическите си твърдения за допусната
от длъжника забава в размер на 535 дни, по хронология на натрупване на тази забава,
ясно очертана още в първоначалната ИМ. Ищецът намира, че по всички констатации,
които се съдържат в хипотезата на отговора на ИМ трябва да се проведе насрещно
пълно и главно доказване от ответника носещ тежестта да ги установи. Предвид
изложеното се настоява, че породилата се и дължима за плащане неустойка възлиза
на исковата претенция и ответната страна следва да бъде осъдена да я заплати в
полза на ищеца.
Ответната страна – „С.-Т.КМ“ ООД
чрез пълномощника си по делото – адв. К. се е възползвалa от правото
си на допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 ГПК, като с него изразява
становището си по повод изнесените от ищеца в ДИМ фактически твърдения и правни
аргументи в подкрепа на заявеното от него парично притезание. За едностранното
прекратяване на договора с нотариална покана № 4894, акт № 87 от 31.05.2017 г. според ищеца е изпратена нотариална
покана от страна на ответника с № 130, т. V, рег. № 7261 от 02.05.2017 г., с
която счита ищеца за уведомен за липсата на предпоставки за едностранно и
предсрочно прекратяване на договора за наем. Допълва се и това, че в недвижимия
имот – обект на наемното правоотношение е извършено преустройство от наемателя
на стойност 60 000 лв. за да е възможно ползването му във връзка с
предвиденото в договора предназначение. Изпълнението на това преустройство
довело и до постигането на устна уговорка между страните за промяна в падежа за
заплащане на дължимия месечен наем. В подкрепа на това, че уговорка за промяна
в падежа на плащана на наемната цена е била постигната между страните, считано
от м.11.2014 г. от наемателя се привежда довода, че наемодателя по
правоотношението в периода от м.11.2014 г. до 31.05.2017 г. не се е
противопоставял на извършените плащания от наемателя именно съобразно изменения
падеж – до 10-то число на месеца следващ този, за които се начислява наемната
цена. Подобно възражение за несъответно на договора изпълнение на основното
задължение на наемателя не присъствало и в отправената от наемодателя до него
нотариална покана, с която ищеца се домогвал да постигне прекратяване на
облигационната връзка между страните. Едва с исковата си молба
дружеството-наемодателя навежда твърдения за допуснато отклонение в срочното
изпълнение на задължението за заплащане на уговорената наемна цена. Предвид
изложеното ответника отрича да е допускал състояние на забава в заплащането на
уговорените наемни вноски, което изключвало и възможността да се ангажира
договорната му отговорност за репариране на вреди чрез уговорената по наемния
договор неустойка за забава. Ответникът се спира детайлно върху изявлението на
ищеца направено с отправената нотариална покана от 31.05.2017 г., като отрича
изложените в нея твърдения за допуснато отклонение в изпълнението на
облигационните си задължения по договора, включително оспорва съществуването на
заявените в нея насрещни парични вземания, с които наемодателя е заявил, че
извършва компенсация със сумата по заплатения от наемателя гаранционен депозит
при сключване на договора. Акцентира се, че гаранционният депозит не следва да
се ползва за заплащане на неустойки за консумативни разходи за имота, тъй като
ответника е имал лични партиди, с които е уреждал задълженията си към
различните доставчици на режийни услуги. Поддържа тезата си направена с
отговора на ИМ за нищожност на клаузата т.8.1. за уговорена неустойка по
договора за наем, поради противоречието й с добрите нрави. Обръща се внимание
върху силно завишения санкционен
характер в размер на така уговорената неустойка, която се търси за заплащане от
длъжника. Позицията на ответника е, че подобен размер на неустойката надхвърля съществено евентуално претърпените
от кредитора вреди и съответно излиза извън обезпечителната и обезщетителната й
функции. Отбелязва се и че забавата за наем поради пропуск на плащане на ДДС в размер на 188 лв. за периода
01.2017 г. – 05.2017 г. възлиза на сумата от 3 250 евро (6356 лв.), като
твърди, че относно начина на формиране на продължителността на забавата, както
и относно определяне размера на вземането за неустойка с този отговор се
приповтарят вижданията на ответника изложени в първоначалния му такъв. Казва се
и това, че в хипотезата на бездействие от страна на кредитора, който не полага
дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите е причина за
настъпването им.
Съдът, след
като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения като писмено доказателство
по делото договор, сключен на 01.07.2014 г. страните са постигнали съгласие „М.И
С.“ ООД, в качеството си на наемодател, да отдаде на „С.-Т.КМ“ ООД за срок от
десет години ползването недвижим имот, а именно – магазин № 1 за промишлени
стоки, с прилежащи му складови помещения и санитарни възли и тераса, разположен
в жилищна сграда, находяща се в гр. София, на ул. „********.
В чл. 2.1. от договора за наем е
уговорено, че за наемателят се поражда насрещното задължение заплащането на
месечно наемно възнаграждение в размер на 317 евро без ДДС за първите четири
месеца от наемния период на действие на договора и в размер на 633 евро без ДДС
за оставащия срок на договора. В чл. 2.5. от договора е предвидено, че
плащането на наемната цена се извършва по нарочна банкова сметка ***сето число
на месеца, за който се отнася плащането.
Видно от чл. 2.7. от договора,
страните са се съгласили, че при сключването
на договора наемателят следва да предостави на наемодателя гаранционен
депозит в размер на сумата от 1 500 лв., който да служи като обезпечение
за изпълнението на задълженията на наемателя, произтичащи от договора за наем,
включително задължението му за заплащане на наемната цена. В чл. 2.8. от
наемната сделка е предвидено, че в случай, че наемодателят усвои целия или част
от гаранционния депозит, за наемателя възниква задължение в срок от 5 дни да
възстанови по сметка на наемодателя или в брой усвоената част от депозита.
В чл. 7.1. от договора страните са
предвидили условия, при които всяка от тях може да прекрати наемното
правоотношение, а именно – в случай, че наемателя полза имота при съществено
нарушение на уговореното или по начин, че съществено уврежда наетите помещения,
в случай, че наемателят не е заплатил в срок в част или пълния размер на месечната
наемна цена и забавата превишава 60 календарни дни, както и едностранно от
наемателя с шестмесечно писмено предизвестие.
В чл. 8.1. от договора за наем е
предвидено, че забавеното изпълнение на задължението на наемателя „С.-Т.КМ“ ООД
да заплати наемната цена в срок от 10 дни след уговорения падеж представлява
източник на възникващо в негова тежест задължение за престиране на мораторна
неустойка в размер на 25 евро (48,89 лв.) за всеки ден забава на всяка от
наемните вноски, без краен срок или установен по друг начин окончателен предел.Между
страните по делото не се спори, че при сключване на договора за наем „С.-Т.КМ“
ООД е предоставило на „М.И С.“ ООД уговорения в чл. 2.7. от договора
гаранционен депозит в размер на сумата от 1 500 лв.
Безспорно е между страните, а и се
установява от представените като писмени доказателства по делото 4 на брой
платежни нареждания и 19 на брой извлечения от банкова сметка ***, че „С.-Т.КМ“
ООД е платил в полза на „М.И С.“ ООД уговорената наемна цена за месеците от
януари 2015 г. до май 2017 г. От датите, посочени в платежните документи и в
извлеченията от банковата сметка на ответника се установява, че всяко от
плащанията е извършвано след предвидената в чл. 2.5. от договора за наем дата като
отделните наемни вноски са били просрочени общо с 825 дни, като при 535 от тях
просрочието е продължило повече от десет дни.
Други доказателства от значение за
спора не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен
иск при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно задължение в
тежест на неизправната страна по облигационното отношение да престира в полза
на кредитора определена парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението
на главното задължение, без да е необходимо доказването им. Възникването на
вземането за неустойка е поставено в зависимост от наличието на главно вземане,
чието изпълнение страните са обезпечили с валидна уговорка за неустойка, както
и допуснато от длъжника неизпълнение на главното задължение, дължащо се на
причина, за която той отговоря.
От писмените доказателства, събрани
в хода на производството, се доказа съществуването на правоотношение, породено
от сключения на 01.07.2014 г. между страните по делото договор за наем на
недвижим имот, по силата на което срещу предоставеното му за срок от десет
години ползване на съответния недвижим имот „С.-Т.КМ“ ООД се е задължило да
заплаща на „М.И С.“ ООД месечно наемно възнаграждение в размер на 317 евро без
ДДС за първите четири месеца от действието на договора и 633 евро без ДДС до
края на срока му. Наемната цена се заплаща до десето число на месеца, за който
се дължи. Между страните не се спори, че наемателят е изпълнил задължението си,
произтичащо от чл. 2.7 на договора да предостави на наемодателя депозит в
размер на 1 500 лева, предназначен да обезпечи изпълнението на
задълженията на наемателя, в т.ч. задължението му да заплаща наемната цена в
срок. Уговорено е, че наемателят се задължава да възстанови на наемодателя сума
в размер на правомерно усвоената част от депозита в срок от пет календарни дни
от усвояването. С уговорката, съдържаща се в чл. 7.1. от договора страните са
предвидили ограничение на правото на наемодателя да развали договора в случай
на неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена,
като са предвидили, че това право възниква едва в случай на забава, продължила
повече от 60 календарни дни.
