Решение по дело №2813/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2531
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180702813
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2531/17.12.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                Председател : Здравка Диева

                                                                                       Членове: Величка Георгиева

Светлана Методиева                              

                                                                       

при секретар Г.Г. и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2813/2021г., взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.70 – 73 от ЗАНН /в действаща редакция/.

            В предложение от 25.10.2021г. за възобновяване на административно

наказателно производство на наблюдаващ прокурор при Районна прокуратура – Пловдив В.И. е посочено, че досъдебно производство № 663/2020г. по описа на 06 РУ при ОД МВР – Пловдив, е било образувано на 14.12.2020г. по реда на чл.212 ал.2 НПК, за извършено престъпление по чл.325в ал.1 НК от Й.В.Р. ***. С Постановление от 01.04.2021г. като обвиняем по досъдебното производство /ДП/ била привлечена Й.В.Р. *** за извършено от нея престъпление по посочената правна квалификация. В хода на проведено разследване била установена описана в предложението фактическа обстановка, според данните от която : На 14.12.2020г. обвиняемата Р. разхождала с повод с нагръдник собственото си куче Феникс, по тротоар на ул.Герлово в гр.Пловдив, като в нарушение на чл.13 ал.1 от Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив /прието с РОС № 204 от 31.05.2012г., изм. с РОС № 236 от 01.08.2019г./ - Р. не била поставила на кучето намордник. Кучето без причина нападнало лицето Т.К., която се придвижвала на посоченото място с Ф.А.. Предвид отсъствието на намордник кучето захапало Т.К. за лявата ръка, като К. паднала на земята, а кучето продължавало да я хапе по ръката, въпреки опитите на стопанката му да го издърпа. Р. успяла с физически усилия да издърпа кучето от К. и го завързала за намираща се в близост ограда. Според изготвена СМЕ в хода на разследването – вследствие ухапването от кучето на К. била причинена рана на лява предмишница с разкъсване на мускул сгъвач, което наложило оперативно лечение за възстановяване целостта на разкъсания мускул /миопластика/, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, тоест – средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК. При разследването е констатирано, че на 14.12.2020г. е съставен АУАН № КТ 041339 за нарушение на чл.13 ал.1 от Наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив, от страна на Г.К. на длъжност ст.полицай в 06 РУ при ОД МВР – Пловдив против Й.Р.. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление /НП/ № 962/04.01.2021г. от зам.кмет Транспорт при Община Пловдив, с което на основание на чл.25 ал.4 от цитираната наредба, на Р. било наложено административно наказание – глоба в размер на 100лв. НП било получено лично от обвиняемото лице на 08.02.2021г. и влязло в законна сила на 16.02.2021г., като наложената глоба била платена на 12.02.2021г.

При тези данни, наблюдаващ прокурор при РП – Пловдив приема, че с действията си по описания начин – обв. Й.Р. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на извършено престъпление по чл.325в ал.1 НК за това, че на 14.12.2020г. в гр.Пловдив не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче от мъжки пол от порода американски стафордширски териер с паспорт № BG01VP428414, което отговаряло на името Феникс и се е намирало под неин надзор, като в нарушение на чл.13 ал.1 от цитираната наредба е разхождала кучето без намордник, в резултат на което животното чрез нахапване е причинило на Т.К. от гр.Пловдив средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК, изразяваща се в рана на лява предмишница с разкъсване на мускул сгъвач, което обстоятелство наложило оперативно лечение за възстановяване целостта на разкъсания мускул, което е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник. В предложението е посочено, че деянието е извършено виновно при форма на вина – непредпазливост по см. на чл.11 ал.3 НК.

Според вносителя на предложението, наказателното производство следва да бъде спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 ал.1 т.5 НПК, тъй като за деянието, за което се счита да осъществява състава на посоченото престъпление, е приключило административнонаказателно производство – влязло е в сила НП № 962/04.01.2021г. на Община Пловдив, с което на обвиняемата Р. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за извършено административно нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив. При тези данни е заявено, че дублиране на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт /ТР № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС/. С позоваване на изискванията на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е посочено, че приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по см. на чл.6 §1 от Конвенцията, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Тоест, когато административно наказателното производство и нарушението се определят като наказателни съгл. критериите „Енгел“, не само образуването, но и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец, нарушава принципа ne bis in idem. Предвид това, с постановление от 19.10.2021г. наказателното производство е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 ал.1 т.5 НПК.

