Присъда по дело №173/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към нова Присъда рег. № 12 от 03.06.2025 г. постановена по ВНЧХД
№ 173 /2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен
Производството е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от гл. ХХІ от НПК.
С Присъда рег. № 18/05.02.25 г. постановена по ЧНД № 1507/2023 г. на
Районен съд гр. Сливен подсъдимия К. К. К. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК по отношение на
частния тъжител С. М. Ж. , а именно в това, че на 09.03.2022г. в гр. Сливен в
местността „Лозарски връх“ нанесъл лека телесна повреда на С. М. Ж. от гр.
Сливен, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, а именно болезнена подутина в областта на дясната половина на
лицето и в областта на гръбната повърхност на дясната ръка и го е оправдал
по повдигнатото му обвинение.
С атакуваната присъда подсъдимия К. К. К. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл.144, ал.1 от НК по отношение на
частния тъжител С. М. Ж., а именно в това, че на 09.03.2022г. в гр. Сливен в
местността „Лозарски връх“ се заканил на С. М. Ж. от гр. Сливен с
престъпление против нейната личност – саморазправа и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение.
С присъдата С. М. Ж. е осъдена да заплати на К. К. К. направените по
делото разноски в размер на 2 700,00 лева.
Недоволен от присъдата останал частният тъжител С. М. Ж., която я
обжалва в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Иска
отмяната и, и постановяване на нова осъдителна присъда от въззивната
инстанция.
В съдебно заседание частният тъжител редовно призована се явява с
повереникът си адв. И. М. от АК-С.,поддържа жалбата и направеното в нея
искане, а повереникът и в пледоарията си излага съображения в тази насока,
като заявява че по време на ситуацията с нанасянето на побоя на частния
обвинител и по време на следствения експеримент условията на неговото
провеждане не са били идентични, съгласно правилата на НПК, следствения
експеримент следва да бъде извършен при същите условия, при които са се
случили фактите, които следва да бъдат проверени с него. Допълва, че в
случая условията на провеждането му не са идентични доколкото по време на
събитието е имало ограда, която по време на сл. експеримент е била съборена .
По тази причина се иска да отпадне като доказателствено средство
проведения следствен експеримент в хода на съдебното производство в
Районен съд - Сливен. В тази връзка представям заповеди от Община Сливен
за принудителното събаряне на оградата между двата имота, в които заповеди
изрично е посочено кога са съборени и същите бяха приети по делото. В тази
връзка беше поискан разпит на свидетел който разпит беше допуснат от съда.
Подсъдимият К. К. К. редовно призован, не се явява, не се явява и
защитникът му адв. Д. И. от АК-Сливен.
Настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при превратно тълкуване на така събраните
доказателствата, без те да са обсъдени съвкупно, в съответствие със закона и с
правилата на правната и житейска логика.
След самостоятелния анализ на доказателствата по делото настоящият
съдебен състав намира, че са налице основания за изменение и допълване на
фактическата обстановка, като в този смисъл упражни правомощията си,
1

визирани в чл. 316 НПК.
След проверка на събраните и проверени в хода на проведеното от
първоинстанционния и настоящия състав съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящата инстанция прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. К. К. е български гражданин, с висше образование,
женен, работи, неосъждан.
Тъжителката С. Ж. и подс. К. К. са съсобственици на съседни вилни
имоти в м. „Лозарски връх“, землището на гр. Сливен.
На 28.02.2022 год. тъжителката С. Ж. подала сигнал по електронната
поща на ОД на МВР - Сливен за това, че сутринта кучето на подс. К. К. влязло
в имота на тъжителката и ги нападнало. В сигнала тъжителката С. Ж.
посочила, че е подала сигнал на телефон 112, но подс. К. К. заявил пред
полицаите, че кучето не било негово и заплашил тъжителката С. Ж. да не
подава сигнали, защото ще й се случи случка, без да конкретизира каква.
На 09.03.2022 год. вечерта тъжителката С. Ж. отново установила, че
кучето на подс. К. К. било в двора й. Тъжителката С. Ж. подала сигнал на тел.
