№ 74
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 10:38 ч. се явиха:
Не се явяват жалбоподателите- ищци М. ЕСК. ЕСК., ЕР. Д. ЕСК. и
ЕСК. ЕРКК. ОСМ.. За тримата се явява адв. Ш., надлежно упълномощен да
ги представлява.
От жалбоподателите- ответници се явява П. СТ. УР.. Не се явява Н. М.
УР.. За двамата се явяват адвокат С.Г. К.-Н..
Адв. Ш. – Да се даде ход на делото.
Адв. К.-Н. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пещерски районен съд №260074 от 13.10.2020г. и
допълнително решение №260317 от 11.06.2021г. постановени по гр.д.
№671/2018г. по описа на същия съд, по иска с правна квалификация чл.108 от
ЗС на Д.К. Е., ЕГН-********** и ЕСК. ЕРКК. ОСМ., роден на ***1г., с ЛНЧ
№***,притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване №***, издадено
1
на 18.11.2011г. от МВР-гр.Пловдив, двамата с адрес в гр.***, против П. СТ.
УР., ЕГН-********** и Н. Михайлова У., ЕГН-**********, двамата от
гр.***, е признато за установено между страните, че ищците са собственици
на реална част от поземлен имот от 707кв.м.,, находящ се в с.Радилово,
община Пещера, обл.Пазарджик, с административен адрес- ул.“Стоил
Войвода“ №2, съставляващ УПИ № II-823, по плана на селото /по
действащата КККР, съставляващ ПИ с идентификатор 61371.501.823, целия с
площ от 767кв.м. измерен графически/, при граници на имота: улици; УПИ
III-824 и УПИ I-822/ по действащите КККР с ПИ с идентификатор
№№61371.501. 824; 61371.501.822; 61371.501.2557 и 61371.501.2623/ и която
реална част е с обща площ от 25.2кв.м. /4.1кв.м. по основното решение,
защрихована с червен цвят и още 21.1кв.м. по допълнителното решение,
защрихована със зелен цвят/, от комбинирана скица по приета СТЕ в мащаб
1:500/л.184 от делото/ приподписана от съда и представляваща неразделна
част от решенията, като двамата ответници П. и Н. У.и са осъдени да
предадат на ищците Д.К. Е. и ЕСК. ЕРКК. ОСМ., владението върху
описаната реална част от имота, като с решението е отхвърлена по същество
претенцията на ищците по чл.108 от ЗС над уважения общ размер на площта
от 25.2кв.м. и до претендираните 30кв.м. от процесния имот.
Със същото решение ответниците П. и Н. У.и са осъдени да заплатят
разноски на ищците Д. Е. и Е.О. в размер на 1238.96лв, а от своя страна
последните двама са осъдени да заплатят на ответниците У.и разноски от
207.20лв.
Основното решение на първоинстанционния съд с №260074 от
13.10.2020г. се обжалва в неговата отхвърлителна част от жалбоподателите
ищци в производството Д. Е., починала в хода на производството и заместена
от наследниците си по закон Е. О. Е., М. ЕСК. ЕСК. и ЕР. Д. ЕСК., като се
претендира уважаване на иска за пълния претендиран размер от реалната
площ от имота от 30кв.м., която част от имота граничи с УПИ III-824 и
обхваща 0.38м. към уличната регулация на имота х34.40м. от уличната
регулация до дъното на имота х1.35м. от границата в дъното на имота.
Счита, че цялата процесна част от имота е заснета в кадастралния план или в
КК като част от съседен имот и претенцията е допустима, независимо дали е
проведена административна процедура по чл.53 ал.1 от ЗКИР; че картите и
2
регистъра по ЗКИР имат само информативно значение; че отразяването на
даден имот в плана или картата нямат пряко действие върху действително
притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по
съдебен ред. Твърди се, че имотът УПИ II-823 ведно с построената в него
масивна триетажна жилищна сграда, в кв.69 е придобит в режим на СИО от
ищците, като ответниците У.и са собственици в режим на СИО на съседния
недвижим имот УПИ-III-824, при реализирана от ищците в имота си плътна
ограда с височина от 2.20м. съгласно разрешително за строеж от 03.09.2015г.
заедно със съществуващ в югозападната част на имота масивен гараж,
разположен на уличната регулация; че оградата и гаража са реализирани
навътре в имота на ищците, като спорът е за площта оставащата зад гаража и
оградата в посока имота на ответниците. Анализират се събраните по делото
доказателства, изслушаните СТЕ, като се възразява срещу изводите на инж.Г.
С. и молят да се кредитира заключението по повторната СТЕ от инж.С.С.,
предвид използваната от последния допълнителна техника при измерванията
позволяващо по-голяма прецизност в измерванията, както и дадените от
последния подробни обяснения при защитата на заключението си. Оспорват
се изводите на съда кредитирал заключението на експерта инж.Х. К., поради
не даване на подробни и обстоятелствени отговори, неяснота на
заключението и непосочване на начина по който са извършени измерванията,
както и неточност в оценката на съда, че в.лС. е взел координатите на точките
от предходните експертизи. Коментират се подробно констатациите и
изводите на експертаС. от заключението по повторната експертиза за
несъвпадането на линията на която са изградени гаража на ответника и
масивната ограда, несъвпадаща с регулационната граница между двата УПИ;
че тази линия попада изцяло в имота на ищците и със съответно посочените
отстояния в единия и в другия си край спрямо регулационната граница.
Поддържа се, че без никаква обосновка районният съд е изложил в мотивите
си, че възприема становището на вещото лице К. за това, че не била
приложена регулацията, което представлявало правен въпрос, изследван от
съда. Заключението на същото вещо лице жалбоподателят определя като
необосновано и противоречиво защото се посочвало, че няма неуредени
регулационни сметки, и се прави извод за неприложена регулация, без да се
посочва базата на какви фактически обстоятелства се стига до този извод,
който жалбоподателят квалифицира като необоснован и неправилен
3
доколкото няма придаваеми се места и съответно неуредени регулационни
сметки и че кадастралния план и регулационния план нямат различие
касателно процесните два имота съответно на ищеца и на ответника. Като
процесуално нарушение на съда се сочи факт на поискан от страна отвод на
съдията -докладчик и неправомерно неуважен. Моли да се уважи предявения
ревандикационен иск за претендираните 30кв.м.
Жалбоподателите-ответници П. СТ. УР. и Н. М. УР. чрез адв.С.К.
обжалват същото решение в неговите установителни и осъдителни части по
иска по чл.108 от ЗС за призната от съда в полза на ищците реална площ от
4.1кв.м.,предмет на ревандикация. Твърди се, че ищците сами са построили
оградата и без да се съобразят, че нарушават правилата на ЗУТ и не по
регулационната линия, че не са означили по какъвто и да е начин правото си
на собственост по отношение на претендираната част, нито са я ползвали по
какъвто и да е начин, при констатирано разминаване между обстоятелствена
част и петитум, относно твърденията за извършване на действия от страна на
ответниците с които са нанесли значителни щети по оградата или по гаража,
каквито не били установени в хода на делото, както и че навсякъде в ИМ се
твърдяло за построяване на ажурна ограда, каквато не съществува до гаража
на ищците. Твърди се, че при уважаване на иска не би могло да се постигне
изпълнение на решението. Твърди се още, че поставяйки оградата на
процесното място, ищците сами са се поставили в положение да не могат да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, поради което следва
сами да премахнат или преместят поставената от тях ограда, изградена с
техни материали. Коментира се в случая какво представлява имотната
граница между двата имота, къде точно е отразена, посочва се наличието на
ново обстоятелство по чл.235 ал.3 от ГПК относно наличие на нова
кадастрална карта и имотна граница в черен цвят, като от комбинираните
скици било налице навлизане от страна на ищците в имота на ответниците,
като предвид липсата на твърдения за грешки в КК и неизследването на този
въпрос, обуславяло извода за неоснователност на иска. Твърди се още, че
наличното оцифряване /преобразуване на регулационните планове от
графичен в цифров вид/, включва дейности по сканиране, векторизиране или
дигитализиране по Наредбата №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, като основната цел на оцифряването
на регулационните линии, е местоположението им да съответства на
4
графичното изображение в плана; да отразява точно съдържанието на
регулационните планове/червени и сини линии и надписи/ и
административния акт за одобряването им, като се отчита за налични
разлики при пренасянето на един и същ имот по регулационния план и по
кадастралния лист и в кадастъра, дължими на различни обстоятелства, и че по
делото не бил изследван въпроса дали при трасиране на място на
регулационната линия на ПИ, урегулирани с вътрешни регулационни линии
по имотни граници, ако се получат разлики спрямо съществуващите на
място материализирани имотни граници в рамките на допустимата точност
касаещо приложението на чл.117а ал.2 от ЗУТ, както и дали по отношение на
двата имота има предходен план, отменен от действащия план от 1987г. Като
последен довод се поддържа, че построяването на оградата от ищците е в
нарушение на ЗУТ, доколкото не е била трасирана оградата в протокола за
строителна линия които водело до погрешно ситуиране на имотната граница и
до ситуация в която ответниците са поставени да търпят евентуално вреди,
както и че последните са реализирали строежите си на сгради в собствения
имот и при спазване на всички строителни документи; че оградата не е
трасирана, което е грубо нарушение на нормите на ЗУТ, като протоколът е
издаден след фактическото построяване на оградата и поставя ответниците в
ситуация да търпят вреди по претенцията на ищците. И че оградата е
трасирана и съответно погрешно е поставена от ищците. Навеждат
генералния извод, че съставените строителни книжа и документи са издавани
след построяването на плътната ограда и затова гаражите и оградата са
незаконно построени. Изтъква се и довод, че не е бил изследван въпроса за
построената от ищците ограда, разположена върху бетонов постамент, с
ширина от 40-50см., навлизащ в имота на ответниците, и посочените разлики
което обстоятелство не било взето от експертите и че погрешно са извършени
изчисления при определяне на претендираните площи. Моли да се отмени
решението и се отхвърли предявения иск с присъждане на разноските.
Постъпил е писмен отговор от ищците на въззивната жалба подадена
от ответниците У.и, в който жалбата се квалифицира като неоснователна.
Твърди се, че обстоятелствата и петитума са ясни и недвусмислени и
изпълват съдържанието на ревандикационна искова претенция по чл.108 от
ЗС; че предявениа иск е допустим и е налице доказаност на исковата
претенция. Анализират се събраните по делото доказателства, както и
5
извършеното от ищците строителство на плътна ограда и съществуващ
масивен гараж, както и доказаност на претендираната за ревандикиране площ.
В отговора ищците преповтарят основните факти и обстоятелства изложени в
жалбата си, посочени по-горе.
Обжалвано е и постановеното допълнително решение от Пещерски
районен съд №260317 от 11.06.2021г. по гр.д.№671/2018г. от П. и Н. У.и чрез
адв. Костадинова с доводи за порочност като недопустимо и като неправилно.
По отношение на произнасянето се поддържа, че частната жалба срещу
прекратителното определение на съда, по която въззивната инстанция се е
произнесла по същество отменявайки в тази част прекратителното
опредение, връщайки делото на районния съд да се произнесе по същество по
искането, е просрочена, като е подадена извън срока за обжалване съгласно
чл.275 от ГПК, поради което не е имало основание съдът да се произнесе по
ревандикацията на площта от имота над 4.1кв.м. и до претендираните
30кв.м.Затова допълнителното решение се квалифицира като недопустимо.
По същество, счита решението за неправилно като необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Коментира се настъпилата смърт на ищцата Е., като се излагат доводи за
процесуални нарушения по подаването на въззивната жалба и
конституирането на наследниците й, по които въпроси въззивната инстанция
надлежно се е произнесла с определение №16 от 14.01.2022г. с
констатацията, че от процесуална гледна точка няма пропуск на
първоинстанционния съд по движението на делото. По същество
жалбоподателите считат, че неправилно съдът е възприел в решението си, че
ищците са собственици на реална част от 21,1кв.м. от имота. Повтарят се
част от фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата им против основното
решение, постановено по делото от 13.10.2020г. Допълва се, че оградата е
реализирана лично от ищците месеци преди издаването на разрешително за
строеж, а след построяването й не са обозначили по никакъв начин, че част
от имота на ищците след оградата остава в посока към имота на ответниците
и че това на тях не им е било известно. Анализират се гласните доказателства
по въпроса за характера и естеството на оградата и момента на построяването
й и че разрешението за строеж е издадено на Д. Е. без за което да е упражнен
натиск от страна на ответника П.У. и че последният не е инициатор или
подбудител за издаването на процесното разрешение за строеж. Коментирана
6
е и разликата между регулационната линия по действащия регулационен
план на с.Радилово и имотната граница и в какво точно се състои, като
изводът е , че е налице предвиждане на регулационния план за придаване на
част от ПИ61371.501.823 към ПИ 61371.501.824 и че ищцата не се е
възползвала от процедурата по §8 от ПР на ЗУТ за привеждане в съответствие
на регулационната линия с имотната граница. Поддържа се, че с трасиране и
разполагане на оградата по регулационната линия на двата имота, изцяло с
волеизявление и собствена инициатива от възложителката Д. Е. е направена
първата стъпка по прилагане на регулацията между УПИ II-823 и III-824 в
кв.69 по плана на населеното място. Анализирани са заключенията по
назначените и изслушани технически експертизи, като се акцентира на
достоверност и компетентност на заключението на инж.К. и се подлага на
критичен анализ заключението на експерта инжС.. Коментирани са
оспорените по делото писмени доказателства, на строителните документи и
местоположението на гаража и оградата, като се поддържа, че построеният от
ищците гараж е служил като имотна граница между двата имота и че по
застроителния план според издаденото разрешително за строеж на гараж на
ответниците, е следвало да се построи гараж непосредствено до този на
ищците и че същият е реализиран с одобрението на административните
органи на община Пещера с въвеждането му в експлоатация. Оспорват се
като неправилни изводите на съда, че ответниците владеят имота
построявайки гараж, насипали пръст, засели трева и изградили стълби без
правно основание, обосновавайки извода си на заключението на инж.К., като
според жалбоподателите същото било неправилно възприето доколкото
изрично се подчертавало, че на уличната регулационна линия, оградата
съвпада с регулацията и е на границата между двата имота, като на
комбинираната скица гаражът е разположен на регулационната линия и
единствено в дъното на имота има навлизане с 4.1 кв.м. и то по причина, че
ищците са ситуирали оградата си по регулационната линия. Коментира се
повторно и новото обстоятелство по чл.235 от ГПК установено в хода на
производството което е развито и в жалбата си против основното решение
постановено по делото. Коментира се и липсата на трасиране на оградата и
погрешното й ситуиране на имотната граница, което представлявало грубо
нарушение на нормите на ЗУТ и предвид издаването на документа за строеж
след като фактическото построяване на оградата. Засегнат е и въпроса за
7
наличния бетонов постамент върху който е построена оградата. Моли да се
отмени решени и се отхвърли предявения иск.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от ищците по делото, който
повтаря фактите, обстоятелствата и изводите направени от ищците в отговора
си на въззивната жалба на Урулови №262211 от 30.12.2021г. подадена против
основното решение №260074 от 13.10.2020г. на РС-Пещера.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Адв. Ш.– Поддържам подадената въззивна жалба в частта, в която все
още касае отхвърлителния диспозитив по второто решение, тъй като нашата
въззивна жалба беше подадена преди постановяване на втопото решение,
което уважи по-голямата част от претенцията, която имахме. Поддържам
подадения отговор на въззвината жалба, както и всички доводи. Нямам
доказателствени искания. Представям договор за правна защита и
доказателства за плащането му.
Адв. К.-Н. – Поддържам подадените въззивни жалби. Оспорвам
въззивната жалба на ищците по първоинстанционното дело, като поддържам
отговора си и становището, обективирано в него. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски. Правя изявление за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Ш.: - Ув. окр. съдии, поддържам съображенията изложени във
въззивната жалба и отговора. Моля да бъдат отхвърлени жалбите на
първоначалните ответници и да бъде уважена подадената от доверители ми
жалба в частта, в която не е уважена исковата молба и с допълнителното
решение. Единствено по отношение на частта, касаеща допустимостта на
решението, първоначалното, което има характер на определение в
непроизнасящата се част. Първоинстанционният съд самият той не е
преценил правилно и е записал изрично в своето решение какъв е срокът на
обжалване, с оглед на което, въпреки че същото се счита за прекратително
определение и евентуално е с по-кратък срок, отколкото е срокът за
обжалване на самото решение считам, че срокът е спазен, доколкото е
8
посочен от съда като 14-дневен и съответно именно в този срок сме подали
въззивната жалба. Моля да ни присъдите разноски.
Адв. К.-Н. : - Ув. окр. съдии, моля да постановите съдебен акт, с който
да отмените решение на Пещерския Районен съд от 13.10.2020 г., като
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и да присъдите съдебно-деловодни разноски. По
отношение на допълнителното решение от 11.06.2021 г., представляващо
допълнително решение към първоначално постановеното, моля да го
обезсилите като недопустимо, а в случай, че приемете, че е допустимо моля
същото да бъде отменено и да бъде отхвърлена исковата молба като
неправилна, необоснована, постановена при нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и да ни се присъдят сторените разноски.
Представям писмена защита с подробни съображения. По отношение на
въззвината жалба на ищцовата страна, моля да бъде отхвърлена. Подробни
съображения в отговора.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
16.03.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9