№ 2212
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.В.Р., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 21-1030-003879/28.04.2021г., издадено от Началник група
към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на А.В.Р. е наложена глоба в
размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
1
Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на
11.04.2021г., около 22,50ч., в община Родопи, на път Втори клас № II-86 –
при бензиностанция Лукойл, в платното посока гр. Асеновград,
жалбоподателят управлявал л.а. Ауди А3 с рег. № ****, като умишлено
превърта предните гуми на автомобила и поднася МПС.
В хода на производството, за установяване на обективната истина, са
разпитани полицейските служители Г. (актосъставител), К. (свидетел по акта),
Б. и К..
Така разпитаните свидетели оформят две групи показания, касаещи
действията на жалбоподателя.
Свидетелите Г. и К. сочат, че процесните действия на жалбоподателя са
били извършени вътре в самия обект на Лукойл – бензиностанцията и по-
конкретно – при излизането на автомобила непосредствено на входа на
бензиностанцията. Така св. Г. сочи че е спрял автомобила на жалбоподателя
на входа, докато се е опитвал да излезе, както и че поднесъл гумите на входа
на бензиностанцията преди началото на пътя II-86. Св. К. също сочи, че е
имало няколко автомобила, които са въртели гуми вътре в бензиностанцията,
преди излизането им от обекта, след което били спирани, като патрулният
автомобил е бил позициониран между входа и изхода на бензиностанцията и
полицейските служители спирали водачите, излизащи от входа надясно в
посока гр. Асеновград. Свидетелите сочат, че водачът на спрения автомобил е
превъртял умишлено гуми в желанието си да напусне максимално бързо
бензиностанцията.
От друга страна, св. К. и св. Б. сочат, че действията на жалбоподателя са
били продиктувани от наличните чакъл и пясък, намиращ се непосредствено
при изхода на бензиностанцията, както и че действията на Р. не са били
умишлени, а колата е поднесла заради лошата настилка на намиращия се в
ремонт път.
При анализа на гласните доказателства, съдът обсъди тяхната
последователност, логичност, убедителност, както и възможната
заинтересованост на свидетелите за преценка на съдържащите се в тях
противоречия. В случая, за съда, придобил непосредствени впечатления от
свидетелите, няма съмнение, че показанията на св. К. и св. Б. целят да
изградят защитната версия на жалбоподателя. Така и двамата свидетели
2
неубедително сочат как колата единствено била пробуксувала на излизането
от бензиностанцията, но това не било вследствие на умишлени действия на
жалбоподателя, като обясняват това с наличния чакъл и пясък. Никой от тях
обаче не сочи да е бил вътре в колата, за да може да разкаже точните
действия на жалбоподателя, а показанията им във връзка с липсата на умисъл
касаят тяхна субективна оценка на видяното от тях. В случая единият от
свидетелите е братовчед на жалбоподателя, а другият е негов приятел, поради
което и съдът следва неминуемо да прецени тяхната възможна
заинтересованост. Няма как да не бъде коментирана и тяхната увереност за
липса на умисъл от страна на жалбоподателя, която свидетелите се опитват да
подкрепят с анализ на настилката и сцеплението, при липсата на какъвто и да
е техен опит като водачи с оглед на младата им възраст – и двамата са 18-
годишни към момента на разпита им пред съда.
От друга страна, показанията на св. Г. и св. К. са незаинтересовани,
взаимноподкрепящи се, убедителни и непротиворечиви. И двамата свидетели
много ясно описват обстоятелствата около нарушението, голяма част от
които обаче не се посочват от свидетелите К. и Б. – подаденият сигнал с оглед
скупчването на голямата група автомобили в бензиностанцията, действията
на всички водачи, опитващи се да избягат при пристигането на полицейските
служители, действията на жалбоподателя по превъртане на гуми и поднасяне
на автомобила, излизането на автомобила през входа на бензиностанцията и
мястото на позициониране на патрулния автомобил. Няма как да не бъде
отчетено и че жалбоподателят е посочил в съставения АУАН, че няма
възражения по така описаното в акта, като едва след санкционирането му е
оспорил твърдяното нарушение.
С оглед на изложеното, съдът кредитира показанията на св. Г. и К. като
достоверни, убедителни и незаинтересовани, като не кредитира показанията
на св. К. и Б. по отношение на липсата на умисъл у водача за извършване на
нарушението.
При така установената от свидетелите Г. и К. фактическа обстановка, е
налице процесуално нарушение, свързано с описанието на мястото на
извършване на нарушението.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа описание на мястото, където е извършено то. Съгласно
3
трайната съдебна практика, описаното място трябва да не буди никакво
съмнение по отношение на въпроса къде точно е извършено твърдяното
нарушение и същото трябва да се доказва от събраните по делото
доказателства.
В случая, като място на извършване на нарушението е описано, че е
извършено в платното на път II-86 посока гр. Асеновград. Така на първо
място не става ясно дали нарушението се твърди да е извършено в платното
за движение (по смисъла на § 6, т. 3 от ДР на ЗДвП) или в пътното платно (по
смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП). Логично би било да се има предвид, че
нарушението е извършено в платното за движение, доколкото касае движение
на лек автомобил, тъй като останалите елементи от пътното платно - банкети,
тротоари и острови на платното за движение, поначало не се свързват с
движение на автомобили по тях.
Същевременно обаче никой от свидетелите не сочи нарушението да е
извършено на платното за движение на път II-86, нито пък на някой друг от
елементите на пътното платно. Както вече се посочи, видно от показанията на
полицейските служители, самото поднасяне на автомобила и превъртане на
гумите е било осъществено от жалбоподателя на територията на
бензиностанцията Лукойл, а не в платното на път II-86.
Още по-голям проблем при описанието на мястото на извършване на
нарушението е, че същото съгласно описаното в НП се твърди да е
извършено в община Родопи.
От показанията на разпитаните свидетели се изяснява, че въпросната
бензиностанция Лукойл, при която се твърди да е извършено нарушението, е
намиращата се след кръговото кръстовище на „КЦМ“, посока гр. Асеновград.
Същевременно ноторно известно е, че границата на община Родопи при път
II-86 е именно до кръговото кръстовище при обектът „КЦМ“. В тази връзка,
за изясняване на мястото на извършване на твърдяното нарушение, съдът е
изискал служебно справка от ОПУ-Пловдив и от Община „Родопи“ данни за
находяща се на път II-86 бензиностанция „Лукойл“. Съгласно писмо от ОПУ-
Пловдив изх. № 11-00-727/01.09.2021г. на път II-86 от страна на платното в
посока гр. Асеновград е налична бензиностанция „Лукойл“ при км 20+440-
дясно, но същата не е разположена в община Родопи, а се намира в община
Куклен. Същевременно, в землището на община Родопи, на път II-86, от
4
страна на платното в посока гр. Асеновград няма функционираща
бензиностанция с лого „Лукойл“. Посоченото в писмото от ОПУ-Пловдив
напълно се подкрепя и от посоченото в писмо от Община „Родопи“ изх. №
11-03-47/03.09.2021г., съгласно което наличната на РП II-86 бензиностанция
Лукойл се намира в землището на гр. Куклен, на около 600 метра след
кръговото кръстовище за гр. Куклен. От изложеното следва, че при така
установеното от фактическа страна, процесното нарушение изобщо не е
извършено в община Родопи, както се твърди в наказателното
постановление.
Доколкото мястото на извършване на нарушението е съществен елемент
от състава на извършеното административно нарушение от обективна страна,
при липсата на извършено нарушение на посоченото в наказателното
постановление място, не се доказва елемент от състава на нарушението.
Поради това и наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, тъй като по отношение на
жалбоподателя се установява, че за краткото време, от което притежава
СУМПС, е извършвал няколко нарушения на ЗДвП, установени с влезли в
сила наказателни постановления, че същият следва да приведе поведението си
в съответствие с нормите на ЗДвП и ППЗДвП, още повече че с оглед на
установеното в хода на съдебното следствие, неговите действия са били
изключително опасни, извършени на територията на бензиностанция, където
правилата са много по-стриктни, тъй като и при най-малкото нарушение би
могло да се стигне до трагедия, включително в национален мащаб –
обстоятелство, което с оглед на младата му възраст и краткия му житейски
опит вероятно не е било осъзнато от него при извършването на процесните
действия.
По отношение на искането да бъде постановено връщането на СУМПС
на жалбоподателя, същото излиза извън предмета на настоящото
производство, което единствено следва да установи дали издаденият акт на
държавна принуда отговаря на изискванията на закона, като възможностите
на съда са ограничени до предвидените в чл. 63, ал. 1 (в редакцията към
настоящия момент) от ЗАНН. Няма пречка жалбоподателят да поиска
връщане на иззетото си СУМПС от съответното поделение на ОДМВР-
5
Пловдив, доколкото липсват данни да му е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 от ЗДвП.
По разноските:
Разноски не са били претендирани от страните, поради което и такива
не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-003879/28.04.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на
А.В.Р. е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6