РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Белоградчик, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100071 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за
установяване на вземането на заявител в р-р на 102.91 лв. с пр. осн. чл. 79 ЗЗД по договори
за мобилни услуги, 124.97 лв. – неплатени лизингови вноски по договори за лизинг и 293.17
лв. - неустойки.
В предявената от „Йеттел България” ЕАД - София искова молба се излага: Между
ищеца и ответника И. Ф. К. са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги №
31806074/09.11.2010 г, доп. споразумение № *********/25.02.2021 г., към договора, договор
за лизинг от 25.02.2021 г. и договор за лизинг за базови аксесоари от 25.02.2021 г. По
последните два договора за лизинг ищеца е предоставил на абоната-ответник мобилно
устройство и базови аксесоари.
Ищеца е изпълнил задълженията си по договорите.
Ответника не е платил изцяло задълженията си по четири бр. фактури с настъпили падежи
на плащане.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на
чл. 47 ал.5 ГПК/
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 102.91 лв. с пр. осн. чл. 79 ЗЗД по договори за мобилни услуги,
124.97 лв. – неплатени лизингови вноски по договори за лизинг и 293.17 лв. - неустойки,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
1
изплащане на вземането.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 495/2024 г.
по описа на БРС.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по възложената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Особения представител на ответника е подал отговор иск. молба в срока по чл. 131
ГПК.
Излага правоизключващо възражение - недействителност на клаузите на чл. 12 ал.2 от
ОУ/за обявяване договора за лизинг за предсрочно изискуем/, поради неравноправност и
противоречие с добрите нрави и - за неустойка поради неравноправност. Оспорва
правопораждащи факти на правата на ищеца – договорите не са прекратени. Излага
правоизключващо възражение - изтекла погасителна давност.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, заключението на ССЕ, доводите и съображенията на страните, приема за
установено следното:
От фактическа страна
Като доказателства по делото са представени копия на договор договор за
предоставяне на мобилни услуги № 31806074/09.11.2010 г, доп. споразумение №
*********/25.02.2021 г., към договора, договор за лизинг от 25.02.2021 г. и договор за лизинг
за базови аксесоари от 25.02.2021 г. м/у ищеца като „оператор” и ответника, в качеството му
на „потребител” на услуги от GSM-мрежата. Представени са и „Общи условия на „Йеттел
България” ЕАД за взаимоотношенията между „Йеттел България” EАД и потребителите на
електронни съобщителни услуги .
Между страните са сключени договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги
Договор за мобилни услуги от 09.11.2010 г., доп. споразумение от 25.02.2021 г. към Договор
за мобилни услуги по който „Йеттел България”ЕАД, като оператор е поело задължението да
предостави на ответника GSM услуги чрез включване и използване на обществената
мобилна клетъчна мрежа на „Йеттел България” ЕАД срещу месечно заплащане на цените на
предоставените услуги, съгласно издадените от оператора фактури.
Съгл. ОУ всички услуги предмет на договора се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Оператора, с които потребителя
декларирал, че е запознат.
Съобразно договора и общите условия за взаимоотношенията между Оператора и
потребителите, които изрично са приети от абоната с подписването на договора потребителя
е длъжен да заплаща определените от Оператора цени по начин и в срокове за плащане
посочени – в срока указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването
и, независимо от това дали същата е получена от абоната.
Представени са и четири бр. фактури за общата сума от 521.05 лева с вкл. ДДС с издател
ищеца и получател ответника, с предмет месечна такса и услуги.
Страните са сключили договор за лизинг от 25.02.2021 г., по силата на който на абоната било
предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да заплаща в определен
2
срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер на от по 21.50 лв. с включен ДДС и
договор за лизинг на базови аксесоари от същата дата. Видно е от договорите, че с
подписването на същите лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно
на договорните и технически характеристики и базови аксесоари.
От заключението на в. лице се установява, че ответника не е изпълнил изцяло задълженията
се за плащане към ищеца.
От правна страна
Безспорно е, че страните са в облигационно отношение, регулирано от Общи условия
за взаимоотношенията между „Йеттел България” EАД и потребителите на електронни
съобщителни услуги на „Йеттел България” ЕАД.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответника е потребител по сключения
между него и ищцовото дружество договор на 09.11.2010 г. и доп. споразумение от
25.02.2021 г. към Договор за мобилни услуги .
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за
мобилни услуги от 09.11.2010 г., доп. споразумение от 25.02.2021 г. към Договор за мобилни
услуги. В изпълнение на договорните си задължения ищецът е издал четири бр. фактури за
общата сума от 521.05 лева с вкл. ДДС, за заплащане на месечно потребление на интернет
услуги, месечна такса, лизингови вноски и неустойки. Между страните не е налице спор, че
ответника не е изпълнил задължението си.
За основателността на иска за лизингови вноски е от значение установяването от
ищеца пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валиден договор за
лизинг на посоченото мобилно устройство, по силата на който е предоставил процесната
вещ на ответника за ползване срещу заплащане на лизингови вноски в претендирания
размер.
Безспорно е, че страните са сключили договори за лизинг от 25.02.2021 г., по силата на който
на абоната било предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да
заплаща в определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер по 21.50 лв. с
включен ДДС и договор за лизинг за базови аксесоари.
Отношенията между страните се уреждат от нормите на, чл. 342 и сл. ТЗ. Видно е от
договорите, че с подписването на същите лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функциониращо
3
изрядно и съответстващо напълно на договорните и технически характеристики.
Плащането на наемната цена /лизингови вноски/ е основно задължение на
лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение, съгласно.
Неизпълнението на това задължение дава право на лизингодателя – ищец в настоящото
производство, съгласно, да иска изпълнение. Следователно, съгласно, ищецът-лизингодател
има вземане за лизингови вноски срещу ответника- лизингополучател по процесния
договор. Месечните лизингови вноски са определени в сключения между страните по делото
договор от 25.02.2021 г. Претендират се лизингови вноски в размер на 113.31лв. за м. 04.
2022 г. и за периода 01.07.2022 г.-25.01.2023 г. по договор за лизинг от 25.02.2021 г. с
предмет мобилно устройство и по договора за лизинг за базови аксесоари от същата дата за
същите периоди – 11.66 лв.
Договора за мобилни услуги е предсрочно прекратен на осн. р.4, т.2 от доп. споразумение №
*********/25.02.2021 г., към договора – по вина на потребителя за нарушение на задължения
по договора.
Лизингополучателят – ответник в настоящето производство, не е доказал да върнал
лизинговите вещи на лизингодателя, нито е доказал извършено погасяване на задължението
му. Затова се явява основателен и предявеният иск за заплащане на сумата в размер на общо
124.97 лв., представляваща цената на неплатени лизингови вноски за срока на договора.
С оглед общите правила за доказване в процеса /чл. 154, ал.1 ГПК/, в тежест на
ответната страна е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца за ползваните
услуги. По делото тя не е ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват и доводи в
тази насока. В хода на процеса не е налице оспорване на нито един от представените от
ищеца документи /договори или фактури/ на основание чл.193, ал.1 от ГПК, което дава
възможност на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално заверените
преписи от свидетелстващите и диспозитивни документи, на които се позовава ищеца. В
хода на производството ответника не е ангажирал доказателства за заплащане на сумите по
фактурите. С оглед изложеното иска на ищеца против ответника се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен като между страните се признае за установено, че ответника
дължи сумата от 89.48 лв. по договор за мобилни услуги и 124.97 лв. – по договор за
лизинг.
Заявеното правоизключващо възражение от особения представител на ответника за
недействителност на клаузите за неустойка е неоснователно. Същата е договорена в
трикратен размер на стандартните месечни абонаментни такси. Този начин на изчисляване
на неустойката е изрично признат като допустим от правния ред и съответстващ на добрите
нрави и клаузата не е неравноправна, за което е формирана трайна съдебна практика.
Неоснователно е и другото правоизключващо възражение – за изтекла погасителна давност.
Видно от приложената по делото първа по ред фактура, установяваща вземания на ищеца -
№ **********/01.05.2022 г. , изискуемостта на задълженията по нея е настъпила на
16.05.2022 г. и вземанията са щели да бъдат погасени с изтичане на тригодишна давност не
по-рано от 16.05.2025 г., докато заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено
преди това – на 21.08.2024 г., респ. от падежа на задължението на ответника не е изтекъл
4
минималния тригодишен погасителен давностен срок.
Също така от приложеното уведомление от „Български пощи“ ЕАД уведомление е видно, че
прекратяването на договора за мобилни услуги/макар и под условие/ е достигнало до
знанието на ответника.
За неоснователна съдът приема претенцията за неустойка, изразяваща се в разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство/моб. апарат/ без абонамент
и преференциалната му обща лизингова цена в р-р 113.06 лв. Неустойката за разликата
между цената на процесното устройство без абонамент и преференциалната му обща
лизингова цена, всъщност е уговорена като неустойка и то втора, дължима кумулативно с
първата, изрично посочена такава в р.4, т.2 на доп. споразумение касателно неустойките,
дължими от потребителя при нарушение на задълженията му и прекратяване на договора,
тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора.
Така както е уговорена, неустойката действително има обезщетителен характер и по
същността си представлява неустойка, независимо от начина, по който е означена. Тази
неустойка обаче, е уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и безспорно и
със заявлението са претендирани кумулативно и двете. Това накърнява добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД и се явява нищожна.
Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП,
безспорно приложима разпоредба в случая. Самата клауза не може да се счете, че е и
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на споразумението /чл. 146,
ал.2 ЗЗП/, поради което същата е нищожна и на осн. чл. 146, ал.1 ЗЗП и не следва да се
прилага. Посочената клауза е неравноправна и съгл. чл. 143, ал.2, т.13 ЗЗП. Същата
позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се
откаже от договора, както и да получи за устройството значително по висока от
първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно
изготвена от търговеца ценова листа. На практика чрез тази неустойка се цели едностранно
последващо увеличение на договорената между страните цена на стоката/услугата. Тъй като
договорът може да се прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен
(чл. 146, ал.5 ЗЗП/.
С оглед на изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени -
изцяло относно 124.97 лв. – неплатени лизингови вноски по договори за лизинг и частично
за 89.48 лв. с пр. осн. чл. 79 ЗЗД по договори за мобилни услуги, 180.11 лв. - неустойки и
отхвърлени за разликата съответно до 102.91 лв. - такси и услуги и до 293.17 лв. -
неустойки.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на
уважената част от предявените искове/75.72 %/ направените по настоящото делото разноски
в размер на 18.93 лв. – държавна такса, 265.02 лв. - възнаграждение за в. лице, 302.88 лв. –
възнаграждение за особен представител и 363.46 лв. – адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на направени по делото разноски за
5
разликата над : 18.93 лв. – държавна такса, 265.02 лв. - възнаграждение за в. лице, 302.88 лв.
– възнаграждение за особен представител и 363.46 лв. – адвокатско възнаграждение до
предявените размери съответно : от 25.00 лв., 350.00 лв., 400.00 лв. и 480.00 лв.
Ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявените искове
направените по ч.гр.д. № 495/2024 г. разноски в общ размер на 382.39 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че И. Ф. К. с ЕГН ********** с
настоящ адрес с. Б.поле, обл. В. дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумите : 89.48 лв. - неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги, 124.97 лв. –
неплатени лизингови вноски по договори за лизинг и 180.11 лв. - неустойки, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В разликата до 102. 91 лв. - неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги и до
293.17 лв. – неустойки отхвърля предявените искове като неоснователни
Осъжда И. Ф. К. с ЕГН ********** да плати на „Йеттел България” ЕАД *********
разноските по настоящото дело в размер на 18.93 лв. – държавна такса, 265.02 лв. -
възнаграждение за в. лице, 302.88 лв. – възнаграждение за особен представител и 363.46 лв.
– адвокатско възнаграждение и разноски по ч.гр.д. № 495/2024 г. на БРС разноски в общ
размер – 382.39 лв.
Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на направени по делото разноски за
разликата над : 18.93 лв. – държавна такса, 265.02 лв. - възнаграждение за в. лице, 302.88 лв.
– възнаграждение за особен представител и 363.46 лв. – адвокатско възнаграждение, 382.39
лв. – разноски в заповедното производство до предявените размери съответно : от 25.00 лв.,
350.00 лв., 400.00 лв., 480.00 лв. и 505.00 лв.
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6