О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260167
гр.Пловдив, 22.01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2938/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Ай Тръст” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И. М. Ш., чрез юрк. В.М., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 261358/02.11.2020г. на Районен
съд –Пловдив, XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 14083/2020 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството
против И.Й. К., ЕГН – **********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 61,51 лв. възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство; 26,07
лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
периода 11.07.2019 г. – 09.10.2020 г.; 33,49
лева – административни разноски, както и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови присъждане в пълен размер на претендираните със заявлението суми,
както и направените разноски в цялост. Претендира разноски и за въззивна
инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в
обжалваните части излага съображения, че процесните клаузи на договора, уговарящи възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и административни разноски, при предоставената заемна сума, са
неравноправни клаузи. Допълнителното възнаграждение и административните
разноски заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явяват
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП. С оглед
отхвърляне на заявлението в частта за присъждане на възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, като акцесорно и следващо главното
задължение, на отхвърляне подлежи и искането за присъждане на обезщетение за
забава върху претендираното вземане. Относно разноските, същите са определени по съразмерност.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие с добрите
нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице обоснована
вероятност за това. Първото основно възражение, направено с частната жалба на „Ай Тръст” ЕООД, се отнася до това, че договорът
за предоставяне на поръчителство по съществото си не е договор за поръчителство
по см. на чл.138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по см. на чл.280 от ЗЗД. Поддържа, че длъжникът сам е избрал да сключи
такъв договор и да се обвърже с клаузите му. Въззивната инстанция намира, че
оплакването на жалбоподателя следва да се остави без уважение, тъй като от
естеството на основното правоотношение /чл.1/, както и от обхвата на правата и
задълженията, поети от страните /раздел II и раздел III/ се налага извод, че се
касае за подписан Договор за предоставяне поръчителство /каквото е и заглавието
му всъщност/, а не е договор за поръчка по см. на чл.280 от ЗЗД. Правилно е
отхвърлено заявлението за сумата 61,51
лв. – възнаграждение за Договор за предоставяне поръчителство и за 26,07 лв. – обезщетение за забава върху горната сума /акцесорна претенция/, тъй
като тези клаузи са възникнали на основание
недействителни уговорки между кредитора и главния длъжник, на осн. чл.143 ал.2 т.5 пр.1 във вр. с чл.1 от
ЗЗП. Клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство /чл.8 ал.1 и ал.6/ следва
да се приемат
за нищожни и
поради установяването им в противоречие с добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2 пр.2 от ГПК и чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД /.
По отношение на претенцията за административни
разноски в размер на 33,49 лв.,
въззивната инстанция намира, че клаузата, установяваща, че длъжникът дължи разходи за
извънсъдебно събиране, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Доколкото
договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Цитираната норма в
ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл.
33 от ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо, тази клауза, с която се начисляват
административни разноски, е установена в нарушение на ограничението, установено
в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. С тези уговорки в договора в тежест на потребителя реално се
възлагат задължения при забавено изпълнение и преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава, поради това и те не пораждат права и задължения
за страните.
Освен това, на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разпоредбата
на чл. 10а, ал.4 от ЗПК
императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. Описаната суми
от 33,49 лв. е типично действие по управление на кредит и съставляват разход,
присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто
ценообразуващ елемент е.
Налице са неравноправни клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.10а,
ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите
нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения.
Разпореждането в обжалваните части, с които е
отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.2 т.2 пр.2 и т.3
от ГПК се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че ако заявителят намира, че изводите
на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 261358/02.11.2020г.
на Районен съд –Пловдив, XVII гр.с. по ч.гр.д.№ 14083/2020 г., с което е отхвърлено подаденото от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И. М. Ш., против И.Й. К., ЕГН –**********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите в размер на 61,51 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 26,07 лв. – обезщетение за забава по
договор за предоставяне на поръчителство за периода 11.07.2019 г. – 09.10.2020
г.; 33,49 лв. – административни
разноски, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания
размер.
Определението е окончателно.
Председател
:
Членове :