РЕШЕНИЕ
№…………
гр. П.,
10.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : Антония
Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04042 описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с
правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.
По изложените в
исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да
бъде признато за установено по отношение на
В.С.Р., че дължи сумата от 406.23 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.М.С.” бл**вх**ап**от които главница в
размер на 350,35 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на 700,70лв.,
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 55,88 лв. представляваща 1/2 от
законната лихва в размер на 111,76 лв. за периода от 10.07.2016г. до
28.08.2018г., както и законната лихва върху главницата от 350,35 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата, както се присъдят и направените разноски по
делото.
Ответника, чрез назначения му особен представител е оспорил предявеният
иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на
топлоснабденото жилище, както и че ищцовото
дружество не е представило убедителни писмени доказателства за вземането си, които
да обосноват извода за дължимост на сумите и точния им размер.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че за
периода 2009-2012г. за който се отнася задължението на ответника, действа Закона за енергетиката влязъл в сила
на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост
– присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното
оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик или
титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като
такива доказателства в настоящето производство,
не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда
на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в
тази насока. По искане на ищеца са издадени 2 броя удостоверения, но доказателства, че ответницата е потребител
на топлоенергия не се представиха по делото.
От представените писмени доказателства, се установява, кой е собственик
на другата ½ идеални части от топлоснабденото жилище и кой е ползвател
върху същите.
Предвид изложеното
съдът приема за недоказано, че ответника не е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.
Горните съображения налагат извод за
неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза
на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период,
лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника направените разноски по делото.Съдът намира, възражението
на ищцовата страна за намаляване разноските поради прекален размер за
основателно, предвид правната и фактическа сложност по делото, предвид което в полза
на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600.00 лева
по двата обективно съединени иска.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Р. ***, че
дължи сумата от 406.23 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.М.С.”
бл**вх**ап**от които главница в размер на 350,35 лв., представляваща 1/2 от
главницата в размер на 700,70лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 55,88
лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 111,76 лв. за периода от
10.07.2016г. до 28.08.2018г., както и законната лихва върху главницата от
350,35 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №**г. по описа на СРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: