Решение по дело №398/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 450
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20217150700398
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 450/27.5.2021г.

  

Гр.Пазарджик 27.05.2021 г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, на дванадесети май,  две хиляди двадесет и първа  година, в публично заседание в следния състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛИНА П.

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

секретар: Т.Стойнова   прокурор: Пенев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Н.П.  КАНД номер 398 по описа за 2021 година 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. 

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. В. В. В. *** , като процесуален представител на Н.П.П. ЕГН ********** *** против Решение № 60/16.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 1882/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта , с която  е потвърдено наказателно постановление /НП/20-1006-003044/23.10.2020 г., издадено от началник група  към ОД на МВР – Пазарджик, с което  на Н.П.П. ЕГН ********** : по т.1 на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП   е наложена глоба в размер на 10,00 лв.,  по т.2 на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП   е наложена глоба в размер на 10,00 лв.  и по т.1 на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП   е наложена глоба в размер на 10,00 лв. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореният съдебен акт е неправилен, постановен при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОДМВР –Пазарджик, Сектор „Пътна полиция „ , редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, дванадесети  състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С оспореното наказателно постановление отговорността на жалбоподателят Н.П.П.  е ангажирана за това, че на 02.10.2020 г., в 12,15 ч. на в община Пазарджик на АМ № А-1 в посока към гр.Пловдив , като водач на л.а. БМВ Х5 с рег. № РВ5959СВ  управлява л.а. като : 1. Не носи СУМПС, 2. Не носи контролен талон към СУМПС , 3. Не носи СРМПС на управляваното МПС , 4. Управлява МПС с наложено наказание глоба по ЗДВПС фиш Х/221910/29.07.2020 г. , неизплатен в срока за доброволно плащане. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен и подписан от Н.П.  без възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение районният  съд е приел, че при издаване на АУАН и НП по  пункт 1,2 и 3  / предмет на касационна проверка в настоящото производство / не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят неговата отмяна. Според мотивите на съдебният акт, от фактическа страна се установява, че Н.П.  е управлявала МПС на посочено в НП място, както и че не е носела СУМПС, контролен талон и СРМПС. Първоинстанционният съд приема, че нарушенията са  правилно квалифицирани  по чл. 100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП , като са приложени и съответните санкционни норми, предвиждащи налагането на глоби , каквито  за всяко от нарушенията са възложени.    

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Съгласно чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке,  а според чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10,00 лева водач, който не носи следните документи : свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.

Напълно се споделят релевираните от районния  съд мотиви, относно правилната квалификация на нарушенията и правилно приложената санкционна норма. По делото безспорно се установява, че по време на проверката водачът не е представител СУМПС,контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС.Нарушенията са  извършени виновно при форма на вината пряк умисъл, доколкото въпреки, че жалбоподателката  е съзнавала задължението си да носи в себе си тези документи  и да ги представи при проверка, не е сторила това.Що се отнася до обстоятелството, че в НП и АУАН са описани  три отделни нарушения, за които са наложени отделни санкции – за неносене на определените документи , които се повеждат под правната квалификация на чл. 100, ал. 1,1 и т.2  ЗДвП, то неоснователни са изложените в жалбата доводи за допуснати от съда и АНО процесуални нарушения, тъй като действително жалбоподателката е нарушила три свои задължения, за които се носи отделна  административно-наказателна отговорност.

Горното не води и до нарушаване разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, съгласно който - когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Както беше посочено по-горе, правилно  са описани и трите  нарушения – по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП,тъй като се касае за отделни документи , всеки от тях със свое самостоятелно значение  и  не е налице  каквато и да било правна логика да се приеме , че за нарушение на тези три задължения следва да се налага само една санкция.  

Настоящият касационен състав намира, че административните  нарушения са  установени по несъмнен начин, поради което правилно е била ангажирана отговорността на Н.П.. Събрания по делото доказателствен материал изцяло съответства на фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП. Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на установените  нарушения по пунктове 1,2 и 3 на НП. Атакуваното съдебно решение в обжалваната му част е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон.          

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Пазарджишкият  административен съд , дванадесети  състав :

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/ 16.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 18822020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик .                    

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

                                2./п/