Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 02.06.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети април през две
хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИЛИЕВА
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2824 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството се движи по реда
на чл. 259 и сл. от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на брака
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното
си основание в чл.99, ал.1 от СК/отм/.
В исковата си молба ищцата Р.И.Д. твърди, че с
ответника Д.С.Д. са съпрузи от 2000г и от брака си имат родено едно дете: Станимир,
роден на ***г. Посочва, че в началото на
брака им семейните отношения вървели нормално, но след раждането на детето,
съпругът често оставял сама ищцата с бебето, а той ходел на с.Косарка, където
имал бизнес. Намирал си и допълнителна работа на село, а през почивните дни
ходел на лов. Твърди, че съпругът й не й помагал при отглеждането на детето, не
участвал в плащането на сметките, заемал се с начинания, които пропадали.
Честото му отсъствие от къщи задълбочило отчуждението между съпрузите. Твърди,
че брака им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, че съществува само
формално и вината за това е изцяло на ответника. Моли съда да постанови
решение, с което да го прекрати с развод по вина на ответника, да предостави на
нея упражняването на родителските права по отношение на детето Станимир, като определи
режим на лични отношения на бащата с детето, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. Моли
съда да постанови след прекратяване на брака да носи бащиното си фамилно име от
преди брака- И.. Претендира да й бъде предоставено ползване на семейно жилище. Претендира
разноски.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответника, в който ответника намира иска за
неоснователен, като излага съображенията си за това в отговора.
В срока за отговор ответника е
предявил насрещен иск срещу Р.И.Д. с правно основание чл.99 ал.1 от СК/отм/ , като моли съда да прекрати брака му с ответницата по
насрещния иск Р.И. с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
по изключителна вина на ответницата по насрещния иск, като му бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето Станимир,
за майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде
осъдена да заплаща издръжка за детето, като
впоследствие посочва сумата 80лв. месечно претендирана
издръжка за детето; да бъде постановено ответницата да носи предбрачното
си фамилно име- И.. Претендира да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище. Твърди, че съпругата му злоупотребявала с алкохол и поддържала
извънбрачни връзки с други мъже. Заявява, че е осигурява доходи за семейството
си, че е полагал лично грижи за детето, като го изпращал и посрещал от училище.
Моли съда да отхвърли предявения от ищцата иск и да уважи предявения насрещен
иск, ведно със съединените с него искове за упражняване на родителски права,
лични отношения, издръжка, фамилно име след развода. Претендира разноски.
С определение от 12.10.2009г
съдът е приел за съвместно разглеждане в производството по настоящото гр.дело
насрещния иск за прекратяване на брака с правно основание чл.99 ал.1 от СК/отм/, предявен от Д.С.Д..Постъпил е отговор на насрещната
искова молба, в който са оспорени изложените в нея фактически обстоятелства.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с представител по пълномощие адв.Хр.Д., който поддържа исковата
молба и моли за уважаването й. Счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брачните отношения има ответника и моли съда да прекрати брака с развод по
негова вина. Съображенията си подробно
излага в писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован
се явява лично и се представлява от адв. Петко Николаев, упълномощен, който
моли съда да отхвърли първоначалната искова молба и да уважи насрещния иск,
предявен от Д.Д., като прекрати брака на страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата Р.Д.. Съображенията си излага в писмена защита.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 15.07.2000г. в гр. В.Търново. Ответницата е приела след сключване на брака
да носи фамилното име на съпруга си – Д.. От брака си страните имат родено едно
дете – Станимир Д.Д. род. на ***г.
След сключване на брака семейството заживяло в
жилище на родителите на ответника в гр.В.Търново.
По-късно през 2006г. съпрузите закупили жилище, като изтеглили кредит.
Отношенията между съпрузите били добри, но постепенно
настъпило охлаждане на отношенията вследствие различия относно семейния живот. Ответникът
Д. имал бизнес- собственик на магазини за кафе и захарни изделия. Притежавал
магазин във с.Косарка, където живее неговата майка и във връзка с бизнеса се
налагало да пътува всекидневно до с.Косарка. Често работел до късно. С течение
на времето между съпрузите настъпило отчуждение и се стигнало и до фактическа
раздяла в началото на м. март 2010г., след което ответника напуснал семейното
жилище и съпрузите не са се събирали да живеят заедно.
Видно от удостоверение №74/12.08.2009г издадено
от „Трейд
Видно от служебна бележка изх. №5 от 22.01.2010г
издадена от ЕТ „Балкански-Мариола Трифонова”-
В.Търново ответника Д.Д. има осигурителен доход за периода 09.2008г-08.2009г
общо в размер на 1850лв, а печалба около 550лв месечно.
От приложения по делото социален доклад се
установява, че двамата родители имат необходимите жилищни условия и доходи за
реализиране на родителските права по отношение на детето, че Станимир изпитва
потребност да контактува с двамата си родители. Във втория изготвен по делото
социален доклад е посочено, че двамата родители проявяват привързаност и
загриженост за детето си и всеки от тях се стреми да задоволява адекватно
потребностите на детето.
По делото е представено решение по гр.дело
944/2010г по описа на ВТРС във връзка с молба по ЗЗСДН, по което е наложена
мярка за защита по ЗЗСДН по отношение на Р.Д., като съпругът й Д.Д. е задължен
да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си и му е забранено да
приближава жилището, в което живее Р. до приключване на настоящото
производство. Решението е обжалвано от Д.Д..
Видно от удостоверение на ВТОП №А-533/2010г
срещу Д.С.Д. няма заведени дела от общ характер за периода от
01.01.2007г.-16.03.2010г.
С определение от 15.04.2010г по настоящото дело
съдът е постановил привременни мерки по чл.323 ал.1 от ГПК, като е предоставил
родителската грижа за детето Станимир на неговата майка Р.Д. и е определил
режим на лични отношения на бащата с детето, посочен в определението на съда,
както и е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80лв.
Ползването на семейното жилище е предоставено на Р.Д..
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Иван Бояджиев и
Стефка Венкова- сестра на ищцата, както и на свидетелите Кирил Александров и
Светослав Стоянов от страна на ответника относно отношенията в семейството на
страните и родителските качества на ищцата и ответника.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в
отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност,
до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла е преустановила всякакви духовни, емоционални и
физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само
юридически не е нито в техен интерес, нито в интерес на роденото от брака дете.
Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
След преценка на събраните доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения е по вина на двамата съпрузи, като до разстройство
на брака се е стигнало в резултат най-вече в резултат на отчуждение на
съпрузите и различни разбирания за семейния живот, които са довели до
фактическа раздяла на съпрузите. В настоящото производство всяка от страните
претендира вина на другата страна- ищцата с исковата молба и ответника с
насрещната искова молба. Ангажирани бяха доказателства и от двете страни, но те
не установиха по безспорен начин конкретно брачно провинение на съпрузите. Ищцата
ангажира доказателства за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на
ответника в началото на м. март 2010г, момента в който страните са се разделили.
Безспорно е и има доказателства, че спрямо ищцата съдът по гр.дело 944/2010г по
описа на ВТРС е предприел мярка по ЗЗСДН, но настоящия съдебен състав счита, че
разстройството на брачните отношения е настъпвало постепенно и не е резултат
само на този акт на насилие от страна на ответника. От друга страна от
показанията на разпитаните свидетели по делото не се установиха сочените от
ответника брачни провинения на ищцата- злоупотреба с алкохол и брачна изневяра.
Свидетелят Александров, воден от ответника заяви, че не знае ищцата да
злоупотребява с алкохол, а самият той е приятел на семейството и както си
установи често е бил техен гост. В тази насока свидетелства и св.Бояджиев, с
който ищцата е работила и се познават добре. Свидетелят Стоянов заяви, че е
виждал ищцата със друг мъж на улицата и да обядват заедно, но съдът счита, че
от показанията на този свидетел не може да се направи категоричен извод, че
ищцата е интимна с друг мъж, като се има предвид обстоятелствата, при които
свидетелят е видял ищцата Р.И. с друг мъж-било е на обществени места, като
свидетелят не посочи, че е видял някаква проява на особена близост между Р. и
въпросния мъж, с който е била.
По делото се установи, че с времето е настъпило
отчуждение между съпрузите, което се е задълбочило в резултат на раздялата им. Проблеми
между съпрузите е имало във връзка със заплащане на изтеглен кредит, както и
имуществени спорове. С времето съпрузите са се дезинтересирали напълно един от
друг. Установи се че, страните са стигнали до извода че не могат да живеят като
семейство и дори са обмисляли да прекратят брака си с развод по взаимно
съгласие. Настоящото производство също беше спряно по взаимно съгласие на
страните, за да уредят доброволно отношенията си. Всеки от двамата съпрузи след
фактическата раздяла, а и преди това е заживял свой собствен живот. Поради това
съдът намира, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения е на двамата съпрузи.
Относно въпроса за фамилното име на жената след
развода и направеното от нея искане, както и това на съпруга с насрещната
искова молба съдът намира, че след прекратяването на брака жената следва да
носи предбрачното си фамилно име – И..
По въпроса кому да се предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Станимир- в настоящото производство и двете страни заявиха претенции относно упражняването на родителските права по отношение на детето им. Налице е спор за родителски права и всеки от родителите ангажира доказателства, за да докаже своята пригодност да упражнява родителски права. Съдът след вниматела преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е изправен пред трудната задача да реши на кой от двамата родители да предостави упражняването на родителските права. Основен обективен критерий за това на кой от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на детето, който най-общо се състои в осигуряване на правилното физическо и духовно развитие и социално формиране на детето.Според утвърдената съдебна практика, обобщена с ППВС № 1/12.11.1974 г., интересите на децата следва да се преценяват и с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умение за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др.
Безспорно
в настоящия случай се установи, че и двамата родители имат родителски качества и желаят да полагат грижи
за малолетното дете.
Установи се, че от раждането на детето през
повечето време майката е тази, която е била пряко ангажирана с отглеждането на
Станимир. Бащата често е отсъствал във връзка
с работата си на с.Косарка и детето е било с майка си. Тя е тази, която е полагала
грижи по отглеждането му, а впоследствие когато детето тръгнало на училище
проявява интерес към учебния процес и живота на детето в училище, което се
установява от социалния доклад по делото и от разпита на свидетелката Венкова.
От друга страна се установи, че детето особено през последните години е
прекарвало време и със своя баща- най-вече почивните дни, когато заедно със
баща си детето е ходило на с.Косарка, където живее и неговата баба по бащина
линия. От изготвения по делото социален доклад и от разпита на св. Александров
и Стоянов е видно, че детето е привързано към своя баща и се чувства добре
когато са заедно. Т.е по отношение на детето съдът счита, че двамата родители
полагат грижи и детето се чувства добре със всеки от тях.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства и воден най-вече от интереса на
детето при определяне предоставянето на родителските права намира, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на неговата
майка-ищцата Р.Д.. Безспорно е, че детето се нуждае от майчина грижа и майката
е тази, която по-адекватно би могла да осигури ежедневна грижа за детето- да му
приготви храна, да бъде изпрано, да го изпрати и посрещне от училище, да му
помогне със учебния материал. Установи се, че бащата също има желание да се
грижи за сина си, но за ежедневните задължения по отглеждането на детето той
разчита повече на своята майка-бабата на детето. Това се установява както от
обстоятелството, че за периода когато детето е било при него след раздялата на
родителите, двамата с бащата през повечето време са били на с.Косарка, където
живее бабата и се налагало детето да пътува за училище до гр.В.Търново, така и
от твърденията на ответника, че е разчитал неговата майка да помага на сина му
при подготовката на уроците.
По тези съображения настоящия състав счита, че въпреки че и двамата
родители притежават съответния родителски капацитет, обективната преценка на
установените по делото обстоятелства налага упражняването на родителските права
по отношение на детето да бъде предоставени на майката, която
на този етап задоволява напълно адекватно потребностите на детето.
Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, е жизнено необходимо не само за
родителя, но и за детето. В случая,
определянето на режим на
лични отношения с бащата ще създаде
възможност за детето, общувайки със своя баща да развива чувства на привързаност и доверие, което ще съдействува за правилното му
развитие и личностно формиране. Съдът счита, че подходящ би бил такъв режим на лични контакти, който да
осигури възможност на детето да контактува по възможност по-често с баща си,
което е необходимо при израстването на детето. Съдът приема, че детето се
чувства добре когато общува със своя баща и следва да бъде определен по-широк
режим на лични отношения, при който детето ще има възможност да прекарва почти
еднакво време с двамата си родители. Съдът счита, че следва да определи следния
режим на лични контакти- всяка първа, втора и трета събота и неделя от
месеца-от петък след приключване на учебните занятия на детето до 17.00ч. в
неделя, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен
отпуск.
При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето, съобрази
нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от
средства за храна и облекло и прецени, че за издръжката на детето бащата следва да заплаща сумата 80 лв, като се отчете, че майката е пряко заета с отглеждането и възпитанието на
детето. При
определяне на размера на издръжката , съдът взе предвид получаваните от ответника доходи и счита, че така определената издръжка съответства по
размер на ангажираните от него доказателства за получавани доходи, както и на
нуждите на детето, като си има предвид, че Станимир е ученик и се налагат разходи и във връзка с
обучението му. Така определената издръжка ответника
следва да заплаща считано от датата на подаване на исковата молба.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг поради,
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
По отношение ползването на семейното жилище – ищцата е заявила, че желае
да й бъде предоставено ползване на семейно жилище. Установи се, че семейното
жилище се ползва от нея, като тя живее в него с детето и с оглед на това съдът счита, че следва да
предостави ползавнето на семейното жилище находящо се в гр. В.Търново, ул.Георги
Измирлиев №13 вх А ет.4 ап.8
на ищцата Р.И.Д..
По отношение насрещния иск за прекратяване на брака с развод с правно
основание чл.99 ал.1 от СК/отм/- ищецът по насрещния
иск претендира брака да бъде прекратен с развод по вина на ответницата по
насрещния иск. Съдът счита, че брака между страните следва да бъде прекратен
като дълбоко и непоправимо разстроен, като бъде отхвърлена насрещната претенция
за изключителна вина на ответницата Р.Д.
за брачното разстройство, предвид изложеното по-горе и приетото от съда, че
вината за разстройството на брачните отношения се дължи на двамата съпрузи. По отношение
на съединените с насрещната искова молба искове за упражняване на родителски
права от ищеца по насрещната искова молба, режим на лични отношения, издръжка,
ползване на семейно жилище, съдът счита, че следва да се отхвърлят като
неоснователни с оглед изложеното по-горе относно упражняването на родителските
права, режим на лични контакти, издръжка за детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 ал.1 изр.второ
от ГПК и предвид изхода на спора съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която
съдът определя в размер на 40лв. следва да бъде заплатена от тях поравно,
съответно по 20лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху определената издръжка в размер на 115,20лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
развод сключеният с акт №0210 на 15.07.2000г. в гр.В.Търново граждански
брак между Д.С.Д. с ЕГН ********** *** и Р.И.Д. с ЕГН ********** ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.99, ал. 1 от СК/отм/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на двамата съпрузи, като отхвърля
искането на Д.С.Д. направено с насрещната искова молба да бъде прекратен брака
с развод по вина на ответницата по насрещния иск Р.И.Д. .
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака Р.И.Д. да носи предбрачното си фамилно име – И..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето: Станимир Д.Д.
род. на ***г. ЕГН ********** на майката
Р.И.Д. с ЕГН ********** ***, като отхвърля претенцията на Д.С.Д.
направена с насрещната искова молба упражняването на родителските права по
отношение на детето Станимир Д. род. на ***г да бъде предоставено на бащата Д.Д..
Определя режим на лични отношения на бащата Д.С.Д. с ЕГН ********** *** с детето Станимир Д.Д. род. на ***г.
ЕГН ********** както следва: всяка първа, втора и трета събота и неделя от
месеца-от петък след приключване на учебните занятия на детето до 17.00ч в
неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като отхвърля насрещната претенция на Д.Д. относно лични отношения на
детето с майката, направена с насрещната искова молба.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с
ЕГН ********** *** да заплаща на Р.И.Д. с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на детето Станимир Д.Д. род.
на ***г. ЕГН ********** месечна издръжка за детето в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, считано от датата на подаване на
исковата молба-18.08.2009г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като
отхвърля искането на Д.С.Д. направено с насрещната искова молба майката Р.И.Д.
да бъде осъдена да заплаща за малолетното си дете Станимир Д.Д. род на
29.06.2001г. месечна издръжка в размер на 80лв.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище находящо се в гр. В.Търново,
ул. Г.Измирлиев” №13 вх
А ет.4 ап.8. на ищцата Р.И.Д. с
ЕГН ********** ***, като отхвърля насрещното искане
на Д.Д. да бъде предоставено на него ползването на семейното жилище.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса общо в размер на сумата от 135,20 лв. /сто тридесет и пет лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Р.И.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Великотърновски
районен съд държавна такса в размер на 20
лв/двадесет лева/.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: