Решение по дело №500/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 395

 

гр. Г. Оряховица, 08.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 500 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 25 от ГПК – бързо производство.

Предявени са конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че е сключил срочен трудов договор № I-4 / 01.02.2007 г. с ответника по делото Национална компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ на длъжност „инженер, железопътно строителство“ с код НКПД 21426003, код НКИД 6010, със срок на изпитване три месеца. Впоследствие между ответника и ищеца били сключени няколко допълнителни споразумения, с които се променяла длъжността му. На 31. 05.2018 г. сключили последното споразумение, с което отново бил назначен на длъжността „инженер, железопътно строителство“ с код НКПД 21426003, код от НКИД 6010. Отново бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. На 01. 02. 2019 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Ищецът намира прекратяването на трудовия договор за незаконосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от КТ, т.к. законодателят изрично е предвидил, че повторно сключване на трудов договор със срок на изпитване може да се сключва само веднъж. Счита, че клаузата визирана т. 6 от допълнително споразумение № II-662/31.05.2018 г., с която е преназначен на длъжност, която вече е заемал и му е уреден срок за изпитване е недействителна, а прекратяването на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – незаконосъобразно. На следващо място счита, че прекратяването е незаконосъобразно, т.к. към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение 01.02.2019 г. срокът за изпитване бил изтекъл. Иска от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както и да бъде възстановен на предишната му работа.

Ищецът претендира на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ заплащане от ответника на обезщетение за времето, за което е останал без работа. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Въвежда възражение за недопустимост на иска, поради ненадлежно посочване на ответника по делото, което съдът намира за неоснователно. Счита, че законосъобразно е приложил процедурата по уволнението на работника, т.к. длъжностните характеристики и съответно изпълняваните трудови функции от работника през 2007 г. и 2018 г. били различни. Твърди, че по време на изпитателния срок работникът ползвал 47 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност и 18 дни платен годишен отпуск, поради което счита, че на основание чл. 70, ал. 4 от КТ в срока  за изпитване не следва да се включва времето, през което ищецът е бил в отпуск. Счита за неоснователна претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ, т.к. ищецът не е посочил размер и период на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

Установява се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало с трудов договор от 01.02.2007 г., по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „инженер, железопътно строителство“ с код по НКПД 21426003, код по НКИД6010, с което било уредно условие – срок за изпитване 3 месеца. Впоследствие с няколко допълнителни споразумения страните променяли длъжността на работника. Пред последната промяна била от 19. 12. 2017 г., когато ищецът работил при ответника на длъжност „Специалист кадри“.

На 31. 05. 2018 г. между ищеца и ответника се сключило последното допълнително споразумение, с което работникът отново бил назначен на длъжността “инженер, железопътно строителство“. Видно от допълнително споразумение към трудов договор № II-662/31.05.2018 г., е че отново бил уговорен срок за изпитване между страните в полза на работодателя за срок от 6 месеца – т. 4. Този трудов договор е прекратен при упражнение на правото на изпитване от работодателя, каквото право изрично е било уговорено в договора.

При тези факти съдът намира иска за основателен. Съображенията за това са следните:

За да е законно уволнението, извършено на основание чл. 71 КТ, то в полза на работодателя следва валидно да е уговорено право на изпитване и прекратяването да е извършено в рамките на уговорения срок. Правото на изпитване е регламентирано в чл. 70 КТ по императивен начин, като едно от ограниченията, поставени от законодателя, е забраната за сключване на последователни договори с клауза за изпитване – за една и съща работа за един и същ работник в едно и също предприятие /работодател/ трудов договор със срок за изпитване може да бъде сключен само веднъж. Целта на законодателя е да избегне възможността за използване на института на изпитването за прекратяване на трудови правоотношения при заобикаляне на останалите прекратителни способи. Ясен е и принципът, от който изхожда разпоредбата - изпитването цели да даде възможност на работодателя да се увери, че работникът има качествата, необходими за изпълнение на работата. Ето защо ако работникът вече е изпълнявал посочената работа и то за не малък период от време / от 01.02.2007 г. до 20. 08. 2009 г., видно от трудовата книжка на работника/, работодателят би трябвало да е придобил достатъчно впечатления от начина на изпълнение на трудовите задължения, за да му се признае повторно право на изпитване.

В настоящия случай ищецът е изпълнявал длъжността по силата на трудов договор със срок за изпитване, като изпълнението на длъжността е траело над две години. Това е немалък период от време, в който работодателят е имал възможността да прецени качествата на работника във връзка с вменените му трудови задължения. Ето защо включването на клауза за изпитване в сключеното след това поредно допълнително споразумение за изменение на длъжността на работника противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал.5 КТ и клаузата поради това е недействителна.

Действително, между сключването на първия трудов договор и изменението чрез допълнително споразумение на длъжността на работника е изтекъл период от време над 8 години. Същият обаче не дава основание да се приеме, че за този период работникът е изгубил трудовите си качества, които е показал при изпълнение на първия трудов договор. Неоснователни са възраженията на ответника, че обемът на изпълняваната трудова функция за длъжността бил различен, което оправдавало повторното изпитване на работника. Това е така, т.к. при сравняване на двете длъжностни характеристики – тази от 01.04.2006 г. и тази от 01.06.2018 г. не се установява, да е налице съществено разминаване между основните трудови задължения за длъжността. Действително по втората са добавени допълнителни задължения, но същите доразвиват първоначалните и то в степен за доизясняването им, а не до степен на съществена промяна в задълженията по изпълняваната работа. Аргумент в тази насока е, че дори не е променен кодът по националния класификатор на професиите и длъжностите.

Ето защо съдът счита, че в полза на работодателя не е съществувало потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 71 КТ и искът за отмяна на уволнението, извършено на това основание, следва да бъде уважен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ищеца, че срокът за изпитване по допълнителното споразумение от 31.05.2018 г. е изтекъл, т.к. бил до 30.11.2018 г., а договорът е прекратен едва на 01.02.2019 г. Както правилно е посочил процесуалния представител на ответника в срока за изпитване не се включват дните през които работникът е бил в отпуск поради временна нерабостоспособност – 47 дни и платен годишен отпуск -  18 дни, което означава, че срокът за изпитване е изтекъл едва на 04. 02. 2019 г.

По иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ:

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът. Страните не спорят, че съществувалото между тях трудово правоотношение е имало безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.

По иска по чл. 225, ал.1 КТ:

Искът в тази част е прекратен, а исковата молба - върната, с влязло в сила на 30.07.2019 г. протоколно определение, вписано в съдебния протокол от 07.06.2019 г./стр. 60 от делото/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от 800 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираният размер следва да се намали до посочения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.0004 г., равняваш се на размера на минималната работна заплата за 2019 г., т. е. 560 лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 100 лв. държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.С.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, извършено на основание чл. 71 КТ със заповед № III-7/31.01.2019 г. на работодателя Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – Поделение “Железопътна секция Горна Оряховица“, ЕИК *********.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ М.С.И., ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност "инженер, железопътно строителство" при „Железопътна секция“ гр. Г. Оряховица.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – Поделение “Железопътна секция Горна Оряховица“, ЕИК *********, да заплати на М.С.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 560 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – Поделение “Железопътна секция Горна Оряховица“, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 100 лв. държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването на съобщението за изготвянето му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: