Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 616/21.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на пети юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 29/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.294 и сл.от АПК
и е образувано по жалба на В.М.Д., против Решение №
Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на В.Д. спрямо Разпореждане №**********/ №2/ прот.
№N01359/10.09.2020
г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив.
Твърди се в
жалбата, че в ТП на НОИ служебно генерира входящи номера на заявление на
лицата, като твърди че същите изхождат от тях, оспорва се достоверността на
обр. УП-13 и УП-15, използвани при отпускане на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО.
Оспорва се направения избор на тригодишен период 1991-1993 г. Твърди се, че
неправилно и недопустимо са отменени разпореждането от 20.07.2005 г. и всички
последващи, включително и от 04.03.2020 г., издадено на основание чл.95, ал.2
от КСО, а последното не е влязло в законна сила, предвид обжалването му. Моли
се да се отмени изцяло Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на директора на
ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В.Д. спрямо
Разпореждане №**********/ №2/ прот. №N01359/10.09.2020 г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от адв. К., който моли да се отмени
процесното решение и да се присъдят разноските по делото. В предоставения срок
предоставя писмени бележки.
Ответникът ТП на НОИ редовно призован, се представлява от
юрисконсулт В. - М., която моли да се отхвърли жалбата, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, иска присъждане на разноските по
делото и юрисконсултско възнаграждение. В дадения срок предоставя писмени
бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна:
С Разпореждане
№ **********/прот. № N01065/20.07.2005 г. на В.М.Д., считано от 18.02.2005 г. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал. 1 от
ПЗР на КСО, при зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от
втора категория - 26 г. 07 м. 20 дни, осигурителен стаж от трета категория - 10
г. 06 м. 12 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд - 43 г. 10 м. 00 дни. Пенсията е определена
от осигурителен доход - 196 840,00 лв. за периода от 01.01.1991 г. до
31.12.1993 г. по представен обр. УП- 2 № 110/15.03.2002 г. от осигурител
“Финтекс” АД - Габрово и осигурителен доход в периодите: от 01.01.1997 г. до 30.06.1999
г. - 5 055 090.00 лв., от 01.07.1999 г. до 30.06.2004 г. - 15 586,38 лв., като
съгласно чл.70, ал. 4,5 от КСО е определен индивидуален коефициент 1.507.
В ТП на
НОИ-Пловдив постъпила информация за
приобщени писмени доказателствени средства (пенсионни досиета, за които
съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии) по образувано
досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на Районна прокуратура - Пловдив, включващи и пенсионно досие (пенсионни
документи за стаж) на В.М.Д., които били открити при
претърсване и изземване в дома на А.Г. Г..
В тази връзка,
по делото е представено постановление от
30.01.2020 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив по прокурорска преписка № 2818/2019г., видно от което било
разрешено да бъде предоставена на магнитен носител на представител на ТП НОИ - Пловдив информацията, съдържаща се в
пенсионните досиета, приобщени към прокурорската преписка с извършеното
претърсване и изземване от 02.12.2019 г. На 03.02.2020 г.
информацията постъпила в ТП на НОИ Пловдив.
С
приемо-предавателен протокол с вх. №1035-15-3/18.02.2020г.
въпросната информация за пенсионните досиета
била предадена на служители на ТП на НОИ -
Пловдив от разследващ полицай при отдел ИП -
ОДМВР Пловдив. Между посочените пенсионни досиета, не се спори, а се и
установява от събраните по делото доказателства, че се съдържало и досието на
жалбоподателката Д..
Тези
обстоятелства послужили за извършване на
проверка на осигурителния стаж на жалбоподателката, зачетен при отпускането на
личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.02.2005 г. и
правомерността на получаваната лична пенсия.
С писма до ООА
при ТП на НОИ гр. Пловдив, гр. Ловеч и с. Невестино, до контролните органи на
НОИ - София град и до контролните органи на НОИ - Ямбол е стартирана процедура
по установяване на осигурителния стаж на г-жа В.М.Д..
С разпореждане №
**********/протокол № 2146-15-178/04.03.2020 г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е спряна личната пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020 г., до установяване
на действително положения стаж от г-жа Д. и правото й на лична пенсия за ОСВ.
С препоръчано
писмо изх. № 2175-15-187#4/10.03.2020 г., връчено лично на упълномощено лице -
адв. Н.К. на 03.06.2020 г., е изискано от г-жа Д. в 7-дневен срок от
получаването му да представи всички документи, удостоверяващи
осигурителен/трудов стаж, въз основа на които е отпусната пенсията.
С вх. писмо №
2175-15-187# 13/26.06.2020 г., г-жа Д. е представила следните документи:
- копие
на актове за раждане № 0600/1975 г. и № 0321/1971 г.;
- образец
УП-3 № ГФ-298/10.03.2005 г., издаден от осигурителя "Балканкар - 6-ти
септември" АД - София;
- образец
УП-3 № ГФ-297/10.03.2005 г., издаден от осигурителя "Балканкар - 6-ти
септември" АД - София;
- образец
УП-3 № 48/08.06.2020 г., издаден от осигурителя РПК "Чепинска долина"
- гр. Велинград;
- образец
УП-3 № 47/05.06.2020 г., издаден от осигурителя РПК "Чепинска долина"
- гр. Велинград;
- ТК №
40/12.10.1972 г., издадена от осигурителя РПК "Чепинска долина" гр.
Велинград;
- ТК №
40/01.07.1998 г., издадена от осигурителя "Балканкар - 6-ти
септември" АД -София.
Образец
УП-3 № 415/29.09.2001 г., с посочен издател "Тунджа" АД - гр. Ямбол и
образец УП-3 № 109/15.03.2002 г., с посочен издател "Финтекс" АД в
несъстоятелност - гр. Габрово, които са приложени от г-жа Д. към заявлението за
отпускане на пенсия, не са приложени към вх. писмо № 2175-15-187#13/26.06.2020
г.
С писмо с изх. № 2175-15-187#1/10.03.2020 г. от контролен орган в ТП на НОИ - гр. Ямбол е изискано да се извърши проверка в осигурителя "Тунджа" АД - гр. Ямбол, за да се установи придобила ли е г-жа Д. в посочения осигурител осигурителен стаж в периодите от 04.03.1967 г. до 30.06.1967 г. и от 01.07.1967 г. до 18.07.1978 г. и на какви длъжности.
Съгласно констативен протокол №
КП-5-28-00757744/21.05.2020 г., издаден от контролен орган в ТП на НОИ - гр.
Ямбол, при проверка на ведомостите за заплати на осигурителя "Тунджа"
АД - гр. Ямбол, е установено, че В.М.Д. не е заемала длъжност "общ
работник" в периода от 04.03.1967 г. до 30.06.1967 г., както и длъжност
"смесител на влакна" в периода от 01.07.1967 г. до 18.07.1978 г. За
проверявания период от 04.03.1967 г. до 18.07.1978 г., името на лицето не
фигурира в нито едно от звената, описани във ведомостите за заплати на
"Тунджа" АД - гр. Ямбол. В периода на извършване на проверката е
представена декларация, съгласно която обр. УП-30 № 415/29.09.2001 г. не е
издаден и не е подписан от длъжностни лица на осигурителя "Тунджа" АД
- гр. Ямбол.
Предвид на гореизложеното, било прието че образец УП-3
№ 415/29.09.2001 г. за времето от 04.03.1967 г. до 18.07.1978 г.(11 г. 04 м. 14
дни) е неистински документ, тъй като не е издаден от правоимащите лица на
осигурителя и въз основа на ведомостите за заплати, които се съхраняват в
осигурителя "Тунджа" АД - гр. Ямбол, поради което по него не може да
се зачита осигурителен стаж.
Съгласно образец УП-3 № 47/05.06.2020 г. и образец
УП-3 № 48/08.06.2020 г., издадени от РПК "Чепинска долина" - гр.
Велинград, в периода от 16.09.1970 г. до 01.06.1972 г., г-жа Д. е работила при
посочения осигурител на длъжност "бюфетчик".
Съгласно образец УП-13 № Ц5506-15-275#1/19.05.2020 г.,
издаден от ООА към ТП на НОИ - Пловдив, в периода от 17.02.1973 г. до
15.04.1994г., г-жа Д. е работила в ОФ "Винчо Горанов"-Велинград на
длъжност "счетоводител".
С писмо с изх. № 2175-15-187#3/10.03.2020 г. до отдел
"Обединен осигурителен архив" (ООА) към ТП на НОИ - Пловдив е
изискано да се издаде обр. УП-13 за времето от 04.08.1978 г. до 06.03.1994 г. и
обр. УП-15 за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. при осигурител
"Финтекс" АД - гр. Габрово.
|
|
С уведомително писмо с изх. №
5006-15-1244#2/16.03.2020 г., ООА към ТП на НОИ - Пловдив удостоверява, че
образец УП-13 не може да бъде издаден на В.М.Д. за периода от месец 01.1980 г.
до месец 03.1994 г. и обр. УП-15 за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г.
при осигурителя "Финтекс" АД - гр. Габрово, тъй като в електронно
обработените ведомости за заплати на посочения осигурител, предадени в ТП на
НОИ - Пловдив и удостоверяващи осигурителен стаж и доход, липсва информация за
отработени дни и получен доход.
В уведомително писмо с изх. № 5006-15-1244#2/16.03.2020 г. е удостоверено,
че при направената проверка в информационната система на ТП на НОИ - Пловдив на
името на В. М./М.Д. се откриват следните данни:
- за периода от месец януари 1976 г.
до месец април 1994 г. - в
документите на осигурителя ОФ "Винчо Горанов" - гр. Велинград, на
длъжност "счетоводител";
- за периода от месец април 1994 г. до 31.12.1996 г. -
в документите на Почивна станция, Велинград на осигурителя "Балканкар 6-ти
септември" АД в ликвидация - София, без посочена длъжност, с вписано ЕГН
**********.
С писмо изх. № 2175-15-187#8/13.05.2020 г. до ООА към
ТП на НОИ Пловдив, е изискано да се
издаде обр. УП-13 за времето от 01.01.1976 г. до 30.04.1994 г. при осигурителя
ОФ "Винчо Горанов" - гр. Велинград, от месец 04.1994 г. до месец
12.1996 г. при осигурителя Почивна станция на "Балканкар 6-ти
септември" АД в ликвидация - София и от 01.01.1997 г. до 30.06.2004 г. при
"Балканкар 6-ти септември" АД в ликвидация - София.
Осигурителният стаж, положен в ОФ "Винчо
Горанов" - гр. Велинград е зачетен по обр. УП-13 № Ц5506-15-275#1/19.05.2020
г. и ТК № 40/12.10.1972 г., за периода от 17.02.1973 г. до 15.04.1994 г., с
продължителност 21 години 01 месец и 25 дни, от трета категория труд, на
длъжност "счетоводител".
С писмо с изх. № 5512-10-1120/27.04.2020 г., ООА към
ТП на НОИ - гр. Ловеч, който съхранява документацията на "Финтекс" АД
- гр. Габрово за периода до 31.12.1979 г., удостоверява, че не може да се
издаде образец УП-13 за периода от 04.08.1978 г. до 31.12.1979 г., тъй като
липсват данни за отработени дни и получен осигурителен доход за В.М.Д..
Към 18.02.2005 г. - датата на отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО,
лицето има навършена възраст 53 г. 11 м.
По представените документи за осигурителен стаж от
г-жа Д. на 26.06.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив и установените по служебен път
документи е направен опис на положения осигурителен стаж за периода от
16.09.1970 г. до 17.02.2005 г., които възлиза на:
Осигурителен стаж от трета категория труд - 33 г. 08 м. 05 дни.
На основание
чл.104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 33 г. 08
м. 05 дни
- за времето от 16.09.1970 г. до 01.04.1971 г. - с
продължителност 06 м. 15 дни, на длъжност "бюфетчик", при осигурителя
РПК "Чепинска долина" - гр. Велинград;
- за времето от 01.04.1971 г. до 01.06.1972 г. - с
продължителност 01 г. 02 м., на длъжност "бюфетчик", при осигурителя
РПК "Чепинска долина" - гр. Велинград;
- за времето от 17.02.1973 г. до 15.04.1994 г. - с
продължителност 21 г. 01 м. 25 дни, на длъжност "счетоводител", при
осигурителя ОФ "Винчо Горанов" - гр. Велинград;
- за времето от 15.04.1994 г. до 31.10.2003 г. - с
продължителност 09 г. 06 м. 16 дни, на длъжност "калк. отчетник", при
осигурителя "Балканкар - 6-ти септември" АД - София;
- за времето от 01.11.2003 г. до 31.12.2003 г. - с
продължителност 01 м. 22 дни, зачетен на 07-часов работен ден при 08-часов
пълен законоустановен работен ден, на длъжност "калк. отчетник", при
осигурителя "Балканкар - 6-ти септември" АД - София;
- за времето от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г. - с
продължителност 06 м., на длъжност "калк. отчетник", при осигурителя
"Балканкар - 6-ти септември" АД - София;
- за времето от 01.07.2004 г. до 18.02.2005 г. - с
продължителност 07 м. 17 дни, зачетен на основание чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО
(неизплатени възнаграждения), при осигурителя "Балканкар - 6-ти
септември" АД - София. На основание чл. 46, ал. 10 от Наредбата запенсиите
и осигурителния стаж, при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4,
ал. 1 от КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за
времето до 31.12.2006г.
Образец УП-2 № 110/15.03.2002 г., издаден на В.М.Д., с посочен издател
"Финтекс" АД в несъстоятелност - гр. Габрово, въз основа, на който е
определен индивидуалният коефициент за изчисляване на размера на пенсията -
1.507, е документ с невярно съдържание. Образецът, който е приложен от г-жа Д.
към заявлението за отпускане на пенсия, обхваща периода от 01.01.1991 г. до
31.12.1993 г., в който същата е работила в ОФ "Вичо Горанов" - гр.
Велинград.
Съгласно образец УП-15 № Ц5506-15-1296# 1/20.08.2020 г., издаден от ООА към
ТП на НОИ - Пловдив, осигурителният доход на г-жа Д. в периода от 01.01.1991 г.
до 31.12.1993 г., при осигурителя ОФ "Винчо Горанов" - гр. Велинград,
е в размер на 46 366. 00 лв.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО,
жените през 2005 г. придобиват, ако са работили 10 години при условията на
първа категория или 15 години при условията на втора категория труд, при
навършване на възраст 47 години при първа категория труд или 52 години при
втора категория труд, ако отговарят на изискването за сбор от осигурителен стаж
и навършена възраст 88.
С оглед на изложеното, към 18.02.2005 г. г-жа Д. няма
право на лична пенсия за ОСВ основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не е
изпълнено условието лицето да е работило 15 години при условията на втора
категория труд. Същата няма удостоверен осигурителен стаж от втора категория
труд.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за 2016 г.
мъжете и жените придобиват при навършена възраст 65 години и 10 месеца и
придобит действителен осигурителен стаж 15 години.
Г-жа Д. придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО на 24.12.2016 г. -датата,
на която е навършила изискуемата възраст за 2016г. - 65 години и 10 месеца, при положен осигурителен стаж от
трета категория труд - 33 г. 08 м.
05 дни.
По
тези съображения било издадено обжалваното Разпореждане №**********/ №2/ прот. №N01359/10.09.2020
г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив, с което било
отменено
разпореждане № **********/прот. № N01065/20.07.2005
г. на В.М.Д., считано от 18.02.2005, с което на лицето е отпусната пенсия по
параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд и всички последващи разпореждания за изменение и осъвременяване на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.99, ал.1, б. „г“ от КСО и на
лицето е отпусната лична пенсия при условията на чл. 68 ал.3 от КСО, считано от
24.12.2016 г.
С решение № Ц-2153-15-252 от
02.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без
уважение жалба на г-жа В.Д. срещу разпореждане Разпореждане
№**********/ №2/ прот. №N01359/10.09.2020 г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив.
По делото е
представено, удостоверение на РПК „Чепинска Долина“ гр. Велинград изх. №
5/29.07.2020 г. относно трудовия стаж на Д. в предприятието.
Представено е
удостоверение изх. №
Ц-506-15-1296/20.08.2020 г. на ТП на НОИ Пловдив за трудовия стаж на Д. ***.
По делото са
представени заверени копия от документи, снети от магнитен носител, а именно 1/
челна страница „папка“, 2/ УП-30
415/29.09.3001 на Тунджа АД Ямбол и 3/ УП-30 109/15.03.2002, издадено от – не
се чете осигурителя, гр. Габрово, издадено на В.Д..
Представено е и
постановление на РП Пловдив от 24.06.2020 г. за разделяне на досъдебно
производство, видно от което заверени копия от доказателства, съдържащи се в
том 30 от ДП 266 по описа на отдел ИП- ОДМВР Пловдив, били отделени в отделно
досъдебно производство.
По делото е приложено в оригинал Заявление с вх.
№41194/18.07.2005 г. от името на В.М.Д., както и писма от Районен съд
гр.Пловдив, писмо от ОД на МВР Пловдив, Отдел „Икономическа полиция“ с
приложени сканирани копия от оригиналите на 1/ челна страница
„папка“, 2/ УП-30 415/29.09.3001 на
Тунджа АД Ямбол и 3/ УП-30 109/15.03.2002, издадено от – не се чете
осигурителя, гр. Габрово, издадено на В.Д., заверено копие от
протокол на заведени в управлението заявления за дата 18.07.2005 г.
В хода на съдебното производство са назначени и изготвени два броя
съдебно-почеркови експертизи на Заявление с вх. №41194/18.07.2005 г. от името
на В.М.Д.. Същите са изготвени от едно и също вещо лице. Съгласно заключението
на първата експертиза оспорените подписи в заявлението, сочено за подадено от
името на В.М.Д., находящи се на титулната страница на заявлението, в графа
„подпис на заявителя“ и на стр.2 от заявлението в графа „подпис на заявителя за
пенсия“ не са поставени и не са изпълнени от В.М.Д.. При втората експертиза
поставена задача дали почеркът, с който са изпълнени подписите в заявлението от
18.07.2005 г., находящи се на титулната страница на заявлението в графа „подпис
на заявителя“ и на стр.2, са поставени и изпълнени от А.Д.Г.и дали подписите на
длъжностно лице и на стр.2 от заявлението са изпълнени от А.Д.Г.и почеркът
„Сверил, подпис 18.07.2005 г.“ дали е поставен и изпълнен от А.Д.Г.. Съгласно
заключението на вещото лице в представеното за изследване заявление от името на
В.М.Д. се установява, че само „Сверил, подпис 18.07.2005 г.“ са изпълнени от
А.Д.Г.. Доколкото експертизите не се оспорват от страните, а вещото лице е
отговорило подробно и аргументирано на поставените задачи, съдът счита че
следва да се кредитират с доверие и да се ползват при аргументиране на съдебния
акт.
При така установените факти съдът
счита, че подадената жалба е частично основателна по слените съображения :
На първо място по делото е спорно дали
органите на ТП на НОИ Пловдив законосъобразно е започнало производството по
проверка на трудовия стаж на жалбоподателката В.Д.. От доказателствата по
делото действително се установява, че на 03.02.2020 г. ТП на НОИ Пловдив е
уведомено от Прокуратурата на Република България за евентуална нередовност на
отпуснатата пенсия на жалбоподателката във връзка с откритото пенсионно досие
на същата при процесуално-следствени действия. Този сигнал безспорно е налагал
проверка от компетентните органи във връзка с отпуснатата пенсия.
Незаконосъобразно е бил генериран служебен номер от системата на ТП на НОИ
Пловдив на 26.02.2020 г. Това възражение е било изтъкнато и в жалбата срещу
разпореждането от 10.09.2020 г. до директора на ТП на НОИ Пловдив и е обсъдено
от него. Прието, че възражението е основателно, но това нарушение не се прави
обжалвания административен акт незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с това становище на административния орган. Следва изрично да се
отбележи, че в КСО не се предвижда изрична процедура при която да се генерират
по служебен път заявления от пенсионери. Същевременно обаче конкретния случай
безспорно е налагал проверка на обстоятелствата по отпускане на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО. С оглед на това и е следвало да се открие производство по
такава проверка, което е било задължително и с оглед получената информация от
Прокуратурата на Република България. Безспорно е следвало в хода на такава
проверка и да се събира информация за относимите обстоятелства, включително и
чрез кореспонденция с жалбоподателката. Именно с оглед на това и обезпечаването
на преписка, по която да се извършват тези действия, макар и незаконосъобразно,
е регистрирано такова заявление. Неговото наличие обаче не е достатъчно
основание да се приеме, че проверката е извършена неправомерно, без наличие на
основания да се предприеме или от некомпетентен орган. Ето защо и наличието на
такова незаконосъобразно действие не може да е причина да се приеме, че следва
да се обявят за незаконосъобразно приети всички доказателства по проверката и
да е аргумент да се приеме, че ТП на НОИ Пловдив неправомерно е събирала
такива. Приемането на такава крайна позиция би означавало, че органите на НОИ
биха били лишени от всякаква възможност законосъобразно да събират
доказателства, които евентуално да доведат до извод за наличие на обстоятелства
по чл.99, ал.1, т.2 от КСО за изменение или отмяна на влязло в сила
разпореждане по чл.98 от КСО. Предвид на всичко изложено, съдът счита, че
действително се установява по делото липса на подадено заявление на 26.02.2020
г. от жалбоподателката, но това не води до извод за незаконосъобразност на
проверката на обстоятелствата по отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО по
отношение на жалбоподателката В.Д..
На следващо място се оспорва по делото
дали законосъобразно са отменени разпореждането за отпускане на пенсия на В.Д.
и всички последващи и дали са налице законовите основания за това да се приеме,
че пенсията е неправилно отпусната. Това налага да се преценят доказателствата
по делото и да се прецени дали е налице приетото основание на чл.99, ал.1, т.2,
б. „г“ от КСО – пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано
отпускането и. От доказателствата по делото следва да бъде прието за безспорно
доказано, че част от удостоверения осигурителен стаж на жалбоподателката не е
действителен, тъй като е удостоверен въз основа на образец
УП-3 415/29.09.2001 г. с посочен издател „Тунджа“ АД гр.Ямбол и образец
УП-3 109/15.03.2002 г. с посочен издател „Финтекс“ АД /в несъстоятелност/,
които документи са такива с невярно съдържание. За да се приеме това съдът отчита
всички доказателства по делото, сред които особено значение имат сигналът на РП
Пловдив до ТП на НОИ Пловдив, събраните данни за липса на реално съществуващи
трудови правоотношения между В.Д. и сочените дружества „Тунджа“ АД и
„Финтекс“АД, както и обстоятелството че самата жалбоподателка не е представила
тези документи при удостоверяването на трудовия си стаж през 2020 г. по искане
на пенсионните органи предвид течащата проверка. Следва да се има предвид и че
по делото безспорно е доказано, че жалбоподателката не е подписала заявление
вх. №41194/18.07.2005 г., сочено за подадено от името на В.М.Д., но е доказано
и че същата е получавала определената и пенсия след отпускането и. Именно въз
основа на това заявление пък е издадено Разпореждане №
**********/прот. № N01065/20.07.2005 г., с което на
В.М.Д., считано от 18.02.2005 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Същевременно от наличните по делото доказателства за осигурителен стаж, който
не включва в себе си осигурителния стаж удостоверен с неистинските документи се
установява, че към датата на пенсиониране 18.02.2005 г. В.Д. не е отговаряла на
изискванията за отпускане на пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО, а едва на
24.12.2016 г. е придобила право на такава пенсия с оглед на осигурителния си
стаж и възрастта си. Всички тези безспорно установени факти водят на единствено
възможният извод, че с Разпореждане № **********/прот. №
N01065/20.07.2005 г. неправилно е отпусната пенсия на жалбоподателката В.М.Д.,
считано от 18.02.2005 г., тъй като от една страна лицето не е отговаряло на
условията за пенсиониране към тази дата, а от друга страна и пенсията е била
отпусната въз основа на неистински документи – самото заявление и документи
удостоверяващи част от осигурителния стаж. С оглед на това и същата не е имала
правно основание да получава пенсия до изпълнението на изискванията за
пенсиониране през 2016 г. Ето защо и се приема за доказано основанието за
прекратяване на пенсията – чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО. Безспорно е че на
това основание служебно следва да се отмени разпореждането по чл.98 от КСО,
което е влязло в законна сила и по силата на което е отпусната пенсията за
осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от КСО разпореждането се отменя или изменя по т.2 от
датата на отпускане или промяната на пенсията, а при неправилен отказ от датата
по чл.94. В конкретния случай се установява, че неправилно изначално е
отпусната пенсия на В.Д. към дата 18.02.2015 г., поради което и съобразявайки
законовите изисквания на сочената разпоредба е отменено разпореждането за
отпускане на пенсия от 20.07.2005 г. и всички последващи разпореждания.
Правилен е изводът на директора на ТП на НОИ Пловдив, че в обжалваното
разпореждане законосъобразнно е прието, че е налице основанието за отмяна на
разпореждането за отпускане на пенсия от 20.07.2005 г. и всички последващи
разпореждания и в тази си част обжалваното решение се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Неоснователни са възраженията, че прибързано е
издадено разпореждането от 10.09.2020 г., тъй като се с него се отменяло и
разпореждане, което не било влязло в законна сила предвид обжалването му, а
именно разпореждането за спиране на пенсията на жалбоподателката от 04.03.2020
г. Това разпореждане действително не е било влязло в законна сила, доколкото е
било предмет на съдебно обжалване пред Административен съд гр.Пазарджик, което
обстоятелство е служебно известно на настоящия състав. Изрично следва да се
отбележи обаче, че разпореждането за спиране на отпуснатата пенсия има временен
характер и целта му е единствено да се даде възможност да се установят
относимите по случая факти, като бъде препятствано евентуалното изплащане на
незаконосъобразен размер на пенсията. Именно с оглед целта на това разпореждане
то не се явява от преюдициално значение за решаване на въпроса дали са налице
или не основанията на чл.99, ал.1, т.2
от КСО за отмяна или изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО.
Затова и няма как да се сподели наведения извод в жалбата в тази насока. От
друга страна разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО не изисква да са влезли в
законна сила всички разпореждания във връзка с отпусната пенсия, а единствено
това по чл.98 от КСО. Следва да се посочи изрично, че най-важното от тези
разпореждания по чл.98 от КСО безспорно се явява това за отпускане на пенсията,
тъй като то има правопораждащ ефект и именно с него се признава правото на
дадено лице да получава пенсия, съответно се определя и нейния първоначален
размер. Ето защо, след като са установени категорични доказателства за наличие
на основания по чл.99, ал.1, т.2 от КСО за отмяна на влязло в сила такова
разпореждане, то няма как да бъдат задължени компетентните органи да не
предприемат действия по отмяна на това разпореждане, а да се чака изход от
съдебно производство по обжалване на разпореждане, което е неразривно свързано
с отпусната вече пенсия, което разпореждане има и временен характер. Това би
означавало да се увреди обществения интерес и да се изплаща пенсия при липса на
основания за това до евентуалното стабилизиране на разпореждането за спиране на
доказано неоснователно отпуснатата пенсия. Освен казаното дотук, законодателят
в чл.99, ал.2, т.2 от КСО изрично е посочил и момента, от който следва да се
отмени влязло в сила такова разпореждане – от дата на отпускане на пенсията.
Основателна обаче се явява жалбата по
отношение на друго обстоятелство, а именно това че жалбоподателката е била
лишена от възможността да избере тригодишен период, който се явява най-благоприятен
за нея. Това е така, тъй като по делото е безспорно доказано, че подаденото от
името на В.Д. заявление с с вх. №41194/18.07.2005 г. не е подписано от нея, а
именно в това заявление е посочен като избран от лицето тригодишен период
01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. Това от своя страна води на категоричния извод,
че този период не е избиран от жалбоподателката, а именно визираният период е
приет в разпореждането от 10.09.2020 г., което е потвърдено с процесното
решение.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение по отношение на искането да се отмени изцяло оспореното решение, като
същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, с която се
потвърждава отмяната по реда на чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО на Разпореждане
№ **********/прот. № N01065/20.07.2005 г., с което
неправилно е отпусната пенсия на жалбоподателката В.М.Д., считано
от 18.02.2005 г. Доколкото обаче с оспореното решение е потвърдена
частта от оспореното разпореждане от 10.09.2020 г., с което е отпусната пенсия
на жалбоподателката от 24.12.2016 г., а се доказва че същата е лишена от право
на избор на най-благоприятните според нея 3 години /с оглед инкриминирането на
подадено на 05.07.2005 г. заявление от името на В.Д./, следва да се отмени в
тази му част обжалваното решение и преписката да бъде върната с указания за
изчисляване на дължимия размер на пенсията след упражняване на правото за избор
на най-благоприятен 3 годишен период от правоимащото лице.
С оглед изхода
на делото съдсът счита, че всяка от страните следва да понесе направените
разноски по делото, тъй като в конкретния случай оспореното решение се явява
незаконосъобразно единствено по отношение на обстоятелства, които са ползвали
жалбоподателката през дълъг период от време, а именно независимо от съзнанието
за липса на основание за получаване на пенсия с оглед неподаване на подписано
от нея заявление, то жалбоподателката е получавала такава. Именно с оглед на
това обстоятелство, което става известно на административния орган едва в хода
на настоящото дело, съдът счита че осъждането на органа с оглед констатираната
незаконосъобразност би било твърде тежка санкция за страната с оглед и на
поведението на жалбоподателката в дълъг период от време. Същевременно не следва
и жалбоподателката да бъде осъдена да заплати разноски по делото на
административния орган, тъй като се констатира и незаконосъобразна част от
решението на същия. Предвид на всичко това и невъзможността да се приеме, че
някоя от страните по делото е напълно изправна в процесуалното си поведение,
съдът счита че следва да се отхвърлят исканията и на двете страни за присъждане
на разноски по делото и направените разноски да бъдат понесени съгласно
извършването им от всяка от страните.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Решение №
Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба на В.Д. спрямо Разпореждане №**********/ №2/ прот. №N01359/10.09.2020
г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив в частта му,
с която се потвърждава разпореждането относно отмяната на Разпореждане № **********/прот. № N01065/20.07.2005
г. на В.М.Д., считано от 18.02.2005, с което на лицето е отпусната пенсия по
параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд и всички последващи разпореждания за изменение и осъвременяване на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.99, ал.1, б. „г“ от КСО и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на
директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В.Д.
спрямо Разпореждане №**********/ №2/ прот. №N01359/10.09.2020
г. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ Пловдив в частта му,
с която се потвърждава разпореждането по отношение на отпусната лична
пенсия при условията на чл. 68 ал.3 от КСО, считано от 24.12.2016 г. на В.М.Д. и връща в тази част преписката за ново произнасяне с указание да
се предостави възможност на лицето да посочи най-благоприятен 3 годишен период
според него.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 2331 от 14.03.2022 г. по адм. дело №
10134/ 2021 г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 616/21.07.2021 г., постановено по
адм. дело № 29/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, в
частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. М. Д. срещу
Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В. М. Д. от гр.
Велинград да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - гр. Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.