Определение по дело №998/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 148
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20211200500998
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова

Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „П“ ЕООД,ЕИК седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. “Б” №, бл., вх., против разпореждане
№1041/15.10.2021г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№2412/21г по описа на с.с., с
пр.осн.чл.413,ал.2,вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.
С атакуваният съдебен акт е отхвърлено заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Ж. АБД., досежно сумата от
599,66лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
24.01.13г-24.02.17г.
Недоволен от така отхвърлителната част на така постановеният акт е
останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки
подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване
на търсената заповед за изпълнение за отказаните суми.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акт,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
1
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на
заповедния съд.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора
първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че уговореният
между страните годишен лихвен процент от 76,87%, и годишен процент на
разходите от 108,62% не съответстват на изискванията на добрите нрави, за
което подобно се е обосновала.При тези данни регламентиращите ги
договорни клаузи се явяват нищожни и заявлението в частта, досежно
претендираните 599,66лв, представляващи неплатено договорно
възнаграждение за периода 24.01.2013г - 24.02.2017г е неоснователно.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият
състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна
практика.Ето защо преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272
ГПК настоящи състав препраща към първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,свеждащи до
неправилност на атакувания акт.Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът
не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона
или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата
на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в
заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със
закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи.От тук и
несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.
Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера
на законната лихва.В действащото право максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от
правилото на чл.9 ЗЗД, съгласно което страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които
съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно
значение, като последиците от накърняването им е приравнено на
противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице
винаги, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират
2
се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се
използва недостигът на материални средства на един субект за
облагодетелстване.Според константната съдена практика, споделяна и от
настоящия състав, противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на
добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на
законната лихва(така Опр.№901/10.07.2015г на ВКС по гр.д.№6295/2014г,IV
ГО; Р№906/30.12.2004г на ВКС по гр.д.№ 1106/2003г, II ГО; Р
№378/18.05.2006г на ВКС по гр.д.№315/2005г, II ГО).
С ПМС №100/29.05.2012г е определен годишен размер на законната
лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 процентни пункта. Законната лихва е
равна на основния лихвен процент на БНБ, който към момента на сключване
на договора е бил 0,05% плюс 10 пункта, или законната лихва е 10,05%. В
случая обаче,договорената между страните възнаградителна лихва от 76,87%
надвишава повече от седемкратно размера на законната лихва, а уговореният
годишен процент на разходите от 108,62% я надвишават десеткратно. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е регламентиран максимален размер на
ГПР (включващ и договорната лихва) - до пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС.
Чрез тази разпоредба нормативно се закрепва приетото и в съдебната
практика, че договорна лихва уговорена в необосновано висок размер,
нарушава добрите нрави. Клаузата за договореното възнаграждение за
кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката
неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и се
използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата
страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във
вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за
кредит по силата на чл.24 от ЗПК,вр. с чл.143 от ЗЗП.
В този контекст първоинстанционния акт в атакуваната му част се явява
правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.
3
В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които
са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТЪРЖДАВА разпореждане №1041/15.10.2021г на РС-Благоевград по
ч.гр.д.№2412/21г по описа на с.с., в обжалваната му част.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4