Решение по дело №10404/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6336
Дата: 2 септември 2019 г. (в сила от 2 септември 2019 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20191100510404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 02.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                            МИЛЕН ЕВТИМОВ

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов ч. гр. дело № 10404 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД срещу постановление на ЧСИ М.П.за таксите по ТТРЗЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 25346/20.05.2019 г., по изпълнително дело № 20198510400810. В жалбата са изложени подробни съображения за недължимост на част от начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят моли таксите по ТТРЗЧСИ да се намалят от 124.32 лева с ДДС на 72 лева с ДДС. Претендира разноски за настоящото производство.

        Взискателят „В.К.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство.

        Частен съдебен изпълнител М.П.е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        Видно от връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза общо на 560.32 лева, от които 200 лева – сума по изпълнителния лист, 236 лева – разноски по изпълнителното дело, и 124.32 лева – такси по ТТРЗЧСИ.

        В мотивите ЧСИ М.П.е посочил по какъв начин са формирани таксите по ТТРЗЧСИ в общ размер на 124.32 лева, а именно: 66 лева с ДДС – такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ, 6 лева с ДДС – такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ, и 52.32 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

        В настоящия случай съдът приема, че длъжникът дължи такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 72 лева с ДДС, от които 24 лева с ДДС – такса за образуване на изпълнителното дело (т. 1 от ТТРЗЧСИ), 24 лева с ДДС – такса за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение (т. 5 от ТТРЗЧСИ), и 24 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ.

        Съдът приема, че частният съдебен изпълнител неправилно е начислил такса за налагане на запор в тежест на длъжника в размер на 18 лева с ДДС по т. 9 от ТТРЗЧСИ. Действително, тази такса е заплатена авансово от взискателя, но запор не е установено да е наложен. За да е дължима тази сума от длъжника, следва да се установи, че тази такса е послужила за осъществяване на способ, посредством който е събрана сумата. Авансовото внасяне на таксата само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тя може да се събере от длъжника. Следва да се установи, че таксата е за действие, което е част от изпълнителен способ, който е довел до събиране на сумите. В случая запор не е наложен и съдът намира, че неправилно ЧСИ е възложил на длъжника плащането на тази такса от 15 лева без ДДС (или 18 лева с ДДС). Няма пречка в последствие, ако са налице основанията за налагане на запор и събиране на сума по делото въз основа на него, тази такса да се постави в тежест на длъжника.

        Частният съдебен изпълнител неправилно е начислил и такса за справка за наличието на публични задължения на длъжника в тежест на последния в размер на 6 лева с ДДС. Такава такса не е предвидена в ТТРЗЧСИ и не следва да се начислява в тежест на длъжника, още повече че в случая резултатът от справката е показал, че публични задължения длъжникът няма.

        Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.

По тези съображения таксите по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело следва да бъдат намалени от 124.32 лева с ДДС на 72 лева с ДДС.

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

С оглед изхода на настоящото дело и уважаването на жалбата, взискателят няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАМАЛЯВА таксите по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20198510400810 по описа на ЧСИ М.П.от 124.32 лева с ДДС на 72 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Ч.Е.Б.“ АД и „В.К.“ ЕООД за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.