№ 59
гр. Нова Загора , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220101067 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес/седалище и адрес на управление/ - ***, п.к. 1606, с управител –
Р.Х.В., действащ чрез юрисконсулт Георги Катошев против Д. И. М., , с ЕГН **********, с
адрес – *** с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 99 от ЗЗД с цена на иска: 1000.00 лева – главница по Договор за кредит № ********** и
199.19лв. – лихва за забава, начислена за периода от 24.11.2018г. – до 09.11.2020г.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 14.01.2016г. между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и Д. И. М. бил
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия член,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – една или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на
чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР
и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит
след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя –
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл.8 от ЗПФУР.След подаване на заявката, проект от договора се предоставял на
1
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи услови, доколкото те били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита
по описаната във формуляра за заявка банкова сметка или по избран алтернативен начин.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантирала получаването на отговор до 20/двадесет/ минути от изпращането и. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за
експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че в процесния случай, на 14.01.2016г. страните
сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и
явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си Д. И. М. заявявал
желание да му бъде отпусната сума в размер на 400.00лв., като била заявена и
незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 13.02.2016г. Съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Изипей“ АД на 14.01.2016г.Към датата на падежа – 13.02.2016г. ответника
следвало да плати сума в общ размер на 496.00лв., от които: 400.00 лева – главница, 82.53лв.
– такса експресно разглеждане и 13.47лв. – лихва за периода на отпускане на кредита.
На 18.01.2016г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от общите условия Д. И. М. подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 400 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата.Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл.3.1. по-горе, като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават не променени“. На същия ден – 18.01.2016г. сумата била отпусната на г-н
М. чрез паричен превод посредством „Изипей“АД. Доколкото падежната дата оставала
непроменена към 13.02.2016г., кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ
размер на 984.14лв., от които 800.00лв. – главница, 159.00лв. – такса експресно разглеждане
на кандидатурата и 24.14лв. – лихва за периода на отпускане на кредита.
На дата 22.01.2016г. Д. И. М. подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 200.00 лв, ведно с нова услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. На
същия ден – 22.01.2016г. сумата била отпусната на г-н М. чрез паричен превод посредством
„Изипей“АД. Доколкото падежната дата останала непроменена към 13.02.2016г.,
2
кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ размер на 1224.27лв., от които:
1000.00 лв.- главница, 194.20лв.-такса експресно разглеждане на кандидатурата и 30.07.лв. –
лихва за периода на отпускане на кредита.
В исковата молба се твърди, че с настъпване на падежа по договора – 13.02.2016г.
кредитополучателят не погасявал дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите
на договора и т. 13.3а от общите условия от 14.02.2016г., „4финанс“ЕООД/Вивус/ започнало
да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10.01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за
периода на просрочието. От „Вивус“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника
на адреса му, посочен в Договора за кредит, като в тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
********** е таксуват по 10.00лв. за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасявал горепосочените
вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс“ЕООД в качеството си на цедент, скючило с
„Кредитреформ България“ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на №
BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърил на цесионера вземанията
по Договор № ********** в общ размер 2 673.87 лв., от които: главница – 1000.00лв.,
194.20лв. – такса експресно разглеждане на кандидатурата, 30.07лв. – лихва за периода на
отпускане на кредита, 1419.60лв. – наказателна лихва и 30.00лв. – отписани такси за
събиране. Просрочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
Твърди се че, по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ЕООД изпраща уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка предоставя на „Български пощи“ЕАД, която се
е върнала като неполучена. Поради тази причина към исковата молба ищецът прилагал и
уведомление за цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99 ал.4 от
ЗЗД „4финанс“ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до подаването на исковата
молба в съда забавата на ответника продължава.
С исковата си молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди
ответника по делото Д. И. М. да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД единствено
следните суми: 1000.00лв. – главница по Договор № **********, 199.18 – лихва за забава
начислена за период от 24.11.2018г. до 09.11.2020г. и законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ищецът моли съда да
3
осъди ответника Д. И. М. да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД сумата в размер на
1000.00 лева, която била получена без правно основание, както и законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба в съдът до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът моли съда да осъди ответника Д. И. М. да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Ищецът моли съда на основание чл. 192 от ГПК да изиска от третото, неучастващо в
процеса лице, а именно „Изипей“АД, с ЕИК *********, с адрес – гр. София, п.к.1000,
ул.“Иван Вазов“ № 16, да предостави всички намиращи се у него документи, касаещи
отпускането на сумата от 1000.00 лева преведена от „4финанс“ЕООД и изплатена на Д. И.
М.. Във връзка с направеното доказателствено искане ищецът прилагал нарочна молба по
чл. 192 от ГПК.
С исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме като писмени
доказателства по делото копия от следните документи: Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение № 1 към него/извлечения/; Потвърждение за
прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“ЕООД; Договор за кредит №
**********/14.01.2016г.; Договор за кредит № **********/18.01.2016г.; Договор за кредит
№ **********/22.01.2016г., Разписка за извършено плащане № 2000000096241010 от
14.01.2016г.; Разписка за извършено плащане № 2000000096453969/18.01.2016г., Разписка за
извършено плащане № 2000000096708126/22.01.2016г., приложение № 4 – Пълномощно за
уведомяване за цесия, уведомление за цесия, известие за доставяне на писмовна пратка от
„Български пощи“ЕАД.
Ответника в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба и не е
изразил становище по иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован - не изпраща представител,
чрез нарочно депозирано по делото становище чрез процесуалния си представител – юрк.
Ивайла Трифонова заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като
моли съда ако са налице предпоставките на чл. 238 и чл.239 от ГПК да постанови
неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника Д. И. М., редовно призован – лично се явява и
заявява, че действително бил взел сумата от 1000.00 лева, която продължавал да дължи на
ищеца, но към момента нямал възможност да я върни. По същество прави признание
относно претенцията в исковата молба, както за главницата, така и за предявените лихви, но,
към момента нямал възможност да заплати на ищеца дължимата сума, като заявява, че при
първа възможност ще ги заплати на ищеца.
4
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2016г. между ищеца „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Д. И. М. бил сключен Договор за кредит
№ **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – една или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредидотаделя –
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл.8 от ЗПФУР.След подаване на заявката, проект от договора се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи услови, доколкото те били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита
по описаната във формуляра за заявка банкова сметка или по избран алтернативен начин.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантирала получаването на отговор до 20/двадесет/ минути от изпращането и. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за
експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
В процесния случай, на 14.01.2016г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се трети по ред договор за
кредит между тях. В заявката си Д. И. М. заявявал желание да му бъде отпусната сума в
размер на 400.00лв., като била заявена и незадължителната услуга за експресно разглеждане
на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 13.02.2016г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от
кредитодателя чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД на 14.01.2016г. Към датата на
5
падежа – 13.02.2016г. ответника следвало да плати сума в общ размер на 496.00лв., от които:
400.00 лева – главница, 82.53лв. – такса експресно разглеждане и 13.47лв. – лихва за периода
на отпускане на кредита.
На 18.01.2016г. и във връзка с т.8.1. и 8.2. от общите условия Д. И. М. подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 400 лв., ведно с нова услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата.Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл.3.1. по-горе, като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават не променени“. На същия ден – 18.01.2016г. сумата била отпусната на г-н
М. чрез паричен превод посредством „Изипей“АД. Доколкото падежната дата оставала
непроменена към 13.02.2016г., кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ
размер на 984.14лв., от които 800.00лв. – главница, 159.00лв. – такса експресно разглеждане
на кандидатурата и 24.14лв. – лихва за периода на отпускане на кредита.
На дата 22.01.2016г. Д. И. М. подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 200.00 лв, ведно с нова услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. На
същия ден – 22.01.2016г. сумата била отпусната на г-н М. чрез паричен превод посредством
„Изипей“АД. Доколкото падежната дата останала непроменена към 13.02.2016г.,
кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ размер на 1224.27лв., от които:
1000.00 лв.- главница, 194.20лв.-такса експресно разглеждане на кандидатурата и 30.07.лв. –
лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа по договора – 13.02.2016г. кредитополучателят не погасявал
дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3а от общите
условия от 14.02.2016г., „4финанс“ЕООД/Вивус/ започнало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От
„Вивус“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
Договора за кредит, като в тези писма се съдържала информация за просрочения кредит –
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена ********** е таксуват по
10.00лв. за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани ответникът не погасявал горепосочените вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс“ЕООД в качеството си на цедент, скючило с
„Кредитреформ България“ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на №
BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърил на цесионера вземанията
по Договор № ********** в общ размер 2 673.87 лв., от които: главница – 1000.00лв.,
194.20лв. – такса експресно разглеждане на кандидатурата, 30.07лв. – лихва за периода на
отпускане на кредита, 1419.60лв. – наказателна лихва и 30.00лв. – отписани такси за
събиране. Просрочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
6
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ЕООД изпраща уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка предоставя на „Български пощи“ЕАД, която се
е върнала като неполучена. Поради тази причина към исковата молба ищецът прилага и
уведомление за цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99 ал.4 от
ЗЗД „4финанс“ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до подаването на исковата
молба в съда забавата на ответника продължава.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника по делото Д. И.
М. да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД единствено следните суми: 1000.00лв. –
главница по Договор № **********, 199.18 – лихва за забава начислена за период от
24.11.2018г. до 09.11.2020г. и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ищецът моли съда да
осъди ответника Д. И. М. да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД сумата в размер на
1000.00 лева, която била получена без правно основание, както и законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба в съдът до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът моли съда да осъди ответника Д. И. М. да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между „4финанс“ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Д. И. М.
съгласно ючен Договор за кредит № ********** от 14.01.2016г., по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Налице са и договорни отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във
връзка с прехвърляне на вземането с договор за цесия, по силата на който ищцовото
дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.
7
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му,
както и че страните са се намирали в договорни отношения и че ответникът дължи
определената сума, в това число и размера на задължението.
Съответно в тежест на ответника бе да докаже дали е налице частично или пълно
изпълнение на договорните задължения по договора за кредит, сключен между кредитора
„Кредитреформ България“ЕООД, като цесионер и частен правоприемник на
„4финанс“ЕООД по процесния Договор за кредит № **********
Видно от представените доказателства съдът счита, че ищцовата страна се явява
изправната страна по делото по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г. съгласно който „4финанс“ЕООД е прехвърлила на „Кредитреформ
България“ЕООД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и
процесното вземане, възникнало от сключен между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Д. И. М. съгласно сключен
Договор за кредит № ********** от 14.01.2016г., по реда на чл.6 от ЗПФУР, по силата на
който „4финанс“ЕООД е отпуснало на ответника Д. И. М. в общ размер 2 673.87 лв., от
които: главница – 1000.00лв., 194.20лв. – такса експресно разглеждане на кандидатурата,
30.07лв. – лихва за периода на отпускане на кредита, 1419.60лв. – наказателна лихва и
30.00лв. – отписани такси за събиране. Просрочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
С оглед заявеното от ответника в съдебно заседание, че действително е взел сумата от
1000.00 лева, която продължавал да дължи на ищеца, но към момента нямал възможност да
заплати му дължимата сума, както и че при първа възможност ще ги заплати на ищеца, с
което по същество ответника прави признание относно претенцията в исковата молба, както
за главницата, така и за предявените лихви, поради което съдът намира искът за основателен
и доказан, но тъй като ищецът не е направил искане при направено признание на иска от
страна на ответника да постанови решение по признание на иска съдът е в невъзможност да
постанови решение по признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
При тези съображения предявеният осъдителен иск срещу ответника в настоящото
производство за посочените в исковата молба суми по процесния Договор за кредит №
********** от 14.01.2016г., поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
8
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД - поради настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за кредит № ********** от
14.01.2016г.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата Д. И. М.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело,
съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 100.00 лв. – държавна такса за
образуване на делото, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес – *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, с адрес/седалище
и адрес на управление/ - ***, п.к. 1606, с управител – Р.Х.В., в качеството му на цесионер
следната СУМИ: 1000.00/хиляда/лева – главница по Договор № **********, и 199.18/сто
деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/лева – лихва за забава начислена за период
от 24.11.2018г. до 09.11.2020г. , ведно със законна лихва върху главницата от
16.12.2020г./дата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес – ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес/седалище и адрес на управление/ - ***, п.к. 1606, с управител – Р.Х.В. направените
по настоящото производство разноски, както следва: 100.00/сто/лева – държавна такса и
150.00/сто и петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9