№ 20108
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110132048 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от З. К. Л. И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... срещу ЗД"Б. И." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....... с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника че дължи по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и на основание чл. 411 КЗ сумата от
1215.63 лева, представляваща незаплатена част от регресна претенция по щета № 5000-1261-
21-254148 от ПТП от 25.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението –
02.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и законна лихва за периода
24.05.2022г. до 01.04.2025г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
20251110119431/2025 по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че на 25.12.2021 г., около 11 часа, в гр. София, на кръстовището на
бул. Ломско шосе до разклона за метростанция Обеля лек автомобил марка Фолксваген,
модел Голф с ДКН ** **** **, управляван от В. В. С. реализира ПТП с лек автомобил марка
БМВ, модел 530, с рег №********, управляван от Е. М. А.. Към датата на събитието за лек
автомобил марка БМВ, модел 530, с рег №********, в ЗК Л. И. АД е имало действаща
полица № 93002110048376 със срок на валидност от 24.07.2021 г.. До 23.07.2022 г. За
настъпилото застрахователно събитие водачът на автомобила е подал уведомление във
връзка с което е образувана щета № 5000-1261-21-254148. Извършен е оглед на автомобила и
са установени вида и степента на нанесените щети, вследствие на произшествието, като е
определено застрахователно обезщетение в размер на 4810.16 лева, което е изплатено на А.
Б. 07.04.2022 г., въз основа на издадено възлагателно писмо. Към датата на събитието
отговорността на водача на автомобил с марка Фолксваген, модел Голф с ДКН ** **** **,е
била застрахована с полица „Гражданска отговорност" на автомобилиста, издадена от ЗД "Б.
И." АД. След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил ЗК"Л.
И." АД на основание чл.411 от КЗ е предявила претенция срещу ЗД "Б. И." АД, като
застраховател по застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста за автомобил с рег.
№ ** **** **. Изпратено е писмо с искане за възстановяване на регресни щети съгласно
договореностите между двете застрахователни дружества, в което е включена и претенцията
по щета № 5000-1261-21-254148 на стойност 4810.16 лева. От предявената претенция ЗД "Б.
1
И." АД е възстановила само сума в размер на 3594.53 лева. С настоящата претенция
предявява разликата в размер на 1215.63 лева. Доколкото липсва доброволно плащане счита
иска за основателен и моли за уважаването му. Претендира разноски. Представя писмени
доказателства.
Ответникът ЗД"Б. И." АД, ЕИК: ********* оспорва предявения иск по размер.
Признава, че е била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ за
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** между ЗД „Б. И.“ АД и В. В. С.. Признава,
че в срока на действие на полицата е заведена щета по "Гражданска отговорност" под №
********** от ищеца ЗК „Л. И.“ АД. Признава, че след предявяване на преписката и преглед
на документите е съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение. Признава, че е одобрил и изплатил на ищеца сумата от 3 594.53 лв. по щетата,
като счита, че с това плащане са се издължили изцяло на ищеца. Оспорва иска по размер,
като счита, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените
щети. Счита, че в калкулацията, изготвена от сервизите, са включени ненужни ремонтно-
възстановителни дейности. Твърди, че са включени дейности и части, които не са били
увредени вследствие на процесното събитие. Счита, че са завишени сумите за доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила. Твърди, че към датата на ПТП
(25.12.2021 г.) МПС марка „БМВ“ с рег. № ******** е било в експлоатация над 5 години и не
е било в гаранция (година на производство 2015 г.), поради което при определяне на размера
на щетите следва да се приложи коефициент на овехтяване. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения срещу ЗД „Б. И.“ АД иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена
застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата без възражения
от страните, че е била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ за
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** между ЗД „Б. И.“ АД и В. В. С., че в срока
на действие на полицата е заведена щета по "Гражданска отговорност" под № ********** от
ищеца ЗК „Л. И.“ АД, че след предявяване на преписката и преглед на документите е
съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение. че ответникът
одобрил и изплатил на ищеца сумата от 3 594.53 лв.
Безспорни са и механизмът на ПТП, и вината на водача В. В. С. управлявал
автомобила „Фолксваген Голф“ с рег. № ********.
Единственият спорен въпрос в настоящото производство касае действителната
стойност на настъпилите вреди.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените
вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
2
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да
отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.
За изясняване на този ключов за спора въпрос, съдът е допуснал изготвянето на
съдебно-автотехническа експертиза (АТЕ), която да отговори на въпроса: „Каква е средната
пазарната стойност на сменените части, извършените услуги и нормовремето за работа към
момента на процесното ПТП?“
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Й. Д. Й., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните, се установява следното:
Стойността, необходима за възстановяване на увредения л.а. „БМВ 530“ (peг. №
********), изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на обща сума
от 3 039,95 лв. с ДДС.
В съдебно заседание на 27.10.2025 г., вещото лице допълнително пояснява, в отговор
на въпрос на съда, че: „Към датата на настъпване на произшествието процесният лек
автомобил е бил със срок на експлоатация над седем години и това е извънгаранционният
му период.“
При това положение, предвид възрастта на увредения автомобил (над 7 години към
датата на ПТП) и изрично установеното обстоятелство, че същият е бил извън гаранционния
си срок, съдът намира, че действителната възстановителна стойност на вредите по смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ следва да се определи въз основа на заключението на вещото лице за
средната пазарна стойност на ремонта, а не въз основа на фактурата от оторизирания сервиз,
представена от ищеца.
Съдът приема, че действителният размер на претърпяната от увреденото лице вреда,
за която отговаря застрахователят по „Гражданска отговорност“ (ответникът), възлиза на 3
039,95 лв.Съгласно заключението по допуснатата експертиза се установява, че стойността за
възстановяване на л.а. марка „БМВ 530“, с Рег. № ******** по средни пазарни цени възлиза
на 3039,95 лева без ДДС.
Съдът констатира, че сумата, която ответникът доброволно е заплатил (3 594,53 лв.),
надвишава размера на действително установената вреда (3 039,95 лв.), определена въз
основа на приетата по делото експертиза.
С извършването на това плащане, ответникът не само е изпълнил, но и е преизпълнил
задължението си за възстановяване на действителната вреда по чл. 411 КЗ. Поради това, за
ищеца не е останало вземане, което да може да претендира по съдебен ред.
Предявеният иск за установяване на вземане за сумата от 1 215,63 лв. се явява изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с доводите, че по Общите условия на сключения договор между
собственика на автомобила и ищеца (т.е. договора за „Каско“), увреденият автомобил
подлежи на ремонт в официален сервиз, независимо че е извънгаранционен следва да се
посочи, че отговорността на ответника, като застраховател по „Гражданска отговорност“, не
произтича от частните договорни отношения между ищеца (застраховател по „Каско“) и
неговия клиент. Отговорността на ответника произтича пряко от закона (чл. 411 КЗ) и се
3
ограничава до размера на отговорността на самия виновен водач по чл. 45 от ЗЗД – т.е. до
размера на „действително претърпените вреди“. По отношение отговорността на
застрахователя по застраховка "ГО", условията на договора между застрахователя по
имуществената застраховка и увредения, са неприложими, същите са му
непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е страна по този договор.
Ето защо искът следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът на когото се
следват разноски в размер на 200 лева депозит по допуснатата автотехническа експертиза и
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. К. Л. И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... срещу ЗД"Б. И." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....... с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника че дължи на ищеца по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и на основание чл. 411 КЗ сумата
от 1215.63 лева, представляваща незаплатена част от регресна претенция по щета № 5000-
1261-21-254148 от ПТП от 25.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението
– 02.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и законна лихва за периода
24.05.2022г. до 01.04.2025г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
20251110119431/2025 по описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.
С...... ДА ЗАПЛАТИ на ЗД"Б. И." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С......., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лева разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4