№ 40314
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110149155 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. Г.
М..
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1) за мораторна лихва върху стойност на топлинна
енергия и 2) мораторна лихва върху цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к.
***, аб. № 212068. Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 94, 57 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 12.03.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.;
сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021 г. – 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19157/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. Г. М., с който оспорва исковете. Излага съображения, че по
отношение на исковия период на главниците, мораторна лихва върху които се
търси в настоящото производство, приложение намират ОУ на ищеца от 2016
г., като излага съображения относно клаузите на същите досежно мораторната
1
лихва, въз основа на които прави извод, че длъжникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди и установява да е била отправена, т.е. не се
установява забава на длъжника, а наред с посоченото – процесните фактури
не са издадени на името на ответницата. Излага и съображения, че доколкото
самият ищец се позовава на публикуване на фактурите, то такова не се доказва
по делото. По отношение на иска за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение, счита, че в ОУ на ищеца не е уговорен падеж на
задължението, предвид което забава за длъжника не е налице. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване:
1) съществуването на главен дълг:
съществуването на облигационно правоотношение между страните в
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди; качеството на ответницата на клиент на
топлинна енергия за битови нужди в този период; че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия, както и стойността
на последната;
че в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово
разпределение, както и стойността на последната.
2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва
е в размер на исковата сума.
В тежест на ответницата е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията.
С оглед възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже
спиране/прекъсване на давността.
Безспорно е между страните:
съществуването на облигационно правоотношение между страните в
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди; качеството на ответницата на клиент на
топлинна енергия за битови нужди през този период, както и че до
процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия в
размер на сумата 746, 12 лв.;
в периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово
разпределение от „Т.С.“ ЕООД на стойност 68, 63 лв.;
размерите на вземанията за мораторна лихва.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ч.гр.д. № 19157/2024 г. на
СРС, ГО, 62 състав.
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
2
допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Исканията на ищеца по чл.190 ГПК, както и за допускане на СТЕ и ССЕ,
следва да се оставят без уважение, доколкото касаят безспорни между
страните обстоятелства и не са необходими за изясняване спорния предмет,
който се свежда до основанието за дължимост на двете вземания за мораторна
лихва.
По искането по чл.219, ал.1 ГПК:
В исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане
в качеството на трето-лице помагач на страната на ищеца на фирмата за
дялово разпределение – „Т.С.“ ЕООД. Ищецът обосновава правния си интерес
от искането с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово
разпределение, което е извършвано от посочената фирма. Доколкото в случая
се претендира единствено мораторна лихва, то съдът намира, че интерес от
привличане на ТЛП, обоснован с възможността за упражняване на регресно
притезание към него при евентуално отхвърляне на исковете, не е налице, с
оглед на което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
07.11.2024 г. от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК
за конституиране на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл.190 ГПК, както
и за допускане на СТЕ и ССЕ.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
3
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането по
чл.219, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му с частна жалба пред СГС, а в останалата му част – не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4