№ 77
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Камелия Първанова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502735 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение №2948/13.05.2020г, постановено по гр.д. № 12049/2019г по описа на СГС,
I ГО, 30 с-в, е осъден Районен съд Сливница да заплати на Х. Г., роден на ***г, холандски
гражданин, с адрес ***, гр. ***, ул.”***” № 238, представляван от адв. В. Н. В. от БАК, на
основание чл.4, пар.3 от ДЕС сумата от 101 703,16 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо постановяване на
краен съдебен акт – определение от 15.04.2016г. по НОХД №226 по описа на РС – Сливница
за 2016г., с което е одобрено споразумение по чл.381 от НПК, в противоречие с чл.4, пар.2 и
чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври
2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността,
ведно със законната лихва от 16.09.2019г. до окончателното плащане. Отхвърлен е
предявеният иск за солидарно осъждане на Народното събрание на Република България, на
основание чл.4, пар.3 от ДЕС, да заплати на Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин,
сумата от 101 703,16 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на
общностното право, изразяващо се в бездействие по отношение задължението на НС да
приведе разпоредбите на НПК в съответствие с Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които
се внасят и изнасят от Общността. Осъден е Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Народното събрание на
РБългария сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано от Районен съд-Сливница, с доводи, че е неправилно.
Възразява срещу приетото от съда, че е налице съществено нарушение на правото на Съюза,
когато съд като последна инстанция е постановил съдебен акт, без да е отправил
преюдициално запитване до СЕС. Такова би било налице ако съдът е допуснал очевидно
нарушение на правото на Съюза или явно не се съобразил с практиката на Съда на ЕС. Няма
установена презумпция, че такова съществено нарушение е неотправянето на преюдициално
запитване.
Поддържа, че РС-Сливница не е извършил очевидно нарушение на приложимото
право на Съюза. Съгласно чл.4, пар.2 от Регламент № 1889/2005г ако задължението за
деклариране, предвидено по чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по
националното законодателство.
Чл. 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г предвижда, че всяка държава членка въвежда
санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в
чл.3, които санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, от което изискване не
може да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл.251, ал.2 НК /ред. ДВ,
бр.50/1995г./ От разпоредбите на Регламента не може да се направи извод, който да е бил
очевиден за РС-Сливница при постановяване на определението от 15.04.2016г., че
прилагането на мярката по чл.251, ал.2 НК е несъвместимо с правото на Съюза, като
очевидността от извода за несъответствие следва единствено от тълкуването, което СЕС е
възприел едва с определението от 30.01.2019г, АК, С-335/18 и С-336/18, EU:C:2019:92, т.38 и
39.
Сочи, че не е съобразен и акта на съда, който трябва да се прецени, а именно
умисълът или небрежността при извършване на нарушението и извинимият или не характер
на допуснатата грешка, който е определение от 15.04.2016г, постановено в производство по
чл.384, ал.1 във вр. с чл.381 НПК въз основа на споразумение между прокурор при РП-
Сливница и упълномощен защитник на Х. Г., който в съдебното заседание се е признал за
виновен, заявил е, че е съгласен с последиците и подписал споразумението. Поддържа, че
процесуалното поведение на Х. Г. в производството е от значение за преценка на това дали
извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряването на споразумението е достатъчно
съществено, поради което с постановяването на определението не е извършено очевидно
нарушение на правото на Съюза.
Относно наличието на явно несъобразяване с практиката на СЕС от РС-Сливница, за
да е налице съществено нарушение в тази хипотеза, не е достатъчно практиката на СЕС да
дава отговор на съответния въпрос, свързан с тълкуването на общностното право, а от нея
трябва да следва, че този отговор е очевиден. До постановяване на определението от
15.04.2016г посочените разпоредби на Регламент № 1889/2005г са обект на тълкуване
единствено от решение от 16.07.2015г. Chmielewski, С-255/14, EU:С:2015:475, като
2
разпоредбата на чл.4, пар.2 от Регламента не е обект на тълкуване в него, а е само
възпроизведена по съдържание в т.33 от мотивите на това решение. Предмет на това
преюдициално запитване е съвместимостта на предвидената в унгарското право глоба,
наложена като административна санкция с изискването по чл.9, пар.1 от Регламент №
1889/2005г., за ефективност, съразмерност и възпиращ ефект на санкцията. Националната
уредба, съгласно която за неизпълнение на задължението за деклариране се налага
административна глоба, чийто размер съответства на 60% от недекларираната сума, когато
тази сума е по-голяма от 50 000евро, е несъвместима с правото на ЕС. Приетото в
решението, че глоба в размер над 60% от недекларираната сума, когато тя надвишава
50 000евро, противоречи на правото на ЕС, но не е изяснено дали ако размерът на
недекларираната сума е под 50 000евро, размер на глобата от 60% не би бил съвместим с
правото на Съюза. Не следва от решението, че мярката, която е наложена на Х. Г., е в
противоречие с правото на Съюза. Едва с определение от 30.01.2019г, АК, С-335/18 и С-
336/18, EU:С:2019:92 въпросът е изяснен по несъмнен начин. Поради това преди
постановяване на определението на РС-Сливница на 15.04.2016г не е съществувала
практика на СЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата
на недекларираната сума, предмет на престъплението, противоречи на правото на Съюза, а
това следва от произнасянето на СЕС на 30.01.2019г. Постановеният акт на РС-Сливница е
бил влязъл в сила преди тази дата и приемането на последващо решение от СЕС не може да
води до нарушаване на вътрешни процесуални правила, ако решението противоречи на
константната практика на СЕС, не следва да се засягат националните мерки за контрол на
движението на пари в брой в рамките на Общността, когато такива мерки се предприемат в
съответствие с чл.58 ДЕС, по силата на който държавите-членки предприемат всички
необходими мерки за предотвратяване на нарушение на техните закони и предвиждат
процедури за деклариране и движение на капитала. Съдът е приложил метод за контрол и
движение на пари в брой в рамките на Общността, като въведеният декларативен режим на
внасяната на територията на страната валута в брой над 10 000евро не нарушава чл.56 от
Договора и установения с него принцип на свободно движение на капитали в рамките на
Общността.
Ответникът Х. Г., представляван от адв.В.В. от БАК, е оспорил въззивната жалба като
неоснователна.
Контролиращата страна-Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор
С., е ангажирала становище, че жалбата е основателна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищецът по делото- Х. Г., е посочил в исковата молба, че ответникът РС-Сливница му
е причинил имуществени вреди в резултат на неприлагане на правото на ЕС при
осъществяване на правораздавателна дейност.
3
На 14.04.2016г. преминавайки през Митнически пункт-Калотина не е декларирал
сумата от 52 000евро, като по образуваното НОХД №226/2016г на основание чл.251, ал.1
НК, е било постановено определение на 15.04.2016г. за одобряване на споразумение, с което
на подсъдимия е било наложено наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода,
отложено с три годишен изпитателен срок, като недекларираната сума, предмет на
престъплението, е отнета в полза на държавата, съгл. чл.251, ал.2 НК. С това е нарушен чл.4,
пар.3 от ДЕС, чл.9 от Регламент №1889/2005г на ЕП и на Съвета, като му е причинена
имуществена вреда в размер на 52 000евро.
Посочил е, че СЕС се е произнесъл в преюдициално производство по инициатива на
РС-гр.Свиленград относно съвместимостта на чл.251, ал.1 и ал.2 НК с правото на ЕС, като с
решение по дело С 707/2017г. е приел, че не се допуска национална правна уредба, която
като санкция за неизпълнение на задължението за недеклариране по чл.3 от този регламент
предвижда, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна,
наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението, тъй като е несъразмерно тежко и следва да отговаря за
претърпените от него вреди на същото основание.
В подкрепа на изложеното е посочил, че срещу РБългария е образувана „Процедура
за нарушение №2012/2085 по описа на ЕК за отстраняване на противоречие на режима на
санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в ЕС, установен в чл.251
от НК с чл.9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005“, както и че от страна на Министерския съвет е
внесен законопроект за изменение и допълнение на НК с мотиви именно образуваната
срещу държавата наказателна процедура.
Относно втория ответник по иска-Народното събрание на РБългария са били
изложени доводи, че нарушението се изразява в това, че не е отменил разпоредбата на
чл.251, ал.2 от НК, за да премахне несъответствието между националното и европейско
законодателство, допуснал и нарушение на правото на Съюза, с което е причинил вреди на
ищеца, които подлежат на обезщетяване на основание на чл.4, пар.3 от ДЕС.
Претендирал е да бъдат солидарно осъдени ответниците по иска РС-Сливница и
Народно събрание на РБългария да заплатят сумата от 52 000евро за обезщетение за
имуществени вреди от нарушение на общностното право, като от съда с постановяване на
краен съдебен акт-определение от 15.04.2016г по НОХД № 226 по описа на РС-Сливница за
2016г., с което е одобрил споразумение по чл.381 НПК в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9,
пар.1 от Регламент № 1889 на ЕП и на Съвета от 26.10.2005г относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 16.09.2019г до
окончателното изплащане.
Ответникът по делото-РС-Сливница, представляван от административния му
ръководител, е заявил, че производство по одобряване на споразумение между страните –
4
защитник и прокурор, със съгласието на обвиняемия, респ. подсъдимия и фиксирания в
закона 7-дневен срок за решаване на делото, съдът няма задължение и възможност да
отправя преюдициално запитване до СЕС, още повече че дори и след произнасянето по
такова запитване, законодателната власт не е привела нормата в съответствие. Нормата на
ал.2 на чл.251 от НК е отменена със ЗИД на НК, обнародван в ДБ, бр.83, в сила от
22.10.2019г., след предявяването на настоящия иск и още няколко с идентично правно
основание, по които НС също е ответник. Възразил е, че съдът следва да носи отговорност
за прилагане на действащото национално законодателство към момента на одобряване на
споразумението, което национално законодателство впоследствие е било обявено за
противоречащо на правото на ЕС, а отговорността следва да се носи от Народното събрание,
което не е синхронизирало вътрешното право с правото на ЕС. Изтъква, че към момента на
одобряване на споразумението не е имало друга релевантна практика на СЕС по
тълкуването на чл.4, пар.2 и чл.9, пар. 1 от Регламента, освен Решение от 16.07.2015г.,
Chmielwski, С – 255/14, EU:C:2015:475, където разпоредбата на чл.4, пар.2 не е обект на
тълкуване, а само е възпроизведена по съдържание в мотивите, като релевантната практика
е постановена едва през 2018 и 2019г. по запитване на български съдилища. Никаква част от
мотивите или диспозитива на посоченото решение на СЕС не позволява да се приеме, че
извършеното от РС – Сливница нарушение на правото на ЕС представлява явно
несъобразяване с практиката на СЕС. Счита, че цитираното решение е неприложимо, тъй
като в него не се коментира санкция, сходна на предвидената в ал.2 от чл. 251 от НК, а
административното наказание „глоба“. Несъвместимостта на мярката по ал. 2 с правото на
съюза е установена по очевиден, несъмнен начин едва с определение от 30.01.2019г. Поради
това поддържа, че нарушението на РС-Сливница не е достатъчно съществено, за да
ангажира неговата отговорност, както и че постановеният акт в производство по
преюдициално запитване има действие ex tunc и не може да засяга правоотношения,
потвърдени с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът по делото- Народно събрание на РБългария е оспорил исковата
претенция като неоснователна.
Прокуратурата на РБългария, чрез представителя си, е ангажирала становище, че
исковата претенция е неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по
отношение на РС-Сливница, като е приел, че са налице условията за ангажиране
отговорността му за нарушение на правото на ЕС. Отхвърлил е иска за солидарно осъждане
на Народното събрание на РБългария, в която част решението е влязло в сила.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка и същата се
установява, че е следната:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства по делото се
установява, че при преминаване на българската граница на 14.04.2016г. при МП – Калотина
5
ищецът Х. Г. не е декларирал пред митническите органи сумата от 52 000 евро, които били
открити при преглед на лицето в горен десен джоб на ризата му, в купюри по 500 евро,
захванати с ластик. Валутата била иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие по ДП
№25/14.04.2016г. по описа на Столична Митница. За извършеното, с одобрено на осн.
чл.382 от НПК споразумение от 15.04.2016г. по нохд №226/2016г. по описа на РС -
Сливница, ищецът бил признат за виновен в нарушение на разпоредби от Валутния закон и
на Наредба № Н – 1 от 01.02.2012г. на Министъра на финансите, за което на осн. чл.251,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода,
отложено с 3-годишен изпитателен срок, а на осн. чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума в
размер на 52 000 евро, предмет на престъплението, била отнета в полза на държавата.
През 2015г. е постановено решение на СЕС по Дело C-255/14 Chmielewski, в което е
прието, че наказание глоба в размер на 60 на сто от недекларираните парични средства по
отношение на суми над
50 000 EUR е непропорционално и не съответства на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005.
От публикувана информация на сайта на Народното събрание – мотиви към проекта
на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон със сигнатура 902-01-64 и дата на
постъпване 02.12.2019г., е посочено, че Европейската комисия е започнала проучване на
българския режим на санкции, въведен с чл. 18, 18а и 20 от Валутния закон и с чл. 251 от
Наказателния кодекс, по повод подадена пред Комисията жалба. През януари 2011 г. са
изпратени въпроси до националните органи в рамките на инструмента EU Pilot (реф.
1536/10/MARK). Европейската комисия е анализирала отговорите на националните органи и
е стигнала до заключението, че националното законодателство не е в съответствие с
принципите на недискриминация, правна сигурност и пропорционалност, както и с
правилата за свободно движение на капитали, предвидени в Договора за функциониране на
Европейския съюз (OB, C 306, 17.12.2007 г.). В резултат на това на 22 юни 2012 г. е
изпратено официално уведомително писмо (реф. № SG(2012)D/9849, C(2012)3991).
От националните съдилища са били отправени преюцидиални запитвания относно
съвместимостта на българското законодателство с разпоредбите на член 9, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005г. В Определението на СЕС по Дело С-707/17 е прието, че член
9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26
октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на
задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна,
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание
лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението. Произнасянето на СЕС по останалите преюдициални запитвания /
съединени дела С-335/18 и С-336/18/ е в сходен смисъл.
6
На 25 юли 2019 г. срещу РБългария е била образувана наказателна процедура -
Нарушение № 2012/2085 за това, че като поддържа в законодателството си система за
наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква
задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на
имуществени глоби или лишаване от свобода, и която предвижда неадекватно определени
прагове за налагане на имуществени административни санкции, държавата не е въвела
система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и
административни санкции и поради това не е изпълнила задълженията си по член 4,
параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент
и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността. Европейската комисия е дала двумесечен срок на държавата членка
да съобрази мотивираното становище, като извърши съответните промени в
законодателството си.
Народното събрание е приело отмяната на алинея 2 на чл. 251 от НК с изменение на
кодекса, публикувано в „Държавен вестник”, бр. 83 от 2019 г.
С оглед на приетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове с правно основание
чл.4, пар.3 от Договора за ЕС за солидарното осъждане на Народното събрание на РБългария
и РС – Сливница, да заплатят на ищеца сумата от 101 703,16 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от нарушаване правото на ЕС.
Съдебната практика приема, че увредените субекти за нарушение на постоянната практика
на СЕС се определя от 1/нарушение на правна норма да предостави права на частноправни
субекти, 2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.
Относно допуснатото нарушение от РС-Сливница се установява, че същият е
приложил разпоредба от НК чл.251 , ал.2 НК, с която се предвижда, че който не изпълни
задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на
Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери,
се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от
стойността на предмета на престъплението. В алинея втора е предвидено, че предметът на
престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда
се неговата равностойност, която алинея е отменена с изменение на НК / ДВ, бр. 83 от 2019
г./.
Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г., ако задължението за
деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
7
след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в
националното законодателство.
В член 9, параграф 1 от същия регламент е предвидено, че всяка държава-членка въвежда
санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3., които
следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
С тази разпоредба се предоставя право на съразмерна санкция, поради което
държавата членка следва да предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с
посоченото, които да изпълнят посочените по-горе критерии, т.е. да не са прекомерни
съобразно извършеното нарушение.
Разпоредбата от българското законодателство е предвиждала съвместно
приложение на отнемането, заедно с наказанието „лишаване от свобода” по ал.1, което явно
нарушава предвидения принцип в регламента. Възраженията на жалбоподателя, че
нарушението не е съществено е неоснователно, тъй като изрично СЕС се е произнесъл по
поставени преюдициални запитвания, че кумулирането на някое от наказанията на чл.251,
ал.1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК е в противоречие с
разпоредбите –чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент №1889/2005г на ЕС и Съвета. Съгласно
съдебната практика направеното тълкуване действа от момента на влизане в сила на
тълкувателната норма, т.е. от 2007г, придадено им е обратно действие, поради което
възраженията на жалбоподателя, че дадените тълкувания се прилагат занапред са
неоснователни.
Възраженията, че към момента на постановяване на съдебния акт не е имало
относима практика на СЕС, и единственото решение по делото Chmielweski, C – 255/14,
споменава разпоредбата на чл.4, пар. 2 от Регламента само в мотивите, както и се разглежда
наказанието „глоба“, а не мярка, сходна с предвидената в чл.251, ал.от НК, са
неоснователни, тъй като в цитираното решение е прието, че санкция /глоба/ в размер на 60%
от недекларираната сума се приема за несъразмерна и несъответна с принципа за
пропорционалност. Отнемането не на процент от сумата, а на цялата, е по-силно и тежко
като наказание, поради което се обосновава нейната несъразмерност.
Възраженията, че не са съобразени принципи относно преценяване на тежестта на
нарушението са неоснователни, тъй като тази норма съществува и към 2007г, било е
обърнато внимание през 2012г от ЕК на българските власти, поради което е била известна
преценката на действието на разпоредбата.
С налагането на имуществената санкция в размер на 52 000евро, РС-Сливница е
причинил вреда в този размер на ищеца. Съдът при постановяване на съдебния акт е бил
последна инстанция, не е изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване за
приложението на нормата и дали същата противоречи на европейското законодателство, не
е приложил директно нормата на Регламента, поради което нарушението му е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените вреди. Извършеното от правораздавателния
8
орган нарушение, съдът приема, че обективира признаците на достатъчно съществено, тъй
като неизпълнението на задължението за отправяне на преюдициално запитване обективно е
достатъчно съществено, доколкото касае тълкуването на правна норма, от която зависи
изхода на делото, в случая приложимата санкция за извършено нарушение от ищеца.
Същата се отнася и за неприлагане на решението на СЕС.
Възраженията, че съдебният акт, който е одобрен, е споразумение, постановено в
производство по чл.381 НПК, което е било подписано от подсъдимия/настоящия ищец/ и
представител на прокуратурата, не освобождава съда от задължението му да съблюдава
спазването на разпоредбите на Регламента и съдебната практика на СЕС, тъй като същият е
имал правомощията да не одобри представеното споразумение, при преценка, че същото
противоречи на закона. Доводите, че съдебният акт е влязъл в сила са ирелавантни, тъй като
настоящето производство не цели да се отрече или постави под съмнение силата на
пресъдено нещо на съдебен акт, а е насочено към ангажиране на отговорността на съда за
репарация на причинените вреди от същия.
Поради съвпадане на изводите на въззивната и първата инстанция, следва да се
потвърди решението на осн. чл.271, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден РС-Сливница да заплати на Х.
Г., роден на ***г, холандски гражданин, с адрес ***, гр. ***, ул.”***” № 238 сумата от
3550лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2948/13.05.2020г, постановено по гр.д. № 12049/2019г
по описа на СГС, I ГО, 30 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден Районен съд Сливница да
заплати на Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин, с адрес ***, гр. ***, ул.”***” № 238,
представляван от адв. В. Н. В. от БАК, на основание чл.4, пар.3 от ДЕС сумата от 101
703,16 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното
право, представляващо постановяване на краен съдебен акт – определение от 15.04.2016г. по
НОХД №226 по описа на РС – Сливница за 2016г., с което е одобрено споразумение по
чл.381 от НПК, в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 16.09.2019г. до
окончателното плащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК РС-Сливница да заплати на Х. Г., роден на
***г, холандски гражданин, с адрес ***, гр. ***, ул.”***” № 238 сумата от 3550лв. за
9
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10