№ 463
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202999 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на Б*****Г......Б........ с ЕГН ************ в качеството на
управител на „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и
адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... срещу наказателно
постановление (НП) №22-0000351 от 11.06.2021г, издадено от директора на
РД „АА“–Бургас, с което за нарушение на чл.7а ал.2 предложение последно
от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) вр. чл.8 ал.1 от Наредба 36 от
15.05.2006г на МТ и на основание чл.96г ал.1 предложение второ от Закона
за автомобилните превози (АвПр) на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че като нарушител следва да се
счита водачът на автомобила, а не дружеството –работодател. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но
представител не се явява.
Наказващият орган е редовно призован, изпраща представител ЮК.
Моли да бъде постановено потвърждаване на наказателното постановление,
1
представа писмена защита. Претендира ЮК възнаграждение.
Явяват се актосъставителят Л. и свидетелят по акта Д., които съдът
разпита в качеството на свидетели.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима по следните съображения:
На първо място, жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител. Същата е депозирана в
рамките на законоустановения 7-дневен срок за обжалване по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред
материално и териториално компетентен съд. Явява се процесуално
допустима. Производството пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.
С оглед събраните доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност БРС прие за установена следната фактическа обстановка:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение серия А-2017 и бланков № 287133 от
07.06.2021г. изготвен от свидетеля К.Л. на длъжност инспектор в РД „АА”–
Бургас, за това, че на същата дата в 12,15 часа, в гр.Бургас, в офиса на
дружеството „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и
адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... била извършена проверка, в
хода на която било установено, че е бил извършван обществен превоз на
товари с товарен камион марка МАН с рег.№А 8205 ВР с водач С.Г.С. с ЕГН
********** на 28.04.2021г, като водачът не е отговарял на изискванията за
психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.Този извод бил
направен приетия пътен лист №6185033от 28.04.2021г и товарителница
№7804038/28.04.2021г Установено било още, че водачът Станчев за периода
от 01.06.202г до 30.04.2021г извършвал обществен превоз на товари без
удостоверение за психологическа годност видно от справка в
„Психологически изследвания“ на ИА“АА“.
2
Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.7а ал.2
предложение последно от ЗАвП вр.чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г.
Жалбоподателят (чрез упълномощено лице с пълномощно на лист 9 от
делото) подписал акта без възражение. Такива не постъпили и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като взел предвид акта и писмените доказателства,
административнонаказващият орган –директорът на РД „АА“–Бургас издал
атакуваното наказателно постановление №22-0000351 на 11.06.2021 г, в което
при пълна идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация
както в акта, на основание чл. 96г ал.1 предложение второ от ЗАвПр на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
3000 (три хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и
свидетеля по констатирането на нарушението и при съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като ги намира за
безпристрастни, логични, последователни и подкрепящи се от останалите
писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната
преписка.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда
на чл.283 НПК писмени и гласни доказателства.
С оглед приетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
И акта, и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи и в сроковете на чл.34 от ЗАНН (лист 11 от делото). При съставянето
на акта и издаването на НП, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При правилно описание на
констатираното нарушение и в акта, и в НП, правилно е била определена
правната квалификация–по чл.7а ал.2 предложение последно от ЗАвПр вр.
чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. Правилно и законосъобразно е избрана
и административнонаказващата норма на чл.96г ал.1 предложение второ от
3
ЗАвПР.Съгласно този текст, този, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни
актове по приемането му да управлява МПС за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари се наказва с имуществена санкция
в размер на 3000 лева. Следователно субект на административнонаказателна
отговорност е работодателят на лицето (а не водачът на МПС), или този,
който го е допуснал. И при двата случая в текста на тази норма става въпрос
за ЮЛ –субект на отговорността, а не за водача ФЛ. В тази връзка
направените възражение съдът не приема.Твърдението, че не е било посочено
мястото на извършване на нарушението е неоснователно, тъй като и в двата
акта е посочен адреса на седалището на дружеството –жалбоподател, където е
била извършена проверката. НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.Не са налице основания за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Общественият превоз на товари и пътници се характеризира с висок риск за
живота и здравето на участниците в движението и пътниците. И затова ЗАвПр
поставят особени изисквания за осъществяването на тази дейност и изисква
множество изчерпателно посочени документи имащи отношение към
условията за извършване на дейността и контрола върху нея.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ
следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
По гореизложените съображения БРС на основание чл.63 ал.1
предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен
състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000351 от 11.06.2021г.,
издадено от директора на РД „АА“–Бургас, с което на „Б******„ ЕООД с
ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление
ул.“Л********** №13 , ет.3 за нарушение на чл.7а ал.2 предложение
последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) вр. чл.8 ал.1 от
Наредба 36 от 15.05.2006г на МТ и на основание чл.96г ал.1 предложение
второ от Закона за автомобилните превози (АвПр) е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... с управител
Б*****Г......Б........ с ЕГН ************ да заплати на РД „АА“ –Бургас
сумата от 80 (осемдесет) лева представляваща ЮК възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните .
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5