Решение по дело №6376/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262699
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20201100506376
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………..

гр. София, 12.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.

                      ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ МАРИНОВА

                                                       2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА

 

с участието на секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ч.гр.д. № 6376 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 060685/23.12.2019 г. (по описа на ЧСИ С.Я.), подадена от длъжника в изпълнителното производство – С.А.С., чрез адв. Ч.Д., и уточнена с молба с вх. № 85286/20.08.2020 г., срещу Протокол за разпределение от 19.12.2019 г, с което е извършено разпределение по изпълнително дело № 20128440401145 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ и район на действие - СГС.

В депозираната частна жалба се твърди, че извършеното разпределение от ЧСИ С.Я. е неправилно, тъй като в него не са отразени всички събрани по изпълнителното дело суми, внасяни от длъжника по споразумение с взискателя. Посочва се, че в разпределението не е посочено какви суми са постъпвали, как са разпределяни, в какъв размер и какво е погасено с тях, в удостоверение изх. № 00633/07.02.2018 г. било посочено, че събраната сума от 45073,09 лева била разпределена на взискателя, като не било уточнено как е извършено разпределението и с какъв акт, като такъв не бил връчван и на длъжника. След датата на удостоверението длъжникът правил още вноски, като същите не били отразени в обжалваното разпределение. Поддържа се, че съдебният изпълнител не е спазил разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД и в изготвеното разпределение били отразени само сумите, постъпили от публичната продан на недвижим имот. Нямало изготвено постановление за събраните суми, извън тези от публичната продан. Моли се за отмяна на изготвеното разпределение, задължаване на съдебния изпълнител да отрази в пълен обем постъпилите суми от изпълнителното дело и да се изготви ново разпределение.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя – „Б.ДСК“ ЕАД.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният изпълнител посочва, че в разпределението са отчетени плащанията от длъжника, като същите са били отразявани и в изпълнителния лист, и алонжа към него. Сочи се, че поради липсата на присъединени взискатели, постъпилите суми са били разпределени без изричен акт на съдебния изпълнител и изричното уведомяване на длъжника. Представените от жалбоподателя удостоверения удостоверявали актуалното задължение на длъжника към период през 2017 г. и 2018 г., които документи към момента били неактуални, за да бъдат използвани за обжалване на разпределение от месец декември 2019 г. Посочва се, че по данни от взискателя в молба вх. № 059800/18.12.2019 г. към 17.12.2019 г. главницата е възлизала в размер на 45184,79 евро, законната лихва – в размер на 41953,66 евро. Поддържа се, че разпределението съдържа изискуемите реквизити и отговаря на правилата на чл. 136 и чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като получената и разпределена сума в размер на 101000,00 лева е погасила задълженията, както следва: 160,07 лева – разноски на взискателя, сторени по повод осъществяване на изпълнителния способ, 181,04 лева – данъчни задължения на имота, 82103,31 лева – изцяло погасена сума за лихви в полза на взискателя, 17464,61 лева – частично погасена главница. Според съдебния изпълнител депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С определение № 2617078/06.10.2020 г. съдебният състав е допуснал изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се е явила лично, а е била представлявана от упълномощения си процесуален представител– адв. Д.. На етап ход по същество същият е помолил да се уважи подадената жалба. Направил е искане за присъждане на разноски съобразно представено пълномощно по делото.

В открито съдебно заседание взискателят по изпълнителното дело – „Б.ДСК” ЕАД, редовно призован, не е изпратил представител.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 2012********** по описа на ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 и район на действие СГС, е било образувано от взискателя „Б.ДСК” ЕАД срещу С.А.С. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 05.01.2012 г. за сумите в размер на 59100,23 евро – главница, заедно със законната лихва от 13.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, в размер на 16779,59 евро – лихва за периода от 04.05.2011 г. до 12.12.2011 г., сумата в размер на 161,05  евро – заемни такси, и сумата в размер на 2974,46 лева – държавна такса. С разпореждане от 02.04.2012 г. е било образувано изпълнителното производство.

С молба от 04.07.2013 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело, като към молбата е било представено и споразумение с длъжника от 12.06.2013 г., в което са постигнати уговорки за погасяване на дълга. Със съобщения от 04.07.2013 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника и взискателя, че спира изпълнителното производство. С молба от 22.01.2018 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство, което е било постановено на същата дата от съдебния изпълнител.

С молба от 17.05.2018 г. взискателят е поискал отново спиране на изпълнителното дело поради сключено споразумение с длъжника. На 17.05.2018 г. съдебният изпълнител е постановил спиране. С молба от 01.07.2019 г. е било поискано възобновяване на изпълнителното производство и насрочване на публична продан на ап. № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Видно от материалите по делото, за обезпечаване на целия дълг по кредита с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 51, том III, рег. № 6709, дело № 388 от 2007 г. в полза на „Б.ДСК“ ЕАД било учредено обезпечение – ипотека, върху посочения имот, собственост на С.А.С. и Р.А.С.. С Решение № 138/20.10.2014 г. на Елинпелинския районен съд, 5-ти състав, бракът между С.А.С. и Р.А.С.бил прекратен, като посоченият апартамент, в качеството му на семейно жилище, придобито по време на брака, останало в обикновена съсобственост помежду им при равни квоти и бил предоставен за ползване на жалбоподателката.

За осребряване на посоченото имуществото била проведена публична продан, въз основа на която е постъпила сумата в размер на 101000,00 лева. За разпределяне на сумата е изготвено обжалваното разпределение, обективирано в Протокол за разпределение от 19.12.2019 г.

Съгласно писмо от Столична община с вх. № 059447/16.12.2019 г. за имота съсобственост между С.А.С. и Р.А.С., всеки притежаващ по ½ идеална част, към 11.12.2019 г. са били дължими сумата в размер на 181,40 лева – данък върху недвижими имоти, и 155,34 лева – такса „битови отпадъци“.  Видно от имейл-кореспонденция с вх. № 059800/18.12.2019 г. по данни на взискателя дългът на С.А.С. по образуваното изпълнително дело към 17.12.2019 г. бил в размер на 45184,79 евро – главница, и 41953,66 евро – законна лихва, при лихва от 12,55 евро на ден.

При разпределяне на постъпилата от публичната продан сума съдебният изпълнител е посочил, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 1090,61 лева с вкл. ДДС и е приспаднал на първо място същата от получената от осребреното имущество сума. Остатъкът в размер на 99909,39 лева бил разпределен за покриване на разходите по прилагане на изпълнителния способ, сторени от взискателя, задълженията към присъединения взискател – държавата, за местни данъци и такси, и остатъка от дълга по изпълнителния лист. В разпределението било посочено, че остатъкът от дълга бил формиран след вземане предвид на вече направени ежемесечни удръжки вследствие на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и предвид посочените по-горе данни от взискателя и Столична община. В протокола било вписано, че според данни на взискателя актуалният размер на задължението към тази дата възлизал на 45184,79 евро (88373,77 лева) – главница, и 41978,76 евро (82103,31 лева) – законна лихва. Сумата от осребреното имущество е разпределена, както следва:

1.     разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за взискателя сумата в размер на 160,07 лева, представляваща платени обикновени и държавни такси по ТТРЗЧСИ по повод осъществяване на изпълнителния способ (по т. 5 – 4 бр., по т. 4 – 2 бр., т. 13, т. 31 к – куриерски и пощенски разходи – 4,07 лева – за насрочване и изготвяне на разпределение);

2.     данъчни задължения за имота – за взискателя Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Илинден“ сумата в размер на 181,40 лева, представляваща данък „Недвижим имот“, ведно с лихвите;

3.     в полза на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.ДСК“ ЕАД:

-        сумата в размер на 82103,31 лева – изцяло погасена дължима законна лихва за периода от 13.12.2011 г. до 19.12.2019 г.;

-        сумата в размер на 17464,61 лева – частично погасена главница.

Съдебният изпълнител е посочил, че непогасена е останала главница в размер на 70909,16 лева.

Пред настоящата съдебна инстанция е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по което съдът кредитира изцяло като подробно, компетентно и безпристрастно изготвено от експерт със специални знания в съответната област. Според изводите на вещото лице, след запознаване с данните по делото, съдебният изпълнител до извършване на разпределението от 19.12.2019 г. е събрал от длъжника общо сумите в размер на 63685,35 лева, от която сума е била преведена на взискателя сумата в размер на 61388,02 лева. В т. 2 от заключението е посочено, че по служебна банкова сметка *** на 5968,78 евро или 11673,92 лева. Така общата платена сума възлиза на 73061,94 лева. В табличен вид (л. 93-л. 96) и при разпита си в открито съдебно заседание вещото лице е посочило как са били разходвани преждевременно постъпилите до разпределението плащания от длъжника. Със събраните суми са били погасени: държавна такса по изпълнителния лист в размер на 2974,46 лева; присъдени лихви по изпълнителния лист в размер на 16779,59 евро; заемни такси по изпълнителния лист в размер на 161,05 евро; такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис, платена от взискателя в размер на 3473,53 лева; такса за оценка на вещо лице, платена от взискателя, в размер на 150,00 лева. Вследствие на настъпилите плащания към 19.12.2019 г. вземането на взискателя възлиза на 90275,74 евро – 59100,23 евро присъдена главница и 31175,51 евро законна лихва. Съдът кредитира именно тези изводи за размера на оставащия дълг към момента на изготвяне на разпределението, доколкото вещото лице е работило по данните за извършени плащания по делото, след справка и предвид отбелязванията по делото, а видно от имейл-кореспонденция с вх. № 059800/18.12.2019 г. при изчисляване на остатъка от дълга към датата на изготвяне на протокола за разпределение е била използвана лихва от 12,55 евро на ден, без данни за промяна по делото на посочената в изпълнителния лист законна лихва върху главницата, изчислима считано от 13.12.2011 г. до окончателно изплащане.

При гореустановените фактически положения съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред биват отделени суми за изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочитателно удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Видно от направеното разпределение, постъпилата сума не е била достатъчна, за да покрие всички вземания, поради което са погасени задълженията по т. 1, 2 и 3 по реда на привилегията.

Видно от съдържанието на протокола за разпределение от 19.12.2019 г. дължимите суми са били посочени по размер и като вид вземания, като съдебният изпълнител подробно в изчисленията си е посочил каква част от задължението се погасява предвид обстоятелството, че постъпилата от осребреното имущество сума е в по-малък размер от общата дължима сума по образуваното дело. Следва да бъде подчертано, че нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е императивна и урежда редът на погасяване на главницата, лихвите и разноските при частично плащане на задълженията, а законът не поставя изискуеми реквизити към начина на обективиране на изготвеното разпределение. Разпределението е било обективирано в протокол, за предявяването на който е била информирана и длъжницата чрез процесуалния ѝ представител – адв. Д. (л. 722). Препис от протокола е бил връчен на длъжницата също чрез адв. Д. на 19.12.2019 г.

В този смисъл съдът счита, че разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД е била спазена. Що се отнася до неотразяването в протокола на сумите от плащанията от длъжницата, постъпили до момента на разпределението, следва да се отбележи, че целта на самото действие е разпределяне на постъпила сума от осъществен изпълнителен способ – в настоящия случай това е публичната продан. Не съставлява необходим елемент от съставения протокол включването на своеобразно разпределяне на до момента събраните суми. Информация за извършените до момента плащания е необходима, доколкото следва да бъде установен актуалният размер на дълга към момента на изготвяне на разпределението с оглед погасяване на неговия остатък.

Съдебният състав счита, че съдебният изпълнител правилно на първо място от постъпилата сума от осребреното имущество е приспаднал таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно правилата на чл. 136 от ЗЗД. Контролиращият съд се съгласява с разпределението по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, като след приспадане съответно на сумите в размер на 160,07 лева и 181,40 лева, остатъкът от постъпилата от проданта сума възлиза на 99567,92 лева.

В изготвеното разпределение съдебният изпълнител се е позовал на имейл-кореспонденция с вх. № 059800/18.12.2019 г. и на предоставената му от взискателя информация за актуалния размер на дълга. По изложени вече съображения съдът не кредитира същата, а експертните изводи от приетото по делото заключение от назначената съдебно-счетоводна експертиза, според която към момента на разпределението дългът възлиза на 90275,74 евро (176564,00 лева) – 59100,23 евро (или 115590,00 лева) присъдена главница и 31175,51 евро (или 60973,99 лева) законна лихва, а не както е възприел съдебният изпълнител – 88373,77 главница и 82103,31 лева законна лихва.

Според възприетото от съдебния изпълнител към момента на извършване на разпределението непогасената част от общия сбор между главница и лихва възлиза на сумата в размер от 87163,55 евро или 170477,08 лева, като след извършеното разпределяне непогасено остава само вземането за главница в размер на 70909,16 лева. Предвид кредитираните от настоящия съдебен състав изводи на вещото лице, към момента на извършване на разпределението непогасената част от общия сбор между главница и лихва възлиза на сумата в размер от 90275,74 евро или 176564,00 лева, като след извършеното разпределяне непогасено остава вземането за главница в размер на 39367,47 евро или 76996,08 лева. Видно от посоченото, по-благоприятен за длъжника се явява изходът от разпределението, което е било изготвено от съдебния изпълнител, доколкото непогасеният остатък от дълга се явява в по-малък размер – 70909,16 лева. Следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство важи забраната за неутежняване на положението на жалбоподателя, регламентирана в чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, приложима на основание чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК. Отмяна на обжалваното разпределение и постановяване на ново в горепосочения смисъл би довело именно до утежняване положението на жалбоподателя-длъжник, доколкото би обусловило погасяване на вземане в по-малък размер и оставане като непогасен на дълг в по-голям размер.

Предвид гореизложеното и с оглед ненарушаване забраната за неутежняване положението на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че следва да остави без уважение подадената частна жалба срещу изготвеното разпределение.

При този изход от спора съдът счита, че в полза на жалбоподателката не се дължат разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 060685/23.12.2019 г. (по описа на ЧСИ С.Я.), подадена от длъжника в изпълнителното производство – С.А.С., чрез адв. Ч.Д., и уточнена с молба с вх. № 85286/20.08.2020 г., срещу Протокол за разпределение от 19.12.2019 г, с което е извършено разпределение по изпълнително дело № 20128440401145 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ и район на действие - СГС.

Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     

 

 

                     2.