В чл. 8.1. от договора за наем е
предвидено, че забавеното изпълнение на задължението на наемателя „С.-Т.КМ“ ООД
да заплати наемната цена в срок от 10 дни след уговорения падеж представлява
източник на възникващо в негова тежест задължение за престиране на мораторна
неустойка в размер на 25 евро (48,89 лв.) за всеки ден забава на всяка от
наемните вноски, без краен срок или установен по друг начин окончателен предел.
От доказателствата по делото се
установява, че задължението на наемателя за заплащане на наемната цена става
изискуемо в съответствие с първоначално уговореното в чл. 2.5. от договора за
наем, а именно – на всяко десето число от месеца, за който се дължи. Позоваването
на ответника за постигната между страните по наемното правоотношение неформална
уговорка за промяна на падежа на задължението за заплащане на наемната цена не
се подкрепят от наличния по делото доказателствен материал. Създадената у
ответника практика да осъществява плащанията по договора извън договорния срок
не може да се възприема, като наличие на формирана обща воля у страните за
трансформация в падежа на договорното задължение да се плаща месечната наемна
цена. Аргумент за подобно разбиране не може да се черпи и от поведението на
кредитора по паричното вземане, които е приемал осъществяваните по банковата му
сметка преводи. Актът на приеманото от кредитора изпълнение е последица от
неговият интерес да получи изпълнение, макар и забавено, което поведение обаче
няма как да се тълкува, като дадено съгласие за изменение в елемент на
договорното правоотношение, какъвто е падежа за плащане на уговорената месечна
наемна цена. При този извод за падежа на задължението за заплащане на наемната
цена, както и с оглед датите, на които се установява да са извършени отделните
периодични плащания, по отношение на които между страните по делото не се
спори, се установява, че всяко от наемните възнаграждения, дължими за периода
от м. януари 2015 г. до м. май 2017 г., е заплащано от наемателя със
закъснение, продължило повече от десет дни. Отделните наемни вноски са били
забавени общо 825 дни, като при 535 от тях забавата е продължила повече от
десет дни.
За да възникне вземането за
неустойка обаче по делото следва да бъде установено, че уговорката, с която неустойката е предвидена е
валидна, включително да бъде проверено дали същата съответства на императивните
правила на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми,
израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД и препятства възникването на претенцията за заплащането ѝ.
Критериите за преценка на случаите,
при които предвидената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД се извличат от неписани морални норми с правно значение, правните
последици от чието нарушаване са приравнени на тези на противоречието със
закона – нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с
добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
С оглед необходимостта преценката на
съда за съответствието на неустойката с добрите нрави да бъде основана на изводите
му по въпроса дали начинът, по който е уговорена конкретната неустойка,
осигурява постигането на присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, или излиза извън тях, то следва да бъдат съобразени всички
обстоятелства от значение за ефективното постигане на целите на неустойката с
оглед съдържанието на конкретното правоотношение.
В тази връзка въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да
бъде решен въз основа на комплексна преценка не само на съдържанието на
договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както
и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
На първо място, при преценката за
съответствието на предвидената в чл. 8.1. от договора за наем неустойка с
добрите нрави, следва да бъде съобразен паричният характер и конкретния размер на
задължението, чието изпълнение се обезпечава, вида на уговорената неустойка, а
именно – такава за забава, както и съотношението между размера на главния дълг
и този на неустойката. При извършване на съпоставка между уговорената в чл.
8.1. от договора за наем неустойка за забава, възлизаща в размер на 25 евро
(48,89 лв.) на ден, и главното задължение за заплащане на наемната цена в
размер на 633 евро без ДДС (с левова равностойност 1238 лв. без ДДС и
1 485 лв. с ДДС, което се обезпечава с неустойката, се установява, че в
случай на забава в тежест на наемателя възниква задължение за заплащане на
мораторна неустойка в размер на 3,94% на ден върху размера на неизпълненото
задължение. Наред с това от значение е, че размерът на неустойката не се
ограничава с краен срок или установен по друг начин краен предел.
Доколкото това дали изпълнението на
задължението е обезпечено и с други правни средства, наред с неустойката, е от
значение за обхвата на обезпечителната ѝ функция в рамките на конкретното
облигационно отношение, а оттам и за валидността ѝ, по делото следва да
бъде взето предвид обстоятелството, че при сключване на процесния договор за
наем наемателят е предоставил на наемодателя гаранционен депозит в размер на
1 500 лв., предназначен да обезпечи изпълнението на задълженията му по
договора, в т.ч. задължението му да заплаща наемната цена в срок. В случай, че
наемателят не заплати дължимата наемна вноска в уговорения срок за наемодателя
възниква правото да усвои съответната част от гаранционния депозит, подлежаща
на възстановяване от наемателя в петдневен срок. В този смисъл предоставеният
на наемодателя гаранционен депозит сам по себе си представлява едно ефективно
обезпечение на интереса му от навременно получаване на наемното възнаграждение.
Изпълнението на това задължение е допълнително обезпечено и от правото на
наемодателя да развали договора в случай, че наемателят не изпълни задължението
си да възстанови правомерно усвоената част от гаранционния депозит в срок,
доколкото с опасността от упражняването на това право за наемателя се създава
допълнителен стимул да изпълни в срок. Изложените съображения идват да покажат,
че вземането на наемодателя за получаване на наемната цена е гарантирано в
значителна степен с предоставения му при сключването на договора гаранционен
депозит, като една евентуална уговорка за заплащането на мораторна неустойка би
могла да изпълнява единствено функция по допълнително обезпечаване на
вземането, наред с останалите средства за гарантиране на навременното
изпълнение.
На последно място, с оглед
обезщетителната функция на института, неустойката за забава следва да бъде
съпоставена с очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая се касае
за парично задължение точната преценка на размера на очакваните от
неизпълнението вреди за кредитора изисква съобразяването на значителни на брой
конкретни обстоятелства във връзка с конкретната му нужда парични средства за
периода на забавата, а оттам и с възможността и условията, при които е способен
да получи кредит, с оглед на което тази преценка се явява в значителна степен
невъзможна. От друга страна в чл. 86 ЗЗД законодателят е предвидил общо правило
за обезщетяване на вредите от неизпълнението на парични задължения, което дава
възможност на кредиторите в случай на забава да претендират от длъжника обезщетение
в размер на законната лихва без да е необходимо да установяват наличието,
съответно действителния размер на претърпените вреди. В този смисъл, макар и очакваните
вреди от забавеното изпълнение на процесното вземане за заплащане на наемната
цена да не се съизмеряват с размера на законната лихва, определен от Министерския
съвет на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД, едно сравняване на размера на двете
величини съвсем не е неотносимо към въпроса за съотношението между размера на неустойката
и този на евентуалните, очаквани вреди от неизпълнението, а оттам и за съответствието
и с добрите нрави. Извършването на съпоставка между уговорената в чл. 8.1. от
договора за наем неустойка за забава и размера на законната лихва към момента
на сключване на договора идва да покаже, че размерът на неустойката надхвърля
близо 120 пъти този на законната лихва за забава.
Съпоставени, размерът на дължимото
наемно възнаграждение с характера на уговорената неустойка за забава,
възможността на длъжника чрез свои действия, в т.ч. плащането на главния дълг, реално
да осуети прогресивното ѝ нарастване, както и обстоятелството, че с оглед
задълженията на страните и вида на сключения договор същата открива възможност за
значителното обогатяване на наемодателя без оглед изпълнението на насрещното му
задължение, обосновават извода, че процесната неустойка не цели да осигури
имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите, понесени в
резултат от неизпълнението на наемателя, а служи като средство за едностранното
му обогатяване, като по този начин влиза в противоречие със законово
дефинираните функции на неустойката и води до нарушаване добрите нрави, съответствието
с които е въздигнато в критерий за валидното възникване на поетите с договор
задължения.
При нищожност на неустоечната
клауза, същата не поражда правни последици. Въз основа на нея в правната сфера
на наемодателя изобщо не може да възникне вземане за неустойка. Изложените
съображения обуславят извод за неоснователност на предявения осъдителен иск за сумата
в размер на 13 625 евро, представляваща неустойка за забава при плащане на
наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., начислена за общо 535 дни,
попадащи в периода от 21.01.2015 г. до 30.05.2017 г.Ето защо настоящия състав
заключва, че предявената за разглеждане претенция подлежи на отхвърляне, като
недоказана в своето основание.
По
разноските:
С оглед крайния изход на
разглеждания спор право на разноски се поражда единствено в полза на ответното
дружество, което чрез процесуалния си представител своевременно е отправило
процесуално искане за присъждане на направените разноски за водене на делото,
придружено от доказателства за реалното им извършване. Общият размер на
установените като извършени от ответника разноски възлиза на сумата от
1 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.И С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „С.-Т.КМ“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер от 13 625 евро, представляваща мораторна
неустойка, уговорена в чл. 8.1. от договор за наем от 01.07.2014 г., за
допусната забава от 535 дни при плащане на наемната цена, дължима за периода от
м.01.2015 г. до м.05.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.И С.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.-Т.КМ“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 1 300
лв., представляваща направени разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: