Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от Й. С. Ч., с адрес за призоваване [населено място], [улица], Д. Г. Ч., с адрес за призоваване [населено място], [улица] М. Д. Т., с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу чл. 15, т.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община], приета с Решение №79/28.02.2008г. на ОбС-[община], изм. с Решение №306/30.12.2008г. на ОбС-[община]; Решение №310/29.01.2009г. на ОбС-[община];Решение №581/28.01.2010г. на ОбС-[община]; Решение №832/27.01.2011г. на ОбС-[община];Решение №33/29.12.2011г. на ОбС-[община];Решение №214/28.12.2012г. на ОбС-[община];доп. с Решение №406/19.12.2013г. на ОбС-[община];Решение №211/28.09.2016г. на ОбС-[община]; изм. с Решение №444/29.12.2017г. на ОбС-[община];Решение №633/24.01.2019г. на ОбС-[община];Решение №711/27.07.2019г. на ОбС-[община];Решение №58/27.02.2020г. на ОбС-[община];Решение №162/29.10.2020г. на ОбС-[община];Решение №194/30.12.2020г. на ОбС-Ч. и Решение №490/29.12.2022г. на ОбС-[община];

В жалбата се твърди, че цитираната правна норма в актуалната си редакция предвижда , че размерът на данъка върху НИ се определя в размер на: 1. за жилищни и нежилищни имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията- в размер на 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Според жалбоподателите предвидената диференцирана ставка създава неравнопоставеност между две групи собственици- граждани, собственици на жилищни и нежилищни имоти и ЮЛ, собственици на жилищни имоти от една страна, и ЮЛ-собственици на нежилищни имоти. Развиват се доводи, че такова разграничение според вида на имота и според собственика не съществува в материалния закон- чл. 22 ЗМДТ, като ставката на данъка зависи само от данъчната оценка/отчетна стойност на имота. Сочи се съдебна практика в подкрепа на това становище.

Жалбоподателите твърдят, че изложените мотиви към проекта за Наредбата са необосновани и недопустими, при което считат, че атакуваната разпоредба противоречи на акт от по-висока степен и следва да бъде отменен в тази част.

В съдебно заседание за жалбоподателите адв. Ч. поддържа подадената жалба.

Ответника чрез адв. С. в писмена молба оспорва подадената жалба. Моли съда да я остави без уважение. В подкрепа на становището си за неоснователност цитира съдебна практика- Решение № 8050/02.07.2021г. по адм.д. 1995/2021г. І отд на ВАС. Моли за произнасяне в този смисъл и претендира присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за основателност на подадената жалба. Счита, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 22 ЗМДТ.

След преценка за изложеното в жалбата, като обсъди и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав счита жалбата за процесуално допустима, а по същество- основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК нормативните административни актове могат да се оспорват без ограничение във времето. В настоящото производство е оспорена разпоредба от Наредба, издадена от ОбС-[община], която се разгласява по начина, указан в чл. 78, ал. 3 АПК – чрез местните печатни издания или по друг начин. Налице е разгласяване на цитираното изменение на Наредба чрез публикуването й в интернет страницата на [община], раздел „Общински съвет“, ерго, цитираната разпоредба от нормативния акт е публикувана съгласно чл. 78, ал. 3 АПК. Доколкото по делото са събрани доказателства че жалбоподателите са собственици на недвижими имоти на територията, на която действа оспорения текст от наредбата, може да бъде направен извод за наличие на пряк, личен правен интерес от оспорването за тримата жалбоподатели.

Атакувания текст на чл.15, т.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Чепеларе предвижда, че размерът на данъка върху НИ се определя в размер на: 1. за жилищни и нежилищни имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията- в размер на 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Нормата на чл. 22 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.; обявен за противоконституционен с Решение № 4 на КС на РБ - бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019 г.)е със следното съдържание: "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот." Единственият критерии за определяне размера на данъка, въведен от законодателя е неговата данъчна оценка. Върховният законодателен орган на РБ не допуска въвеждане на други критерии при делегиране на правомощията за определяне размера на местния данък от определените в ЗМДТ. В случая е налице противоречие на протестираната разпоредба от общинската наредба с разпоредбите от по-висш ранг, защото със същата се определя различен размер на данъка в зависимост от собственика данъкоплатец и от функционалната употреба на недвижимия имот. Такива разграничения ЗМДТ не съдържа. Поначало определянето на основна или на намалена данъчна ставка върху една и съща основа - данъчната оценка на недвижимия имот, е проявление на оперативната самостоятелност на общинския съвет върху която съдебният контрол за целесъобразност е недопустим. Така възприема в практиката си и ВАС (вж. Решение № 4875 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2020 г., VIII о.). В случая обаче приемането на оспорената разпоредба не съставлява проява на оперативна самостоятелност, тъй като при граматическо тълкуване следва извод, че местният нормотворец с оспорената правна норма въвежда допълнителни критерии за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, които не са установени от ЗМДТ и от Конституцията на РБ- дали имота е жилищен или нежилищен, дали е собственост на ФЛ или ЮЛ. ОбС-Чепеларе приемайки такъв текст от общинската наредба е преминал отвъд пределите на оперативната си самостоятелност, приемайки текст, който противоречи на ЗМДТ. Цитираната практика в писменото становище на ответника е неотносима към правоотношението и съдът приема направените в тази връзка твърдения за неоснователни.

Според практиката на ВАС в контекста на направените възражения от ответника се приема, че „….изложените в касационната жалба доводи, че нормата се намира в съответствие с материалната норма на ЗМДТ биха били верни, ако с чл. 15 от спорната Наредба не са въведени различен размер на ставки на данъка за недвижими имоти според делението на жилищни и нежилищни“- вж. Решение № 1432 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2020 г., VIII о.

Предвид основателността на подадената жалба следва на жалбоподателите да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на Й. С. Ч., с адрес за призоваване [населено място], [улица], Д. Г. Ч., с адрес за призоваване [населено място], [улица] М. Д. Т., с адрес за призоваване [населено място], [улица], разпоредбата на чл. 15, т.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община], приета с Решение №79/28.02.2008г. на ОбС-[община], посл. редакция с Решение №490/29.12.2022г. на ОбС-[община].

ОСЪЖДА Общински съвет-Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Ч., Д. Г. Ч. и М. Д. Т. деловодни разноски в производството в размер на 1060 лв. по приложения списък по чл. 80 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.