О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2020 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, пети състав, в закрито съдебно заседание на десети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА КОСТОВА
КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева внчд № 339/20 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частни жалб и на обвиняемите Е.П.Ц. и П.Б.Б. чрез защитниците им адв.Н.Д.
и адв.Г.М. срещу протоколно определение
на СНС от 29.06.2020г. по нохд №3386/19
г., с което е оставено без уважение искането на двамата подсъдими за отмяна на взетата по отношение на тях мярка
за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБългария“.
В частните жалби са
развити подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, което било постановено при
липса на мотивировка от страна на съда. Според
защитниците и двамата подсъдими имали безукорно процесуално поведение, трудово
и семейно били ангажирани с населеното място, в което живеели, липсвали данни
за укриване в чужбина. През месец февруари 2019г. подс.Ц. получил разрешение от
наблюдаващия делото прокурор временно да
напусне страната, след което се е завърнал стриктно спазвайки периода, за който
му е било дадено разрешението. При внасяне на обвинителния акт при предходното
разглеждане на делото на фаза разпоредително заседание през 2019г. прокурорът
взел становище, че не възразява мярката
за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБългария“ по
отношение на подсъдимите Ц. и Б. да бъде
отменена. Защитниците се позовават на чистото съдебно минало на подсъдимите,
както и че по неприключилото съдебно производство са разпитани по-голяма част
от свидетелите.
От страна на Прокуратурата не е постъпило становище по
въззивните частни жалби и приложените доказателства.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в частните жалби, мотивите
на атакуваното определение и материалите по делото, намери за установено следното:
Частните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подсъдимите Е.П.Ц. и П.Б.Б. са предадени
на съд на 13.09.2019г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура по
пр.пр.410/2013г. и дп 20005/2018г. по обвинение за участие в организирана престъпна
група с още четири обвиняеми лица, за която се твърди, че е създадена с
користна
цел и цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1 и 2 НК, което престъпление е тежко умишлено и наказуемо с лишаване от свобода от
три до десет години. Въз основа на посочения обвинителен акт е образувано нохд
№3386/2019г. на СНС 20 ти състав, по което на 29.06.2020 г. е произнесено
атакуваното определение.
Към момента на внасяне на
обвинителния акт подс.Е.Ц. е бил с мярка за неотклонение „гаранция в пари в
размер на 5 000 лв.“, подс.Б. без мярка за неотклонение по реда на
чл.57-58 НПК, като и двамата имат наложена забрана за напускане пределите на
РБългария с постановление на наблюдаващия делото прокурор от м.март 2018г. По делото е проведено разпоредително
заседание на 11.11.2019г., в което всички мерки за процесуална принуда са били
потвърдени от съда, в това число и от АСНС с определение №1197/25.11.2019 г. по
внчд 590/2019г. след инициирано обжалване от страна на подсъдимите и техните
защитници. Понастоящем същинското съдебно следствие не е приключило, разпитани
са малка част от свидетелите, планиран е разпитът на множество други за
14.07.2020г, в това число и анонимни свидетели, не са приобщени заключенията
вещите лица. При това положение към момента настоящият въззивен състав намира,
че наложените ограничения за напускане пределите на РБългария по отношение на подсъдимите Ц. и Б. не следва
да бъдат изцяло отменени, така както са поискали техните защитници.
Действително при предходното
разглеждане на делото, преди да бъде върнато на Специализираната прокуратура,
прокурорът е изразил становище, че не възразява забраната за напускане
пределите на страната да бъде
отменена, след внесения от него обвинителен акт. Така или иначе
понастоящем се касае за друго наказателно производство, по което наблюдаващия
прокурор не е изразил подобно мнение. Производството е с множество страни
подсъдими, защитници, свидетели, които не са разпитани и следва да бъде
обезпечено приключването на делото в
разумен срок с изясняване на обективната истина с участието на всички страни. Не е без значение
обстоятелството, че по отношение на подс.Б. освен забраната да напуска
територията на страната не е наложена друга мярка за процесуална принуда. Освен
това не отговаря на обективната истина твърдението на защитника му адв.М.
изложено във въззивната жалба, че същият е с чисто съдебно минало. От
материалите по делото в том 12 от досъдебното производство е видно, че същият е
бил осъден с влязла на 03.04.2014г. присъда по нохд №1341/2014г. на СРС на една
година и десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.249 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК
относно 14 деяния незаконни транзакции чрез платежен инструмент без
съгласието на титуляра на кредитната
карта, при които е източил суми на обща стойност 4 400 лв. Независимо от
това, че изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от три години следва да се има предвид, че
инкриминирания период на процесното деяние квалифицирано по чл.321 ал.3 т.2 вр.
ал.2 НК е очертан според обвинителния акт от месец януари 2017г. до
27.02.2018г., за който се претендира участието на подс.Б. в евентуалното престъпно
сдружение и хипотетично би намерила приложение разпоредбата на чл.68 от НК.
По отношение на подс.Ц. данните
по делото сочат, че е разполагал със значителен по размер суми, чийто произход
понастоящем не е изяснен, като иззетия наркотик от други членове на групата, за
който се твърди, че е разпространяван от престъпното сдружение възлиза на стойност
над 400 000 лв.
С оглед тежестта на обвиненията,
данните и доказателствата по делото, етапа в който се намира съдебното
следствие, подлежащите на изясняване факти и обстоятелства, правилно
първостепенният съдът е приел, че
независимо от безукорното процесуално поведение съществува все още риск от
укриване от страна на жалбоподателите и
възпрепятстване нормалното развитие на наказателното производство в неговата
съдебна фаза.
Понастоящем от страна на
двамата подсъдими Ц. и Б. не се сочат някакви обективни данни относно
наложително или необходимо тяхно временно пребиваване извън страната. Няма
пречка при наличие на подобни
обстоятелства тяхната основателност да бъде подложена на преценка от
страна на компетентния съд, който да прецени
даването на евентуално разрешение за напускане на страната за определен
период от време, при планиране работата на състава по настоящото дело
съобразено с графика на съдебните заседания. Понастоящем обаче такава претенция
не е била заявена, поради което искането изцяло за отмяна на наложената мярка
по чл.68 ал.1 НПК се явява неоснователно.
Предвид изложените съображения, въззивният съд
намира въззивните частни жалби за неоснователни, а атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което
на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.06.2020 г. по
нохд № 3386/20 г. на СНС 20 с-в в
частта, с която е оставено без уважение искането на подсъдимите П.Б.Б. и Е.П.Ц.
за отмяна на наложената им мярката за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на РБългария“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: