Присъда по дело №3710/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 128
Дата: 18 юли 2024 г. (в сила от 26 юли 2024 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20241100203710
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 128
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
СъдебниВелина Н. Стоянова

заседатели:Велислава М. Гюрова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
и прокурора Д. К. Г.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Наказателно дело от общ
характер № 20241100203710 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П. Л., роден на **** г. в с.Лехчево,
обл.Монтана, българин, български гражданин, с основно образование, семеен,
работи шофьор, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
20.11.2019г. около 13:30ч. в гр. София, при управляване на моторно
превозно средство - автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с per. №
**** по бул. „Ал. Малинов“, с посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“
към ул. „д-р Атанас Москов“ и в района на спирка на СМГТ № 0167 „бл.222,
ж.к. Младост - 2“, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл.
68, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачът на пътното превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за
безопасното качване и слизане на пътниците.” като не се е убедил, че зоната
около автобуса е свободна от пътници и потеглил при паднала на земята при
слизане от автобуса от последната /четвърта/ врата на автобуса пътничка
Д.Р.Н., ЕГН: **********, непосредствено до задната дясна гума, при което
задното дясно колело на автобуса притиска десния крак на падналата
пътничка Д.Р.Н. ЕГН: ********** и по непредпазливост й причинил травма
на десния долен крайник - двуглезенно счупване на десния крак, счупване на
1
диафизата на малкия пищял на десния крак, счупване на петната кост,
отслояване и кръвонасядане на кожата на стъпалото и на подбедрицата с
некроза, охлузване по външната повърхност на дясната подбедрица,
вследствие на което получила двустранна хипостатична пневмония и гнойно
възпаление на меките тъкани на дясната подбедрица, довели до полиорганна
недостатъчност и до смъртта й, настъпила на 14.12.2019г. в УМБАЛ „Света
Анна“ - гр. София, като това травматично увреждане е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на Д.Р.Н., ЕГН: ********** и след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата - престъпление по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б. „В“
вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.Б
вр. чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК му
НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното на подсъдимия
Л. наказание от 1 година "лишаване от свобода" за срок от 3 години считано от
влизане на присъдата в сила.
НАЛАГА на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Х.
П. Л. /с установена по делото самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Х. П. Л. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото,
направени на ДП в размер на 772,20 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и
20 ст. /в полза на държавата, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по
5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по
сметка на СГС.
Приложените по делото 2 бр. СД да останат по делото.
Иззетото по делото като ВД 1 бр. яке на починалата да бъде върнато на
наследниците й- Т. Н. и Б. Н..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен
съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД №3710 по описа на СГС, НO, 3-ти състав за 2024 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Х.П.Л. за
това, че на 20.11.2019г. около 13:30ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно
средство - автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с per. № **** по бул. „Ал.
Малинов“, с посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“ към ул. „д-р Атанас Москов“ и в
района на спирка на СМГТ № 0167 „бл. 222, ж.к. Младост - 2“, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както
следва:
чл. 68, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и
слизане на пътниците.” като не се е убедил, че зоната около автобуса е свободна от пътници
и потеглил при паднала на земята при слизане от автобуса от последната /четвърта/ врата на
автобуса пътничка Д.Р.Н., ЕГН: **********, непосредствено до задната дясна гума, при
което задното дясно колело на автобуса притиска десния крак на падналата пътничка Д.Р.Н.
ЕГН: ********** и по непредпазливост й причинил травма на десния долен крайник -
двуглезенно счупване на десния крак, счупване на диафизата на малкия пищял на десния
крак, счупване на петната кост, отслояване и кръвонасядане на кожата на стъпалото и на
подбедрицата с некроза, охлузване по външната повърхност на дясната подбедрица,
вследствие на което получила двустранна хипостатична пневмония и гнойно възпаление на
меките тъкани на дясната подбедрица, довели до полиорганна недостатъчност и до смъртта
й ,настъпила на 14.12.2019г. в УМБАЛ „Света Анна“ - гр. София, като това ' травматично
увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Д.Р.Н., ЕГН:
**********- престъпление по чл.343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло повдигнатото срещу
Х.Л. обвинение за извършено от него престъпление, подробно описано в самия акт. Счита,
че направеното в съдебно заседание самопризнание се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства, поради което моли съдът да признае Х.П.Л. за виновен и да му наложи
наказание "Лишаване от свобода" в минимален размер, като приложи чл.66 и отложи
изпълнението на същото, както и да му наложи наказание по чл.37 от НК отново в
минимален размер, като тази позиция на прокуратурата се обосновава от чистото съдебно
минало на Л., неговата възраст, неговото здравословно състояние, неговото самопризнание
и искрено изразеното съжаление.
Повереникът на частните обвинители- Т.Н. и Б.Н.- адв.В. заявява, че от името на
своите доверители поддържа повдигнатото обвинение, както се поддържа от прокурора.
Счита, че на фазата на ДП е установена фактическата обстановка, която по никакъв начин не
се различава от описаното в обвинителния акт. Моли съдът да кредитира с доверие
изготвената по делото СМЕ, видно от която е че настъпилата смърт на майката на неговите
доверители е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Моли съдът да
кредитира и АТЕ, от която е видно, че причините за настъпване на ПТП се намират
единствено в субективните действия на подсъдимия, поради което да признае подсъдимия за
виновен за престъплението, за което е привлечен като обвиняем.
Относно наказанието, се солидаризира с това, което е било поискано от
представителя на прокуратурата. Счита, че предвид възрастта, чистото съдебно минало,
изразеното съжаление и искреността на направените самопризнания, едно наказание към
предвидения от закона минимум би изпълнило целите на закона, като моли съдът да
приложи и чл.66 от НК, като отложи изпълнението на наказанието. Що се отнася до
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, също счита,
че наказанието би следвало да бъде не по-голямо от наложеното наказание "Лишаване от
свобода".
1
Частният обвинител Б.Н. заявява, че поддържа казаното от повереника си.
Частният обвинител Т.Н. редовно призован не се явява и не взима становище по
делото.
Защитникът на подс.Х.Л.- адв.А. заявява, че неговият подзащитен признава изцяло
фактите, така както те са описани в ОА, като подсъдимият признава вината си, разкайва се
заради резултата, който се получил, като единствената му молба е наказанието да бъде
съобразено с неговата възраст, с неговото здраве, с факта че има чисто съдебно минало,
както и с другите смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно това, че при
настъпване на инцидента същият веднага е слязъл и с помощта на още един човек са
помогнали на пострадалата да я пренесат, както и че той е бил един от първите хора, които
се е обадил на тел.112 с цел да помогне. В тази връзка твърди, че той е предприел абсолютно
всички възможни мерки да запази живота и здравето на пострадалата след настъпване на
този инцидент, с оглед на което моли за едно минимално наказание и по възможност да се
приложи чл. 66 от НК, като се отложи изтърпяването на наказанието без значение в какъв
размер ще бъде изпитателният срок. Сочи, че неговият подзащитен би приел дори и
максимална условна присъда.
Подсъдимият Л. признава изцяло фактите, така както са изложени в
обстоятелствената част на ОА. Сочи, че няма какво да добави към казаното от неговия
защитник. Заявява, че признава вината си, че не е направил това нарочно. Дълбоко съжалява,
като подчертава, че след инцидента той вече нито чува, нито вижда.
В последната си дума сочи, че няма какво друго да каже, моли единствено за условно
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Х.П.Л. е роден на **** г. в с.Лехчево, обл.Монтана, българин,
български гражданин, с основно образование, семеен, работи шофьор, неосъждан, ЕГН
**********. Към дата 20.11.2019 г. подс.Л. притежавал СУМПС №****, категория Д,
валидно до 09.05.2021г. Същият работил като шофьор на автобус в гр.София към СКГТ.
На 20.11.2019 г. около 13.30 ч. подс.Х.Л. управлявал моторно превозно средство-
автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег.№**** в гр. София по бул.“Александър
Малинов“ с посока на движение от бул.“Андрей Ляпчев“ към ул.“Д-р Атанас Москов“.
Платното за движение по бул.“Александър Малинов“ било отворено за движение на
пътни превозни средства и в двете посоки. Булевардът бил предназначен за движение на
пътни превозни средства в двете посоки, като за всяка една от посоките било предназначено
по едно платно с три ленти, като двете платна били разделени от разделителен остров с
широчина 0.80 метра.
На горепосочената дата и време- 20.11.2019 г. около 13.00 ч. в гореописания автобус,
управляван от Л., се намирала пътничката Д.Р.Н., ЕГН:**********.
Водачът Л. спрял автобуса на спирка на Столична компания за градски транспорт
/СКГТ/ №0167 в района на бл.№222 в ж.к.»Младост» около 13.00ч, като пътничката Д.Р.Н.
предприела слизане от автобуса от последната четвърта врата. Докато слизала тя се спънала
и паднала с глава напред по посока движението на автобуса на улицата – непосредствено до
задното дясно колело на автобуса. В този момент и без да се увери, че е осигурил
безопасното слизане на пътника Д.Р.Н. и без да се увери, че тя се е отдалечила от обсега на
2
автобуса и вече е на тротоара, а не на пътното платно, водачът Л. затворил вратите на
автобуса и потеглил, при което задното дясно колело на автобуса притиснало десния крак на
падналата пътничка и защипало панталона й, което станало в района на спирката на 0,2 до
0,3 м вляво от десния бордюр на уширението на автобусната спирка и на 15,00 метра след
ориентира в посока на огледа- посоката на движение на автобуса.
Свидетели на случилото се станали намиращи се в близост лица, сред които К.С.,
която преди това била слязла от автобуса, Г.Я., се намирала в близост до спирката на
автобуса, св.Д.С., която била в самия автобус, М.К., св.К.А. и Н.Н., както и други граждани,
намиращи се по това време в автобуса или в района на спирката на автобуса. Когато видели
случващото се част от гражданите, които били в района н спирката започнали да тропат по
вратите на автобуса и да викат, което било възприето от шофьора на автобуса- подс.Л. и той
спрял автобуса, отворил вратите му и слязъл да види какво става. Когато видял лежащата на
земята жена, притисната от задното дясно колело на автобуса, подс.Л. преместил автобуса
малко назад, за да бъде освободена пострадалата, тъй като панталонът й бил защипан и тя не
могла да бъде изтеглена от мястото, на което лежала. Подсъдимият бил видимо много
притеснен от случилото се, като и той както и множество други граждани, които станали
свидетели на случилото се подали сигнал за настъпилото произшествие на телефон 112 и
помогнал за изваждането на пострадалата изпод колелото на автобуса. Тя била изтеглена на
тротоара, като била в съзнание. Граждани, намиращи се на местопроизшествието й оказали
помощ като започнали да превръзват раната на десния й крак с бинт, а малко по- късно
дошли и лекари от намиращата се в близост болница Св.Панталеймон, които й оказали
първа помощ, обработвайки откритата рана на десния крак. На място пристигнали и
униформени полицейски служители, а малко по- късно и екип на Спешна помощ, който
откарал с линейка пострадалата в УМБАЛ „Св.Анна „ЕАД.
Подсъдимият бил тестван на място за употреба на алкохол техническо средство- с
Алкотест- Дрегер 7510 с №0141, проба №563, която била отрицателна.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, съставен констативен протокол
и огледен такъв като била изготвена и скица към него.
В резултат на ПТП на пострадалата Д.Н. било причинено следното травматично
увреждане: травма на десния долен крайник - двуглезенно счупване на десния крак,
счупване на диафизата на малкия пищял на десния крак, счупване на петната кост,
отслояване и кръвонасядане на кожата на стъпалото и на подбедрицата с некроза, охлузване
по външната повърхност на дясната подбедрица.
Независимо от оказаната й медицинска помощ в болницата, в която била настанена и
независимо от извършените й хирургични интервенции, в резултат на полученото
травматично увреждане пострадалата Н. получила двустранна хипостатична пневмония и
гнойно възпаление на меките тъкани на дясната подбедрица, които довели до полиорганна
недостатъчност и до смъртта й, настъпила на 14.12.2019г. в УМБАЛ „Света Анна“- гр.
София. Според изготвеното на ДП заключение на СМЕ на труп това травматично увреждане
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Н..
Преди да почине в болницата, пострадалата била разпитана като свидетел
Според заключението на назначената на ДП КМАТЕ към момента на
съприкосновението с пешеходката, процесният автобус се е движел със скорост от порядъка
на 5 км/ч., като водачът е имал техническа възможност да вижда пострадалата пътничка,
която се е намирала отдясно, непосредствено до автобуса, през страничното външно
огледало за обратно виждане в момента преди потеглянето. Според експертите, водачът на
автобуса е следвало след като затвори вратите на автобуса да се убеди, че няма хора в зоната
отдясно на автобуса и едва след това да потегли. С оглед това, че водачът на автобуса е имал
възможност да възприеме падналата до дясното задно колело на автобуса пътничка, той е
3
има и техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не потегля, като по
този начин да предотврати настъпването на ПТП. От техническа гледна точка причина за
ПТП е субективното поведение на водача Х.Л., който не се е убедил, че зоната около
автобуса е свободна от пътници и е потеглил при паднала непосредствено до задната дясна
гума пътничка. Ако водачът на автобуса се бе убедил, че пострадалата Н. е извън
траекторията на автобуса- на тротоара и едва тогава бе потеглил, до процесното ПТП и до
причинения с него вредоносен резултат- травмата причинена на пътничката не би се
стигнало.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на фактите, направено от подсъдимия Л. даден по реда на чл.371, т.2 от
НПК, както и на събраните на ДП гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК, в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие, а именно: обясненията на подсъдимия под
формата на признание на фактите изложени в ОА, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК;
показанията на свидетелите М.Д., Д.Н., Т.Н., Б.Н., К.С., Г.Я., Д.С., М.К.- М., К.А., Н.Н.,
заключенията на СМЕ на труп; КСМАвТЕ, писмените доказателства и доказателствени
средства- констативен протокол за ПТП №К-688; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум със снимки към него; скица към протокола за оглед на местопроизшествие;
справка от СДВР- ОПП за правоспособност на подсъдимия и за нарушенията му по ЗДвП и
ППЗДвП; справка за постъпили обаждания на телефон 112 във връзка с инкриминирания
случай; препис от акт за смъртта на пострадалата, удостоверение за наследници, справка за
съдимост за подсъдимия, медицинска документация на починалата от УМБАЛ „Св.Анна“,
протокол за оглед на ВД, писмо от САвТ за видеонаблюдение, писмо от МБАЛ
„Св.Панталеймон“ за видеонаблюдение, писмо от НС т.112, СД от НС т.112, удостоверение за
съпруг на починалата и родствени връзки, справка за съдебномедицинска аутопсия на
починалата, епикризи на починалата, дрехи на починалата.
Съдът кредитира изцяло направеното от подсъдимия самопризнание на фактите,м
изложени в ОА, доколкото то се подкрепя от всички останали писмени и гласни
доказателства по делото, включително от показанията на самата починала- Д.Н. и на
свидетелката М.Д., която единствена от всички разпитани на ДП свидетели е видяла лично
падането на пострадалата от стъпалата на автобуса при слизането й на спирката, на която е
бил спрял автобусът. Всички други свидетели, които са разпитани са очевидци на
последващото движение на автобуса и затискането на пострадалата от задната дясна гума на
автобуса, но не и на това как и по какъв начин пострадалата се е озовала на пътното платно
плътно до задната дясна гума на автобуса. Освен свидетелката М.Д. и самата пострадала-
Д.Н. дава показания на ДП преди да почине относно това как се е озовала на пътното
платно- т.е. каква е причината да падне на пътното платно при слизането си от автобуса. Тя
твърди да е била затисната от вратите на автобуса при което да е изгубила равновесие и да е
паднала. За разлика от нея св.Д. сочи, че при слизането си пострадалата се е спънала от
нещо и е паднала, като непосредствено след това вратите на автобуса са били затворени и
автобусът е потеглил. Съдът даде вяра по този въпрос на св.Д., а не на пострадалата Н., тъй
като счита, че наблюдаващият от страни свидетел е много по- обективен в своите показания,
а освен това и пострадалата имайки предвид и травмата и шока, които е преживяла от
случилото й се, много по- трудно би могла да възстанови хронологически събитията и
последователността на случилото се- т.е. дали първо се е спънала и е изгубила равновесие и
след това вратите на автобуса са се затворили или е изгубила равновесие в резултат на
затварянето на вратите на автобуса. Следва да се има предвид обаче, че ако е била
4
притисната от затварящите се врати, това би било усетено от вода на автобуса, доколкото
пострадалата би била пречка за затварянето им, за което няма данни по делото, тъй като той
е потеглил веднага след затварянето на вратите на автобуса без да прави нов опит да затвори
вратите. Данни за подобно негово действие не се съдържат в показанията на нито един
свидетел.
Независимо обаче кои показания ще бъдат възприети като достоверни относно
причината за падането на пострадалата, дали нейните или тези на св.М.Д., това се явява
ирелевантно в случая, доколкото според заключението на КСМАвТЕ и двата механизма са
възможни от техническа гледна точка като причина за загубата на равновесие на
пострадалата и падането й на пътното платно непосредствено до дясната задна гума на
автобуса. Като вещите лица са категорични, че това защо и по какъв начин пострадалата е
паднала, по никакъв начин не се отразява на последващия механизъм на ПТП, причините за
настъпване на същото и на възможността за предотвратяване на ПТП от страна на подс.Л. в
качеството му на водач на автобуса. Ето защо и съдът не намира за необходимо да обсъжда
по- подробно тези противоречия между показанията на пострадалата и на св.М.Д., като
счита, че както те, така и показанията на останалите разпитани по делото на ДП свидетели,
преценени общо и съпоставени помежду им и с другите събрани по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, както и със заключенията на
изготвените експертизи, позволяват изясняване на фактическата обстановка по делото в
цялост и най- вече на механизма на ПТП и причастността на подс.Л. към деянието в
резултат на което е причинена травмата на пострадалата, съответно е настъпила на един по-
късен етап и смъртта й.
С оглед на това съдът възприе и кредитира като цяло показанията на разпитаните
свидетели, като счита същите за непротиворечиви и обективни, отчитайки факта, че всеки
един о тях е наблюдавал и възприел случващото се от различен момент и от различна място,
което и логично води и до някои несъществени противоречия между тези показания.
На база показанията на разпитаните свидетели, както и с оглед приложените по
делото писмени и веществени доказателства- СД от НС т.112 и справка разпечатка за лицата,
обадили се на т.112 да подадат сигнал за настъпилото ПТП, става ясно, че непосредствено
след инцидента пострадалата е била все още жива, в съзнание и контактна, като от своя
страна подсъдимият Л. веднага щом е разбрал за случилото се е предприел действия да
извади пострадалата изпод колелото на автобуса и да я премести на тротоара, като се е
обадил и на телефон 112 и то лично, за да съобщи за инцидента, като с тези свои действия е
направил към този момент всичко, което е било по силите му, за да окаже помощ на
пострадалата.
Съдът възприе и кредитира изцяло и заключенията на изготвените на ДП експертизи,
като счита същите за обективни, компетентно изготвени и безпристрастни. Именно те в най-
пълна степен допринасят за изясняване механизма на ПТП и причините за настъпилата
смърт на пътничката, респ. за дъжлимото поведение от страна на подсъдимия, което той е
следвало да предприеме, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат, респ.
което не е сторил, но е могъл, тъй като е имал обективна възможност за това.
Съдът възприе и кредитира и всички събрани в хода на ДП и съдебно следствие
писмени и веществени доказателства по делото, които спомагат за изясняване на
обективната истина по делото и които са непротиворечиви. Те кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, включително и със самопризнанието на фактите,
направено от подсъдимия в хода на съдебното следствие, като по този начин го и подкрепят.
В заключение следва да се посочи, че всички събрани по делото писмени, гласни и
веществени доказателства са еднопосочни и относително непротиворечиви досежно
механизма на ПТП, поради което и не се налага да бъдат обсъждани по- детайлно.

5
ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с
действията си, подсъдимият Х.П.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.“В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК, като е нарушил разпоредбата на чл.68,ал.2 от ЗДвП, според която “Водачът на пътно
превозно средство по редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“.
От обективна страна на 20.11.2019г. около 13:30ч. в гр. София, при управляване на
моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, с per. № ****
по бул. „Ал. Малинов“, с посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“ към ул. „д-р Атанас
Москов“ и в района на спирка на СМГТ № 0167 „бл.222, ж.к. Младост - 2“ подс.Л. е
нарушил правилата на цитираната разпоредба на чл.68, ал.2 от ЗДвП, която вменява на
водачите на ПП по редовните линии за обществен превоз да осигурят и гарантират, че
пътниците, които слизат и се качват от автобуса могат да сторят това безопасно, което
означава, че при слизане на пътник от автобуса, водачът на същия, следва да предприеме
потегляне, едва след като пътникът е успял да слезе от автобуса и да се качи на тротоара,
като излезе от обсега на автобуса, към който момент следва да се счита, че е приключило и
неговото безопасно слизане от автобуса. Докато пътникът се намира в зоната- траекторията
на автобуса и все още на пътното платно непосредствено до автобуса, пътникът
представлява опасност за водача на автобуса и не може да се приеме, че той е осигурил
неговото безопасно слизане от автобуса, тъй като пътникът не се е изтеглил на място и
разстояние, което е извън обсега на автобуса. Причината за това слизащият от автобуса
пътник да продължава да се намира на пътното платно и да не се е отдалечил от автобуса,
качвайки се на тротоара, може да е най- различна и да се дължи било на поведението на
водача на автобуса, било на поведението на пътника или на трети лица, било на други
обстоятелства. Това в случая е ирелевантно. При всички положения, за да се приеме, че
пътникът е слязъл успешно от автобуса, следва той да се намира извън обсега на същия и
едва тогава, водачът ма автобуса има възможност и право да потегли.
В конкретния случай подс.Л. е нарушил визираната разпоредба на чл.68, ал.2 от ЗДвП,
тъй като не е сторил необходимото да осигури безопасното слизане на пострадалата от
автобуса и излизането й извън обсега на същия- не е изчакал тя да се качи на тротоара, а е
потеглил още докато пострадалата е била в рамките на траекторията на автобуса- в
непосредствена близост до задната дясна гума на автобуса, без значение дали е попаднала
там защото сама се е спънала и паднала или защото е била извадена от равновесие при
затискането й от вратите на автобуса. Докато се намира все още на пътното платно и в
обсега на автобуса- в неговата траектория, пътничката съставлява опасност за водача на
автобуса, която той следва да избегне- да се увери, че няма хора в зоната вдясно от автобуса
и едва след това да потегли.
От техническа гледна точка, водачът на автобуса е могъл да вижда пострадалата
пътничка, след падането й и намираща се отдясно, непосредствено до автобуса, през
страничното външно огледало за обратно виждане в момента преди потеглянето на автобуса.
Ето защо и ако беше възприел същата, за което не само е имал такава възможност, но е имал
и задължение да се увери, че зоната в обсега на дясното задно колело на автобуса е чиста и
там не се намират пътници и ако беше изпълнил задължението си, да потегли, едва след като
пътничката излезе от тази зона и от обсега на автобуса- т.е. едва след като се качи на
тротоара, то той е имал и техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и
вредоносния резултат от него. Той обаче не е сторил това, поради което и съдът прие, че с
поведението си от обективна страна подс.Л. е нарушил разпоредбата на чл.68, ал.22 от
ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилите и предвидени в чл.343, ал.1, б. "В" от НК
6
съставомерни последици.
Макар и подс.Л. да е имал обективна възможност да възприеме пострадалата
непосредствено преди и в момента на потегляне на автобуса, той не е възприел същата в
нито един момент и е потеглил с управлявания от него автобус, при което се е стигнало до
затискане на десния крак на пострадалата Н., която е била паднала на земята при слизането
си от автобуса, от задната дясна гума на автобуса и до причиняване на травмата на десния
долен крак на пострадалата, а в последствие и до смъртта й, като причинените травми са в
причинна връзка с настъпилата смърт.
В този смисъл съдът прие, че е налице причинно- следствена връзка между
поведението на подсъдимия като водач на ППС, което е било в нарушение на правилата за
движение по пътищата- тези визирани в разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДвП и което е
довело до съприкосновението между управлявания от подсъдимия автобус и пострадалата от
една страна и от друга- вредоносния резултат- настъпилата смърт на пострадалата в резултат
на травмите, причинени й по време на движението на автобуса управляван от пострадалия.
От заключението на приетата комплексна експертиза по безспорен начин се
установява, че причината за настъпване на ПТП от техническа и професионална гледна
точка са действията на водача на автобуса, който не се е уверил, че зоната вдясно от автобуса
е свободна от пътници и е потеглил при паднала в непосредствена близост до задната дясна
гума пътничка- т.е. при наличие на пътник в траекторията на движение на автобуса.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си,
подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на
престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал нарушение на
чл.68, ал.2 от ЗДвП.
Същевременно по делото категорично се установи, че непосредствено след ПТП
пострадалата е била все още жива- в съзнание и контактна, преживяла е близо месец след
ПТП, бидейки в болница на лечение, а подсъдимият се е притекъл на помощ на
пострадалата- слязъл е от автобуса, да види какво се случва, преместил е след това автобуса,
за да извадят пострадалата изпод него, преместил я с други хора на тротоара, обадил се е на
т.112, за да съобщи за възникналия инцидент, като е останал на място и е изчакал идването
на екипа на Бърза помощ, който е откарал пострадалата в болница, където след около месец
тя е починала.
Всички тези факти дадоха основание на този съдебен състав да приеме, че
подсъдимият е направил всичко зависещо от него в конкретния случай, за да окаже помощ
на пострадалата от ПТП, независимо, че след това е настъпила смъртта й. В този смисъл и
според съда е налице хипотезата на чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б.В от НК, поради
което съдът приложи тази разпоредба в конкретния случай.
От субективна страна деянието е извършено от подс.Л. виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост по см. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но според обстоятелствата е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Пътничката, паднала на пътното платно в траекторията на движение на автобуса,
непосредствено до задна дясна гума е била предвидимо за подсъдимия препятствие, т.к. той
е имал обективна възможност да я възприеме, ако беше изпълнил задължението си по закон
и бе потеглил чак след като се увери, че зоната около автобуса е свободна от пътници. Той
обаче не е изпълнил това си задължение, поради което фактически не е възприел паднала в
непосредствена близост до задна дясна гума пътничка, макар и да е имал обективна и
техническа възможност да стори това във външното странично огледало за обратно виждане.
Още повече, че той е професионален шофьор с дългогодишен стаж и изискванията към него
са по- големи, поради което той е бил длъжен да се увери непосредствено преди да потегли,
7
че може да стори това безопасно. Единствената причина да не забележи падналата в
непосредствена близост до задна дясна гума на автобуса пътничка се дължи на субективни
причини, а именно на това, че не е изпълнил вмененото му по закон задължение да осигури
безопасното слизане на пътниците от автобуса, уверявайки се, че те са извън траекторията
на автобуса и на тротоара. Извод, които произтича от обективната възможност да стори това
и от липсата на обективни пречки за същото. Подсъдимият като професионален шофьор с
дългогодишен стаж, следва да е бил наясно, че е възможно при слизането на пътниците,
някой да падне поради някаква причина, поради което е бил напълно наясно, че докато не се
увери, че зоната около автобуса е празна, не може да потегли. А той не е сторил това в
конкретния случай.
Ето защо и според съда подсъдимият не само е бил длъжен като правоспособен водач
на ППС и шофьор по професия, но е имал и възможност да предвиди настъпването на
обществено опасните последици от деянието си.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Л. за виновен в извършването
на престъпление по чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал. 1, б. “В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно
съзнание на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за
движение по пътищата.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

Доколкото производството по делото е протекло по реда на гл.27- чл.371, т.2 от НПК -
„съкратено съдебно следствие”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието
и съгласно чл.373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а НК.
Със ЗИД НК (обн. Д.В., бр. 26 от 06.04.2010 г.) е приета нова редакция на чл.58а от
НК, указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК. В случай, че подсъдимият признае фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в актуалния му вид текстът на
чл.58а от НК не предвижда задължително определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, а неговата индивидуализация според общите правила и последващата му редукция с
1/3. Според новия текст чл.55 от НК се прилага като алтернатива на съкратеното съдебно
следствие, само ако, едновременно са налице условия за редуциране на наказанието и за
прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че това се явява по-благоприятно за дееца. Така
съдът, след като определи размера на наказание „лишаване от свобода" е задължен да
намали същото с 1/3, освен ако не намери, че са налице едновременно условията на чл.55 НК
и приложението му се явява по – благоприятно за дееца.
В конкретния случай, съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК,
доколкото макар и да са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, те не са нито
многобройни, нито изключителни такива. Същевременно съдът прие, че определяне на
наказание под установения в закона минимум в конкретния случай се явява неадекватно и
несъответно на извършеното от подсъдимия, поради което и в този смисъл, съдът счита, че
минимално предвиденото в закона наказание спрямо деянието на подсъдимия не е
несъразмерно тежко. Това е така, доколкото и според съда, подсъдимият е работел като
шофьор и към него изискванията следва да са завишени, като същият бидейки не само
професионален шофьор, но такъв на автобус, на когото са поверени живота и здравето на
стотици граждани всеки път, когато е на смяна, следва да е още по- внимателен и поради
това следва да е сигурен, че зоната около автобуса е свободна от пътници не само след
затварянето на вратите на автобуса, но и непосредствено преди и към момента на потегляне
на автобуса, тъй като е напълно очаквано и в този смисъл предвидимо и възможно, поради
8
някаква причина някой от слизащите пътници да не е успял да се изтегли извън траекторията
на автобуса – на безопасно място на тротоара. Той като шофьор с дългогодишен стаж не
само е могъл, но е и бил длъжен да се съобрази с това обстоятелство и да бъде изключително
внимателен и да прояви изключителна предпазливост, която той не е проявил. В този смисъл
и според съда определяне на наказание под установения в закона минимум би било
неоправдано и несъобразено с конкретното деяние и с конкретните характеристики на
подсъдимия като водач на ППС и участник в движението по пътищата
Ето защо съдът индивидуализира наказанието "лишаване от свобода" на подсъдимия
съгласно правилото визирано в чл.58, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК, като намали същото с 1/3,
а не по реда на чл.58а, ал.4 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Л. съдебният състав отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
липсата на доказателства за лоши характеристични данни за подсъдимия, изразеното
искрено съжаление за стореното пред съда, възрастта на подсъдимия, влошаване на
здравословното му състояние след инкриминирания случай и не на последно място факта, че
се грижи и за болната си съпруга.
Същевременно и като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие, че
подсъдимият има множество нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и наложени му в тази връзка
наказания. Това обстоятелство съпоставено и с факта, че той работи като професионален
шофьор- факт, който предполага подсъдимият да е много по- опитен водач на МПС и да
допуска много по- малко нарушения при управлението на МПС, отколкото обикновеният
водач на МПС, дава основание на съда да приеме, че подсъдимият не е особено
дисциплиниран, прецизен и внимателен водач на МПС и участник в движението по
пътищата. Даже напротив- това сочи, че проявява небрежност в повече от нормалното и
очевидно многото наложени му до този момент наказания като водач на МПС, не са оказали
своята роля и не са успели да поправят и превъзпитат подсъдимия, респ. не са спомогнали
той да преустанови да върши нарушения по като участник в движението по пътищата.
Същият е търпял и наказание ЛПУМПС за срок от 1 месец, поради нарушение , довело също
до ПТП през 2022 г. Действително да управляваш МПС в условията на трафика на гр.София
е доста трудно, но това, че подсъдимият има редица нарушения, сочи, че той не успява да се
справи добре с тази натовареност и с този без съмнение тежък трафик. С други думи
подсъдимият не е особено внимателен и отговорен водач на МПС, а факта, че е и шофьор по
професия, още повече подчертава този извод на съда.
От друга страна според съда нарушението допуснато от подсъдимия на ЗДвП е доста
сериозно и грубо, като не е било обективно трудно да се възприеме пострадалата от
подсъдимия, стига подсъдимият да бе изпълнил задължението си по закон и в този смисъл
възможността му да предотврати настъпването на ПТП не е била никак малка. Още повече,
че той като шофьор по професия е следвало дори много по- добре да е наясно с опасността,
която крие падането на пътник по време на слизане от автобуса и невъзможността му да се
изтегли от зоната на автобуса бързо и преди автобусът да потегли, а оттук и още по-
голямата необходимост да се увери, че траекторията на движение на автобуса е свободна от
пътници непосредствено преди потеглянето на автобуса, което той не е сторил.
Оказаната от подсъдимия помощ на пострадалия съдът не взе предвид при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, доколкото отчете същата при
квалификацията на деянието на подсъдимия, като квалифицира същото по
привилегирования състав по чл.343а от НК.
С оглед на всичко това съдът прие, че следва да индивидуализира наказанието на
подсъдимия Л. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като определи на
същия наказание "лишаване от свобода" към минималния размер, предвиден в разпоредбата
на чл.343а, ал.1, б.Б вр. чл.343, ал.1, б. „В“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а именно в
9
размер на 1 година и 6 месеца /при максимална граница от 4 години/ като прие, че то
изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед процедурата, по
която се разви производството в съдебна фаза и предвид задължението на съда в този случай
да редуцира така индивидуализираното наказание "лишаване от свобода" с 1/3 по реда на
чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия Л. наказание от ЕДНА ГОДИНА /1
година/ "лишаване от свобода".
Съдът счете, че в случая са налице материалноправните предпоставки за отлагане
изпълнението на така наложеното наказание от 1 година "лишаване от свобода", доколкото
наложеното наказание е лишаване от свобода за срок под три години, подс.Л. не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително осъденият да изтърпи така наложеното
наказание. Последният извод съдът направи с оглед най- вече личността на подсъдимия Л..
Факт е, че спрямо него като шофьор по професия изискванията на закона са по- високи и се
предполага, че същият е много по- добре обучен и подготвен да действа в такива ситуации,
съответно следва да бъде и много по- внимателен, доколкото са му били поверени по време
на смяна, живота и здравето на стотици пътници. В този смисъл не може да се омаловажава
стореното от подсъдимия Л. нарушение на правилата за движение по пътищата, но същият
изрази искрено съжаление и разкаяние за стореното, ето защо и с оглед и възрастта на
подсъдимия, съдът прие, че следва да отложи така наложеното му наказание лишаване от
свобода за минималния срок от 3 години. Настоящият съдебен състав прецени, че с оглед
конкретната личност на подсъдимия Л. кумулативно предвиденото наказание ЛПУМПС
следва да бъде съразмерно с наказанието лишаване от свобода, а именно- 1 година, като
счете, че тези две наказания, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 година, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години, едновременно с това и наказание
ЛПУМПС за срок от 1 година, в пълна степен ще постигнат целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, включително и на генералната превенция. Действително страха от
наказанието е този, който кара хората да мислят предварително за своите постъпки и се
оказва най- голяма пречка и бариера пред евентуално тяхно бъдещо неправомерно
поведение. Тук обаче не може да не се отчете, че се касае за непредпазливо деяние, при това
в по- леката от двете форми на непредпазливостта- небрежност, а не самонадеяност. Ето
защо и според съда налагането на ефективно наказание на всяка цена, единствено и само в
„обслужване” на обществените интереси в случая не би било оправдано, а и обществото
следва да има предвид, че налагането на наказание от 1 година с изпитателен срок от 3
години не е „леко” наказание, т.к. предполага един доста дълъг изпитателен период, през
който подсъдимият следва да бъде изключително внимателен и предпазлив в своето
поведение и дейност и ако той е достатъчно отговорна личност, каквото съдът преценява в
случая, че е той, това наказание ще постигне в пълнота своите цели. Още повече и
налагането на другото кумулативно наказание наред с наказанието "лишаване от свобода"-
наказание ЛПУМПС в достатъчна степен ще опази и интересите на обществото, доколкото
през този период подсъдимият ще бъде лишен не само от възможността да управлява МПС и
в този смисъл да причинява подобни инциденти, но ще го лиши и от възможността да
изкарва прехраната си, чрез професията, която упражнява, а това в конкретния случай се
явява за него дори и по- тежко от наказанието "лишаване от свобода".
Предвид изложеното съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия
Л. наказание от 1 година "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на
подсъдимия Л. наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година,
считано от влизане на присъдата в сила.
10

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Приложеният по делото на ДП 1 бр. СД, като ВД, съдът прие, че следва да остане в
„кориците” на делото, а якето на пострадалата следва да бъде върнато на нейните
наследници

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди Х.Л. със
снета по делото самоличност да заплати разноски по водене на делото в размер на 770,20
лева в полза на държавата и по сметка на СДВР, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК по
5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на
СГС.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


Съдия при СГС:
11
Съобщи за изтекли лични данни