№ 185
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500812 по описа за 2021 година
С Решение № 81 от 23.08.2021г., постановено по гр. д. № 415 по описа
РС- гр. Пирдоп за 2020 г., е отхвърлен предявеният от Ц. ЦВ.
Ц. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск за признаване за установено по отношение на
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1250 лв. - част от
обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е начислена по фактура
№ **********/07.02.2018г. и Приложение към нея, издадени от „Ч.Е.Б.“ АД
на Ц. ЦВ. Ц. за клиентски № 300124255412, открит за обект в гр. Е., ул. „Л."
№ 2, заплатена с Операционна бележка, пореден № 21 от 09.03.2018 г., изд. в
ЧЕЗ КАСА.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Ц.Ц. срещу горното
решение. Жалбоподателят го счита за неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда довод за
неправила квалификация на предявения от него иск, което било довело до
липса на мотиви по действително предявения такъв за връщане на недължимо
платена сума. Била неправилно разпределена доказателствената тежест между
страните. Поддържа, че в тежест на ответното дружество е било да докаже, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа
на което претендира заплащане за реално потребена и доставена
електроенергия, или за начислена такава въз основа на констативен протокол,
което не било доказано. Оспорва извода на районния съд, че има качеството
на потребител на електроенергия за процесния обект, респ. че между страните
по делото съществува облигационно правоотношение. Сочи, че, съгласно
действащите през процесния период общи условия на „Ч.Е.Б.“ АД
„потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
1
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си” Прави извод, че
потребител може да е само лице - носител на вещното право на собственост
или на ползване върху определен имот, а в случай, че е трето лице – някои от
посочените лица следва да са дали съгласието си за това пред
електроснабдителното дружество или пред нотариус с нотариална заверка на
подписа. Счита, че това обстоятелство е останало недоказано по делото и не
може да се презюмира, поради което между страните липсва валидно
облигационно правоотношение. Дори такова да е налице, според него
ответното дружество е нямало законово основание да начисли суми по
констативен протокол за корекция на сметка, тъй като ПИКЕЕ били
отменени, в резултат от което към момента на извършване на корекцията и
издаване на процесната фактура въз основа на констативен протокол, не е бил
налице ред за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или
неточно измерена ел. енергия, нито на начините за извършване на
преизчислението й. Допълнително поддържа, че не бил надлежно уведомен за
предстояща и извършена проверка на 03.02.2018 г., удостоверена с
Констативен протокол с № 1019885, изготвен от служители на „Ч.Р.Б.” ЕАД.
Оспорва да е бил надлежно уведомен и за извършената корекция на сметката,
тъй като писмото в този смисъл е издадено от третото лице „Ч.Р.Б.” ЕАД, а не
от ответника по делото. Прави извод, че Ч.Е.Б.” ЕАД не е изпълнило
задълженията си съгласно чл. 17, ал. 2 от общите условия. Отделно от това,
оспорва, в тази клауза от общите условия да е регламентиран ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да признае за установено, че "Ч.Е.Б." АД му дължи
сумата от 1250 - част от обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е
начислена по фактура № ********** от 07.02.2018 г. и Приложение към нея,
издадени от „Ч.Е.Б.” АД на Ц. ЦВ. Ц. за клиентски № 300124255412, открит
за обект: гр. Е., ул. „Л.” №2, недължимо платена с Операционна бележка,
пореден № 21 от 09.03.2018 г., изд. в ЧЕЗ КАСА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Ч.Е.Б." АД, с
който въззиваемият оспорва жалбата. Оспорва довода за неправилна правна
квалификация на предявения иск. Счита, че между страните съществува
валидно договорно отношение. Сочи, че Ц. потребява електроенергия на
посочения адрес, и че до момента е заплащал издаваните от "Ч.Е.Б." АД
фактури за това. Счита за несъстоятелни изтъкнатите от ищеца причини,
поради които е заплатил процесната сума. Подчертава, че преди проверката
Ц. е бил търсен и намерен на този адрес, както и че е подписал констативния
протокол в качеството си на потребител. На същия адрес били доставени и
писмата, с които били връчени констативния протокол и извършената
корекция. Анализира предпоставките за съществуване на облигационно
отношение между страните и счита, че те не включват изискване за
притежаване качеството „собственик“ или „ползвател“. Описва хронологията
на отмяната на текстове от ПИКЕЕ (отм.) и намира, че последните са били
действащи към момента на проверката и извършването на корекцията.
Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Оспорва твърденията на
жалбоподателя за несъществуване в общите условия на ред за уведомяване на
клиенти при корекция на сметка, респ. за неспазване на този ред. Намира за
законосъобразно извършеното уведомяване на ищеца от страна на третото
лице „Ч.Р.Б.” ЕАД в качеството му на оператор на разпределителната мрежа.
2
Сочи, че в процесната хипотеза отговорността на абоната е обективна, а
дружеството не следва да доказва негово виновно поведение. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на
такова по реда на чл. 38 от ЗА.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. Билева, която поддържа въззивната жалба,
счита отговора за неоснователен, и оспорва изложеното в молбата на
въззиваемата страна. Моли съда да отмени обжалваното решение. Резюмира
основните съображения от жалбата. Счита, че ответното дружество не е
доказало, че доверителят й е негов потребител. Позовава се на чл. 4 от
Общите условия. Не били представени безспорни доказателства, че той е
собственик или вещен ползвател на имота. Счита, че в процесния период
ПИКЕЕ са били отменени, с изключение на чл. 48-51, а редът за проверка е
бил регламентиран именно в отменените членове на ПИКЕЕ, откъдето прави
извод, че в момента на извършване на проверката за ответника не е
съществувало законово основание дори по реда на ПИКЕЕ за начисляване на
процесните суми. Претендира разноски в първоинстанционното и във
въззивното производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият „Ч.Е.Б.“
АД не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба,
с която се изпълняват дадените от съда указания и се поддържа отговора на
въззивната жалба и изложените в него съображения, като се изразява
становище за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция е прието представеното от
жалбоподателя с молба от 31.01.2022 г. заверено копие от операционна
бележка за заплащане на сумата 3062,68 лв. - като писмено доказателство по
делото в подкрепа на твърденията му, че е заплатил процесната сума на
насрещната страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
3
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявения такъв. Независимо от съдържащата се в
мотивите на съдебния акт непрецизност, която създава съмнение, че
районният съд е разгледал иск на непредявено (договорно) основание,
крайните му изводи и диспозитивът са именно по действително предявения
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Поради това не
е налице хипотеза по чл. 270, ал. 3 от ГПК, а непрецизността на мотивите би
могла да обуслови само неправилност, но не и недопустимост на обжалваното
решение. Освен това, за охраняване на процесуалните права на страните,
въззивният съд се е възползвал от правомощието си по т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, като е
разпределил доказателствената тежест и е дал указания на страните относно
подлежащите на доказване и твърдени от тях обстоятелства в настоящото
производство, съответстващи на действителната правна квалификация на
предявения иск.
ІІІ. По същество
По предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал на ответника съответното
благо, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице претендираното от
него валидно основание за така извършената престация.
В случая, видно от приетото във въззивното производство заверено
копие от операционна бележка (л. 44 от делото), ищецът е доказал, че е
престирал на ответника сумата 3062,68лв.
Ответникът също е доказал наличието на годно правно основание за
задържане на така получената престация, а именно – валидно облигационно
правоотношение между страните по делото във връзка с продажба на
електроенергия, както и предпоставки за извършване на корекция на сметка
по реда на ПИКЕЕ (отм.).
По този въпрос, неоснователно жалбоподателят оспорва качеството си
на потребител на електроенергия за процесния обект, както и
съществуващото между страните по делото облигационно правоотношение.
Противно на поддържаното от него във въззивната жалба, потребителското
му качество се обуславя не само от това, да е носител на вещното право на
собственост или на ползване върху определен имот. Това виждане
съответства на разпоредбата на т. 42 от ДР към ЗЕ в предишната й редакция
до 17.07.2012 г. (понастоящем – отменена), съгласно която "потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. След тази дата и
настъпила законодателна промяна в използваната терминология, обаче,
съдържанието на това понятие е променено. През процесния период, както и
към настоящия момент, Законът за енергетиката използва термините „краен
клиент“ и „потребител на енергийни услуги“, като, съгласно § 1, т. 41б, буква
„а“ от ДР към ЗЕ, „потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ, а съгласно § 1, т. 2а – „краен клиент" е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
4
ползване. Именно това е страната в материалното правоотношение, която, на
основание сделка с някое от останалите лица по чл. 92 от ЗЕ, дължи на
последното цената на ползваната електроенергия, без да е необходимо да
бъде титуляр на право на собственост или право на ползване върху
електроснабдения имот. В конкретния случай, според настоящия съдебен
състав, релевантното обстоятелство на трайни облигационни отношения
между страните във връзка със закупуването на електроенергия от страна на
жалбоподателя за обекта на ул. „Л.“ № 2 в гр. Е. се доказва от собственото му
извънпроцесуално поведение, изразяващо се в подписване на констативния
протокол в качеството му на потребител (л. 58 - 60 от първоинстанционното
дело). Косвени доказателства в същата насока са достигането на
уведомлението за корекция и на самата корекция до жалбоподателя чрез
изпращането им именно на този адрес (л. 62 и л. 67 от първоинстанционното
дело), както и показанията на св. Белчева, че потребителят е присъствал на
проверката на същия адрес. При това следва да се има предвид, че, съгласно
съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
921/2010 г., IV г. о., ГК), „пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства,
че да установяват без съмнение главния факт“. В случая всички горни
доказателства са безспорни и непротиворечиви, поради което съдът намира,
че в своята съвкупност те доказват съществуването на облигационно
правоотношение по покупко- продажба на електроенергия между страните по
делото.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на факта, че разпоредбите
на ПИКЕЕ (отм.) не са действали към момента на извършване на процесната
проверка и изготвяне на констативния протокол (03.02.2018г.). Наистина, към
този момент с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ (ДВ, бр. 15 от 2017 г.,
в сила от 14.02.2017 г.) са били отменени разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 –
56 и § 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(отм.), но все още са действали разпоредбите на чл. 48 – 51 (впоследствие –
също отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от
2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Независимо че по този начин е отпаднал
предвиденият в чл. 47 нормативен ред за извършване на проверки по чл. 43 и
44, спазването му в случаите по чл. 48, ал. 1, т. 1 (какъвто е настоящият) е
обосновано с препращащата разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.).
Според нея, когато при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване (както в настоящия случай), корекцията по
ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47
и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Процесният случай попада именно в хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“
от ПИКЕЕ (отм.) и е налице изменение на схемата на свързване. Това
означава, че количеството преминала електрическа енергия следва да се
изчисли само въз основа на процесния констативен протокол, който не е
оспорен, а и (както се посочи по- горе) отговаря на изискванията по чл. 47 и
чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.), действали към момента на изготвянето му.
Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от твърдението си, че
в Общите условия на въззиваемия нямало предвиден ред за уведомяване на
клиента за извършената корекция. Съдът намира, че такова уведомяване е
предвидено в клаузата на чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Наистина, същата
5
не регламентира детайлна процедура по уведомяване, но, според настоящия
съдебен състав, това не е необходимо, тъй като от значение е единствено
надлежното уведомяване на потребителя (вкл. чрез трето лице), което би му
дало възможност да изложи своите съображения и възражения. Освен това,
съгласно трайната съдебна практика, (вкл. частично цитирана и от ответника
в отговора на въззивната жалба - напр. Решение № 124 от 18.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 150 от 26.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 71 от 31.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2816/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 60200 от 13.12.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2774/2020 г., IV г. о., ГК и др.), липсата на такъв ред може
да изключи само отговорността на потребителя за забава на плащането, но не
и отговорността му за дължимост на главницата, ако нарушението е доказано
и дължимостта на главницата се установи по съдебен ред (както в настоящия
случай). Поради това, дори да се приеме, че Общите условия на въззиваемия
не уреждат ред за уведомяване на клиентите му за извършена корекция, респ.
че уведомяването чрез трето лице е ненадлежно, тези обстоятелства не
опорочават корекционната процедура и не може да обусловят отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
Други аргументи в подкрепа на жалбата не са изтъкнати, поради което и на
основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен, служебно да формулира и
обсъжда такива. Жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Независимо че същите са
претендирани в размер от 300 лв., настоящият съдебен състав намира, че, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и разглеждането му
само в едно открито съдебно заседание пред въззивния съд, на което не е
присъствал представител на въззиваемия, те следва да се присъдят в размер от
150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 81 от 23.08.2021г., постановено
по гр. д. № 415 по описа РС- гр. Пирдоп за 2020 г., с което е отхвърлен
предявеният от Ц. ЦВ. Ц. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск за признаване за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от
1250 лв. - част от обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е
начислена по фактура № **********/07.02.2018г. и Приложение към нея,
издадени от „Ч.Е.Б.“ АД на Ц. ЦВ. Ц. за клиентски № 300124255412, открит
за обект в гр. Е., ул. „Л." № 2, и е заплатена с операционна бележка № 21 от
09.03.2018 г.
ОСЪЖДА Ц. ЦВ. Ц. с ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД с
6
ЕИК *** сумата 150 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7