Р Е Ш Е Н И Е №
547
гр. Перник, 12.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в
откритото съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Роза Ризова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8140 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на обективно съединение искове
с правно основание в чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр. с чл.
200 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник срещу В.М.Т..
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно правоотношение,
съдържанието на което е установено в Общи условия. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си, като доставил до и
отвел от имота на ответника количество вода, отчитано редовно. Твърди, че
цената за потребената и отведена вода била изчислена на база на действащите към
мометна на предоставяне на услугата цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от
управителя на дружеството. Сочи, че ответникът не му платил цената за
доставената и отведена вода. Твърди, че
за вземанията била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът
възразил в срока за това.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да бъде
признато за установено по отношение на ответника В.М.Т. ***, че дължи на ищеца
сумите сумата 298,84 лв., представляваща
главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 07.07.2014 г. до 12.06.2017 г. до имот с адрес: ***, сумата от 44,44
лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 12.09.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата 298,84 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се извършените в хода на
заповедното и исковото производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. С възражението
срещу заповедта за изпълнение е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 вр. с. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на сумите по издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните взмеания и че исковете са предявени в срока
по чл.415, ал.4 ГПК поради което и
производството се явява процесуално допустимо.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат уважени искът за главница и акцесорният иск за обезщетение за
забава по делото следва да бъде установено наличието на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е доставял, отвеждал
и пречиствал вода до и от имота на ответника през исковия период, по количество
и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
От съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №42, том III, рег. № 390 от 2003г. на нотариус И.И.,
приложение №1 към декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 42506/24.10.2003г. и
придружително писмо с изх. № 18/МСИ-456-1 на Община Перник), както и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че ответникът В. М.Т. е имала качеството на
потребител на ВиК услуги като титуляр на ½ ид.ч. от правото на
собственост за имота с адрес гр. ***както и че до
същия имот за процесния период с доставени Вик услуги от ищеца като ВиК
оператор. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
обоснованo и изготвенo от вещо лице с необходимите
професионални знания и опит. От
последното се установяват конкретните размери на задълженията за плащане на цената на ВиК
услгите, на обезщетението за забава, както и датите на издаване на фактурите за
съответните отчетни периоди, включени в процесния /графа 3 в
таблицата-приложение към заключението/.
Установява се от представените по делото
публикации, че така възникналото облигационно правоотношение между страните се
урежда от общи условия, които са разгласени по надлежния ред.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е
количеството и цената на доставената, отведена и пречистена вода, за
която се дължи заплащане на цена от ответника.
За отговор на този въпрос съдът съобрази на първо
място обстоятелството, че по делото се установява ответницата да е титуляр само
на ½ от правото на собственост за имота, до който са доставени ВиК
услуги. Следователно по арг. от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, В. М.Т. дължи стойността им за процесния период, но
само съразмерно на собствената си част. Нормата на чл. 121 ЗЗД постановява, че
освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. В настоящия случай ищецът не излага
твърдения за солидарност между ответника и трето/и лице/а - съсобственик/ци на
другата 1/2 идеална част от имота по силата на закона или по силата на договор.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът дължи цялата
процесна сума, каквото доказване не е проведено по делото, поради което и
отговорността на В.М.Т. следва да бъде ограничена само до половината от
начислените суми.
На следващо място съдът съобрази направеното
възражение за изтекла погасителна давност и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, която предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията на ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. В
случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - на 29.09.2017г. Поради това извън погасителната давност
са вземанията, чиято изискуемост
настъпва след 29.09.2014г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая това са вземанията за
периода от 09.08.2014г. до 12.06.2017г. Изискуемостта на вземанията за периода
от 07.07.2014г. до 09.08.2014г. на стойност 12,60 лв. е настъпила преди 29.09.2014г.,
поради което същите са погасени по давност. По арг. от разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, погасено по давност е и обезщетението за забава върху тази сума, което,
видно от извлечението от сметка и заключението на вещото лице, е на стойност
3,63 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
искове са частично основателни, като същите
следва да се отхвърлят като неоснователни за разликата над половината и
за погасените по давност суми за съответните периоди, или искът за главница е
основателен за сумата от 143,12 лв. и за
периода от 09.08.2014г. до 12.06.2017г. и неоснователен за разликата до 298,84
лв. и за периода от 07.07.2014г. до 09.08.2014г., а искът за обезщетение за
забава е основателен за сумата от 20,41 лв. и неоснователен за разликата до
40,81 лв.
По разноските:
С оглед на указанията, дадени с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ на
ВКС с решението си съдът следва да разпредели разноските както в настоящето,
така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като същият е представил списък по чл. 80 ГПК. От
направените общо 75 лв. за разноски в заповедното производство (25 лв. за
платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), ищецът има
право на 35,72 лв., които следва да му се присъдят от ответника.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв. (за
държавна такса) и 300 лв. за платен адвокатски хонорар, 100 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 5 лв. за съдебно удостоверение, от които следва да му се присъдят 228,65 лв.
Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства за
направени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че В. М.Ч. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр. с чл. 200 ЗЗД –сумата от 143,12 лв., представляваща ½ от цената за
ползваната услуга по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 09.08.2014г. до 12.06.2017 г. включително до имот с
адрес: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ 15/Б/19, както и сумата от 20,41 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г. до погасяване
на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5385/02.10.2017г. по ч.гр.д. № 6487/2017г. на
РС-Перник като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница разликата до пълния предявен
размер от 298,84 лв. и за периода 07.07.2014- 09.08.2014г. и иска по чл. 86 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер от 44,44 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М.Ч. с ЕГН **********, да заплати „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* сумата
от 35,72 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. №6487/2017г. на РС-Перник и сумата от 228,65 лв. за направените разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила да се изготви препис от
същото, който да се изпрати за прилагане по ч.гр.д №6487/ 2017г. по описа на РС-Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: