№ 119
гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110200028 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С. И. П. с ЕГН **********, от *****,
чрез адв. Д. Ц. от АК - Габрово, против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 7638541, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който за нарушение
по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на П. е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева. В жалбата
се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Д. Ц. от ГАК - редовно упълномощен. Адв. Ц.
представя писмени доказателства, а именно заверени копия от ЕФ серия К №
5728476, както и от разписка за извършено плащане на наложеното с
посочения ЕФ наказание „Глоба“. По същество процесуалния представител на
жалбоподателката счита, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, тъй като с
него П. се наказва за втори път за едно и също нарушение, за което е издаден,
влязъл в сила и заплатен ЕФ серия К № 5728476. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и
не заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 7638541,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на жалбоподателката С. И.
П., за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 100 (сто) лева. Същия е издаден затова, че на 26.03.2022
год. в 15.02 ч. в гр. В. Търново, на ПП І-5, км. 105+500, в посока Габрово, при
ограничение 50 км/ч, заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство
или система) „ARH CAM S1“ с № 11743cb и приспаднат толеранс - 3 км/ч, с
МПС „БМВ Х4 Х Драйв 35Д” с рег. № *****, е извършено нарушение за
скорост, при което е установена скорост от 66 км/ч и превишението е 16 км/ч.
В електронния фиш също така е описано, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4229872, както и че посоченото МПС е собственост и регистрирано на
жалбоподателката С. И. П. с ЕГН **********, от *****.
От събраните по делото доказателства се установява, че посочения ЕФ
Серия К № 7638541 е връчен на П. на 16.12.2023 година, която го е обжалвала
по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие процесуалния представител на
жалбоподателката представя заверено копие от ЕФ серия К № 5728476,
издаден от ОД на МВР – В. Търново, както и разписка от извършено плащане
на наложеното с посочения ЕФ наказание „Глоба“. Посочения ЕФ серия К №
5728476, е издаден затова, че на 26.03.2022 год. в 15.02 ч. в гр. В. Търново, на
ПП І-5, км. 105+500, в посока Габрово, при ограничение 50 км/ч, заснето с
АТСС „ARH CAM S1“ с № 11743cb и приспаднат толеранс - 3 км/ч, с МПС
„БМВ Х4 Х Драйв 35Д” с рег. № *****, е извършено нарушение за скорост,
при което е установена скорост от 66 км/ч и превишението е 16 км/ч. В
електронния фиш също така е описано, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4229872, както и че посоченото МПС е собственост и регистрирано на
2
жалбоподателката С. И. П. с ЕГН **********, от *****. С този ЕФ на
жалбоподателката С. И. П., за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева.
От представената разпечатка от преглед на фиш, се установява, че е
извършен преглед на този ЕФ на 29.03.2023 год. и същия се счита за издаден
на тази дата.
От събраните в хода на делото доказателства (писмо с рег. № 366000-
3116 от 06.02.2024 год. на Директора на ОД на МВР – В. Търново (л. 51 от
делото), се установява, че ЕФ серия К № 5728476, издаден от ОД на МВР – В.
Търново, е връчен на 23.08.2023 год., влязъл е в законна сила на 07.09.2023
год. и е заплатен на 23.08.2023 година.
Посоченото обстоятелство за заплащане на наложената с посочения ЕФ
глоба, се потвърждава и от представените от адв. Ц. копия от разписки за
заплащане на сумата от 70 лева (представляваща 70% от наложеното
наказание глоба в размер на 100 лева) – л. 40 и л. 41 от делото.
От приложената към АНП разпечатка от преглед на фиш, се установява,
че е извършен преглед на обжалвания ЕФ серия К № 7638541 на 19.06.2023
год. и същия се счита за издаден на тази дата.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
При издаването на обжалвания електронен фиш са допуснати
съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните
правила, които да налагат отмяна на същия.
От събраните в хода на делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателката С. И. П. с ЕГН
********** е санкционирана (наказана) два пъти за едно и също деяние –
един път с ЕФ серия К № 5728476 и втори път с ЕФ серия К № 7638541.
Налице са предпоставките за прилагане на основния принцип в правото „ne
bis in idem“.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22.12.2015 год. на
Върховният касационен съд на Република България, последиците от
повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние,
3
за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт
административнонаказателно производство с наказателен характер по
смисъла на Европейската конвенция за правата на човека, се преодоляват чрез
прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или
проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на
административнонаказателното производство с наказателен характер,
съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, вр. чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за
същото деяние – ne bis in idem, както ВКС изтъква, е основополагащ принцип
на наказателно-процесуалното право, чиято цел е препятстване повторението
на наказателно производство, приключило с окончателен акт. Посоченото
правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ, а извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения, всякакви
ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, са
несъвместими с безусловно задължителната му природа. В ТР № 3/2015 г.,
ВКС подчертава още, че действието на това правило се проявява само при
идентичност на субекта в две производства, които имат наказателен характер.
При преценка приложението на принципа, компетентният орган следва да
установи, както налице ли са процедури с наказателен характер и
идентичност на дееца, така и дали се касае за едно и също деяние (idem), т.е.
касае ли се за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка
при осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което
е предприето конкретното поведение.
На следващо място, ВКС изрично възприема, че принципът ne bis in
idem не просто е абсолютна пречка за повторно наказване на същото лице за
същото деяние, но представлява и „забрана окончателно осъденото или
оправдано лице …. да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. Тоест забранява се второ по ред наказателно
преследване спрямо лицето, като закрилата на принципа действа от момента
на влизане в сила на първия акт, с който окончателно е разрешен правен спор
относно конкретно деяние. Нито вида на окончателния акт – наказателно
постановление, съдебно решение, присъда или друг акт за прекратяване на
наказателно производство, нито неговия характер – осъдителен,
4
оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК, имат значение.
В конкретния случай безспорно се установява, че с посочените по-горе
два електронни фиша С. И. П. е наказана два пъти за едно и също деяние, т.е.
за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е
предприето конкретното поведение.
Предвид горното съдът намира, че атакувания Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 7638541, издаден от ОДМВР – В.Търново, се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло, а
административно-наказателната преписка по същия да бъде прекратена.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, поради което посочения размер на разноски се
явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 400.00
(четиристотин) лева.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7638541,
издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който на С. И. П. с ЕГН
**********, от *****, за допуснато от нея нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на С.
И. П. с ЕГН **********, от *****, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща направени от нея разноски за процесуален представител.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателната преписка на ОД на
МВР – В. Търново по Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 7638541.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
изпрати на ОД на МВР – В. Търново за сведение.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6