112 в 20,54 часа с искане за бъде изпратен дежурен екип, защото кучето отново
било в техния двор, като съпругът й отишъл да пресрещне полицейските
служители. В това време подс. К. К. излязъл от дома си, пресякъл пътя между
двата имота, а тъжителката С. Ж. се обадила се по телефона на съпруга си и
полицейските служители, които били с него чули как тъжителката С. Ж.
викала, че е нападната. Подс. К. К. прескочил оградата на двора на
тъжителката С. Ж. и влязъл вътре, насочил се към нея и започнал да й нанася
удари с пръчка по главата. Тъжителката С. Ж. завикала за помощ.
По същото време свид. С.Д. - съсед на тъжителката С. Ж. и подс. К. К.
чул лая на кучетата, излязъл да види какво се случва и чул да се разговаря на
висок тон от двора на тъжителката. Свид. С.Д. се приближил и чул
тъжителката С. Ж. да разговаря със съседите си - подс. К. К. и съпругата му,
след което чул сина на тъжителката С. Ж. да вика за помощ и го видял да бяга
към дома си, тъжителката С. Ж. също викала за помощ. Когато свид. С.Д.
стигнал до пътеката между двата двора забелязал, че вратата на двора на подс.
К. К. била отворена и видял гърба на подс. К. К., който се прибирал в своята
къща, а вратата на двора на тъжителката С. Ж. била затворена и същата била
подпряна на оградата, държала си главата, била разрошена и плачела. Свид.
С.Д. я попитал какво се е случило и тъжителката С. Ж. обяснила, че подс. К.
К. я удрял с пръчка по главата. В това време пристигнали полицейските
служители - свидетелите Д. К. и И. И., изпратени на сигнала на тел. 112, както
и съпругът на тъжителката С. Ж. - свид. И. Ж..
Полицейските служители съставили и на двете страни Протоколи за
предупреждение по ЗМВР, като подс. К. К. отказал да го подпише.
След тръгването на полицейските служители, тъжителката С. Ж.
посетила Спешното отделение при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - гр. Сливен,
където бил констатиран оток в областта на дясното слепоочие.
На 10.03.2022 год. тъжителката С. Ж. посетила съдебен лекар като в
резултат на извършения преглед било издадено Съдебно - медицинско
удостоверение № 80/2022 год. от д-р Чаушев - управител на СМДЛ
„Медексперт д-р Чаушев” ЕООД - гр. Сливен.
На 21.04.2022 год. била подадена тъжба от тъжителката С. Ж. срещу
подс. К. К. по повод, на която е образувано настоящото НЧХД.
От приложеното по делото заверено копие от Съдебно - медицинско
2

удостоверение № 80/2022 год. издадено от д-р Чаушев - управител на СМДЛ
„Медексперт д-р Чаушев” ЕООД - гр. Сливен се установява, че на 10.03.2022
год. в 08,39 часа тъжителката С. Ж. била прегледана, като при прегледа и
освидетелстването на пострадалата били установени болезнена подутина в
областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната повърхност
на дясната ръка. Посочено е, че описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата
освидетелствана в предварителните сведения. Отразено е, че описаните
увреждания са причинили на освидетелстваната „Болки и страдания“.
От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство на РП - Сливен от 06.04.2022 год. се
установява, че преписката била образувана по повод подаден сигнал от
тъжителката С. Ж., както и че в резултат на събраните при проверката данни
наблюдаващият прокурор е приел, че с действията си подс. К. К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, нанасяйки лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдания, на тъжителката С. Ж.; както и че
били налице данни и за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 1 от
НК от страна на същото лице - закана с престъпление срещу личността на
тъжителката С. Ж., която не касае убийство, като двете деяния съставлявали
престъпления от частен характер и се преследвали по тъжба на пострадалия
до съда. В постановлението наблюдаващият прокурор е посочил още, че
нямало данни за извършено престъпление от общ характер, в това число не
бил осъществен съставът на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и
престъпление по чл. 325в от НК.
От приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - гр. Сливен се
установява, че на 09.03.2022 год. от 21,50 часа до 22,40 часа тъжителката С. Ж.
била в лечебното заведение с основна диагноза: „Повърхностна травма в
окосмената част на главата“, като в анамнезата е посочено, че е снета по данни
на пациента и е отразено следното: „Преди около половин час е нанесен побой
от познато лице. Удряна в областта на главата с юмруци и твърд предмет. Оток
в областта на дясно слепоочие. Не е губила съзнание. Контактна и адекватна“,
както и че е в графата изследвания е посочено - рентгенография на череп.
От приложените по делото заверени копия от писма подадени по
електронната поща на ОД на МВР - Сливен се установява, че тъжителката С.
Ж. е подавала сигнали относно кучето на подс. К. К. на 28.02.2022 год. - два
броя, както и на 10.03.2022 год. - относно инцидента на 09.03.2022 год.
От приложеното по делото заверено копие от Протокол за
предупреждение от 09.03.2022 год. се установява, че подс. К. К. е предупреден
по ЗМВР, но същият отказал да подпише протокола.
От приложеното по делото писмо от „Районен център 112“ - Бургас се
установява, че тъжителката С. Ж. е подавала сигнали на 28.02.2022 год. в 09,24
часа, както и на 09.03.2022 год. в 20,54 часа, а подс. К. К. е разговарял с
оператор на 09.03.2022 год. в 21,19 часа и в 21,22 часа.
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено
на 04.07.2022 год. от ОД на МВР - Сливен, Сектор „КАПОЧС“ се установява,
че към 01.07.2022 год. няма въведени данни за подавани жалби и/или сигнали
срещу тъжителката С. Ж. от подс. К. К. за периода от 01.01.2019 год. -
01.07.2022 год.
От приложеното по делото заверено копие от Съдебно - медицинско
3

удостоверение на живо лице № 83/2022 год. издадено от д-р Т. П. - специалист
съдебен лекар в гр. Стара Загора се установява, че на 11.03.2022 год. в 15,40
часа бил извършен преглед на подс. К. К., при които било установена
двустранна невросензорна загуба на слух; пълна загуба на слух с дясното ухо
и силно намален слух на лявото ухо. Посочено е още, че описаните и
установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
съобщава в предварителни сведения. Отразено е още, че тези травматични
увреждания на този етап са причинили трайно отслабване на слуха.
От приложеното по делото заверено копие от Амбулаторен лист от дата
10.03.2022 год. издаден от д-р К. К. се установява, че на посочената дата в
09,00 часа подс. К. К. бил прегледан, била поставена основна диагноза:
„Двустранна невросензорна загуба на слуха“, като в анамнезата е посочено, че
е снета по данни на пациента и е отразено следното: „вчера при инцидент е
бил ударен в главата и в областта на ухото, оплаква се от шум и намаление на
слуха в дясно ухо“, както и че е в графата изследвания е посочено -
аудиометрично изследване на слуха.
От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР - Сливен,
Сектор „КАПОЧС“ се установява, че тъжителката С. Ж. е подала срещу подс.
К. К. два сигнала по електронната поща на 28.02.2022 год. и на 10.03.2022 год.
От приложената по делото служебна справка от РУ - Сливен се
установява, че за периода 01.01.2020 год. до 31.12.2022 год. няма регистрирани
жалби от подс. К. К. срещу тъжителката С. Ж..
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено
на Началника на РУ - Сливен се установява, че срещу подс. К. К. на 06.08.2020
год. бил подаден сигнал от Държавна агенция закрила на детето по повод
получена информация от К. И.а за нелегална детска градина; както и че на
28.02.2022 год. и на 10.03.2022 год. са подавани сигнали от тъжителката С. Ж. .
По делото е назначена и изготвена фоноскопна експертиза, при която
на хартиен насител е снет текстът на звукозаписа - четири броя аудиозаписи
предоставени от „Районен център 112“ - Бургас.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд постановил обжалваната присъда. В мотивите си, след анализ на
събраните доказателства съдът намерил за доказано единствено, че на
инкриминираната дата между подс. К. К. и тъжителката С. Ж. е възникнал
конфликт. Прието е, че от доказателствата не можело да се установи
авторството на деянието и момента на причиняването на телесната.
Настоящата инстанция не споделя извода, че липсват доказателства
телесните увреждания да са причинени на пострадалата от подс. К. К.. Налице
са множество косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност
водят до категоричният извод, че той автор на деянието и е причинил
телесното увреждане на тъжителката.
В тази насока не са обсъдени в достатъчна степен събраните
доказателства.
На първо място от показанията на свидетеля С.Д. се установява, че
същият е чул лай на кучета, излязъл да види какво се случва и чул да се
разговаря на висок тон от двора на тъжителката; приближил се и чул
тъжителката С. Ж. да разговаря със съседите си - подс. К. К. и съпругата му,
след което чул сина на тъжителката С. Ж. да вика за помощ и го видял да бяга
към дома си, като тъжителката С. Ж. също викала за помощ. От показанията
на свид. С.Д. се установява още, че след като стигнал до пътеката между двата
4

двора забелязал, че вратата на двора на подс. К. К. била отворена и видял
гърба на подс. К. К., който се прибирал в своята къща, а вратата на двора на
тъжителката С. Ж. била затворена и същата била подпряна на оградата,
държала си главата, била разрошена и плачела. От показанията на свид. С.Д.
се установява й, че я е попитал какво се е случило и тъжителката С. Ж.
обяснила, че подс. К. К. я удрял с пръчка по главата; както и че след като
дошли полицейските служители и съпругът на тъжителката, свидетелят си
тръгнал. Въззивния съд кредитира показанията на свид. С.Д., тъй като същият
пресъздава това което е възприел лично, показанията му са безпротиворечиви
и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо място въззивния съд кредитира изцяло показанията
наполицейските служители свидетелите Д. К. и И. И. - служители на РУ -
Сливен се установява, че са били изпратени по сигнал за скандал във вилна
зона, като на място ги чакал свид. И. Ж. - съпруг на тъжителката; както и че
отивайки към адреса по мобилния телефон на свид. И. Ж. се обадила
съпругата му, която викала, че комшията се мъчел да влиза в двора им, викал й
през оградата, че била нападната. От показанията на тези свидетели се
установява още, че отивайки на мястото тъжителката заявила, че била
нападната и удряна от подсъдимия, като последният заявил, че не бил я
нападнал. От показанията на свид. И. И. се установява, че е дошло й детето на
тъжителка, което също казало, че подсъдимият е нападнал майка му. От
показанията на тези свидетели се установява, че били съставени протоколи за
предупреждение на двете страни, но подсъдимият отказал да подпише своя;
както и че имало словесни обвинения и от двете страни. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, които са полицейски служители и не се
намират в близки отношения нито с тъжителката, нито с подсъдимия, и
техните показания са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въззивния съд кредитира и показанията на свид. И. Ж. в частта, че след
като посрещнал полицейските служители получил обаждане по мобилния
телефон, но не кредитира показанията му, че тогава му се е обадил неговият
син, тъй като в тази им част противоречат на показанията на свид. Д. К. и
свид. И. И., от които се установява, че тогава се е обадила тъжителката С. Ж..
Свид. И. Ж. - съпруг на тъжителката се установява, че на 28.02.2022 год.
кучето на подс. К. К. било в техния двор, за което тъжителката подала сигнал
на тел. 112. От показанията на свид. И. Ж. се установява още, че на 09.03.2022
год. вечерта кучето на подсъдимия отново било в техния двор, тъжителката се
обадила на тел. 112, а той отишъл да посрещне полицейските служители; че на
пътеката срещнал свид. С.Д.; че видял, че дясната страна на челото над
веждата на тъжителката било подуто, била разрошена и плачела; че подс. К. К.
бил в неговия си двор; както и че след това отишли заедно с тъжителката в
спешното. Показанията на свид. И. Ж. в тази им част съдът кредитира, тъй
като се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът не кредитира показанията на допуснатия и разпитан във
въззивното произвдство свидетел В.М.. Същия е заинтересован, доколкото е
съпруг на адв. М. повереник на частния обвинител. На следващо място този
свидетел е присъствал със съпругата си на проведения т. н. следствен
експеримент от първоинстанционния съд и доколкото няма представа за целта
на неговото ппровеждане показанията му по отношение на цел, задачи и начин
на провеждане не са от значение поради което съда не ги цени.
5

Настоящият състав кредитира, обясненията на подсъдимия К. в частта, в
която разказва, че е възникнал конфликт между него и тъжителката С. Ж.;
прескочил е оградата и е влязъл в двора на тъжителката; както и че се е обадил
по телефона за полиция и на място са дошли полицейски служители, че на
следващия ден ходил на изследване, защото не чувал добре, а след това и при
съдебен лекар в гр. Стара Загора. Въззизвния съд не кредитира обясненията на
подс. К. К., в които заявява, че бил ударен от тъжителката С. Ж., тъй като в
хода на съдебното следствие такива доказателства не бяха събрани и същите
не се подкрепят от кредитираните от съда гласни доказателства. Видно от
показанията на разпитаните по делото полицейски служители - свид. Д. К. и
свид. И. И., при отИ.ето им на място, подс. К. К. не е съобщил да е бил удрян
от тъжителката. Видно и от изготвената по делото фоноскопна експертиза,
такова обстоятелство не е било съобщено от подс. К. К. и на оператора на тел.
112, напротив съобщил е, че става дума за разправия и е заявил, че няма нужда
от линейка. Освен това видно от събраните по делото служебни справки от ОД
на МВР - Сливен и РУ - Сливен няма данни подс. К. К. да е подавал жалба или
сигнал против тъжителката С. Ж. за причинената му телесна повреда.
Действително от приложеното по делото заверено копие от Съдебно -
медицинско удостоверение на живо лице № 83/2022 год. се установява, че на
подс. К. К. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в трайно
отслабване на слуха, но не бяха събрани доказателства, че тези увреждания са
в резултат на каквито и да е било действия от страна на тъжителката. Ето защо
съдът намира, че тези твърдения на подс. К. К. са негова защитна позиция,
която не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената
фоноскопна експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а
съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експерта.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните, както
и на представените писмени доказателства в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция , а именно заверено копие на писмо № СЛ-1139-00-
107/23.08.2024г. от РДНСК – Сливен от които е видно, че между двата имота е
имало незаконно построена „Масивна ограда“, която в хизпълнение на
заповед на началник РДНСК-Сливен е била предвидена за събаряне съответно
на 28.08.2024г и 04.09.2024г.
Съдът не кредитира проведения следствен експеримент в хода на
съдебното производство пред Районен съд - Сливен. Съгласно разпоредбата на
чл.166 от НПК следствения експеримент се провежда с цел да се проверят и
уточнят данни получени от разпита на обвиняемия и свидетели. В конкретния
случай следствения експеримент е проведен на 10.12.2024г. от 11.00 часа до
11.40 часа, като в протокола е записано , че се провежда за да се провери кой
от участниците в инцидента станал в 21 ч. на 09.02.2022г. къде се е намирал
спрямо двата имота. От това следва извода, че следствения експеримент е
проведен със задача която не е свързана с проверка на показания и обеснения
на участниците в процеса, в условия на провеждането не идентични или
близки до тези, които са били по време на инцидента. В този смисъл
основателно е възражението на повереника на частния обвинител за
наличието на ограда, която в последствие е премахната и представените
доказателства в тази насока, че по време на провеждането му оградата не
6

съществува още повече, че времето на провеждане на този експеримент е две
години и десет месеца след инцидента и последно инцидента е станал в
тъмната част на денонощието а следствения експеримент е проведен в късния
преди обяд.
Предвид изложеното Окръжен съд - Сливен намери, че с деянието от
описаната фактическа обстановка подсъдимият К. К. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК, тъй като на 09.03.2022 год. в гр. Сливен, м. „Лозарски връх“ нанесъл лека
телесна повреда на С. М. Ж. от гр. Сливен, изразяваща се в причиняване на
болка и страдания, без разстройство на здравето, а именно болезнена
подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната
повърхност на дясната ръка.
Безспорно се установява, че на посочената в тъжбата дата и място
между подс. К. К. и тъжителката С. Ж. е възникнал конфликт, при който подс.
К. К. е нанесъл удари на тъжителката С. Ж., които са й причинили болезнена
подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната
повърхност на дясната ръка. Посочените наранявания, видно от приложеното
по делото съдебно - медицинско удостоверение, са причинили на тъжителката
С. Ж. „Болки и страдания“, следователно на същата е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства,
че е налице причинно - следствена връзка между действията на подс. К. К. и
настъпилите настъпилият престъпен резултат, тъй като ако не беше
извършено това деяние от подс. К. К., то нямаше да има причинена лека
телесна повреда на тъжителката С. Ж..
В този смисъл въззивната жалба е основателна и постановената
първоинстанционна присъда, с която подс. К. К. е оправдан е неправилна.
Това е така защото при напълно изяснена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал в достатъчна степен
събраните доказателства в тяхната съвкупност и от там е направил
неправилни изводи за липсата на осъществен състав на посоченото
престъпление от страна на подс. К. К.. Ето защо въззивният съд отмени
обжалваната присъда, в оправдателната и част за деянието по чл. 130 ал-2 от
НК и постанови нова, с която го призна за виновен в извършване на
престъплението по чл. 130, ал.2 от НК.
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от
съставите на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. С оглед повода за нанасяне на
ударите - спор относно влизането на кучето на подсъдимия в двора на
тъжителката, цялостното поведение на подс. К. К. по време на целия
инцидент, изразяващо се в нанасянето на множество удари по главата и тялото
на тъжителката С. Ж., съдът намира, че подс. К. К. пряко е искал и целял
настъпването на увреждания на здравето на тъжителката С. Ж..
Подсъдимия не е осъждан и освобождаван по чл. 78 А от НК. От
деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди и за същото е
предвидено наказание по - малко от 3 години лишаване от свобода. Ето защо
съдът на осн. чл. 78 А ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание " Глоба " в размер на 1000 лв., което
определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, за каквито
отчете липсата на негативни характеристични данни.
7

Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
деянието на подс. К. К. и съответстващо на целите и задачите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на подс. К. К. и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
По отношение на второто обвинение повдигнато на подс. К. К. К. за
извършено престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК въззивнша съд също
намира, че подсъдимият не го е осъществил от обективна страна.
По делото не са събрани безспорни доказателства, че подс. К. К. е
осъществил от обективна страна инкриминираното деяние, а съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Частната тъжителка с
частната тъжба е повдигнала обвинение срещу подс. К. К. за извършено от
него престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК на 09.03.2022 год., което изрично е
отразено на л. 3, абзац 4 от частната тъжба. В хода на съдебното следствие не
било установено, че на посочената в тъжбата дата подс. К. К. е заплашил
тъжителката с думите, че „ако не спра да подавам сигнали в полицията ще ми
се случи случка“, а това е станало на 28.02.2022 год. И според настоящия
съдебен състав обвинението по чл. 144, ал. 1 от НК срещу подс. К. К. не
доказано по несъмнен начин, поради което правилно Районния съд Сливен го
е признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Ето защо настоящата инстанция намери обжалваната присъда в тази и
част за правилна, законосъобразна и постановена при спазване на
съдопроизводствените правила поради което я потвърди .
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск CD-R,
м.Kodak, следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.
След като призна подс. К. К. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, въззивната инстанция отмени
обжалваната присъда в частта с която тъжителката е осъден да заплати на този
подсъдим направените пред първата инстанция разноски в размер на от 2700
лева представляваща направени разноски за адвокатска защита и съдействие и
го осъди да заплати на С. М. Ж. сумата от 2 850 лева представляваща
направени разноски по делото пред двете инстанции.
Съгласно правилата на процеса подс. К. К. К. беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 64,70 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
8

Номер на акта:	12
Дата:	3 юни 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20252200600173
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	31 март 2025 г.

Присъда по дело №173/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите