Р Е Ш Е Н И Е
№ 261336
гр.Варна;20.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Галя Дамянова ,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №304 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл. 415,ал.1 във вр. с 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът Т.А. Д., ЕГН ********** с адрес: ***, *** дължи
на ищеца „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б. Н.,
чрез адв. А.Б. - ВАК, в качеството си на процесуален
представител, адрес за връчване на призовки, съобщения и книжа: **, за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за
услуга по партида 17195, за имот, находящ се ***,
сумата в общ размер 866.07лв.
/осемстотин шестдесет и шест лева, седем ст./, от които: главница
779.11лева за периода от м. 01.2017 г. до м. 07.2019 г. вкл. и
лихва 86.96 лева за забава за периода от 01.04.2017 г. до 28.08.2019
г.,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателно погасяване на задължението.
МОЛИ, при уважаване на претенцията, да му бъдат
присъдени извършените в производството съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Исковата молба се завежда в указания едномесечен срок
по ч.гр.д. 15548/2019г., 7 състав по описа на ВРС. В срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът е възразил писмено срещу Заповедта за изпълнение, поради което е
налице правен интерес за „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *** да заведе настоящият иск по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Счита, че длъжникът е възразил срещу всички
вземания по издадената заповед за изпълнение. Ако съдът приеме, че подаденото
възражение е частично и е налице оспорване само на вземанията, за които се
противопоставя изтекла погасителна давност (м. 05.2016 г.), моли съдът да вземе
под внимание неподдържането на исканията
за този процесен период.
Предмет на иска е установяване на задълженията на
ответника към ищеца за заплащане на дължими суми за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида 17195 за
имот, находящ се в *** и неплащането на начислените и
дължими суми във връзка с тази доставка от Т.А. Д., в качеството й на
потребител на топлинна енергия.
Видно от заявеното в заповедното производство, претендираните вземания са за - главница 889.11 лева за
периода от м. 05.2016 г. до м. 07.2019 г. вкл. и лихва 112.91 лева за забава за
период от 23.01.2017 г. до 28.08.2019 г.
С настоящият установителен
иск не поддържа искане за установяване дължимостта на претендираното в
заповедното производство вземане за периода на м. 05.2016 г. в размер на 135.95
лева, от които - главница в размер на 110 лева и лихва за забава в размер на
25,95 лева.
Искането е за установяване на дължимостта
на вземанията в останалата част, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение. Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на топлоснабдявания имот през целия процесен
период.
Ответникът се легитимира като собственик на
топлофицирания недвижим имот с нотариален акт за покупко
- продажба № *, том *, дв.вх.рег. №
38660/27.12.2006г. на СВ - Варна. Видно от приложената справки от СВ - Варна, а
и от нотариален акт за покупко-продажба № 174, том 14, вх. peг.
№ 5060/17.03.2011г. на СВ – Варна, ответникът Т.А. Д. не се е разпоредила с
правото на собственост върху топлофицирания имот, видно от справка в СВ -Варна.
Сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и
доставката на топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост
на адрес: гр. *, към топлопреносната мрежа на "Т.-В."
ЕАД е извършено през 1994 г. Съгласно нормативната уредба продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в
сграда - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът
регламентира влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от
публикуването им, без писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия, те влизат в сила за заварените потребители (какъвто е
конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от публикуването им.
От 13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в отношенията между
страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т. -
Варна" ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно
море" на 13 декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и
одобрени с Решение на Оу - 062/19.17.2007 г. на
ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда също, че
потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
За неизплатени задължения на ответника за потребена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, находящ
се в гр. Варна ж.к. Вл. Варненчик,
бл.217 вх.1, ап.36 за предходни периоди е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3988/2014г. по описа на ВРС. Въз основа на издадения изпълнителен титул е
образувано изпълнителни производства по изп. дело
9136/2014г. по описа на СИС при ВРС. Вземането по издаденият изпълнителен лист
е изцяло погасено от длъжника през месец декември 2019г.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор.
Оспорва изцяло предявените искове.
По допустимостта на иска: Счита, че искът се явява
недопустим, предвид следното:
Ответникът не е в договорни отношения с ищцовото дружество, тъй като доставката на ТЕ в сгради под
режим на етажна собственост представлява услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление".
При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост. В този смисъл е задължителната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВКС,
ОСГК.
Ето защо страна в правоотношението по доставка на ТЕ в
сградата, в която се твърди, че се намира имотът на ответника е етажната
собственост и исковата молба следва да бъде предявена срещу нея. Твърди, че
ответникът не е материалноправно легитимиран да
отговаря за доставената в сградата в режим на етажна собственост ТЕ, съответно
предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен.
В случай, че съдът
приеме, че исковата претенция е допустима, то изразява следното
становище по основателността на предявения иск:
Оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер. Счита, че искът е неоснователен и
недоказан по основание и размер, по следните съображения.
По обстоятелствата, на които се основава иска,
възраженията срещу него и обстоятелствата, на които те се основават:
Ищецът твърди, че депозира исковата молба, предвид
това, че е образувано ч.гр.дело № 15548/2019 г. по описа на ВРС, VII състав, по
което е постъпило възражение срещу издадената Заповед за изпълнение. Твърди, че
в заповедното производство са претендирани суми за
главница - 889.11 лева за периода м.05.2016 г. да м.07.2019 г., вкл. и лихва
112.91 лева за забава за периода от 23.01.2017 г. до 28.08.2019 г. Сочи, че с
настоящата искова молба не поддържа искането за претендираното
в заповедното производство вземане за периода на м.05.2016 г. в размер на
135.95 лева, от които главница в размер на 110.00 лева и лихва за забава в
размер на 25.95 лева.
Сочи се в ИМ, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ, в качеството й на
собственик на недвижим имот, който се топлоснабдява.
Твърди, че ответницата не дължи претендираните
от ищеца суми по следните съображения:
Ищцовото
дружество основава вземанията си на представени писмени документи, изхождащи от
ищеца, които дори и не са подписани от ответника и които представляват
едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата ги
страна обстоятелства.
В тази връзка, моли съда да отчете, че представените
от ищцовото дружество писмени доказателства
представляват извлечения от документи и счетоводните записвания, които оспорва
изцяло.
На следващо място: Твърди, че ответникът не дължи
посочената в исковата молба сума за периода, като се позовава на изтекла в
полза на ответника погасителна давност. Оспорва исковата претенция и се
позовава на изтекла в полза на Т.А. Д. погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 ал. 1 б.„В" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и други периодични плащания / тълкувателно решение № 3 /18.05.2012 г. по дело №
3/ 2011 г. на общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.
Твърди, че ответникът не е придобил качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като не е подписвал договор с ищцовото дружество.
Възразява и твърди, че ответникът не е страна по
продажбено правоотношение с топлопреносното
предприятие, с предмет-доставка на топлинна енергия за битови нужди и не дължи
цената на доставената топлинна енергия.
На следващо място, дори да се приеме, че за процесния период между страните е било налице облигационно
правоотношение, липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна
енергия. Представените от ищеца препис-извлечение от сметка за задължения за
консумирана топлинна енергия в имот и справка за доставена топлинна енергия
(ТЕ) по количество и стойност, представляват частни свидетелстващи документи,
изходящи от ищцовото дружество и удостоверяващи
изгодни за него факти и като неподписани от ответника нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила и не доказват по
безсъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Във връзка с горното, изрично
оспорва представеното препис-извлечение от месечно разпределение и справки за
доставена ТЕ, като счита, че посочените в тях суми не съответстват на реално
отчетените. Поради горното, счита, че ищецът не установява вземането си и по
размер.
Отделно от горното, съгласно разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от ЗЗП (в редакцията към ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г.) доставката на стоки
на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова
страна е забранено. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗЗП когато потребителят получи
стока, за която не е направил изрично и предварително искане, той не е длъжен
да възстанови стоката и не дължи заплащането й на този, който я е изпратил.
Възразява и оспорва годността и изправността на
топломера в процесната абонатна станция. Счита, че
същият не е одобрен тип средство за измерване и не е преминавал необходимите
първоначална и последващи проверки съгласно
изискванията на Закона за измерванията.
Възразява и оспорва правилността на начисляването и
разпределянето на доставените в процесната абонатна станция
количества ТЕ и конкретните параметри, използвани за изчисляване на доставените
количества ТЕ,съгласно „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради -
етажна собственост" -Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. В тази връзка счита,че не са използвани
реални показатели за изчисляване на размера на припадащата се за разпределяне
на ответника ТЕ отдадена от сградната инсталация, а
преизчисляването на този размер съгласно формулата по т. 6.1.1. от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради -
етажна собственост" - Приложение към чл. 61,ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, е използвал произволни величини,
включително и по отношение на действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата за отчетния период, денградусите за настоящия отчетен период и средната външна
температура за отчетния период и външната изчислителна температура за
населеното място. Счита, че впоследствие тези грешни стойности са пренесени от ишеца във фактурите за отделните отчетни периода от процесния период, което се е отразило и на размера на претендираните суми за доставена топлинна енергия.
Счита, че фактурата, в която е обективирано
процесното вземане, не отразява реалното потребление
на топлинна енергия в твърдения имот, поради което противоречи на изискванията
на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, съгласно която
„държавите членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем
начин.
Твърди, че топлинният товар на отоплителните тела в
сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар
на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната
инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите в процесната сграда. Това води до неправилно функциониране на
абонатната станция и е задължително топлопреносното
предприятие да извърши обследване и да предприеме коригиращи мерки. Оспорва
такова обследване на абонатната станция да е правено, както и да са предприети
коригиращи мерки. Твърди, че абонатната станция в процесната
ограда не функционира правилно и съответно дяловото разпределение на ТЕ е
неправилно.
Оспорва дължимостта на
претендиралата лихва за забава, тъй като счита, че същата е начислена върху
прогнозно потребена топлинна енергия. Поради това
искането за заплащане на лихва върху просрочената главница е изцяло
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Възразява и
сочи, че не става ясно как е изчислена сумата и за какво количество
топлоенергия. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по Общите условия.
Прави възражение, касаещи проверките на топломера и
документите, свързани с това, както и тези относно наличието на договор за
услугата дялово разпределение.
Възразява и оспорва реалната доставка на топлинна
енергия от сградна инстанция, на методиката за
изчисляване на стойността, на изправността на топломерите в имота и на
спазването на процедурата по отчитането им.
Възразява и твърди, че претендираните
суми не са били предявявани на ответника за плащане.
Възразява и твърди, че не са налице документи, които
да обосновават ликвидността и изискуемостта на сумите.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност в
полза на ответника.
В евентуалност, прави възражение за прихващане на
сумите, които следва да бъдат възстановени, с оглед корекция на цената на
природния газ, което съдът не приема, тъй като същото не е конкретизирано по
размер.
Във връзка с представените писмени документи, като доказателство
по делото:
Оспорва „Пусков фиш за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия за отоплителен сезон 1994/95г. и...." ,
предвид това, че към него не са представени и приложени посочените в т. 4
документи. Освен това - видно от писмения
документ „Пусков фиш" - липсва попълване на реквизити, както и
положени подписи от съответните технически лица. Не става ясно от т.7 на
документа дали се разрешава топлоподаване към абоната. Видно от документа
липсва подпис на лицето, което следва да даде разрешението.
Оспорва и
представените 2 бр. свидетелства за проверка ...на топломер. Не става ясно от
тях, дали е топломер за сградата, за абонатната станция и/или за конкретен
отопляем обект, както и отговаря ли на техническите изисквания.
Оспорва и представената справка партида месечни
разпределения. От нея не става ясно кой и как е изготвил месечното
разпределение, на каква база, както и липсва подпис на изготвилото го лице.
Оспорва документа, в които на минимализиран
шрифт е посочено месечно извлечение. Същият е частен документ,
съставен/изготвен от ищеца и който не може да се възприеме при прочит, нито пък
дава яснота на изчисленията, посочени в колони. Освен това липсва подпис на
лицето, изготвило месечното извлечение.
Моли съда да
постановите решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът редовно призован , не се
явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител адв. И.И. от ВАК в писмена
форма, заявява, че поддържа отговора на исковата молба. По съществото на спора
– претендира за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ответницата твърди, че не е придобила качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като
не е подписвала договор с ищцовото
дружество. Предвид на това
сочи, че не е страна по продажбено правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди и не дължи цената на
доставената топлинна енергия.
Тези възражения на ответницата се оборват от приетия по делото нотариален акт за покупко - продажба № *, том *, дв.вх.рег. № */27.12.2006г. на СВ – Варна, от който се установява, че на
17.03.2011год. ответницата е придобила
процесния недвижим имот, находящ се в ***.
Видно от приложената
справки от СВ – Варна/л.8-9/, ответницата
Т.А. Д. не се е разпоредила с правото
на собственост върху придобития с нот.акт недвижим имот.
Като
собственик на проц.имот, ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, в качеството
й на собственик на топлоснабдявания
имот през целия процесен период, т.е. между
страните е налице валидно облигационно правоотношение.
Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители
за битови нужди, включително за общите части в сграда –етажна собственост се осъществява при публично известни
общи условия, одобрени от ДКЕВР. Не са спорни от ответницата
твърденията на ищеца , че от 13.01.2008год. и до настоящия
момент са в сила и действат
в отношенията между страните
Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия от „Т. –
В." ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Ч. М." на 13 декември
2007 г.и одобрени с Решение
на Оу - 062/19.17.2007 г. на ДКЕВР. Същите са приложени
към ч. гр.дело № 15548/2019год., което
е прието в настоящото
производство.
Установява се по делото, че сградата в която се намира процесният обект на потребление е присъединена
към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на топлинна енергия за нея.
Видно
от пусков фиш за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за отоплителен сезон 1994/95г. - ** от 01.11.1994г. е осъществено присъединяването на Етажната собственост на адрес: **,
към топлопреносната мрежа
на "Т.-В." ЕАД през 1994 г. Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители
за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Законът регламентира
влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването
им, без писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, те влизат
в сила за заварените
потребители (какъвто е конкретният
случай) на топлинна енергия
в едномесечен срок от публикуването
им.
За това ,че ответницата е страна по твърдяното от ищеца облигационно правоотношение говори и изпълнителния
лист от 15.05.2014г. по ЧГД №3988/2014г.
по описа на Районен съд – Варна, 39 състав, които касае идентично задължение на ответницата, но за
друг период от време.
Като писмени
доказателство по делото са приети и следните
документи : свидетелство за проверка на топломер
№16-10-112-9; свидетелство за проверка на топломер №18-10-82-2; цени на топлинната
енергия, без ДДС, за битови,
бюджетни и стопански клиенти; ежемесечна справка с
дата 29.07.2019г.; справка месечни данни на абонатна станция за ***
от 18.12.2019г.; справка партида месечни
разпределения; фактура №********** от 31.12.2018г.
По делото
са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, но
същите не са изпълнени, тъй като ищецът не внесе депозит в указания от съда
срок, който беше и удължен. До провеждане на откритото съдебно заседание,
ищецът не ангажира доказателства за внесен депозит, предвид на което
експертизите са непроведени.
Правни изводи:
Разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си. В разглеждания случай с оглед естеството на иска в тежест на ищеца е да установи валидно
учредено заповедно производство, издадена и оспорена заповед за изпълнение и
подаване на настоящия иск в указания от заповедния съд едномесечен срок, по
съществото на исковете, следва да установи, че страните се намират в договорни отношения
при твърдяните от
ищеца параметри, доставката на топлинна енергия в процесните
периоди от време, изискуемостта и ликвидността на вземанията си и техния
размер. Съответно в тежест на ответника
е да установи положителните факти на които се позовава с оглед направените от
негова страна правоизключващи възражения.
Искът е
допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването
му за подаденото възражение.
Установи се по делото, че за проц.период,
ищецът е доставял топлоенергия в сградата , в която се намира обекта на ответницата, която е обвързана от
облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия при общи
условия.
С оглед разпределената доказателствена
тежест, ищецът които носи тежестта да установи доставката на топлинна енергия в
процесния обект на потребление, за процесния период от време и като размер, не доказа тези
обстоятелства. В хода на процеса ищецът не установи какво точно количество топлоенергия е
постъпила в имота на ответницата за проц.период от
време, нито размера като стойност на тази топлоенергия. Недоказването на тези обстоятелства влече извод , че ищецът няма вземане за
доставено количество топлинна енергия в сочените размери и проц.период
от време.
Изхождайки от горното без да обсъжда възраженията на
ответницата за погасяване на вземанията по давност, настоящия съдебен състав ,
извежда извод за недоказаност на заявените искове за дължимост
от ответницата на ищеца, стойността за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида 17195, за
имот, находящ се ***, сумата в общ размер 866.07лв.
/осемстотин шестдесет и шест лева, седем ст./, от които:главница 779.11лева за периода от м. 01.2017 г. до м.
07.2019 г. вкл. и лихва 86.96 лева за
забава за периода от 01.04.2017 г. до 28.08.2019 г.,ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно погасяване
на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело № 15548/2019год. на ВРС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.Е.В." ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изп. директор Б. Н., чрез адв. А.Б.
- ВАК, в качеството си на процесуален представител, адрес за връчване на
призовки, съобщения и книжа: ** срещу Т.А. Д., ЕГН ********** с адрес: ***, ***
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото
дело , че ответникът дължи на ищеца, за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида 17195, за
имот, находящ се ****, сумата в общ размер 866.07лв.
/осемстотин шестдесет и шест лева, седем ст./, от които: главница 779.11лева за периода от м. 01.2017 г.
до м. 07.2019 г. вкл. и лихва 86.96
лева за забава за периода от 01.04.2017 г. до 28.08.2019 г.,ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателно погасяване на задължението,за които е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело № 15548/2019год. на ВРС,на основание чл.
415, ал.1 във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 и чл.
86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: