Присъда по дело №502/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 294
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20203420200502
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
Номер 29405.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
СъдебниМАРИЯН РАДЕВ
заседатели:ПАВЛОВ

ПЕТЪР ЦВЕТКОВ
ИВАНОВ
Секретар:Петранка Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Наказателно дело от общ
характер № 20203420200502 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Г. с ЕГН-********** , роден на ... за ВИНОВЕН в
това, че на 13.05.2019 г. в гр. С., в условията на опасен рецидив след като е осъждан три
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, а именно метали: алуминий с общо тегло 32,200 кг на
стойност 46,37 лева, месинг с общо тегло 7,400 кг на стойност 35,50 лева и мед с общо тегло
0,200 кг на стойност 1,44 лева, всичко на обща стойност 83,11 лв. (осемдесет и три лева и 11
стотинки) от владението на другиго – Професионална гимназия по производствени
технологии „Евлоги Георгиев“ гр. С., без необходимото съгласие на законния представител
– директора Р. М. Б. от гр. С. и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието
е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл.
18, ал. 1 и чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му
налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален строг
1
режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия В. В.
Г. .
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс
подсъдимия В. В. Г. , със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 453,30 лв. (четиристотин петдесет и три
лева и 30 стотинки), представляваща направени в хода на досъдебното производство
разноски във връзка с назначени експертизи от разследващия.
ВРЪЩА на правоимащото лице П. П. М. от гр. С. следните вещи, приложени като
веществени доказателства по делото – два броя ключове и чип за достъп.
ВРЪЩА на Р. М. Б. в качеството на директор на Професионална гимназия по
производствени технологии „Евлоги Георгиев“ – гр. С. следните вещи, собственост на
училището, приложени като веществени доказателства: бял чувал с метални елементи от
алуминий с общо тегло 32,200 кг, бял чувал с метали елементи от месинг с общо тегло 7,400
кг и бял чувал с метални елементи от мед с общо тегло 0,200 кг.
ВРЪЩА на подсъдимия следните собствени му вещи, приложени като веществени
доказателства: медальон, флашпамет, бижу във формата на сърце.
Останалите веществени доказателства да останат приложени по делото до неговото
унищожаване, доколкото не е установено чия собственост са вещите, а същите са без
стойност: чифт силно замърсени ръкавици, червена раница от плат и синя платнена торба.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ОКРЪЖЕН СЪД –
СИЛИСТРА по реда на Глава XXI Въззивно производство от Наказателно-процесуалния
кодекс в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по НОХД № 502 по описа за 2020 година
на Районен съд – Силистра


Районна прокуратура – Силистра е повдигнала обвинение срещу В. В. Г. с ЕГН-
**********, роден в ... по обвинение за това, че на 13.05.2019 г. в гр. С. от недвижим имот
на адрес: ул. “С. с.“ № ..., в условията на опасен рецидив: след като е бил осъждан три пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК (първо осъждане: по НОХД №
646/2014 г. и по НОХД № 773/2014 г., и двете по описа на Районен съд - С.; второ осъждане:
по НОХД № 419/2015 г. по описа на Районен съд - С., и трето осъждане: НОХД №
1105/2016 г. по описа на Районен съд - С.), е направил опит да отнеме чужди движими вещи
- метали от следните видове: алуминий с общо тегло 32,200 кг. на обща стойност 46,37 лева;
месинг с общо тегло 7,400 кг. на обща стойност 35,30 лева и мед с общо тегло 0,200 кг. на
обща стойност 1,44 лева, всичко на обща стойност 83,11 лева, от владението на другиго:
Професионална гимназия по производствени технологии /ПГПТ/ „Е. Г.“ гр. С., без
необходимото съгласие на законен представител - Р. М. Б. от гр. Силистра в качеството на
директор на ПГПТ „Е. Г.“ гр. С. и с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
деянието не е довършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 18, ал. 1 НК
По искане на подсъдимия и защитника му е допуснато производството по делото да
се проведе по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед
разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК съдът уведоми подсъдимия за правата му по чл. 371 от
НПК и информира същия, че събраните доказателства от досъдебното производство и
самопризнанията на същия за фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата без
съда да събира доказателства за тях. Подсъдимият, предвид допуснатото предварително
изслушване, посочи че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода по съществото държавният обвинител посочва, че събраните доказателства в
хода на ДП подкрепят обвинението и подробно ги анализира. Моли съда да определи
наказание при условията на чл. 54 от НК, което да намали с 1/3 съгласно чл. 58а от НК.
Посочва, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Като отегчаващо обстоятелство посочва многократните осъждания на подсъдимия.
По отношение веществените доказателства намира, че двата броя ключове са собственост на
свидетелката М. и следва да бъдат върнати като правоимащото лице. Чипът за достъп
също следва да се върне на свидетелката М.. Медальонът „д-р Христов“, флашпамет и сърце
следва да се върнат на подсъдимия. Преценява, че металните елементи следва да се върнат
на ПГПТ „Е. Г.“ гр. Силистра като ощетено юридическо лице и собственик на същите.
Изразява мнение, че раницата, торбата и замърсените ръкавици следва да се върнат на
1
подсъдимия, тъй като в хода на досъдебното производство не е установен собственик, а
подсъдимият е заявил в с.з., че е такъв. Моли съдът да осъди подсъдимия да заплати
направените разноски в хода на ДП.
Защитникът на подсъдимия изтъква обстоятелството, че подзащитният е извършил
престъплението, за което е налице повдигнато обвинение. Навежда доводи, че по делото са
събрани доказателства, че в определени моменти от живота си подзащитният е бил
наркозависим, което изтъква като причина за извършване на деянието. Изтъква
обстоятелство, че предмет на престъплението са вещи с ниска стойност. Посочва, че от
самото начало на наказателното производство подсъдимият изцяло е съдействал на органите
на ДП. Преценката на защитника е, че при тези обстоятелства съдът следва да определи
наказание на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 и във връзка с чл.
58, б. „а“ и във връзка с чл. 55 от НК в рамките на наказание ЛОС за срок от три до шест
месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Моли съдът да
приложи чл. 23 – 25 от НК.
Държавният обвинител в даденото право на реплика посочва, че действително са
налице предпоставки за определяне на общо наказание с осъждането по НОХД № № 778 по
описа за 2019 г. на Районен съд – С..
В осигуреното му право на последна дума подсъдимият посочва, че съжалява за
извършеното. Моли за снизходителност и твърди, че не е осъзнавал извършеното, тъй като
го е извършил под влиянието на наркотици.
Съдът, преценявайки събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. В. Г. с ЕГН-********** е роден на ....
Спрямо подсъдимия Г. има влезли в сила следните актове:
С влязло в сила на 20.01.2009 г. Споразумение № 41 по НОХД № 10/2009 г. на
Районен съд – С. Г. се е признал за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3,
т. 1, предложение първо и чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК и е приел да му бъде наложено наказание
обществено порицание.
С влязло в сила на 01.02.2011 г. Споразумение № 25 по НОХД № 23/2011 г. на
Районен съд – Т. Г. се е признал за виновен за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 26 и чл. 20, ал. 2 от НК и е приел да му бъде наказание
обществено порицание.
С влязло в сила на 30.09.2014 г. Споразумение № 519 по НОХД № 646/2014 г. на
Районен съд – С. Г. се е признал за виновен за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК и е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен
срок от три години.
С влязла в сила на 20.11.2014 г. Присъда № 638 от 04.11.2014 г. по НОХД № 773/2014
г. на Районен съд – С. подсъдимият Г. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
2
С влязла в сила на 29.07.2015 г. Присъда № 375 от 13.07.2015 г. по НОХД № 419/2015
г. на Районен съд – С. подсъдимият Г. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 и на основание чл. 58а, ал. 4 и
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 във вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода в
размер на шест месеца, което да търпи при строг режим по следните осъждания:
Споразумение № 519 по НОХД № 646/2014 г. на Районен съд – С. и Присъда № 638 от
04.11.2014 г. по НОХД № 773/2014 г. на Районен съд – С.. На основание чл. 68, ал. 1 от НК
съдът е привел в изпълнение определеното общо наказание. Подсъдимият е освободен по
изтърпяване от затвора на 26.04.2016 г.
С влязло в сила на 22.12.2016 г. Споразумение № 705 по НОХД № 1105/2016 г. на
Районен съд – С. Г. се е признал за виновен за извършено на 22.11.2016 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 и
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца при първоначален строг режим. Освободен по изтърпяване на
21.07.2017 г.
Около 23:35 часа на 13.05.2019 г. в гр. С. подсъдимият В. В. Г. и неговата приятелка
свид. П. П. М. влезли в двора на Професионална гимназия по производствени технологии
„Е. Г.“ гр. С.. Училището и бившата леярна се намирали на адрес: ул. “С. с.“ № .... Двамата
минали от задната страна на учебното заведение. Свид. М. седнала на стълбите до
заключена метална порта с решетки и шипове, разделяща едноетажната масивна сграда
непосредствено до административния корпус на училището и представляваща работилница
по металообработване и бившата леярна. В същото време подсъдимият Г. решил да
прескочи металната порта и да влезе в бившата леярна, откъдето да вземе без съгласието на
законния представител на училището Р. М. Б. от гр. С. в качеството на директор на ПГПТ
„Е. Г.“ гр. С., нещо, което после да продаде. Свид. П. М. не знаела за намеренията на
приятеля си. В изпълнение на така взетото решение подсъдимият Георгиев прескочил без
особени усилия металната решетъчна порта и се озовал в пространството между
работилницата по металообработване и бившата леярна. Видял, че решетката, поставена на
прозореца на бившата леярна, е закривена отдолу и подвижна. Стъклото на прозореца на
леярната, на който била поставена закривената решетка било счупено от по-рано. Г.
забелязал това и веднага дръпнал леко решетката на прозореца. След това влязъл в
помещението на бившата леярна, преминавайки без особени усилия под решетката и влязъл
през счупения прозорец. Видял, че в помещението има множество различни метални
елементи, включително различни по форма и вид метални елементи от следните видове
метали: алуминий с общо тегло 32,200 кг. на обща стойност 46,37 лева; месинг с общо тегло
7,400 кг. на обща стойност 35,30 лева и мед с общо тегло 0,200 кг. на обща стойност 1,44
лева. Подсъдимият взел стари и изхвърлени червена раница и синя торба от плат, които
намерил на място в леярната. Същите били изпокъсани, без стойност и без собственик.
Възнамерявал да ползва същите, за да изнесе различни метални елементи с тях. Изкарал
раницата и торбата през счупения прозорец отвън на тревата. Започнал да събира от
помещението различни по форма и вид метални елементи от описаните по-горе видове
метали в посоченото количество, след което изкарвал същите през счупения прозорец на
леярната, през който влязъл и изпод решетка, поставена над него, ги оставял на тревата
отвън. След като изкарал навън на тревата под прозореца всички инкриминирани метални
елементи подсъдимият излязъл от леярната така както влязъл, преминавайки през счупения
прозорец на леярната, повдигайки закривената метална решетка, поставена над него, за да
излезе. Отвън пред прозореца взел червената раница и синята торба от плат, намерени от
него в леярната малко по-рано и напълнил същите с металните елементи, както следва:
3
алуминий с общо тегло 32,200 кг. на обща стойност 46,37 лева; месинг с общо тегло 7,400 кг.
на обща стойност 35,30 лева и мед с общо тегло 0,200 кг. на обща стойност 1,44 лева, всички
взети от леярната и намиращи се към този момент вече на земята около прозореца и
решетката на прозореца, през който влязъл в леярната.
Междувременно по сигнал за задействана аларма в работилницата по
металообработване в училището влезли в двора на училището свидетелите В. С. и А. Ч., и
двата работещи „Е.-СОД“ ООД – С.. Двамата веднага се насочили към задната му част,
откъдето бил активиран сигнала. Там бил и подсъдимия. Тъй като било тъмно свидетелите
ползвали фенери. Осветявали пътя пред себе си с тях. Подсъдимият Г. тъкмо прескачал
решетъчната порта, вземайки със себе си червената раница и синята торба от плат, пълни с
инкриминираните метални елементи. Видял светлината от фенерите на свидетелите и решил
да избяга. Хвърлил раницата с метални елементи непосредствено до работилницата по
металообработване в двора на учебното заведение и заедно със свид. М. избягали. За целта
преминали през двора на съседното учебно заведение, откъдето продължили нататък. При
хвърлянето на земята на червената раница и синята торба от плат с метални елементи, част
от тях се разпилели по земята. Докато бягали свид. М. се спънала и паднала на земята, като
изпуснала връзка с два броя ключове, чип за достъп, медальон, флаш памет с форма на
сърце, на която имало снимки с нея и подсъдимия. Свидетелите С. и Ч. не успели да видят
отдалечилите се, но чули стъпки, след което подали сигнал на телефон 112. На място се
отзовали свидетелите Д. М. и св. И. Д., полицейски служители при РУМВР - С.. Същите
установили червената раница и синята торба от плат с метални елементи в тях и изпадалите
по земята около тях, които подсъдимия изхвърлил до работилницата по металообработване,
непосредствено преди да избяга от двора на училището. По-късно дошли и служители на
учебното заведение.
По делото е изготвена съдебно-ценова експертиза. Видно от същата общата стойност
на метала, предмет на процесното деяние се равнява на 83,11 лева, както следва: алуминий
32,200 кг. х 1,44 лв. = 46,37 лв.; месинг: 7,400 кг. х 4,77 лв. = 35.30 лв. и мед: 0,200 кг. х 7,22
лв. = 1,44 лв.
Видно от заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза,
подсъдимият е с психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на
опиоиди. Синдром на зависимост в частност към хероин. Към момента на извършване на
инкриминираното деяние не е бил и не е в състояние съответно на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършваното. Могъл е да ръководи по разумни подбуди
постъпките си. Няма физически недъг, нито интелектуален дефицит и към времето на
извършване на деянието не е бил в променено състояние на съзнанието, което да го
възпрепятства във възможността правилно да възприема и запаметява факти и
обстоятелства. Може да дава достоверни сведения по важните за производството
обстоятелства, ако желае.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото
доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство. Описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства в ДП.
Съдът намира, че събраните доказателства по безспорен и категоричен начин
установяват описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието
4
и вината на подсъдимия. Не са събрани никакви доказателства, опровергаващи така
приетите по-горе факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната
му квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация:
Според чл. 194, ал. 1 от НК, който отнеме чужда движима вещи от владението на
другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба.
Предмет на деянието може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена
стойност. От обективна страна до извършване на изпълнителното деяние, вещите се намират
във фактическата власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата - отнемане на вещите от владението на другиго се осъществява с действията на
дееца по прекратяване на фактическата власт, която до момента се е упражнявала от
собственика и установяване на негова фактическа власт върху вещите. Престъпният
резултат на това резултатно престъпление - промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателството, настъпва вследствие на деянието.
По делото е изяснено, че са процесните вещи са собственост на Професионална
гимназия по производствени технологии „Е. Г.“ гр. С., представлявани по силата на закона
от директора Р. М. Б. от гр. С.. Подсъдимият е направил опит да отнеме процесните вещи,
но деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Довършването
му било предотвратено от действията служителите на „Е.-СОД“ ООД – С.. В стремежа си да
избяга, виждайки светлината от фенерите на служителите, подсъдимият изхвърлил взетите
от него вещи. Следователно по независещи от подсъдимия причини той не е успял да
установи фактическа власт върху процесните вещи. Подсъдимият не е имал възможност да
се ползва и/или разпорежда с процесните вещи. При кражба е възможно да има само
недовършен опит, защото промяната във фактическата власт върху вещите настъпва със
самото довършване на деянието. Не са налице данни за доброволен отказ от довършване на
деянието. В конкретният случай подсъдимия е имал реална, а не хипотетична възможност да
отнесе със себе си процесните вещи и само действията на служителите на „Е.-СОД“ ООД –
С. му е попречило да стори това. Установеният по-горе механизъм за извършване на
деянието описва начин на реална възможност за извършване на действия, насочени изцяло
към отнемане на владението.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.
Същият е извършил деянията в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
“б” от НК. Според чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК предвидените в особената част на този кодекс
по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив се налагат, когато
деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. Съгласно Постановление № 2/70 г. на
Пленума на ВС опасният рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК има предвид две или
повече осъждания, а не престъпления, затова при реална съвкупност на престъпленията
макар и да са постановени различни присъди за отделните престъпления е налице само едно
осъждане. Видно от справката за съдимост, на подсъдимият са налагани многократно
наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изтърпени
ефективно. Деянието на 13.05.2019 г. подсъдимият е извършил след като е бил осъждан три
5
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, както следва: първо
осъждане: по Споразумение № 519/30.09.2014 г. на Районен съд - С. по НОХД № 646/2014 г.
и Присъда № 638/04.11.2014 г. на Районен съд - С. по НОХД № 773/2014 г., като с Присъда
№375/13.07.2015 г., постановено по НОХД № 419/2015 г. по описа на Районен съд - С. в
сила на 29.07.2015 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК му е определено едно общо
наказание лишаване от свобода, измежду наложените наказания по посочените актове, а
именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален строг режим; второ осъждане: по Присъда № 375/13.07.2015 г. на Районен съд
- С. по НОХД № 419/2015 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор; и трето осъждане:
по Споразумение № 705/22.12.2016 г. на Районен съд - С. по НОХД № 1105/2016 г., с което
е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален
строг режим в затвор. От изтърпяването на наказанията по тези присъди не е изтекъл срокът
по чл. 30 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно с форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал, че с действията си ще лиши владелеца от фактическата власт върху
вещите, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял тази власт върху
предметите на посегателство.
При така приетата за установеното от фактическа и горните разсъждения, съдът прие,
че подсъдимия В. В. Г. с ЕГН-**********, роден на ... е извършил престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 13.05.2019 г. в гр. С., в условията на опасен рецидив след
като е осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66
от НК, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно метали: алуминий с общо
тегло 32,200 кг на стойност 46,37 лева, месинг с общо тегло 7,400 кг на стойност 35,50 лева
и мед с общо тегло 0,200 кг на стойност 1,44 лева, всичко на обща стойност 83,11 лв.
(осемдесет и три лева и 11 стотинки) от владението на другиго – Професионална гимназия
по производствени технологии „Е. Г.“ гр. С., без необходимото съгласие на законния
представител – директора Р. М. Б. от гр. С. и с намерението противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини.
- Подлежи ли подсъдимият на наказание, както и вида, евентуално размера му:
За извършеното от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от две до десет години. Съдът може да постанови и конфискация на до една втора от
имуществото на виновния.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, както и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част, т.е. при
условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание с една трета. Според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно са налице условията
на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен
6
за дееца. В случая е приложим и текста на чл. 58, б. „а“ от Наказателния кодекс, който дава
възможност на съда да приложи чл. 55 при опит за кражба. На подсъдимия е повдигнато
обвинение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив, т.е. факта, че е
извършил деянието при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК е обхванато от цитирания
състав. Смекчаващо отговорността обстоятелство е ниската стойност на процесните вещи.
Съдът не установи отегчаващо отговорността обстоятелство. Осъжданията на подсъдимия,
които не са обхванати от правната квалификация, не са от значение, доколкото са за деяния,
извършени от подсъдимия като непълнолетен, за които му е наложено наказание обществено
порицание и преди последващото осъждане би следвало да е настъпила реабилитация на
основание чл. 88а от НК.
Поради това съдът прие, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, доколкото не е налице отегчаващо отговорността обстоятелство.
Прилагайки чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс съдът определи
наказание лишаване от свобода под минимума, като конкретизира размера му на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА. Няма основания за налагане на
конфискация, доколкото не е установено подсъдимият да притежава недвижими имоти или
МПС.
Съдът не е определи общо наказание на подсъдимия, тъй като в приложената по
делото справка за съдимост не е посочено производството, цитирано от страните в хода на
съдебните прения.
Да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода:
Предпоставки за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е
било осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. На подсъдимия вече е
било налагано наказание лишаване от свобода, поради което изпълнението на така
определеното му наказание не може да бъде отложено.
- По първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
определено на подсъдимия:
На основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
Г., тъй като последният вече е изтърпявал наказания лишаване от свобода в затвор и не са
изтекли пет години от изтърпяването на последното.
- На кого са възложени разноските по делото:
Предвид осъдителната присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-
процесуалния кодекс осъди подсъдимия да заплати в полза на републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР - Силистра сумата от 453,30 лв. (четиристотин петдесет и три лева и
30 стотинки), представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски във
връзка с назначени експертизи от разследващия.
По въпроса са веществените доказателства:
7
Съдът прецени, че следва да върне на правоимащото лице П. П. М. следните вещи,
приложени като веществени доказателства по делото – два броя ключове и чип за достъп,
доколкото при предявяване на веществените доказателства подсъдимият заяви, че
ключовете и чипа за достъп от жилището на неговата приятелка П. М..
Съдът върна на Р. М. Б. в качеството на директор на Професионална гимназия по
производствени технологии „Е. Г.“ – гр. С. следните вещи, собственост на училището,
приложени като веществени доказателства: бял чувал с метални елементи от алуминий с
общо тегло 32,200 кг, бял чувал с метали елементи от месинг с общо тегло 7,400 кг и бял
чувал с метални елементи от мед с общо тегло 0,200 кг. По делото категорично бе
установено, че училището е собственост на тези вещи.
Съдът прецени, че следва да върне на подсъдимия следните вещи, приложени като
веществени доказателства: медальон, флашпамет, бижу във формата на сърце, доколкото
същият ги разпозна при предявяването на веществените доказателства като вещи негова
собственост.
Съдът прецени, че останалите веществени доказателства следва да останат
приложени по делото до неговото унищожаване, доколкото не е установено чия собственост
са вещите, а същите са без стойност: чифт силно замърсени ръкавици, червена раница от
плат и синя платнена торба. Действително при предявяването на веществените
доказателства подсъдимият посочи, че вещите са негова собственост, но фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които той е признал, опровергават тези
изявления.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева
8
Съобщи за изтекли лични данни