№ 567
гр. Варна , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100503100 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 2415/03.06.2020г. на И. О. И., ЕГН
**********, Г. О. М., ЕГН **********, К. О. Х., ЕГН - **********, А. О. Ю., ЕГН **********, Т.
О. Е., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН - **********, Н. И. М., ЕГН **********, З. И. И., ЕГН -
**********, Н. Д. И., ЕГН - **********, О. Ф. И., ЕГН - **********, М. Ф. И., ЕГН – **********,
чрез процесуалния им представител адв. С.З. - АК-Варна против Решение № 85 от
26.03.2020г./поправено с Решение № 260018/10.09.2020г./, постановено по гр.д. № 1222/2019г. на
РС-гр.Провадия,2 св., В ЧАСТТА, с която съда е ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
въззивниците с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 185, том № ІІІ,
дело № 445/2019 г. на С.Ив. – помощник нотариус по заместване на И.К., вписан с вх.рег. №
2030/08.07.2019г., акт № 239, том VІ, дело № 1115/2019 г. на СВ при РС Провадия.
И Е ОТХВЪРЛИЛ искането им на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт № 16, том VІ, рег. № 5685, дело № 948/2014 г. на нотариус И.К., вписан с вх. Рег.
№ 4664/20.10.2014 г., акт № 34, том ХІІ, дело № 2435/2014 г. в СВ при РС Провадия за разликата
от 1/6 идеална част до притежаваните от З. М. И. ЕГН **********, с постоянен адрес в
с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, ул. „Втора“ № 24, съобразно същия
нотариален акт 5/6 ид.части от жилищна сграда със ЗП 75 кв.м., построена в дворно
място, цялото с площ от 820.00 кв.м., съставляващо УПИ XII-122 в кв. 2 по плана на с.Поляците,
Община Дългопол, Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-
121.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, молят за отмяната
му и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исканията им за отмяна на посочените
1
нотариални актове и съдебната делба да бъде допусната по заявените от ищците квоти.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата.
В съдебно заседание по същество въззивниците , чрез процесуалния си представител
поддържат жалбата. Придържа се към аргументите изложени в писмени бележки депозирани в
първоинстанционното производство. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество въззиваемите оспорват жалбата. Претендират
оставяне в сила на обжалваното решение. Твърдят, че построената сграда не е собственост
на общия наследодател и поради това няма как да бъде предмет на делбата.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на И. О. И., ЕГН **********, Г. О.
М., ЕГН **********, К. О. Х., ЕГН - **********, А. О. Ю., ЕГН **********, Т. О. Е., ЕГН
**********, Д. Д. И., ЕГН - **********, Н. И. М., ЕГН **********, З. И. И., ЕГН -
**********, Н. Д. И., ЕГН - **********, О. Ф. И., ЕГН - **********, М. Ф. И., ЕГН –
********** срещу З. М. И., ЕГН - **********, Ю. Х. Х., ЕГН – ********** с правно
основание чл. 34 ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижими имоти:
- Празно дворно място с пространство от 800.00 кв.м., включено в парцел XIII-122
в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, варненска област, при граници:
улица, УПИ XI-121, УПИ XII-122 и УПИ XIV-123 и
- 420.00 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 820 кв.м.,
съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол,
Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI- 21, ведно с
построената в него къща при квоти - по 1/8 идеална част за: Г. О. М., ЕГН - **********, И.
О. И., ЕГН - **********, К. О. Х., ЕГН - **********, А. О. Ю., ЕГН - **********, Т. О. Е.,
ЕГН - **********, наследници на И.О. И., ЕГН - ********** (починал на 24.09.2009 г. и
оставил наследници съпруга Д. Д. И., ЕГН - **********, дъщеря Н.И. М., ЕГН - **********
и дъщеря З. И. И., ЕГН - *********), или по 1/24 идеална част за всеки от наследниците на
И.О. И., наследници на Я.О. И., ЕГН - ********** (починал на 06.09.2011г. и оставил
наследници - съпруга ответницата З. М. И., ЕГН - **********, за която квотата е 2/24
идеални части от имота, като за останалите наследници е общо 1/24 идеална част от имота, е
именно: сестра Г. О. М., ЕГН - **********, брат И. О. И., ЕГН - **********, сестра К. О. Х.,
сестра Т. О. Е., ЕГН - **********, сестра А. О. Ю., ЕГН - **********, дъщери на
починалият брат И.О. И. (починал 1 24.09.2009 г.) - Н. И. М., ЕГН - ********** и З. И. И.,
ГН - **********; наследници на починалия брат Ф.О. И., ЕГН - ********** (починал на
16.09.2018 г.) - съпруга Н. Д. И., ЕГН - **********, син О. Ф. И., ЕГН - ********** и
дъщеря М. Ф. И., ЕГН-**********; наследници на Ф.О. И., ЕГН - ********** (починал на
16.09.2018 г. и оставил наследници съпруга Н. Д. И., ЕГН - **********, син О.Ф. I зет, ЕГН
2
- ********** и дъщеря М. Ф. И., ЕГН - **********), или по 1/24 идеална част за всеки от
наследниците на Ф.О. И..
на 400.00 кв.м. идеални части от празно дворно място с пространство от 820.00 кв.м.,
включено в парцел XII-122 в квартал 2 по плана на Поляците, Община Дългопол,
Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, ПИ XIII-122 и УПИ XI-121, при
квоти: 2/3 идеални части за ответника Ю. Х. Х., ЕГН – **********, 1/3 идеална част
общо за ищците Г. О. М., ЕГН - **********, И. О. И., ЕГН - **********, К. О. Х., ЕГН
- **********, А. О. Ю., ЕГН - **********, Т. О. Е., ЕГН - **********, Д. Д. И., ЕГН -
**********, Н. И. М., ЕГН - **********, З. И. И., ЕГН - **********, Н. Д. И., ЕГН -
**********, О. Ф. И., ЕГН - ********** и М. Ф. И., ЕГН – **********.
Отправено е искане за обезсилване на нотариален акт № 34, том XIII, дело №
2436/14 г. на AB-Провадия в частта относно жилищната сграда и на нот. акт № 139, том VI,
дело № 1115/19 г. на AB-Провадия в частта относно жилищната сграда, тъй като
дарителката е прехвърлила повече права отколкото притежава.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на О.М. /Б.Зл.К./ наследили
притежаваните от наследодателите им недвижими имоти , придобити на основание
давностно владение, наследство и покупка, съгласно нот. акт № 96, том II, н.д. № 711/1990
г. на РС- Провадия, находящи се в с.Поляците, а именно: 1.Празно дворно място с
пространство от 800.00 кв.м., включено в парцел XIII-122 в квартал 2 по плана на
с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, при граници: улица, УПИ XI-121, У ПИ
XII-122 и УПИ XIV- .23; 2.ДВОРНО МЯСТО с пространство от 820.00 кв.м., включено в
парцел XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област,
при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121, ведно с построената в това
дворно място къща.
На 07.09.1990 г., съгласно нот. акт № 28, том II, н.д. № 712/1990 г. на РС-
Провадия, О. И. М. (Б.З.К.) и съпругата му са подарили на сина си Я.О. И. (Б.Б.К.) само
400.00 кв.м. идеални части от празно дворно място с пространство от 820.00 кв.м., включено
в парцел XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област,
при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121.
Я.О. И. (Б.Б.К.) е починал на 06.09.2011г. , като е оставил наследници по закон:
съпруга З. М. И., сестра Г. О. М., брат И. О. И., сестра К. О. Х., сестра Т. О. Е., сестра А. О.
Ю.,; дъщери на починалият брат И.О. И. (починал на 24.09.2009 г.) - З.И. М., и З. И. И.; брат
Ф.О. И., (починал на 16.09.2018 г.) и наследен ;след смъртта му от своите наследници по
закон съпруга Н. Д. И., син О. Ф. И. и дъщеря М. Ф. И..
На 17.10.2014 г., ответницата З. М. И. се е снабдила с нотариален акт за
собственост - нот. акт № 34, том XIII, дело № 2436/14 г. на АВ- Провадия,за 267.00 кв.м.
идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 820.00 св.м., съставляващо УПИ XII-
3
132 в кв. 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, при граници:
улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121, както и на 5/6 идеални части от
построената в имота жилищна сграда със ЗП 75 кв.м. Ищците оспорват този нотариален акт,
в частта относно жилищната сграда.
На 05.07.2019 г., ответницата З. М. И. е подарила на ответникът Ю. Х. Х. 267.00
кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 820.00 кв.м., съставляващо УПИ
XII-132 в кв. 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, при граници:
улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI- 121, както и на 5/ 6 идеални части от
построената в имота жилищна сграда, като сделката е обективирана в нот. акт № 139, том
VI, дело № 1115/19 г. на AB-Провадия.
Ищците твърдят , че наследодателите им не са отстъпвали на Я. И. и съпругата му
З.И. право на строеж върху имота, предмет на дарението, поради което съществуващата
сграда в процес на строеж в ПИ XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община
Дългопол,обл.Варна , предмет на последните два нотариални акта, е приращение към
съсобствения им имот, поради което не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците З. М. И. и Ю. Х. Х. не са депозирали отговор
на исковата молба и не изразяват становище по иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне,е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
4
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на
иска и съсобствеността да не е прекратена.
Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе
предпоставки по отношение на 5/6 идеални части от построената в дворно място, цялото с
площ от 820.00 кв.м., съставляващо УПИ XII-132 в кв. 2 по плана на с.Поляците, Община
Дългопол, Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-
121 жилищна сграда със ЗП 75 кв.м. и от там квотите на делбата за същата.
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права
по отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобиване на правото на собственост. Ищците се позовават на наследствено
правоприемство от общите с ответника З.И. наследодатели О. И. М. /Б.З.К./починал на
22.08.1993г. и Е. О. М./Ана Будинова/ починала на 24.11.2007г., както и на Я.О. И. (Б.Б.К.)
починал на 07.09.2011г.
По делото няма спор, а и е видно от представените писмени доказателства -
удостоверения за наследници, относно родствените връзки по права и съребрена линия на
страните по делото.
Безспорни са и фактите, че приживе О. М. и Е. М. са подарили на сина си Я. И.
само 400.00 кв.м. идеални части от празно дворно място с пространство от 820.00 кв.м.,
включено в парцел XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол,
Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121, като
сделката е обективирана в нот. акт № 28, том II, н.д. № 712/1990 г. на РС- Провадия.
Няма спор, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства , че в ПИ XII-122 към дата на откриване на наследството на Я. И. /починал
07.09.2011г./ е имало две сгради – стара къща, в която са живели приживе родителите и
новопостроена такава, в която са живели сина Я. и съпругата му З.
Спорно по делото е има ли валидно учредено право на строеж в полза на Я. И. ,
респективно какъв е статута на новопостроената сграда описана в оспорените от ищците
нотариален акт № 34, том XIII, дело № 2436/14 г. на AB-Провадия и на нот. акт № 139, том
VI, дело № 1115/19 г. на AB-Провадия, описана като жилищна сграда със ЗП 75 кв.м.
По възраженията на въззивниците за липса на валидно учредено право на строеж ,
за липсата на годен обект /че сградата не е била завършена до фаза груб строеж/, а от там,
че ответницата З.И. е прехвърлила повече права отколкото притежава, касателно сградата,
настоящия съдебен състав счита за установено следното:
За да оборят презумцията на чл.92 от ЗС , ответниците следва пълно и главно да
5
докажат, че в полза на Я. И. има валидно учредено право на строеж, както и, че построената
въз основа на отстъпеното му право сграда, към дата на откриване на наследството му –
07.09.2011г. е била собственост на съпругата му Зейнеб в обема права, в които тя е
прехвърлила на Ю.Х..
С разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ/отм./действала към 1991г. е въведена
особена форма за строеж в чужд имот тогава, когато съответният обект се изгражда от
близки роднини на собственика. Едно лице има право да строи в чужд имот, ако е съпруг,
роднина на собственика по права линия неограничено и по съребрена линия до втора степен
включително, само ако има съгласието на собственика, изразено в нотариално заверено
заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация и ако е
било вписано в нотариалните книги на съда. В противен случай собственик на изграденото
остава собственикът на земята, върху която е построена сградата.
От събраните по делото доказателства - преписка по издаване на Разрешение за
строеж № 29/24.06.1991г. се установява, че на 03.04.1991г. е издадено разрешение за строеж
от ОНС гр.Дългопол на Б.К./Я. И./ за построяване на жилище в УПИ XII-122 в кв. 2 по
плана на с.Поляците, Община Дългопол. Издаден е протокол за определяне на строителна
линия и ниво на 24.06.1991г.. С Декларация от 21.06.1991г. Б.З.К./О. М./ е декларирал, че е
съгласен и разрешава на Б.К. да построи жилище в съсобствения им имот, представляващ
УПИ XII-122 в кв. 2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол със собствени средства за
вечно ползване. Същата е с нотариална заверка на подписите извършена от Кмета на
с.Поляците, обл.Варна. По делото липсват доказателства същата да е вписана в
нотариалните книги, поради което фактическия състав по чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм./не е
завършен.
От събраните по делото по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите по делото, вкл. и тези на ищцовата страна, безспорно се установява, че приживе
Я. е започнал да строи „новата“ къща около 1993г.. Същата е завършена 1996г. - 1997г. При
смъртта на Я. –къщата била на плоча. Той и съпругата му –З.са живеели там, като е имало
ток и вода. З.е живяла там до 2011г. , когато поради проблеми с ищците била принудена да
напусне имота. След продажбата на къщата през 2019г. новият й собственик отв. Ю.Х.
направил ремонт,вкл. и покрива.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че ако договорът за учредяване
право на строеж страда от някакъв порок и не може да легитимира страните по него като
носители на правото, срокът за придобиване на същото по давност започва да тече от онзи
момент след сключване на договора , от който лицата по същия са предприели действия по
реализиране правото на строеж, което са считали сключено по договора. Посредством
действията по построяване на сградата, извършвани с намерението за реализиране на
правото на строеж, се осъществява владение на ограниченото право на строеж, което при
наличието на всички предпоставки предвидени в чл.79 от ЗС може да доведе до
6
придобиване по давност на правото на собственост върху построеното.
В конкретната хипотеза, със започване на строеж на „новата“ сграда съпрузите Я.
и З.И. са започнали да осъществяват владение върху правото на строеж и са го придобили с
изтичане на 10 годишния давностен срок,считано от 1997г. Със завършването на строежа
1997г., правото на строеж се е трасформирало в право на собственост върху построеното,
още приживе на Я. И./починал 2011г./, доколкото в този период по отношение на
реализираното право на строеж и построения обект правата им не са били оспорвани по
съдебен ред. Правото на собственост върху построеното, продължило повече от 10 години,
може да бъде противопоставимо на собственика на земята и да дерогира действието на
приращението./В този смисъл е Решение № 385/06.10.2010г. , по гр.дело № 1359/2009г. по
описа на ІІ ГО на ВКС/.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че доколкото „новата“ сграда е
била без покрив към момента на откриване наследството на Я. И., съгласно чл.181 от ЗУТ
същата не може да бъде придобита по давност , както и да бъде обект на прехвърлителна
сделка т.к. сградата не е завършена до груб строеж.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, от които безспорно се
установява,че в процесната сграда от 75 кв.м. е имало ток,вода и е била обитавана от Я. И.
и съпругата му, настоящия съдебен състав приема ,че към 2011г. и към 2014г. сградата е
била покрита. Същата по своето предназначение е служила за задоволяване на жилищни
нужди, служила е за жилище на Я. и З.И. и е отговаряла на изискванията на чл.40 от ЗУТ и
параграф 5 т.30 от ДР на ЗУТ, т.е. може да бъде обект на давностно владение и на
прехвърлителна сделка.
В практиката на ВКС/ Решение № 418 от 16.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 897/2003
г, I г. о., докладчик съдията Емануела Балевска/ се приема , че посочването в решението по
допускането на делбата, че един обект е жилищен, не се формира сила на присъдено нещо
по отношение на характеристиката му като такъв, като контрола за наличието на
предпоставките за определяне на обекта като жилищен, следва да се осъществи при
извършването на делбата, предвид специфичните изисквания на чл.40 и чл.203 от ЗУТ.
Силата на присъдено нещо, формирана с решението по допускането до делба, се простира до
обектите като площ, етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация,
но преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ и
обособяването на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при
постановяването на решението по извършването на делбата.
С горните мотиви и съгласно чл. чл.5, ал.1 и чл.9, ал.2 от ЗН настоящия съдебен
състав приема, че към дата на изготвяне на нотариален акт № 34, том XIII, дело № 2436/14 г.
на AB-Провадия, З.И. е притежавала 5/6 ид.части от построената в парцел XII-122 в квартал
2 по плана на с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област сграда със застроена площ
75 кв.м., респективно с нот. акт № 139, том VI, дело № 1115/19 г. на AB-Провадия ответника
7
е Ю.Х. е придобил притежаваните от нея 5/6 ид. части. Настоящия състав не споделя
изводите на ПРС, че З.И. е изгубила собствеността на идеалните части над 2/3 до 5/6
идеални части, които са придобити по наследство от съпруга й Я. И., тъй като владението й
е било прекъснато през 2011г. и не е било възстановявано след тази дата.С тези мотиви
първоинстанционния съд е намерил за основателно искането на ищците за отмяна на
основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 34, том XIII, дело № 2436/14 г. на AB-
Провадия по отношение на 1/6 идеални части от жилищна сграда построена в дворно място
с пространство от 820.00 кв.м., включено в парцел XII-122 в квартал 2 по плана на с.
Поляците.Доколкото обаче в настоящото производство няма депозирана жалба от ответните
по делото страни, съда не следва да ревизира решението в тази част. В тази връзка не
следва да се ревизират посочените в обжалваната част от решението на ПРС по допускане
на делбата квоти на страните.
По отношение на възраженията на ответника за изтекла давност по касателно
правото на строеж, ако съда приеме, че е налице такова , същото не следва да бъде
обсъждано, доколкото възражението е заявено едва в писмените бележки пред
първоинстанционния съд. Дори и да бъде разгледано, същото е неоснователно по
изложените вече мотиви.
Правилен и законосъобразен е извода на ВРС, че искането за отмяна на нот. акт №
139, том VI, дело № 1115/19 г. на AB-Провадия в частта относно жилищната сграда следва
да бъде оставено без уважение, тъй като на отмяна по този ред подлежат само нотариални
актове по обстоятелствена проверка, не и тези по сключени сделки, какъвто е нот. акт №
139, том VI, дело № 1115/19 г. на AB-Провадия.
С оглед изложеното решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
В настоящото производство въззиваемите не са претендирали разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85 от 26.03.2020г./поправено с Решение №
260018/10.09.2020г./, постановено по гр.д. № 1222/2019г. на РС-гр.Провадия,2 св., В
ЧАСТТА, с която съда е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането въззивниците с правно
основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 185, том № ІІІ, дело № 445/2019
г. на С.Ив. – помощник нотариус по заместване на И.К., вписан с вх.рег. №
2030/08.07.2019г., акт № 239, том VІ, дело № 1115/2019 г. на СВ при РС Провадия.
И Е ОТХВЪРЛИЛ искането им на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт № 16, том VІ, рег. № 5685, дело № 948/2014 г. на нотариус И.К., вписан с вх.
8
Рег. № 4664/20.10.2014 г., акт № 34, том ХІІ, дело № 2435/2014 г. в СВ при РС Провадия за
разликата от 1/6 идеална част до притежаваните от З. М. И. ЕГН **********, с постоянен
адрес в с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, ул. „Втора“ № 24, съобразно
същия нотариален акт 5/6 ид.части от жилищна сграда със ЗП 75 кв.м., построена в
дворно място, цялото с площ от 820.00 кв.м., съставляващо УПИ XII-122 в кв. 2 по плана на
с.Поляците, Община Дългопол, Варненска област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ
XIII-122 и УПИ XI-121.
В останалата част решението не обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9