При описаните данни се счита, че са налице основания за възобновяване на административнонаказателното производство по см. на чл.70 б.“д“ ЗАНН – „когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление“. С позоваване на чл.70  б.“д“ ЗАНН във вр. с чл.72 ал.1 пр.2-ро ЗАНН се поддържа компетентност на подателя на искането – в случая съответния наблюдаващ прокурор, който в това длъжностно качество по ДП № 663/2020г. по описа на 06 РУ при ОД МВР-Пловдив, пр.пр. № 11481/2020г. по описа на РП-Пловдив предлага : да бъде възобновено административнонаказателното производство, приключило с издаването на НП № 962/04.01.2021г. на Община Пловдив, след което да се отмени същото и се прекрати на основание чл.33 ал.2 ЗАНН административнонаказателното производство.

            В съдебно заседание предложението за възобновяване се поддържа от представителя на ОП – Пловдив.

Ответникът – Зам.Кмет Транспорт в община Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт Т.Т. счита предложението за основателно.

Ответникът Й.В.Р. с пълномощник адв.М. поддържа неоснователност на предложението за възобновяване с искане за отхвърлянето му. Представена и приета е разписка за погасяване на наложената глоба. Адв.М. счита, че предложението за възобновяване на административнонаказателното производство представлява заобикаляне на принципа ne bis in idem, предвид Т.Р.№ 3 – стр.17, 18 и 19. Счита се, че в настоящия случай, след като административното наказание е погасено /консумирано/, административно наказателния процес е приключил с поне 8 от 10 последствия, предвид изискването реално да се ликвидират всички последствия от допуснатото нарушение на посоченото правило. Изтъкнато е, че наказването на Р. е станало със съставяне на АУАН от служител на Шесто РУ – Пловдив, което е същата институция, където се провежда и наказателното преследване, тоест е налице колизия и недопустимост по см. на чл.33 ЗАНН, която норма забранява адм.нак.производство, когато има налице престъпление.

            1. Предложението е направено от компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл. 72 ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 70 б. "д" ЗАНН :Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор, а в случаите по чл. 70, буква "д" – от наблюдаващия прокурор, и се разглежда от съответния административен съд.“; „Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато: б.“д“ – „когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.“. Предложението е допустимо.

2. Съдържанието на представените към предложението доказателства обосновават неговата основателност.

            С Наказателно постановление /НП/ № 962/04.01.2021г., изд. от зам.кмет Транспорт в община Пловдив, упълномощен със Заповед № 20ОА-1261/08.07.2020г. на Кмета на община Пловдив, при преценка на фактическите констатации, отразени в АУАН№ 041339 от 14.12.2020г., съставен от Г.К. – ст.полицай към 06 РУ – Пловдив, на Й.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив /отм. с Решение № 62, взето с Протокол № 6 от 16.04.2021г. на ОбС Пловдив, предвид че „Обществените правоотношения, свързани с овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, реда и начина на деклариране, регистриране, идентифициране, заплащане на такса за притежаване на куче и отглеждане на домашни кучета и котки, са уредени в нормативни актове от по-висока степен, и не е необходима допълнителна регламентация на ниво община.“ – тоест, конкретното административно нарушение не е отпаднало и не е приложима нормата на чл.3 ал.2 ЗАНН поради влязло в сила НП/. Съгл. посочената разпоредба : „Собственикът, водачът или стопанинът на куче – домашен любимец е длъжен да разхожда кучето си с нашийник и неразтеглив повод, а кучетата от породите: кавказка овчарка, българско овчарско куче (каракачанка), германски дог, немска овчарка, ризеншнауцер, московска стражева, черен териер, доберман, ротвайлер, бултериер, питбул, стафорширски териер, мастиф, американски булдог, както и едри кучета с агресивен характер – с неразтеглив повод до 1,5 м. и с намордник.“. Според фактическата установеност, при проверка на 14.12.2020г. в гр.Пловдив, ул.Герлово срещу № 8, на пешеходната пътека, Й.Р. като собственик на домашно куче – порода стафордширски /американски/ териер, с посочен номер на паспорт, го разхожда без намордник и допуска същото да захапе в областта на предмишницата на лявата ръка, лицето Т.К.. В АУАН е отразено, че Й.Р. няма възражения /л.5, 6/.  По информация от преписката от ДП № 662/2020г. – НП е връчено лично на адресата на 08.02.2021г. /известие за доставяне, л.36/ и не е обжалвано, като е влязло в сила на 16.02.2021г. Наложената глоба е платена на 12.02.2021г.

            Възприето е с основание, че са осъществени признаците от състава на чл.325в ал.1 НК : „Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.“.

При съпоставка между двете производства /административнонаказателното и наказателното/, съдът приема, че фактическият състав на административното нарушение, възприето в НП, е възможно да покрие и фактическия състав на престъпление по чл.325в ал.1 НК. В случая няма съмнение за идентичност на фактите, обусловили привличането към административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, поради което се съобрази, че в тази хипотеза приоритет има наказателната отговорност – арг. от чл. 33 ал. 2 ЗАНН. Неспазване на установеното правило : „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“, следва да бъде отстранено посредством предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството. В случай, че административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство по реда на чл. 72 ал. 1 ЗАНН и да се отмени издаденото в рамките на това производство НП. По този начин се избягва нарушаване на установената забрана за повторно осъждане за едно и също нещо, израз на която е нормата на чл. 4 т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, чрез премахване на единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното производство, съгласно новоприетите изменения на чл. чл. 24 и 25 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, в сила от 05.11.2017г. В случая наказателното производство е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 ал.1 т.5 НПК /“за същото деяние, което е престъпление, е приключило административнонаказателно производство;“/ - на 19.10.2021г. Предложението е с вх.номер от 25.10.2021г.

            С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 4/2017г., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и с оглед практиката на ЕСПЧ, в цитираното по-горе ТР е възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с наказателен характер по см. на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК. След постановяване на посоченото тълкувателно решение са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г., с които е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24 ал. 1 т. 8а – извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство/ при определени предпоставки /чл. 24 ал. 4 НПК – ако в случаите по чл. 25 т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено/, което се явява и нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е приключило административнонаказателно производство/. Същевременно в новата буква "д" на чл. 70 ЗАНН е предвидено ново основание за възобновяване на административнонаказателните производства - когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила НП за нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив  и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгл. ТР № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а деянието, за което е приключило административнонаказателно производство, осъществява признаците на предвиден в НК престъпен състав. Съответен с правото на ЕКПЧ по отношение второстепенното значение на формалните вътрешноправни квалификации е изведеният от СЕС критерий за приложение на принципа ne bis in idem - тъждеството на деянието /"историческият акт"/, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или от защитавания правен интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието "същото деяние" е "конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове" - по делата V. E. C-436/04 /решение от 9 март 2006г./, G. and others C-467/04 /решение от 28 септември 2006г./, J. L. V. S. C-150/05 /решение от 28 септември 2006г./, G. and B., съединени дела С-187/01 и С-385/01 /решение от 11 февруари 2003г./ е приета тезата, че приложението на правилото ne bis in idem не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв.". Следователно, водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Посочените по-горе норми не съдържат отрицателна предпоставка, изразяваща се в погасяване на задължението по влязло в сила НП и/или съставяне на АУАН от длъжностно лице в структурата на органа по досъдебното производство, обосноваваща отхвърляне на предложението като неоснователно по отношение чл. 70 б. "д" ЗАНН вр. с чл.24 ал.1 т.8а НПК.

Предвид изложеното, е налице основание за възобновяване на административнонаказателното производство съгл. чл. 70 б. "д" ЗАНН, с отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административнонаказателното производство.

Мотивиран така и на основание  чл. 73 ал. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 962/04.01.2021г., изд. от зам.кмет Транспорт в община Пловдив, упълномощен със Заповед № 20ОА-1261/08.07.2020г. на Кмета на община Пловдив, с което на Й.В.Р.,***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 962/04.01.2021г., изд. от зам.кмет Транспорт в община Пловдив, упълномощен със Заповед № 20ОА-1261/08.07.2020г. на Кмета на община Пловдив, с което на Й.В.Р.,***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.13 ал.1 от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки на територията на община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административнонаказателно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

 

       Членове: