ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 1562/2017
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:***, действащи като
процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността срещу „Л.П.“ АД,
ЕИК-********, искове с правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН за признаване за
установено, че изявления за прихващане, вх. №12169/21.11.2014 г. и вх. №12170/21.11.2014
г. на ответника са нищожни, поради липса на предписаната от закона форма –
писмена, с нотариално удостоверен подпис, съединени с евентуално съединени
искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН за обявяването на извършените с
посочените изявления за прихващане, прихващания с активни вземания, съответно в
размер на 21158,53 щатски долара и 100000 евро, придобити с договор за цесия,
сключен с Р.Н. В. и в размер на 291566 лева, придобито чрез цесия, сключена с Х.Д.Б.,
за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните искове
трябва да участва несъстоятелния търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК -********, тъй
като при банковата несъстоятелност, производството
има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване
на вложителите и другите кредитори на банката, като се вземат предвид техните,
както и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата
система (чл.2 ЗБН). За разлика от ТЗ, при който интересите на длъжника се
отчитат при провеждане на производството (чл.607, ал.2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване
интересите на несъстоятелната банка. Затова органите й са напълно лишени от
управителните и представителните си функции, които са възложени на синдиците,
без да е налице хипотезата на запазване на техните представителни правомощия,
както в общото производство по несъстоятелност, тъй като никакво продължаване на дейността на търговеца
не е мислимо. Несъстоятелната банка всъщност представлява единствено
управлявана от синдиците маса на несъстоятелността.
Ищците
твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на
БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за
извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в
търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била
прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността й –
06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на
Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение
на началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата
20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици
да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката, както и
необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на
банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на
исковете.
Ищците твърдят, че въз основа на рамков
договор
за предоставяне на кредитен лимит, сключен на 11.11.2011
г. банката предоставила на „Л.П.“ АД кредитна линия с
лимит от 2050000 лева при срок на погасяване – 15.11.2012
г.. С последващи анекси страните увеличавали размера на предоставения кредит и
продължили срока за погасяването му, като към 20.11.2014
г. задълженията на ответника по договора за кредит възлизали на сума в общ
размер от 785002,30 лева.
В деловодството на „К.Т.Б.“ АД (н) било получено уведомление за
извършена цесия, вх. № 12017/19.11.2014
г. от Р.Н. В. за прехвърляне на вземания по договор от 31.10.2014 г.,
като с изявление за прихващане № 12169/21.11.2014 г. цесионерът „Л.П.“ АД обективирало
изявление за прихващане с вземания на банката по рамковия договор за
предоставяне на кредитен лимит, сключен на 11.11.2011 г. до размера на придобитите вземания.
На същата
дата - 19.11.2014 г. в деловодството на банката
постъпило и уведомление, вх. № 12015 от Х.Д.Б., за извършена в полза на „Л.П.“ АД цесия на вземания в размер на 291566 лева, с което цесионерът с изявление, вх.
№12170/21.11.2014 г. извършил прихващане с вземането на „К.Т.Б.“
АД (н) по сключения на 11.11.2011 г. рамков договор
за предоставяне на кредитен лимит.
Направените
на 21.11.2014 г. от „Л.П.“ АД изявления
за прихващане не отговаряли на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията били извършени на 21.11.2014
г. – след датата на отнемането на
лицензията за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.) и след поставяне на
банката под особен надзор, същите били адресирани до квесторите и следвало да
отговарят на предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Кредиторът „Л.П.“ АД придобил
вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но прихващането било извършено след началната дата на неплатежоспособността на
банката (20.06.2014
г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали
насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на
извършване на прихващането.
При тези твърдения, синдиците, като представляващи банката предявяват като главни искове за прогласяване нищожността по отношение
кредиторите на несъстоятелността на изявленията на „Л.П.“ АД, вх. № 12169/21.11.2011 г. и вх. №12170/21.11.2011 г. за прихващане с активни вземания, придобити от Р.Н. В. и Х.Д.Б., като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за
обявяване на прихващането за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл.59, ал.5 ЗБН.
Ответникът „Л.П.“ АД в депозиран отговор оспорва процесуалната допустимост на предявените
искове, като твърди, че с влязло в сила съдебно решение по търг.
дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав са уважени искове на
синдиците за прогласяване относителната недействителност на същите изявления на „Л.П.“ АД, вх. № 12169/21.11.2011 г. и вх.
№12170/21.11.2011 г. за прихващане с активни
вземания, придобити от Р.Н. В. и Х.Д.Б., но предявени при условията на чл.59, ал.3 ЗБН. След като извършените
прихващания били вече прогласени за недействителни, то за ищеца не бил налице
правен интерес от провеждане на настоящото производство.
В допълнителния отговор ищците твърдят, че правният им
интерес произтичал от факта, че постановеното решение не било влязло в сила и исковете
били предявени с цел спазване на установения преклузивен срок при неизвестност
на изхода на спора по търг. дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6
състав.
В
допълнителния отговор ответното дружество твърди, че решението по търг. дело №
3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав е влязло в сила и настоящото производство е
недопустимо.
Съдът,
с оглед изпълнение на служебното задължение да следи за процесуалната
допустимост на предявените искове е изискал заверен препис от постановеното по
търг. дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав, видно от който същото е влязло в
сила на 09.05.2017 г. и със сила на пресъдено нещо за недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) са признати изявленията на „Л.П.“ АД, вх. № 12169/21.11.2011 г. и
вх. №12170/21.11.2011 г..
При
това положение за ищците не е налице правен интерес от провеждане на
конститутивен иск с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН, насочен към същата
правна последица – обявяване на извършените прихващания за относително
недействителни. Правото на иск е преклудирано от формираната сила на пресъдено
нещо. Същата сила на пресъдено нещо е преклудирала и исковете за установяване
нищожността на извършените едностранни изявления за прихващане поради
неспазване на предвидената в чл.59, ал.2 ЗБН форма. След като едностранните
изявления за прихващане са признати със сила на пресъдено нещо за относително
недействителни, то същите няма как да са нищожни. Относителната
недействителност предполага едно действително изявление да не поражда правни
последици само по отношение на определени правни субекти с оглед защита на
техните интереси. В случая ЗБН предвижда тези едностранни изявления за
прихващане да не пораждат правни последици по отношение кредиторите на
несъстоятелността, но извън този кръг правни субекти прихващанията са напълно
действителни правни актове. След като с влязло в сила решение изявленията за
прихващане са обявени за относително недействителни, преклудирани са всички
възражения и искове, касаещи тяхна нищожност, особено произтичаща от неспазване
на установена форма за действителност, за която съдът служебно е длъжен да
следи. В този смисъл е постановеното задължително за съдилищата решение № 115
по т. д. № 883/2010 г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че със сила на пресъдено
нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца
право, предмет на делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното
право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване
на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в
сила. Преклудирането се изразява в невъзможността съществуването на правото да
се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които
са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в
полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от
материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите,
представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на
вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които
се основава съдебно признатото право.
Установяването
със сила на пресъдено нещо, че едностранните изявления на „Л.П.“ АД са валидни,
но ОТНОСИТЕЛНО недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността
преклудира възможността за релевиране на основания за нищожност на тези
изявления, поради неспазване на установената форма, независимо от това, че не
са били въведени от страната в предходното съдебно производство.
При настъпила
преклузия в резултат на формираната с влязлото в сила решение по търг. дело № 3862/2015 г. на СГС,
VІ-6 състав сила на пресъдено нещо, настоящото производство е процесуално
недопустимо и следва да бъде прекратено. В тежест на масата на
несъстоятелността следва да се възложи дължимата за предявяване на исковете
държавна такса в размер на 20806,08 лева, по аргумент от чл.59, ал.7 ЗБН, тъй
като прекратяването на производството поради процесуална недопустимост е
аналогично на отхвърляне предявените искове.
Така
мотивиран, СГС, ТО, VІ-16 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по търг. дело № 1562/2017 г. на СГС, VІ-16 състав, като
процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК -********, да заплати в полза на бюджета
на Софийски градски съд, на основание
чл.59, ал.7 ЗБН, сумата 20806,08 лева – държавна такса за предявените искове,
която да се събере от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: