№ 26
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Ч.
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100100446 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове от Н. М. Ч. от гр. Стара Загора,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, срещу ДЗИ
Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 26.07.2021г., на път II-99, км.36,660 между МПС марка Тойота, модел
Версо, рег.№********, управлявано от И. И. П. и МПС марка Ауди А4, рег.
№*********, управлявано от Д. П. П., предявена като частично вземане от
вземане в пълен размер на 60 000лева, сумата от 266,88 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
за неимуществени вреди, считано от датата на деликта 26.07.2021г. и за
имуществени вреди, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2022г.
до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищцата е
пътувала в лек автомобил Ауди А4, рег.№********* на задна дясна седалка с
поставен предпазен колан. Поддържа се, че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача на застрахованото към датата на непозволеното
увреждане при ответника-застраховател по застраховка „гражданска
отговорност МПС марка Тойота, модел Версо, рег.№********, управлявано
1
от И. И. П., който е предприел маневра – ляв завой без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
без да се съобрази с тяхното положение и скорост, като нарушил чл. 25 от
ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП. Посочва, че когато МПС Ауди е застигнало другия
участник в ПТП МПС Тойота, последният е предприел маневра ляв завой,
забранен за съответния пътен участък. Излага, че вследствие на настъпилото
ПТП е претърпяла множество телесни увреждания- изгубила съзнание,
получила фрактура на дясна долна челюст в преден край, закрито
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, лицева
асиметрия, дължаща се на оток в дясно, хематом в шията в стадий на
резорбция, контузия на дясна раменна става. Ищцата изнася данни, че
непосредствено след ПТП е транспортирана по спешност в УМБАЛ Бургас,
където й е извършена операция и насочена към лицево-челюстен хирург в
УМБАЛ Свети Г. ЕАД-гр. Пловдив, където отново е извършена операция с
поставяне на метални шини на долна и лява челюст и междучелюстна
фиксация с меко-еластична тяга. Заявява, че възстановителният процес е бил
тежък и е последвала нова операция за отстраняване на фиксиращото
устройство. Посочва, че след ПТП е с нарушена дъвкателна функция, не
можела да се храни, отслабнала значително, поддържала близо месец висока
температура от 37,5 градуса, приемала обезболяващи и успокоителни, в
продължение на повече от 50 дни е ползвала отпуск по болест, срамувала се
от вида си, не можела да говори и общува с детето си. Твърди, че са й
извършени множество контролни прегледи, като към момента продължава да
изпитва болки по контузените места, останали са й белези по ухото и главата,
страда от главоболие, безсъние, изпитва чувство на безпокойство,
тревожност и безнадеждност. Според ищцата вследствие на ПТП е
претърпяла имуществени вреди в размер на 266,88лева за заплатени болничен
престой, медицински прегледи, рентгенова снимка и закупени медикаменти.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който прави възражение за нередовност на исковата молба
поради липса на посочена банкова сметка на ищцата, както и намира искът за
недопустим, като оспорва активната материална легитимация на ищцата със
съображения, че липсва виновно и противоправно поведение на водача И. И.
П.. Оспорва изложените в исковата молба твърдения - механизма на
2
ПТП,причината за настъпване на ПТП, както и, че в резултат на пътно-
транспортното произшествие са настъпили описаните в исковата молба
телесни увреждания. Посочва, че техническата причина за настъпване на ПТп
е субективна и се дължи на действията на водача на лек автомобил Ауди Д.
П., който е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП. При условията на евентуалност
възразява, че е налице независимо съизвършителство на Д. П. и И. П.. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като
посочва, че е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва искът за
неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критериите
за справедливост по чл.52 ЗЗД. По акцесорната претенция за законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди развива подробни доводи, че
същата не се дължи от датата на деликта. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
С определение от 26.05.2022г. като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирано Бул инс АД, ЕИК831830482.
Съдът счете за неоснователно въведеното с отговора на исковата
молба възражение на ответника за нередовност на производството.
Неизпълнението на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК за посочване на
банкова сметка от ищеца не е скрепено със санкция, като съдът е адресат на
задължение да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба,
посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК, както и на приложенията към нея по чл. 128
ГПК. Освен това ищецът не е длъжен да има открита банкова сметка, като би
могъл да посочи и друг начин на плащане в исковата молба, като не е
предвидено в закона посочването на банкова сметка условие за редовност на
исковата молба. Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба
възражение за недопустимост на производството, като въведените в тази
връзка възражения касаят не процесуалната, а активната материална
легитимация на ищцовата страна и са по съществото на делото.
По правната квалификация и допустимостта на исковете.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
3
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на 26.07.2021г. на път ВП99, км.36,660, водачът И. И. П. на
МПС марка Тойота, модел Версо, рег.№********, е предприел маневра – ляв
завой, като не е пропуснал и предизвикал ПТП с движещия се зад него лек
автомобил Ауди, А4, рег.№*********, предприел изпреварване на разрешен
участък от пътя.
Не е спорно по делото, че пострадалата Н. М. Ч. е пътувала на задна
дясна седалка в лек автомобил Ауди, А4, рег.№*********, като след
инцидента е откарана с екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛ Бургас.
От представените експертизи по делото се установява, че същата е
постъпила на лечение на 26.07.2021г. в УМБАЛ Бургас и изписана на
29.07.2021г. с окончателна диагноза открита рана на окосмената част на
главата и придружаващи заболявания счупвания на долна челюст, закрито
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Според снетата
анамнеза в епикризата от Неврохирургично отделение при УМБАЛ Бургас
пострадалата не е имала спомен от случилото се, оплаквала се е от болки във
врата, дясно рамо и горна челюст. Проведено е медикаментозно и оперативно
лечение, като под местна упойка е извършена реимплантация на скалп.
На 30.07.2021г. ищцата относно е постъпила на лечение в УМБАЛ
Свети Г. ЕАД-Пловдив, с поставена диагноза „открито счупване на долна
челюст, счупване на дясно рамо на долна челюст и придружаващи
заболявания хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност“. Видно от
анамнезата е изпитвала болки в долна челюст. Констатирани са по отношение
на обективно й състояние лицева асиметрия, дължаща се на оток в дясно,
силна палпаторна болка по възходящ клон и тялото на долна челюст вдясно,
хематом на шията в стадий на резорбация, зашити са рани на дясна ушна мида
и скалпа. На 30.07.2021г. е извършена операция под местна анестезия –
ревизия и фиксация с метална шина и изписана на 02.08.2021г. с препоръки за
хигиенно-хранителен режим. Повторно е лекувана в УМБАЛ Свети Г. ЕАД-
Пловдив в периода 23.08.2021г.-25.08.2021г., където е премахнато
фиксиращото устройство под местна анестезия.
Приложени са амбулаторен лист от 08.09.2021г., в който е посочено, че
ищцата се оплаква от болки в дясна раменна става, които се разпространяват
4
надолу по ръката, датиращи от два месеца, има болезнени и ограничени
движения в ставата, амбулаторен лист от 29.10.2021г. с поставена диагноза
мозъчно сътресение, без открита вътрешно-черепна травма и придружаващи
заболявания открита рана на клепача и около-очната област, обективно
състояние – оплаквания от силно главоболие и болки в шията, болки в дясно
рамо, палпаторна болка по гръбначния стълб, шиен отдел и дясно рамо,
физиотерапевтична карта за проведени 7 броя физиотерапевтични процедури
в периода 10.09.2021г.-16.09.2021г., талон за медицински преглед,
медицинско направление с резултат от разчитане от ортопантомография,
фактури с касови бонове за извършени разходи за болничен престой в
УМБАЛ Свети Г. – Пловдив на стойност 96лв., медицински преглед в МЦ
Света Анна 2012 ЕООД-Стара Загора на стойност 40 лева контролен преглед
от ИПСДП доктор Г. Хараланов ЕООД на стойност 40лева, , медицински
преглед от МЦ Цвятко Бояджиев ЕООД на стойност 40лева, за рентгенова
снимка на стойност 25 лева, за медикаменти на стойност 25,88лева.
Представени са болнични листи и протоколи от ЛКК, видно от които Н.
Ч. е била временно неработоспособна и е ползвала отпуск по болест в
периода 26.07.2021г.-13.09-2021г.
Няма спор по делото, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на водача на МПС марка Тойота, модел Версо, рег.№********
при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие.
Разпитан пред настоящата съдебна инстанция свидетелят И. П.,
управлявал лек автомобил Тойота, рег.№******** по времето на инцидента,
си спомня, че се е движил в колона със скорост 30-40км./час като ударът се
случил отзад при завой надясно. Обяснява, че е имало знак изпреварването
забранено, но нямало знак, забраняващ завой наляво
Свидетелят Д. П., управлявал лек автомобил Ауди4, рег.№СТ867РВ,
разказва, че малко преди гр. Приморско трафикът бил много натоварен, през
цялото време спазвал дистанция между автомобилите. Заявява, че когато
маркировката позволила изпреварване пред него имало два автомобила,
между които разстояние да влезе малък камион и преценил, че може да
предприеме маневра „изпреварване“. Съобщава, че внезапно колоната от
автомобилите се свила и не могъл да се прибере в дясната лента, намалил
5
скоростта и се опитал да се върне зад двата автомобила, но внезапно лек
автомобил Тойота Версо излязъл рязко от колоната, без да подаде сигнал и го
засякъл. Свидетелят завъртял рязко колона наляво, за да избегне удара с
другия автомобил, но не могъл, колата му се завъртяла и задната част се
ударила в дърво, след което двата автомобила относно се срещнали. Посочва,
че ищцата, която е пътувала на задната дясна седалка на управлявания от него
автомобил с поставен предпазен колан, загубила съзнание, била с клюмнала
глава и й течала кръв от устата. Казал на съпругата си, която била пътник на
предна дясна седалка да разкопчае колана на пострадала, която била
заклещена.
От приобщените по делегация показания на разпитания по делегация
пред СРС свидетел Г. Г. се установява, че лек автомобил Тойота е направил
рязка изненадваща маневра завой, като зад него се е движи лек автомобил
Ауди с превишена скорост, който се е опитал да го изправи, въпреки, че в
този участък е забранено изпреварването. При навлизането на лек автомобил
Тойота в насрещната лента е бил ударен от лек автомобил Ауди при маневра
изпреварване
Доведените от ищцата свидетели Г. М. и К. Ч. – нейна сестра в дадените
показания пред БОС обясняват, че непосредствено след ПТП Н. Ч. е била с
поставен предпазен колан, цялата в кръв, неадекватна, с провиснала глава и
сцепено ухо. При идване на линейката ищцата не отговаряла на въпросите.
Първоначално била настанена в Спешното отделение на УМБАЛ Бургас,
където й зашили главата. След това постъпила в Неврохирургичното
отделение в тежко състояние, повръщала, имала отоци по лицето под очите и
по дясна буза, рана на дясното ухо, не можела да отваря дясното око.
Челюстта на ищцата била счупена на две места и била насочена към лицево-
челюстен хирург. Свидетелката М. поддържа, че при изписването от
болницата пострадалата не можела да говори, изпитвала силни болки в
областта на челюстта, след това отишла на лечение в гр. Пловдив, за да се
оправи челюстта. След изписването й от болницата в гр. Пловдив ищцата
била с шина на устата, не можела да говори и да се храни, само пиела вода и
течни храни, отслабнала значително, трудно се предвижала, виело й се свят и
имала нужда от чужда помощ при обслужването.
От показанията на свидетелката К. Ч. се установява, че сестра й била
6
докарана след изписването от УМБАЛ Бургас в гр. Стара Загора, където
свидетелката полагала грижи за нея. Посочва, че първоначално състоянието й
било отчайващо, била обездвижена, със синини по лицето, затворено дясно
око, рана на главата, обездвижена дясна страна, на памперси, пиела
болкоуспокояващи. Според изнесеното от свидетелката претърпяната
операцията по поставяне на шина от ищцата в гр. Пловдив е била болезнена,
след махането на шините, които носила около 20 дни, имало период на
раздвижване на челюстта и продължила да пие болкоуспокояващи. В
продължение на около два месеца пострадалата била на легло, дясната й ръка
била свита и не можела да я мърда, изпитвала болки и в областта на главата и
челюстта, не можела да пази равновесие. Посочва, че и към момента ръката
на сестра й не е окончателно възстановена след проведената рехабилитация,
лечение от травматолог и нагревки продължава да има затруднения когато я
вдига и бързо умалява. Допълнително ищцата била травмирана, тъй като
детето й не искало да я вижда с шини и плачело.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат
кредитирани, като не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
По делото са изпълнени основно и повторно заключения по назначената
авто-техническа експертиза на вещите лица Б. Т. и Т. И., като вещото лице Т.
е възприело механизъм на ПТП, както следва: лек автомобил Тойота,
управляван от И. П. се е движил по дясна пътна лента на двулентовия път в
колона с други МПС в посока гр. Приморско със скорост около 40км./час,
преминал през десен завой на пътя на 730 метра преди отбивката за
местността Перла. Преди него през два автомобила в колоната се движел л.а.
Ауди, управляван от Д. П., маневрата изпреварване е била допустима, тъй
като на 550 м. преди отбивката е имало монтиран знак В34, отменящ
забраните, въведени с пътни знаци и разделителната линия е била прекъсната.
Лек автомобил Ауди се е преместил в съседната за него лява лента за
движение, изпреварил първия по ред автомобил в колоната и се доближил до
втория. Навлязъл в участъка преди отбивката за местността Перла, където
разделителната линия се променила в непрекъсната. Дистанцията между
автомобилите в колоната се скъсила след намаляване на скоростта на лек
автомобил Тойота, предприел маневра завой наляво, като не било възможно
да се вмъкне автомобил след него. Когато л.а. Ауди е бил на разстояние
7
10,30м. зад л.а. Тойота, водачът на втория автомобил е предприел внезапна
маневра завой наляво, излязъл от колоната и препречил пътя на л.а. Ауди. За
да избегне опасността от насрещно движещи се автомобили водачът на л.а.
Тойота преустановил маневрата изпреварване и предприел действия за
намаляване на скоростта с намерение да се върне към своята дясна лента за
движение, завил волана наляво и се насочил в посока извън платното за
движение. От удара л.а. Тойота се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка, л.а. Ауди се завъртял в посока на часовниковата
стрела. След извършване на сложно транслационно и въртеливо движение
двата автомобила се придвижили в посока ветрова скорост на л.а. Ауди преди
удара, напуснали пътното платно и навлезли в гъсто заселена гориста
местност. Според вещото лице произшествието е било предотвратимо, ако
водачът на л.а. Ауди не е предприел изпреварване на колоната автомобили
или е преустановил маневрата след промяна на разделителната линия в
непрекъсната. На 530 кв.м. преди удара е имало монтиран пътен знак В24,
забраняващ изпреварването.
Вещото лице Т. И. в приетата по делото повторна авто-техническа
експертиза поддържа, че лек автомобил Ауди, управляван от Д. П. е преминал
покрай пътен знак В34-„край на забраните предвидени с пътни знаци“ и
навлязъл в прав пътен участък преди гр. Приморско. Съобразило е данните в
протокола за оглед на местопроизшествието от 25.04.2021г. по досъдебното
производство, че пътното платно е с ширина 7 метра и разделено на две ленти
по 3,5 метра с единична непрекъсната линия М1. Движението е било
натоварено и в двете посоки и в неговата лента за движение е имало колона
от превозни средства, която се е движила със скорост около 50 км./час.
Водачът на лек автомобил се пристроил в лявата лента с цел да извърши
маневра изпреварване и е увеличил скоростта на 104,5 км./час. На около 36
метра преди първата отбивка за къмпинг Перла лек автомобил Тойота, който
не е забелязал изпреварващия автомобил, предприел маневра завиване наляво
и последвал силен челен удар в лявата му странична част. По дължината на
пътя произшествието е станало на 4 метра преди пътен знак Б2, а по ширината
на около 2 метра в дясно от лявата му част. За да избегне удара Д. П. завил
волана към лява част на пътя, но не успял защото л.а. Тойота бил изцяло в
лява лента. Според вещото лице И. водачът на л.а. Ауди не е имал
възможност да избегне удара и да предприеме аварийно спиране защото
8
разстоянието 36 метра се изминава за 1,22 сек.
По делото няма противоречие между заключенията на вещото лице Т. и
вещото лице И., които съдът кредитира като обстойно обосновани, че
процесното ПТП, в причинна връзка с което ищцата е претъпяла твърдяните
телесни увреждания, е настъпило вследствие извършените нарушения на
правилата за движение от водачите на МПС марка Тойота, модел Версо, рег.
№********, управлявано от И. И. П. и МПС марка Ауди А4, рег.№*********,
управлявано от Д. П. П., при условията на независимо съизвършителство.
Безспорно от протокола за оглед на местопроизшествието, имащ
характер на официален свидетелстващ документ в тази му част, се доказва, че
по време на инцидента пътното платно е било разделено с непрекъсната
линия М1, поради което е налице забрана за пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат, съответно за водача на лек автомобил Тойота да
извърши маневра ляв завой, преминавайки през непрекъснатата линия М1 и
насрещната лента за движение. На следващо място от събраните по делото
гласни доказателства се установява, че той е извършил маневрата внезапно, а
не плавно, без да се съобрази с предприелия вече маневра изпреварване лек
автомобил Ауди. Освен подаване на сигнал за маневрата на около 30 метра
преди кръстовището водачът на МПС Тойота е трябвало да намали скоростта
и да се престрои в най-лявата част на лентата за движение, навлизането и
пресичането на насрещната лента е трябвало да стане само в зоната на
кръстовището, така както посочва вещото лице Т. И. в заключението си.
Видно от заключението на вещото лице Т. от своя страна водачът на МПС
Ауди, при маневра изпреварване и навлизане в пътната лента, предназначена
за насрещното движение, не е следвало да създава опасност или пречки за
останалите участници в движението. Предприел е рискована маневра
изпреварване на движещите в колоната автомобили, без да следи
непрекъснато пътната обстановка и поведението на изпреварваните
автомобили, за да може да съблюдава безопасна странична дистанция,
съответно не е преустановил маневрата при промяна на разделителната линия
в непрекъсната.
От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице П., неоспорено от страните, което съдът цени като
обстойно обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП
9
ищцата е получила отоци и кръвонасядания по лицето, открита рана по
окосмената част на главата, открито счупване на долна челюст вляво, мозъчно
сътресение, контузия на дясно рамо, които увреждания отговарят да са
получени при ПТП при удар на глава в тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила. Оперирана е еднократно с последващо сваляне на фиксиращия
апарат поради усложнения, превела е физиотерапия на рамо. Счупването на
долна челюст отзвучава в рамките на 1,5-3 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, а останалите травми в рамките на 30-40 дни. В с.з. при
изслушване на заключението вещото лице уточнява, че счупването на долна
челюст е на две места, поради което лечението се усложнява и
възстановяването е в рамките на 3 месеца. При прегледа от вещото лице
ищцата е съобщила за болки в дясно рамо, долна челюст в областта на
счупването, болки при хранене и дъвчене на твърда храна. Констатирало е
белег от рана на задна повърхност на дясна ушна мида, белег от рана в
окосмената част на главата вдясно, изтръпване на бедрата и щракане на долна
челюст вдясно при дъвчене. Към момента на прегледа е възстановена
дъвкателната функция на долна челюст с остатъчни болки.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше безспорно установено, че нарушавайки правилата за
движение - чл.25, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на застрахованото при ответника
МПС, за което е сключена застраховка „гражданска отговорност“ е допуснал
ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба
телесни увреждания на ищцата. Предвид събраните в настоящето
производство писмени и гласни доказателства БОС приема за доказан по
категоричен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
10
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в претендирания размер от 35 000
лева в полза на ищцата би репарирало причинените й неимуществени вреди
вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищцата са
причинени шест отделни телесни увреждания - отоци и кръвонасядания по
лицето, открита рана по окосмената част на главата, открито счупване на
долна челюст на две места, мозъчно сътресение, както и контузия на дясно
рамо. При глобалното определяне на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид, че счупването на долна челюст представлява
средна телесна повреда, като в случая е на две места, поради което лечението
е усложнено, възстановителният процес е бил максимално дълъг - 3 месеца и
търпените негативни последици са с по-голям интензитет от обичайните.
Сред нанесените травматични увреждания са налице още две средни телесни
повреди-мозъчно сътресение и счупване на дясно рамо, останалите са леки
телесни повреди, но са в различни области на главата. Съдът съобрази, че
пострадалата е спазвала близо два месеца постелен режим и е имала нужди от
чужда помощ, засегнати са основни функции като дъвчене, говорене,
отслабнала е значително, не е могла да приема друга храна освен течности,
както и да извършва самостоятелни движения с дясна ръка, да се обслужва
самостоятелно. БОС преценява претърпените във връзка с уврежданията
физически болки и страдания както и психически дискомфорт, негативни
емоционални преживявания и стрес от проведеното оперативно лечение,
ограничаване възможността да води пълноценен начин на живот, настъпилите
ограничения в личния и в социалния живот с всички произтичащи от това
неудобства. Съдът взе предвид, че към приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция ищцата има белези от рана на задна повърхност на
дясна ушна мида и от рана в окосмената част на главата вдясно, съобщава за
изтръпване на бедрата и щракане на долна челюст вдясно при дъвчене.
Въпреки, че е възстановена дъвкателната функция на долна челюст са налице
остатъчни болки при дъвчене при прегледа от вещото лице.
Съдът приема за неоснователно възраженията на ответника за
11
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по следните съображения:
Не са ангажирани несъмнени и безпротиворечиви доказателства за
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата,
изразяващо се в пътуване на задната седалка без поставен обезопасителен
колан и причинените й телесни увреждания. От приетото по делото
заключение на съдебно-медицинската експертиз и от дадените от вещото
лице П. пояснения при изслушването й в с.з. не се установява категорично, че
при поставен обезопасителен колан от ищцата уврежданията не биха
настъпили. Вещото лице П. не изключва удар на главата в колоната на
автомобила и при поставен предпазен колан, въпреки, че най-голяма
вероятност има според него ударът да е челен и ищцата да е пътувала без
поставен предпазен колан. Според вещото лице И. и при поставен предпазен
колан ищцата би могла да получи същите телесни увреждания, като не може
да даде категорично заключение дали пострадалата е била с поставен
предпазен колан, тъй като нараняванията може да е получила и от
облегалката на предна седалка.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени
вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му
частичен размер.
Предвид събраните по делото писмени доказателства основателен и
доказан е и предявеният иск за имуществени вреди, който следва да бъде
уважен.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент. Следователно
лихвата за забава е дължима не от датата на деликта, а от 29.08.2021г., когато
са налице доказателства, че е уведомен застрахователят. Акцесорната
претенция за лихви е неоснователна за периода от датата на деликта до
28.08.2021г. и следва да се отхвърли.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. П. В. сумата от 5050 лева адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., като
искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски е
12
неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище
гр. София, район Триадица бул Витоша№89Б да заплати на Н. М. Ч.,
ЕГН********** от гр. Стара Загора, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил
Априлов №18, ет.3, офис 6 сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 26.07.2021г., на път II-99, км.36,660 между МПС марка Тойота, модел
Версо, рег.№********, управлявано от И. И. П. и МПС марка Ауди А4, рег.
№*********, управлявано от Д. П. П., предявена като частично вземане от
вземане в пълен размер на 60 000лева, както и сумата от 266,88 лева /двеста
шестдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/- обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
за неимуществени вреди, считано от 29.08.2021г. и върху главницата за
имуществени вреди, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2022г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
датата на деликта до 28.08.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, да заплати на адв. П.
В. от БАК сумата от 5040 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, да заплати по сметка
на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1450 лева
държавна такса за разглеждане на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
13
страната на ответника Бул инс АД.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14