Решение по дело №372/2018 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20187160700372
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

363

гр. Перник, 25.10.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                        

                                                                          СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 372 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б.Е.Б. против Заповед № 313з-1092/26.06.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца на жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е  издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и е необоснована. Иска се същата да се отмени като незаконосъобразна.

В проведеното открито съдебно заседание на 28.09.2018г. жалбоподателят изпраща за представител  адв. И.М.,***. Поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за незаконосъобразност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските. 

Ответникът по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник за представител изпраща  ю.к. З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е законосъобразна. Излага  доводи за наличие на основания за налагане на дисциплинарно наказание и за доказаност на дисциплинарното нарушение. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата като неоснователна. 

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е  процесуално допустима и като такава ще се разгледа по същество.

По фактите:

Жалбоподателят Б.Е.Б., видно от  кадрова справка УРИ №313р-5163/02.05.2018г. към датата на извършване на процесното дисциплинарно нарушение е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ към РУ – Брезник към ОД на МВР – Перник.

Към настоящия момент, както и към момента на издаване на оспорваната заповед, заема длъжността „младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ (ОДЧ) към Второ районно управление (РУ)–Перник към ОД на МВР–Перник. 

С докладна записка рег. № 249р-956/16.02.2018г. (л. 24) от ст. инспектор Павел П., /комуто със заповед рег. № 313з-283/09.02.2018г. са възложени функциите по общо и непосредствено ръководство на РУ – Брезник, включително подписване за началник на РУ–Брезник, считано от 09.02.2018г./, е свел  до знанието на директора на ОД на МВР–Перник, че на 13.02.2018г. в 08:30ч. е  приел доклад от младши инспектор Б.Б.–младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ–Брезник към ОД на МВР–Перник за протеклото дежурство. След така предадения доклад мл. инсп. Б. изявил желание да докладва устно за констатирани от същия пропуски във време на дежурството му, състоящи се в некоректно попълнени служебни документи на задържано в РУ–Брезник лице, за липса на УРИ на заповед за задържано лице и невписване на същото в книга за задържани лица, както и за установени в задържано лице, настанено в поделение за настаняване вещи и предмети. За така установените пропуски Б. заявил, че не е докладвал по надлежния ред, а се е обадил на дежурния при ОД на МВР–Перник, запознал го е със случая и е помолил  да не бъде докладвано на ръководството на ОД на МВР–Перник. Същото искане Б. отправил и към ст. инспектор П. П.. П. разпоредил на Б. Б. веднага да изготви докладна записка с цел извършване на незабавна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Към датата на депозиране на докладна записка рег. №249р-956 - 16.02.2018г. от ст. инспектор Павел П., докладна записка от  Б. Б. не е депозирана.

В докладна записка рег. №249р-966/17.02.2018 г. до директора на ОД на МВР–Перник мл. инспектор Б. Б. е изложил факти относно установени нередности при задържането, настаняването и престоя на лице в ПНЗЛ при РУ–Брезник по време на изтеклото му дежурство.

Със заповед № 313з-351/20.02.2018г. директора на ОД на МВР– Перник е разпоредил извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР на изнесените данни в докладна записка рег. № 249р-956/16.02.2018г..  Определена е комисия, и й е възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 22.03.2018г.

По искане на комисията срокът за произнасяне е удължен с  30 дни.

В хода на административното производство комисията е събрала сведения от всички служители, присъствали на сутрешната оперативка в РУ–Брезник на 13.02.2018г.. Със справка рег. № 313р-5171/02.05.2018г. комисията е приела за установено, че младши експерт Б.Б. – младши оперативен дежурен в ОДЧ при РУ–Брезник, е извършил две нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като тези деяния са квалифицирани от комисията като проявена небрежност в служебната дейност и е предложено, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, да му се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.  Върху справката на 02.05.2018г. е положена резолюция от някого: „за запознаване на служителите и изготвяне на заповед за дисциплинарно наказание“.

 Б. се е запознал със справката на 10.05.2018г., видно от саморъчно направено отбелязване върху справката.

До жалбоподателя е изпратена покана с  рег. № 313р-6966/13.06.2018г. да се яви в кабинета на зам. директора за запознаване със справката и с всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения на 15.06.2018г. На Б. е указано, че в срок от 24 часа след запознаването със справката има право да даде допълнителни обяснения или да направи възражения, адресирани до директора на ОД на МВР–Перник. Поканата съдържа указание, че ако на посочените място и дата не се яви за запознаване със справката или не даде допълнителни обяснения и възражения, това ще се счете за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е връчена на Б. на 15.06.2018г.. Обяснения или възражения не са постъпили в указания срок.

Директорът на ОД на МВР–Перник е издал заповед № 313з-1092/26.06.2018г, с която е приел, че Б. Б., на 12.02.2018г., като не е предприел действия за своевременното регистриране на заповед за задържане на лицето Д. Михалков в деловодната система ЦАИСДО (след изтичане на работното време на деловодството на РУ–Брезник) въпреки  вмененото с чл. 26, ал. 1, т. 11 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР задължение, утвърдени със заповед рег. № 8121з-120/02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи и като не е предприел необходимите действия за отразяване в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.02.2018г. на извършена промяна в осъществяването на ППД на пост №1 на РУ–Брезник от служителя Ч. Б., съобразно чл. 32, ал. 2 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. във вр. с чл. 31, ал. 1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г и чл. 34 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г., въпреки вменените му задължения с чл. 26, т. 5 и с чл. 26, т. 14 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР задължение, утвърдени със заповед рег. № 8121з-120/02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи, е проявил небрежност в служебната дейност, поради което за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на Б.Б. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца. Заповедта е връчена на служителя на 29.06.2018г.

В хода на съдебното дирене, по искане на защитата, се допусна събирането на гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел Виктор Николов работи на длъжност младши оперативен дежурен в ОД на МВР–Перник. Запознат е с вътрешните правила за работа с ЦАИСДО. Твърди, че оперативните дежурни работят в ЦАИСДО след 17:30ч. всеки работен ден, както и в празнични и почивни дни. Заявява също, че отговорност за отразяване на обстоятелства в ежедневните ведомости по ППД носят полицейските инспектори и командирите на отделения, като последните ги и изготвят, а оперативните дежурни само ги подписват, както и заявява, че промяна на обстановката се отразява във ведомостите от полицейските инспектори и командирите на отделения, а оперативните дежурни само биват уведомявани за това.

В хода на съдебното дирене се представиха и приеха: заповед на министъра на вътрешните работи рег. №Iз-2493/03.12.2018г. за утвърждаване на Вътрешните правила за работа с ЦАИСДО, Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в МВР при използването на ЦАИСДО; заповед рег. №8121з-186/11.06.2014г. на министъра на вътрешните работи за внедряване в експлоатация на ЦАИСДО в МВР и заповед № 8121з-120/02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

 Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В случая това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

В описателната част на заповедта е посочено, че дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР. По силата на този текст дисциплинарните нарушения са: т. 1, предл. 2 - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи. 

По силата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарните наказания са – т. 2 - писмено предупреждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност.

Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР, а съгласно чл. 215а от ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи.  По силата на законовата делегация е издадена  Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да разпореди извършването на проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед (във вр. с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай производството започва с първото действие за установяване на нарушението. Директорът на ОД на МВР – Перник със заповед №313з-351/20.02.2018г. е разпоредил проверка по изнесеното в докладна записка рег. №249р-956/16.02.2018г. за извършени нарушения на служебната дисциплина, и това е първото действие, с което дисциплинарното производство е започнало.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва, че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая заповедта, издадена на 26.06.2018г., е в двумесечния срок, тъй като по силата на чл. 196, ал. 1 във вр с ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато установени от компетентния ДНО са нарушението и самоличността на нарушителя, а това в случая е моментът на постъпване на справка с рег. №313р-5171/02.05.2018г. при директора на ОД на МВР – Перник. Обжалваната заповед е издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите. Издадена е също така въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от тази проверка. Наказания служител е запознат с констатациите от проверката и административния орган му е предоставил възможност да даде обяснения или възражения по случая в определен  срок. Такива не са постъпили. По същество органът е изпълнил вмененото му задължение регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и по този начин е осигурил в пълна степен правото на защита на служителя. При това положение се приема, че не са налице процесуални нарушения, които да се преценят за съществени и като такива да послужат за самостоятелна отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът приема следното:

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с две деяния, служителят е осъществил едно нарушение на служебната дисциплина–такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“ във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР-„ небрежност в служебната дейност“.

По първото нарушение: непредприети действия за своевременното регистриране на заповед за задържане на лицето Д. Михалков в деловодната система ЦАИСДО-дисциплинарната отговорност е  ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 11 от утвърдените със заповед рег. № 8121з-120/02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР гласяща, че  „оперативните дежурни в извънработно време получават и обработват кореспонденцията, предназначена за съответната структура“ във вр. с чл. 11, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. със съдържание: „Заповедта за задържане се регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система "Документооборот" (ЦАИСДО), като номерът й/уникалният регистров идентификатор (УРИ) се вписва в книгата за задържани лица“.

Обстоятелствено вменено на Б. е непредприемане на действия за своевременно регистриране на заповед за задържане в деловодната система ЦАИСДО.

Нормите на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1, съответно чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР са бланкетни и като такива изискват препращане – в случая към съответна заповед/разпореждане. Препратки заповедта съдържа, но същите са както към разпоредба на издаден въз основа на ЗМВР нормативен акт–инструкция, така и към вътрешни правила, утвърдени със съответна заповед на министъра. Предвид това описанието в заповедта и дадената правна квалификация, поставят състава в невъзможност да прецени какво е приел за нарушено дисциплинарно наказващия орган-дали е налице неизпълнение на чл. 11, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г., като подзаконов нормативен акт или не е изпълнена заповед на министъра, с която са утвърдени Вътрешни правила. Ако е считал, че с действията са нарушени състави на инструкцията, то за това не е повдигнато обвинение и няма правна квалификация. Цитираната норма на чл. 11, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. е обща и не вменява конкретни задължения на младши оперативния дежурен. Ако се касае за неизпълнение на Вътрешните правила, то ЗМВР не е предвидил такова неизпълнение да се обвърже с дисциплинарна отговорност. В тази връзка и изхождайки от заповедта за утвърждаване на вътрешните правила на министъра, изпълнението на заповедта е  възложено на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. В случая на служителя е вменено неизпълнение на заповед на министъра, в която са инкорпорирани вътрешните правила. Изпълнението на тази заповед не е възложено на оперативния дежурен в частност. Задължението за обработване на кореспонденцията от младшия оперативен дежурен е служебно задължение, вменено му конкретно с длъжностната характеристика-„в извън работно време получава и обработва кореспонденцията, предназначена за съответната дирекция“, а не със заповедта за утвърждаване на вътрешните правила. Доколко заповедта за задържане може да се приеме за кореспонденция е отделен въпрос. Следва също така да се посочи, че задължение за регистриране на документи, макар и общо формулирано, за младшия оперативен дежурен е предвидено с разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 27, ал. 1. т. 9 от Вътрешните правила (младшия оперативен дежурен изпълнява задълженията на оперативния дежурен, в случая – да регистрира всякакви документи, когато последният отсъства), а не с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 11, на която се е позовал органа. Но предвид това, че изпълнението на заповедта, неразделна част от която са вътрешните правила, е вменено на ръководителя на структурата по чл. 37, и с оглед липсата на вменено такова конкретно задължение /да регистрира/ за младшия оперативен дежурен със заповед или с длъжностна характеристика, то на служителя не може да се вмени неизпълнение на заповед, с която са утвърдени тези разпоредби на вътрешните правила, нито директно за неизпълнение на разпоредби на вътрешните правила. По същината си описаното като установено първо нарушение не изпълва състава на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР.  

Ако посоченото неизпълнено задължение, невменено изрично със заповедта за утвърждаване на вътрешните правила, чийто адресат не е жалбоподателя, беше част от длъжностната характеристика за длъжността „младши оперативен дежурен“, то нарушението следва да е– неизпълнение на служебни задължения, т.е. такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Така вмененото нарушение е напълно и недоказано. По делото не е налице нито пряко, нито косвено доказателство, от което да видно и въз основа, на което да се приеме, че на жалбоподателя на 12.02.2018г., след изтичане на работното време на деловодството му е представена заповед за задържане, която да е следвало да бъде регистрирана. 

Предвид горното, по отношение на така вмененото дисциплинарно нарушение състава приема, че същото е несъставомерно от една страна, а от друга е напълно недоказано.    

Второто деяние, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е за нарушение на разпоредбите на чл. 26, т. 5 от утвърдените със заповед рег. № 8121з-120/02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР разписваща, че: “В рамките на компетенциите си оперативните дежурни осъществяват непрекъснато управление и контрол на силите, работещи по единната разстановка, като ги информират своевременно за всяко изменение на оперативната обстановка.“ и на  чл. 26, т. 14 от утвърдените със заповед рег. № 8121з-120/02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР разписваща, че: “Участват в ежедневния инструктаж на силите, работещи по единната разстановка“ във връзка с чл. 32, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г.- “При изпълнение на ППД в границите на един или няколко участъка за обслужване се указват времето и редът за преместване от един участък на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост.“ във вр. с чл. 31, ал. 1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. – „Охраната на помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява чрез наряди по реда на инструкциите, издадени на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 и 3 ЗМВР“ и чл. 34 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. -За решаване на конкретни задачи по охраната на задържани лица могат да се включват служители, неопределени за тази дейност или временно отклонени от други задачи, след даване на конкретни разпореждания от оперативния дежурен или ръководителя на структурата на МВР. Срещу тази сложна правна конструкция на младши експерт, младши оперативен дежурен Б.Б., обстоятелствено е вменено непредприемане на необходимите действия за отразяване в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.02.2018г. в РУ–Брезник, на извършена промяна в осъществяването на ППД на пост №1 на РУ–Брезник от служителя Ч. Б..

По отношение и на това нарушение нормите на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1, съответно чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР са бланкетни и като такива изискват препращане–в случая към съответна заповед/разпореждане. Препратки заповедта съдържа, но същите са само към разпоредби на издадени въз основа на ЗМВР нормативни актове – инструкциите. Предвид това и тук неправилно е изведена правната квалификация на нарушението. Нарушението на инструкция, като подзаконов нормативен акт е по предложение 1, а не по предложение 2 на ал. 1 от чл. 194 от ЗМВР. По отношение на неизпълнението на Вътрешните правила, то ЗМВР не е предвидил такова неизпълнение да се обвърже с дисциплинарна отговорност. Както бе посочено в изложението по-горе заповедта на министъра, с която са одобрени вътрешните правила не може да се наруши от жалбоподателя. При това положение следва да се приеме, че по това нарушение правна квалификация, която е направил органа  подведена под така установените факти е неправилна.

Освен това, в тази част на заповедта са посочени няколко разпоредби на Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. и Инструкция №8121з-929/02.12.2014г., общи по своя характер, невменяващи задължения на конкретни длъжностни лица/служители за отразяване на извършена промяна в осъществяването на ППД. Задължение за отразяване в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата на извършена промяна в осъществяването на ППД не е вменено и с длъжностната характеристика за длъжността „младши оперативен дежурен“. Съгласно чл. 31, ал. 5 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014г. за патрулно-постова дейност  ежедневните ведомости се утвърждават от длъжностните лица началниците на районни управления, а разпореждането за разстановката на силите и средствата за денонощието се отразява в ежедневна ведомост. Придадените в помощ сили се преподчиняват, като се записват в ежедневните ведомости на приемащите и предаващите структури или звена. С оглед на това, че по делото е приета ежедневна ведомост за 12.02.2018г. /по образец приложение № 4/, утвърдена от ръководителя на структурата и от която е видно, че провел инструктажа е ПИ Ч. Б., а изготвил същия е КО И. остава напълно неясно, защо именно Б. е следвало да прави отбелязвания в тази ежедневна ведомост или в която и да било друга, необсъдена от органа. Това, че същият е бил на 24-ово дежурство не го задължава той да прави вписвания в ежедневната ведомост, при положение, че видно от седмичния график е имало на работа командир на отделение. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетеля Виктор Николов, който състава ги кредитира. Остават открити въпросите какво е имал предвид ДНО под „непредприемане на необходимите действия“ и кой точно действия е следвало в конкретната ситуация да извърши жалбоподателя. Дали той да впише нещо в ежедневната ведомост, дали да осъществи контрол на силите, дали да участва в ежедневния инструктаж. Изписаните дословно текстове на две инструкции съпоставени с посочените точки на вътрешните правила не са в пряка връзка и същите не разписват конкретно дължимо от жалбоподателя действие.  В подкрепа на това са и  разпоредбите на чл. 26, т. 5 и т. 14 от Вътрешните правила отнасящи се  до оперативните дежурни /а не до младши оперативните дежурни/, но те не указват конкретно задължение за отразяване в ежедневната ведомост на извършени промени в осъществяването на ППД, а също и, както вече беше отбелязано, не могат да бъдат нарушени от лице, различно от ръководителя на съответната структура по чл. 37 от ЗМВР. А както се установи, за длъжността „младши оперативен дежурен“, съгласно приложената по делото длъжностна характеристика, нито се предвижда заместване на оперативния дежурен, нито конкретно е вменено задължение с такова съдържание.

Предвид горното, по отношение и на второто вменено като неизпълнено задължение е налице както несъставомерност, така и погрешно изведена правна квалификация, а не на последно място и недоказаност. 

С оглед изложеното в процесния случай неправилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, което обосновава извод за материална незаконосъобразност на оспорваната заповед. 

В съдебната практика се приема, че небрежност е налице, ако поради пренебрегване значимостта на някои от правомощията, като съвкупност от права и задължения, може да се стигне до тяхното неизпълнение. От съществено значение за законосъобразността на оспорваната заповед е да се установи, което е в тежест на ДНО, че при изпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика или на задълженията, вменени му съобразно заеманата длъжност със заповед/разпореждане, ЗМВР или подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР,  служителят е проявил небрежност.  Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В случая се установява, че нито едно от посочените в заповедта основания не вменява на служителя както задължение да регистрира в ЦАИСДО издадени след работното време на деловодството на РУ – Брезник заповеди за задържане, така и задължение да отразява в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за извършена промяна в осъществяването на ППД на РУ–Брезник. По делото не се доказа как неизпълнението на неотносими конкретно към задълженията на оспорващия актове е довело конкретно до небрежност в служебната дейност на жалбоподателя.

Въз основа на изложеното се приема, че заповед № 313з-1092/26.06.2018г., издадена от директора на ОД на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца, е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При това положение, ответника ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 400 (четиристотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Е.Б.,***, заповед № 313з-1092/26.06.2018г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи–Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Перник да заплати на Б.Е.Б., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по АД № 372/2018г.  в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/