РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Петрич, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200427 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.93,ал.1,т.1
от Закона за автомобилните превози и е образувано по жалба на адв.Г.К.,от
АК-Б.,в качеството й на пълномощник на АЛЬ. К. АНГ., ЕГН:**********, от
гр.П.,ул.С. №** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0001227/13.05.2021г на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
НП,поради несъответствие относно часа на нарушението и часа на издаване
на АУАН,който времеви период бил дълъг.Поддържа се становище и за
неправилност на наказателното постановление,поради липса на безспорни
доказателства относно констатираното нарушение, което в никакъв случай не
може да бъде вменено във вина на жалбоподателя.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-0001227/13.05.2021г на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител.Жалбоподателят дава обяснение като твърди,че не е извършвал
таксиметров превоз,а с пътуващата в автомобила са съседи. Процесуалният
представител също оспорва наказателното постановление по
съображенията,изложени в жалбата.Представя писмено становище,в което
прави подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства като счита,че нарушението не е доказано по безспорен начин
,поради което пледира за отмяна на НП.Претендира заплащане на
направените по делото разноски.
За ответника по жалбата –Директора на РД“АА“-С. представител не се явява.
В съпроводителното писмо,с което е изпратена жалбата,ведно с
административно-наказателната преписка се изразява становище за
основателност на издаденото НП,поради което се иска неговото
потвърждаване.Прави се възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите
К.М. ,К.Р.,А.Д.,Р.Х.,Д. В..Изслушани са обясненията на нарушителя.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
На 21.04.2021 г. по разпореждане на началника на РУ-П.,свидетелите
полицейски служители-Р.Х. и Д. В. били изпратени за оказване на съдействие
на служители на РД„АА“ във връзка с проверки за извършване на
нерегламентирани таксиметрови превози на територията на гр.П.Вниманието
им било привлечено от жълт на цвят лек автомобил „Шкода Фабия“,с който
имали подозрението,че се извършва нерегламентиран таксиметров
превоз.Проследили движението на автомобила със служебния полицейски
автомобил.След което полицейските служители забелязали,че автомобилът
спира на улица “С.“ и от него слиза свид.А.Д..Свид.Р.Х. тръгнал веднага след
2
нея,последната влязла в дома си,където била установена.Проведена била
беседа със свид.Д.,която заявила,че е използвала услугите на жалбоподателя
А. за таксиметров превоз от ул.“Х. Ч.“ ,на ъгъла с ул.“С.“ до центъра на
града,от където закупила дюнери на децата си и след това обратно до дома й
на ул.“С.“.За извършения превоз заплатила 2/два/ лева.Снетото сведение от
свид.Д. било записано от свид.Р.Х.,след което подписано от Д..
Докато свид.Р.Х. снемал сведение от свид.А.Д.,свид.Д. В./също полицейски
служител/ потърсил документите за самоличност на жалбоподателя,в резултат
на което установил,че проследеният от тях автомобил се управлява от
жалбоподателя по делото-А.А..
След което А.А. бил отведен в РУ-П.,а за случая уведомени служителите на
РД“АА“-М. и Р..В РУ-П. бил съставен АУАН №288680 от 21.04.2021г от
свид.К.Р./в качеството й на инспектор при РД „АА“/ в присъствие на
свидетелите К. М. и Р. ИВ. ХР. срещу А.А. за това,че на 21.04.2021г около
14.00ч в гр.П. ,ул.“Х.Ч.“ до железарията ,като водач на лек автомобил
марка „Шкода Фабия“,жълт на цвят с per. №Е****МН ,необозначен като
такси, без монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет,
собственост на А.Д. Д., извършва нерегламентиран обществен превоз на
пътници /таксиметров/ превозвайки пътничката А. А. Д. с ЕГН:
**********, видно от снето сведение от пътничката по маршрут от ул, Х. Ч.
до ул. Б.М. за което е заплатила сумата от 2/два/лева за извършения превоз,
заплатена след приключване на превоза на водача,поради което е извършено
следното нарушение: Водачът извършва таксиметровия превоз
/нерегламентиран/, като автомобилът не е включен към удостоверение за
регистрация за таксиметров превоз на пътници и няма съответното
издадено разрешение от Общината, на която се извършва превоза. АУАН е
съставен в РУ П. в 15:12 часа, а проверката е извършена съвместно със
служители на РУ- П.С АУАН е иззето СУМПС, СРМПС, контролния
талон,приложено е писменото сведение,снето от А.Д. и направения снимков
материал на автомобила.Актът е предявен на нарушителя и подписан от него
лично без възражения.
Въз основа на АУАН,административно-наказващият орган е издал
атакуваното НП №42-0001227/13.05.2021г.,в което е отразена абсолютно
идентична фактическа обстановка от тази отразена в акта ,като е направен
3
извод за осъществяване на същото нарушение,представляващо такова по
чл.24,ал.1 от Закона за автомобилните превози,поради което на основание
чл.93,ал.1,т.1 ЗАП е наложена Глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Описаното НП е връчено на жалбоподателя на 26.05.2021г.,като жалба е
депозирана в РС-П. на 28.05.2021г.
В писмо рег.№11-03-672/28.09.21г на Община П. се сочи,че от 01.01.2021г до
настоящия момент Общинска администрация-П. не е издавала Удостоверение
за регистрация за таксиметров превоз на пътници с вписан лек автомобил
марка „Шкода Фабия“ с рег №Е**** МН,както и не е издадено Разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за този автомобил.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради
това жалбата е допустима.
Жалбата обаче е неоснователна.
В конкретния казус съдът счита,че се доказа по безспорен начин извършеното
от жалбоподателя нарушение по следните съображения:
Административноказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.24,ал.1 от Закона за автомобилните превози,съгласно който
„Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл.12,ал.1 с
автомобили,включени към удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз на пътници,за които има издадено разрешение от съответната
община,на територията на която ще се извършва превозът,и които
отговарят на изискванията на чл.12а,ал.5.Същевременно таксиметров превоз
на пътници може да извършва единствено търговец,притежаващ
удостоверение за регистрация.Таксиметров превоз може да бъде извършван и
от водач,но от името на регистриран търговец,включен в удостоверението за
регистрация.За да извършва дейност от името на регистриран
търговец,водачът трябва да отговаря на изискванията на чл.24,ал.3.
В настоящия казус страните не спорят,че АЛЬ. К. АНГ. не отговаря на
посочените изисквания в закона.Последният не е регистриран търговец,нито
4
пък е водач,който да извършва таксиметров превоз от името на регистриран
търговец. Автомобилът,който управлява, а именно „Шкода Фабия“ с рег
№Е**** МН не е включен към удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз на пътници,за който има издадено разрешение от съответната
община,на територията на която ще се извършва превозът.Този факт
безспорно се установява и от писмо рег.№11-03-672/28.09.21г на Община П.,в
което изрично е посочено, че от 01.01.2021г до настоящия момент Общинска
администрация-П. не е издавала Удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници с вписан лек автомобил марка „Шкода
Фабия“ с рег №Е**** МН,както и не е издадено Разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници за този автомобил.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът достигна до извод за
безспорна доказаност на нарушението.АУАН е съставен срещу
жалбоподателя след като е констатирано,че последният извършва
таксиметров превоз .Този факт се доказва от писменото сведение,снето от
разпитаната по делото като свид.А.Д..В хода на съдебното производство
последната даде подкрепящи в известна степен обясненията на
жалбоподателя показания,който отрича основният факт в производството-да е
извършвал таксиметров превоз.Свид.А.Д. посочи,че е помолила А.А. да я
превози от улицата, на която живее до центъра,от където е купила дюнери за
децата,след което отново е превозена до дома си.В писменото сведение е
посочила,че е наела А.А. за извършването на таксиметров превоз,но в
съдебно заседание твърди,че са съседи ,дори и роднини,поради което
последният не е могъл да й откаже и в знак на благодарност му заплатила 2
лева. Съдът не кредитира част от показанията на свид.А.Д.,дадени в хода на
съдебното следствие,тъй като казаното от нея е в пълно противоречие с
посоченото в писменото сведение,послужило като основание за съставянето
на АУАН.
Съдът не кредитира тези нейни показания,тъй са дадени след значителен
период от време и предвид роднинството и съседството й с жалбоподателя,
последната най-вероятно изпитва вина за случилото се,а именно за това,че на
базата на нейното писмено обяснение е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.Освен това,при съпоставянето
им с останалия доказателствен материал по делото,е налице противоречие.Не
ги кредитира и с оглед на заявеното от самата А.Д.,че много пъти е ползвала
5
услугите на А.А.:“По-бързо ми е с А.А.,…доверен човек,роднина е,по-често
него си го викам да ме превозва…Отивам до дома му да го викам да ме
превозва.Той въобще пари не ми е искал.На мен ми е неудобно,много пъти го
карам да ме вози до някъде и тези два лева сега му ги дадох от
неудобство.“.От тези показания на свид.Д.,съдът прави извод,че последната
често използва услугите на жалбоподателя за превоз в последните два
месеца.Въпреки ,че са съседи свид.А.Д. ползва услугите на жалбоподателя за
превоз едва от два месеца и за тези два месеца става ясно,че ги ползва твърде
често.Ето защо, съдът не възприе показанията на свид.А.Д.,посочени по-горе
,които са в противоречие с посоченото в снетото й писмено
обяснение.Намира за съответстващо на действителната фактическа
обстановка обстоятелство,че последната е заплатила 2 лева за извършен
таксиметров превоз,а не в знак на благодарност.
Категорични са показания и на свид.Р.Х. в тази насока: „Тя каза, че го знае, че
е такси и за това се е качила при него.Те са съседи, живеят на една улица,
къща срещу къща. Каза, че жалбоподателят е бил спрял до железарията на
ул.“Х.Ч.“ и тя там се е качила при него.“
С оглед на така установеното и като съобрази ,че жалбоподателят е извършил
обществен превоз на пътници/таксиметров/,превозвайки пътничката Ан. Аль.
Д.,за което е заплатила сумата от 2 лева,без автомобилът да е включен в
удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници и няма
издадено разрешение от Общината,на територията на която се извършва
превозът,то правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.93,ал.1,т.1
ЗАвтПр.Жалбоподателят е осъществил таксиметров превоз на пътници по
смисъла на чл.2 от Наредба №34 от 1999г за таксиметров превоз на
пътници,съгласно който таксиметров превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане,извършен с лек автомобил,по заявен от пътника маршрут
или крайна точка на превоза. Същевременно таксиметровият превоз може да
бъде осъществен единствено от търговци,притежаващи удостоверение за
регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници ,издадени от
кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица.
В настоящия казус се установи,че жалбоподателят не притежава изискваните
от закона и наредбата документи,поради което е извършил нарушение на
6
чл.24,ал.1 от Закона за автомобилните превози,за което следва да понесе
наложеното му от административно-наказващият орган наказание по
чл.93,ал.1,т.1 ЗАП.В този смисъл наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Глобата
е предвидена от законодателя във фиксиран размер,поради което правилно е
определена от АНО.Поради посоченото обстоятелство,събраните
доказателства,касаещи здравословното състояние на нарушителя/страда от
неинсулиновозависим захарен диабет/,както и добрите характеристични
данни за него/музикант/,макар и съдът да отчита като смекчаващи вината му
обстоятелства,не могат да дадат отражение върху определеният размер на
Глобата.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
С оглед изхода от спора,неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане на разноските по делото,в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ,ал.2,т.5 и ал.9,във вр. с чл.58д,т.1
ЗАНН,във вр. с чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0001227/13.05.2021г на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“,с което на АЛЬ. К. АНГ., ЕГН:**********, от гр.П.,ул.С.
№**,за нарушение на чл.24,ал.1 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.93,ал.1,т.1 Закона за автомобилните превози е наложено
наказание Глоба в размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя АЛЬ. К. АНГ.,за заплащане на направените разноски за
7
адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8