№ 161
гр. София , 05.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р.М.Н.
като разгледа докладваното от Р.М.Н. Гражданско дело № 20201110144535
по описа за 2020 година
Съгласно чл. 229, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения
иск.
Производството по настоящето дело е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Видно от изисканата справка от СРС, 118 с-в, ответникът по настоящето дело Е.К. е
предявила отрицателен установителен иск срещу Т., че не дължи сумата от 1000 лв. –
частичен иск от сумата от 2348.75 лв. за главница за периода м. 03.2012г. до м. 02.2020г.
Отрицателният установителен иск е предявен на 28.07.2020г. - в срока за възражение по ч.
гр. д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в, а установителният иск по настоящето дело е образуван
на 16.09.2020г. Исковият период по настоящето дело е включен в периода, предмет на
отрицателния установителен иск.
Съгласно приетото в определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. на ВКС,
когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не
тече срок по чл. 415, ал.1 ГПК да предяви свой иск, тъй като спорното вземане вече е
предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е
недопустим и подлежи на прекратяване. Ако въпреки наличието на спор, бъде издадена
заповед за изпълнение, тя не влиза в сила, дори длъжникът да не е направил възражение по
чл.414 ГПК. В този случай заведеният от длъжника отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането е винаги допустим, недопустим е образуваният впоследствие
процес по установителен или осъдителен иск на кредитора и именно той, следва да бъде
прекратен, на основание чл.126 ал.1 ГПК. Същото становище е възприето и в определение
№ 318/09.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2108/2019 г.
Отрицателният установителен иск пред СРС, 118 с-в обаче е предявен като частичен за
1
целия период, поради което към настоящия момент няма как съдът да извърши преценка
каква част от сумата се отнася за периода по настоящето дело, тъй като процесният период
по отрицателния установителен иск обхваща по – голям период от настоящето дело.
В този смисъл е налице изискуемата от закона връзка на преюдициалност, поради което и на
основание чл. 229, т. 4 от ГПК настоящото производство следва да се спре.
По отношение на останалите ответници, производството не подлежи на спиране, тъй като
същите са обикновени другари в процеса и предвид условията, при които са съединени
исковете срещу тях, няма пречка производството да продължи по отношение на тях,
независимо от наличието на процесуални пречки за развитието му по отношение на
ответника Е.К..
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. дело № 44535/2020 год. по описа на СРС, ГО, 35 с-в, до
приключване на гр. д. № 33901/2020г. по описа на СРС, 118 с-в само по отношение на Е. Г.
К..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2