О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260134 Година 17.09.2020 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети септември Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 60 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от „БПИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ №
43, представлявано от изпълнителния директор Христо Мирчев, със съдебен адрес:***
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в открито производство по
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, чрез изпълнителния директор Димитър
Петков Димитров и синдика Н.А.Г., с адрес: ***, оф. 21, с искане да бъде
установено за съществуващо, вземане на ищеца в размер на общо 606 364,02 лева
(шестстотин и шест хиляди триста шестдесет и четири лева и две стотинки), от
които 439 844,18 лева (четиристотин тридесет и девет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки) - главници и 166 519,84 лева
(сто шестдесет и шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и осемдесет и четири
стотинки) - законни лихви, на основание чл.74 от ЗЗД като регресно вземане на
„БПИ“ АД от „Еврокапитал-България“ ЕАД за погасените от „БПИ“ АД задължения на
„Еврокапитал -България“ ЕАД към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по договор за лизинг №
004572-001 от 24.03.2008г. и по договор за лизинг № 004572-002 от 25.06.2008 г.
В условията на евентуалност се претендира установява съществуването на вземанията
поради неоснователно обогатяване.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск. Исковата молба е изпратена по пощата на 05.02.2020 г. в
преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския закон при наличието на
предпоставките на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, предвид което възраженията
на ответника за недопустимост на иска са неоснователни.
Съгласно изр. 1 на ал. 4 на чл. 694
синдикът е длъжен да участва в производството по настоящото дело. От служебна
справка в електронния търговски регистър е установено, че вписаният синдик на
дружеството – ответник е адв. Н.А.Г. с адрес ***, на който следва да бъде и
призован.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа
между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по
търговски спорове. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение искът е
допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да
пристъпи към насрочване на делото в
открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че по молба на
кредитора „Силва Маре“ ЕООД, с ЕИК *********, по описа на Окръжен съд Бургас е образувано
търговско дело № 354/2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „Еврокапитал-България“ ЕАД. С решение № 97 от 25.03.2019 г.,
постановено по посоченото дело е открито производство по несъстоятелност, по
отношение на „Еврокапитал-България“ ЕАД, което на 29.03.2019 г. е обявено по
партидата на дружеството в Търговския регистър на Агенция по вписванията.
Ищецът заявява, че е предявил свои изискуеми
вземания към „Еврокапитал - България“ ЕАД в несъстоятелност, които са включени
в списъка с неприети от синдика вземания на кредиторите на дружеството. Ищецът
подал възражение по чл. 690 от ТЗ срещу неприемането на вземането, но
възражението било оставено без уважение с определение № 93/22.01.2020 г. по
т.д. № 354/2018г. на Окръжен съд – Бургас, обявено в търговския регистър на
22.01.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество
сключило договор за лизинг №04567-001/24.03.2008 год. с „И Ар Би Лизинг“ ЕАД (предишно наименование „И еф джи лизинг“ ЕАД),
както и допълнителни споразумения към същия, по които поел задължение за
заплащане на лизингови вноски по погасителен план. При неизпълнение на което и
да е от задълженията по който и да е договорите за финансов и/или оперативен
лизинг, била предвидена възможност лизингодателят да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо по договорите с лизингополучател е лизингополучатели
„Петрол Холдинг“ АД, „БПИ“ ЕАД и/или „Еврокапитал - България“ АД (чл. 2.18.3). С
допълнително споразумение № 2 от 27.12.2013 г. „БПИ“ АД дало съгласие с
постъпилите от ищеца плащания лизингодателят да погасява по своя преценка
задълженията на „БПИ“ АД по договора за лизинг и/или задължения на „Еврокапитал
- България“ ЕАД по договор за лизинг № 004572-001 от 24.03.2008 г. и/или
договор за лизинг № 004572-002 от 25.06.2008г. (чл. 10).
Сочи също, че такива договори били сключени и
между лизингодателя и „Еврокапитал – България“ ЕАД - договори за лизинг
№04572-001/24.03.2008 год. и №04572-002/25.06.2008 год., в които се съдържали
аналогични уговорки за предсрочна изискуемост и за избор на лизингодателя
задълженията по кой от трите договора да погасява. Твърди се, че на основание посочените
уговорки и след съгласие за директен дебит, предоставено в изпълнение на
договор за лизинг №04567-001/24.03.2008 год., обслужващата банка – „Юробанк
България“ АД с 11 банкови превода през 2014 и 2015 г. превела на „И Ар Би
Лизинг“ ЕАД средства в общ размер на 807 661,90 лева, с които били погасени
задължения на „Еврокапитал - България“ ЕАД по сключените между ответното дружество
и „И ар би лизинг“ ЕАД лизингови договори в размер на 544 945,65 лева, подробно
описани в исковата молба. Посочва се още, че на 29.04.2014 г. ответното
дружество заплатило към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД сума в размер на 67 348,83 лева,
която била отнесена от лизингодателя за погасяване на задължения на „БПИ“ АД по
договор за лизинг № 004567-001 от 24.03.2008 г.
Сочи се, че „БПИ“ ЕАД е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор срещу „Еврокапитал – България“ ЕАД до размера на
платените суми, с които са погасени задължения на последното. Твърди се, че
„БПИ“ ЕАД е изпълнило валиден дълг на „Еврокапитал – България“ ЕАД, след което
длъжникът е бил освободен от задължението си към кредитора; че за третото лице
съществува правен интерес да изпълни чуждия дълг, който произтича от опасността
на претърпи вреди в случай, че „Еврокапитал – България“ ЕАД не изпълни
задълженията по своите договори – и „БПИ“ АД и „Еврокапитал - България“ ЕАД са
дали съгласие при неизпълнение по който и да е от договорите кредиторът да
обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по договорите за лизинг с
лизингополучатели „Петрол холдинг“ АД, „БПИ“ ЕАД и/или „Еврокапитал – България“
ЕАД и да се удовлетвори предпочитително от което и да е от предоставените
обезпечения; че поради вътрешните отношения между „Еврокапитал - България“ ЕАД
и „БПИ“ ЕАД в полза на последното е възникнало регресно притезание – „БПИ“ ЕАД
не е било задължено наред или заради „Еврокапитал - България“ ЕАД за плащане на
цената като солидарен длъжник или поръчител. Сочи още, че към момента на
сключването на договорите за лизинг - 2008 .„ дружествата били включени в една
икономическа група и били икономически свързани лица по смисъла на § 1, т. 5,
б. „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции (ДВ бр.
59 от 21.07.2006 г.) и изпадането в неизпълнение от страна на „Еврокапитал -
България“ ЕАД би дало негативно отражение върху имуществената сфера на „БПИ“
АД, доколкото в неизпълнение би се считала икономическата група в цялост.
В условията на евентуалност вземанията се
претендират поради неоснователното обогатяване на „Еврокапитал – България“ АД.
Посочва, че размерът на регресното вземане на
„БПИ“ АД се определя като сбор от всички средства на „БПИ“ АД, с които са
погасени задължения на „Еврокапитал- България“ ЕАД към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по
договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008г. и/или договор за лизинг №
004572-002/25.06.2008г., ведно с дължимата законна лихва, начислена върху тези
суми, и намалени със средствата, с които „Еврокапитал-България“ ЕАД е погасило
задължения на „БПИ“ АД към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД. Излага подробна хронология на
плащанията и начина на погасяване на задълженията. Сумата от 606 364,02 лева включва
вземане за главница в размер на 439 844,18 лева; вземане за законна лихва в
размер на 163 345,68 лева, изчислена върху главниците за периода от датата на
която вземането е станало изискуемо до датата на съдебното решение за откриване
на производство по несъстоятелност; вземане за законна лихва в размер на 3
174,16 лева, изчислена върху главниците за периода от датата, следваща датата
на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност до датата
на подаване на молбата за предявяване на вземания пред съда по
несъстоятелността; вземане за законна лихва, дължима върху главниците от датата
на подаване на молбата за предявяване на вземания пред съда по
несъстоятелността до пълното погасяване на вземанията на „БПИ“ АД. Представя
доказателства.
Правно основание на иска: чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
В предоставения от съда законоустановен срок,
синдикът на ответното дружество е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за недопустимост на предявения иск, както и за неговата
неоснователност. Сочи, че не са представени надлежни доказателства за
съществуването на вземането. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Тъй като се касае за лизингови вноски, счита, че е налице основание за
прилагане на кратката тригодишна давност. Освен това сочи, че обстоятелството,
че е изпълнен негов дълг от трето лице
не е доведено до знанието на „Еврокапитал-България“ ЕАД, поради което
лихва не се дължи на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В предвидения законов срок ответникът „Еврокапитал-България“
ЕАД в производство по несъстоятелност, изразява становище за неоснователност на
претенцията. Сочи, че ищцовото дружество никога не е било кредитор, тъй като е
изпълнявало собствените си задължения към лизингодателя, нито е уведомило
ответника за същестуването на такива. Прави възражение за изтекла кратка
тригодишна давност както по отношение на главната, така и на акцесорните
претенции.
С допълнителна искова молба
ищецът поддържа исковата претенция. По възражението за изтекла погасителна
давност счита същата за прекъсната с подаването на молба за присъединяване в
производството по несъстоятелност на 18.07.2018 г., а за приложим петгодишния
давностен срок, считано от датата на всяко плащане. Сочи, че при изпълнението
на лихвоносно задължение, суброгиралото се в правата на кредитора трето лице
има право на обезщетение за забава. Представя доказателства за датата на
подаване на исковата молба по пощата на 05.02.2020 г. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
На основание чл. 146, ал.
1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнил валидно задължение на
ответника по посочените договори за лизинг, правния си интерес от изпълнението,
размера на претендираните вземания.
Ответникът
следва да докаже възраженията си.
По доказателствата:
Съдът намира направените от
ищеца доказателствени искания – за
приемане на представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от ищеца писмени доказателства с изключение на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, представено с исковата и
допълнителната искова молба.
Допустимо и относимо е направеното от ищеца искане
за допускане и извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси, поради което същото следва да
бъде уважено. Следва да бъде допусната и поставената от ответника задача към
експертизата на л.222 от делото. Допустимо е и искането по чл. 192 от ГПК за
задължаване на третите лица „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Юробанк България“ АД да представят посочените в нарочната молба документи.
По делото е постъпила молба от ответното дружество
с искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото
производство до приключване на т.д. № 274/2019 г. по описа на ОС-Бургас и т.д.
№ 861/2019 г. по описа на ОС-Варна. Сочи, че предмет на делата са претенции на
„Еврокапитал-България“ ЕАД (н) против „М Лизинг“ ЕАД (с предишни наименования
„И Ар Би Лизинг“ и „И Еф Джи Лизинг“) с правно основание в чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор
за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. и договор за лизинг № 004572-002 от
25.06.2008 г. Искането е основателно.
Съдът като съобрази, че по главния иск в
настоящото производство ищецът претендира вземания, които произтичат от
суброгацията му в правата на удовлетворения кредитор „И Ар Би Лизинг“ именно по
посочените два договора за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. и № 004572-002 от
25.06.2008 г., намира че въпросът за действителността на последните се явява
преюдициален по отношение на претендираното в настоящото производство вземане,
тъй като изпълнилото чуждо задължение третото лице не може да има повече права
от кредитора, в чийто права се е суброгирало. В този смисъл отричането на
правата на кредитора със сила на пресъдено нещо ще обвърже и суброгиралото се в
правата му трето лице. Предвид гореизложеното искането за спиране следва да се
уважи.
По изложените съображения, на основание чл. 374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
ПРИЕМА всички представени
от ищеца при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства, с
изключение на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца и ответника
въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 350 лв., вносими от ищеца, в седмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.
192 от ГПК третите лица „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Юробанк
България“ АД да представят в двуседмичен срок от съобщението посочените в
нарочната молба документи. Препис –извлечение то определението, ведно с препис
от молбите по чл.192 от ГПК, да се изпрати на всяко от третите лица.
СПИРА на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК настоящото производство до приключване на т.д. № 274/2019 г.
по описа на ОС-Бургас и т.д. № 861/2019 г. по описа на ОС-Варна с влезли в сила
решения.
Определението е подлежи на обжалване с частна
жалба в седмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия: