Решение по дело №412/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20197240700412
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

418                                        05.12.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №412  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 Образувано е по касационната жалба на Д.А.М. *** срещу Решение №432/19.07.2019 год., постановено по АНД №1759/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 2522778, издаден от ОД на МВР  Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че оспорил своевременно установената скорост на движение в съдебно заседание. Дружеството работодател не е имало тази възможност. Оспорва извода на съда за липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Счита, че неправилно е прието, че е нарушена правната норма на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал1 от ЗДвП, тъй като счита, че същите са две изключващи се взаимно правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Не е съгласен с изводите на съда, че са неоснователни възраженията относно приложението на Наредба №18/23.07.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Според него при въвеждането на ограничението на скоростта от страна на АПИ не е спазено изискването на чл.61, ал.5 от Наредба №18 от 23.07.2001 год. – знакът въвеждащ ограничението да се поставя на всеки 2000.00 метра. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен  електронен фиш серия К, №2522778 издаден от ОД на МВР  Стара Загора. 

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено  следното:

   Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на Д.А.М. срещу електронен фиш серия К, №2522778, издаден от ОД на МВР  Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 650.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 08.11.2018 год., в 16.00 ч. в област Стара Загора, Община Стара Загора, АМ Тракия, км.205 управлява в посока към гр. София лек автомобил „Пежо 508” с рег.№*** при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“, съгласно заповед №РД-11-913/27.09.2018 год. на АПИ, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3% км със скорост 146 км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на скоростта 56 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на М. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Изложените възражения във въззивната жалба относно неспазването на изискванията на Наредба №18 от 23.07.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, е приел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите касаят законосъобразността на заповедта на АПИ, която обаче не е предмет на съдебен контрол в образуваното съдебно производство. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е касационното оплакване, че не е възможна конструкцията на посочените като нарушени разпоредби чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушена е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, в която обаче не е посочена законово определената максимално допустима скорост за магистралата, така както е посочено в чл.21, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл, с посочването на чл.21, ал.1 от ЗДвП се конкретизира максимално допустимата скорост за движение на магистрала, която е 140 км/ч. С поставянето на пътния знак В26, се въвежда ново ограничение, различно от това по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Като е квалифицирал по този начин поведението на жалбоподателят, наказващият орган, както и районният съд са приложили правилно материалния закон. При движението си по  автомагистралата всеки един водач следва да съобразява поведението си с пътните знаци, които в конкретния случай и участък предполагат движение на МПС със скорост не повече от 90 км./ч.

Съдът напълно споделя мотивите на районният съд, че не следва да обсъжда наведените оплаквания за неспазване на разпоредбите на Наредба №18/23.07.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Същата касае и има отношение към представената заповед на АПИ, с която е въведено ограничение, и по-специално относно нейното приложение. Предмет на разглеждане в производството пред съда е санкционираното поведение на касационният жалбоподател, което се изразява в управление на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен участък. Това ограничение е въведено с приложената по делото заповед №РД-11-51/23.09.2018 год., с която е въведено ограничение от 90 км./ч. което важи за периода от 10:00 часа на 24.09.2018 год. до 10:00 часа на 26.09.2018 год. и за участъка от км.168+000 до 208+801. Датата на нарушението – 08.11.2018 год., както и посочването на километър на установяване на нарушението – км.205 от АМ Тракия, предполагат, че управлението на процесното МПС е в периода и участъка на действие на заповедта. Районният съд няма процесуалната възможност да извърши косвен съдебен контрол върху представената по делото заповед на АПИ, която по съществото си е общ нормативен акт и за която няма данни да е обжалвана и да не е влязла в законна сила. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че е безспорна установеност на вмененото във вина на Д.М. административно нарушение.

От приетите по делото писмени доказателства /клип, протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система рег. №5243/10.11.2018 год./ е видно, че мястото на нарушението е извън населено място. Не е оспорено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на мястото на извършване на нарушението – км.205 на Автомагистрала Тракия.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази  процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че такава е подадена от страна на представляващия на „Филкаб“АД гр. Пловдив, като е посочено лицето, управлявало МПС в посоченият ден, час и място, като е приложено и копие от валидното му свидетелство за управление на МПС. Декларацията е с дата 25.01.2019 год. и е заведена в ОД на МВР Стара Загора на 31.01.2019 год. под №122800-3511. Следователно от този момент започва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. Доколкото фишът е връчен на 05.06.2019 год., в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден след получаването на декларацията от собственика на МПС, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, е одобрена като средство за измерване, считано от 24.02.2010 год.. Последващата проверка на скоростомера следва да се извърши, една година след одобряването му, съгласно Заповед №А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 год., обн., ДВ, бр.85 от 01.11.2011 год., в сила от 1.11.2011 год. Представен е протокол – 7-48-18 от 05.04.2018 год. Този протокол, установява годността на техническото средство към момента на нарушението /08.11.2018 год./ При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

Не се споделя е касационното оплакване, че е неясен приложеният клип и от него не може да се установи МПС, с което е осъществено нарушението. Доказателствата по делото, не оставят съмнение, че именно с автомобил с рег. *** е извършено административното нарушение.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта. В случая става въпрос за движение по магистрала, при установено ограничение в пътния участък в скоростта от 990 км/ч. въведено с пътен знак В26. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости над 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 56 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 146 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВА В СИЛА Решение №432/19.07.2019 год., постановено по АНД №1759/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

2.