Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260138, 11.08.2021г.,
гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 233 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
реда на чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова молба
вх.№ 1297/ 03.04.2020 година от О.А.Е., ЕГН – ********** *** чрез адвокат С.Д. ***
против М.М.М., ЕГН – ********** ***, с която моли съда да признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност на Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с
начин на трайно ползване „Нива“, находящ се в землището на село Йонково, община
Исперих, област Разградска, местността „До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета
категория, при конкретно изброени граници и съседи, както и ответникът да бъде
осъден да предаде владението и собствеността над въпросния недвижим имот.
Претендира се и заплащането на разноските в производството. В исковата молба О.Е.
разказва, че баща му е получил по съдебно решение за делба постановено по
гр.дело № 127/ 1962г. на РС – Исперих в дял Парцел I-608 в кв.112, с площ
1640.00кв.м., находящ се в село Йонково. Впоследствие наследодателя на ищеца се
снабдил и с нотариален акт за собственост над същото дворно място. Предмет на
делбата през 1962 година били няколко съседни парцела, които са се притежавали
от семейството от 150 години. През месец юли 2015 година ответникът отишъл при
ищеца и му казал, че Е. следва да освободи имота, тъй като той бил собственост
на М.М.. Последният се легитимирал като собственик чрез договор за
покупко-продажба на дворното место на търг от община Исперих. Ищецът се поинтересувал
какво се случва и как така друго лице се легитимира като собственик на
процесният имот и установил, че въпросното дворно место било извадено от
регулация , било ясак, придобило статута на земеделска земя, която по силата на
закона станала общинска собственост и като собственик общината продала имота на
търг, тъй като ищеца като собственик не заявил нивата за възстановяване. Между
страните по делото се разразил
конфликт вследствие на който в края на месец юли 2015 година ищецът освободил
имота. За да защити правата си О.Е.
предявил отрицателен установителен иск, а именно че М.М. не е собственик на имот № 34103.38.788 с площ от 1644.00кв.м. в
землището на село Йонково. Било образувано гр.дело № 370/ 2019г. по описа на РС
– Исперих. По делото била назначена съдебно-техническа експертиза, която
установила, че имот № 34103.38.788 не е идентичен с Парцел I-608 в кв.112 по стария регулационен
план, за който ищецът разполагал с документ за собственост. Оказало се, че
всъщност ищецът владее съседен имот на този, който е бил поставен в дял на
неговия наследодател и този имот по съдебното решение е бил поставен в дял на
неговия чичо Исмаил Ебазеров. Районният
съд в Исперих прекратил производството по гр.дело №
370/ 2019г. по описа на съда, тъй като се касаело до собственост над
различни имоти. Ищецът, обаче, твърди че собствеността над процесния имот е
придобита от него
по давност, тъй като имотът е бил владян първо от неговия наследодател от 1962г.
до 1979г., а след това и от самия ищец до 2015г. т.е. вече 53 години. Ищецът
счита, че е налице класически случай на придобиване на имот въз основа на
давностно владение. Счита, че по
отношение на този имот не могат да намерят приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ,
които касаят непотърсени земеделски земи, които поради тази причина преминават
в собственост на общините. Ищецът твърди, че тази земя никога не е попадала в
режим за възстановяване по разпоредбите на ЗСПЗЗ тъй като не е била част от
ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации. Този имот не
е бил отнеман от собствениците, за да подлежи на реституция. В случая Община
Исперих е прехвърлила на ответника правото на собственост над чужда вещ, като
по тази причина не е настъпил вещно-транслативният ефект на сделката. По изложените съображения ищецът моли
ревандикационният иск да бъде изцяло уважен. Заявени са искания по
доказателствата за приемане на писмени доказателства, назначаване на експертиза,
допускане на гласни доказателства в процеса, прилагане в производството на
гр.дело № 370/ 2019г. по описа на РС –
Исперих.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М.М.М..
Той счита предявеният иск за недопустим, като се позовава на влязлото в сила
Определение за прекратяване на производството по гр.дело № 370/ 2019г. по описа на РС – Исперих. В
случай, че съдът приеме иска
за допустим, то ответникът счита същият за неоснователен. Счита, че е придобил
собствеността над процесният имот на основание годно да го направи собственик –
чрез покупко-продажба и заплащане на продажната цена. Оспорва представените от
ищеца писмени доказателства. Счита същите за неотносими към предмета на
доказване, тъй като касаят друг недвижим имот. Оспорва твърдението на ищеца, че
е владял имота лично или чрез трети лица. Удостоверение от ОД на МВР – Разград
установявало, че ищецът не е бил в Република България дълъг период от време и в
този смисъл не е владял имота. Счита, че имотът се е променял като форма и
граници във времето и само експертиза може точно да го индивидуализира, а след
това следва да се установи над коя територия точно е била упражнявана
фактическата власт от О.Е.. Не оспорват твърдението, че към настоящият момент
от 21.07.2015г. ответникът владее процесният недвижим имот. Моли по същество
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да бъде допуснато привличането на трето
лице помагач на страната на ответника в лицето на Община Исперих, която е
продала имота на ответника и има правен интерес от постановяване на решение в
тяхна полза.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от третото лице – помагач Община Исперих, с който
заявяват, че считат исковата молба за недопустима, неоснователна и недоказана.
Считат, че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес за
ищеца, тъй като Община-Исперих с договор № 110/14.07.2015г. била прехвърлила
поземлен имот № 038788, находящ се в местността До селото в землището на с.Йонково, обл.Разград и никога не била
заявявала/претендирала каквито и да било права над парцел VI-608 от кв.112 с
площ от 1300 кв м по стария регулационен план на с.Йонково. Заявяват, че за да
се приеме претенцията по чл.108 от ЗС за основателна, е необходимо да бъдат
доказани всички кумулативно дадени елементи на състава по чл.108 от ЗС – първо,
че ищецът е собственик на процесния имот към момента на завеждане на исковата
молба; второ - вещта да се владее от
ответника и трето, вещта да се владее от ответника без правно основание.
Считат, че две от тези предпоставки не са налице – ищецът, че не е собственик
на процесния имот и че ответникът М.М. е собственик на процесния договор по
силата на договор №110/14.07.2015г. Заявяват, че и двата предвидени в чл.79 ЗС
срока за придобиване на поземлен имот № 038788, находящ се в местността До
селото в землището на с.Йонково, община Исперих, обл.Разград с начин на трайно
ползване –нива, с площ от 1.644 дка по давностно владение, не са изтекли. Не
възразяват да се приемат представените по делото доказателства. Оспорват
направените доказателствени искания с коригирана искова молба от ищеца, тъй
като същите били ирелевантни за предмета на делото.
В съдебно заседание
ищците чрез своя процесуален представител адвокат Д. поддържат предявеният иск
и молят същият да бъде уважен по същество.
В съдебно заседание
ответникът чрез своя процесуален представител адвокат С.С. оспорва искът и моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Ищецът по делото е наследник на А.
Ебазеров. На 29.05.1962г. по гр.дело № 127/ 1962г. по описа на Исперихски
народен съд била извършена делба на имущество останало в наследство на А.
Ебазеров и неговите брат Исмаил Ахмедов и две сестри – Сюлбие Ибова и Сюмейбе
Ебазерова. По силата на тази делба наследодателят на ищеца получил парцел I – 608 в кв.112 от 1640.00 кв.м., а
неговият брат
Исмаил Ахмедов получил парцел IV – 608 в кв.112 от 1300.00 кв.м.
На
24.03.1975 година наследодателя А. Ебазеров се снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност за недвижим имот находящ се в
село Йонково, Разградски окръг с площ 640.00 кв.м. съставляващо парцел VI – 608
в кв.117 по дворищно регулационния план на селото.
С
Договор № 110/ 14.07.2015г. община Исперих продала на ответникът Поземлен имот
№ 038788, находящ се в местността „До село“ в землището на село Йонково, община
Исперих, област Разград, с начин на трайно ползване „нива“ с площ 1.644 дка,
категория III, при граници и съседи : имот № 038789, имот № 038793,
имот № 000064 и имот № 038787, за който общината се легитимирала като
собственост на база Акт за частна общинска собственост № 5743/ 16.06.2014г.
По
делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която дава следното
заключение : парцел IV – 608 в кв.112 с площ
1300.00 кв.м. по отменения регулационен план от 1935г. е идентичен с изключения от регулация имот
№ с пл.№ 788. По картата за
възстановената собственост (КВС) за землището на село Йонково поземленият имот
бил с № 038788. По кадастралната карта и кадастралните регистри на селото,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 1442/ 07.08.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,
поземленият имот бил с идентификатор 34103.38.788 с площ 1644 кв.м.
Парцел
I – 608 в кв.112 с площ 1640.00кв.м. по отменения
регулационен план на село Йонково от 1935г. одобрен със Заповед № 903, 904/
19.04.1935г. не е идентичен с поземлен недвижим имот № 38788 по КВС на селото.
Нямало
записи в емлячният регистър относно процесният имот.
Относно
движението на имота през годините вещото лице е установило следното : 1. По
регулационен план от 1935г. на село Йонково в разписният лист , придружаващ
плана като собственик на имот пл.№ 608
бил записан О. Юмеров, като не била записана промяна в собствеността. 2. По
регулационния план от 1987г. на село Йонково в разписният лист придружаващ
плана като собственик на имот пл.№ 787 бил записан О. Мехмедов Ебазеров, на
имот пл.№ 788 – Акиф, на имот пл.№ 789 – А. Ебазеров. 3. В регистъра на
кадастралната карта по Заповед от 2018 година на Изпълнителния директор на
АГКК, като собственик на : имот с № 34103.38.787 е записан М.М.М.; на имот №
34103.38.788 е записан М.М.М.; имот № 34103.38.789 е записана Община Исперих –
чл.19 от ЗСПЗЗ. 4. С решение на Исперихски районен съд от 29.05.1962г. за отреждане на делове по чл.288 процесните
имоти са отредени на : А. Ебазеров получава парцел I – 608 от
кв.112 с площ 1640 кв.м.; Исмаил Ахмедов получава парцел IV – 608
от кв.112 с площ 1300 кв.м. 5. В нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност не фигурират процесните поземлени имоти. 6. С Протоколно
решение № 4/ 29.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са определени
имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в землището на село Йонково, община Исперих,
като имоти №№ 038787 и 038788 фигурират в списъка. И за двата имота са били
съставени Актове за общинска собственост, като и двата имота са продадени на
търг на ответника по делото М.М.М.. 7. За процесният имот нее било подавано
заявление за възстановяване собствеността над него по смисъла на ЗСПЗЗ. 8. Няма
налични данни за отчуждаване на процесният имот
и той не е включван в блокове на ТКЗС, ДСЗ и други организации.
По
делото са разпитани свидетелите Сехер Тахирова, О. Курт, Кяние Абтула и Мехмет О..
Първата
свидетелка Сехер Тахирова е сестра на ответника. разказва, че брат и закупил имота през 2015
година от община Исперих. Описва имота в детайли и посочва, че той е с номер
788. Понастоящем имота бил нива засята с люцерна, преди там било сметището.
Съседните имоти около процесният били също ниви, някои били възстановени на
наследници - правоимащи лица. относно ищеца свидетелката твърди, че той е
изселник в република Турция от 1989 година и не се е връщал в селото до
2013-2014г. Едва тогава започнал да си идва. Твърди, че процесният имот никога
не е бил владян от ищеца. Не е идвал да работи нивите, а да оправя документи
във връзка с гражданството си. Имотът бил разделен по средата и навлизал в
съседен имот № 789, като частите се работили от различни хора през годините.
Тези хора нямали нищо общо с О.Е.. Имотът бил заявяван за субсидии през
годините. Чувала е, че преди ответника да придобие имота, ищецът е имал
претенции за него и твърдял, че имотът е негов пред ответника. Мястото било
текезесарска, като преди 1989 година не само тази нива, но и съседните ги
давали за частно ползване. След като се ликвидирала кооперацията мястото
пустеело през 2007г. След като започнали субсидиите започнали и да орат
свободните места. В селото всички знаели, че имота е на ответника, който го е
закупил от общината. Свидетелката предполага, че бащата на ищеца е ползвал като
частно ползване част от имота след като имал претенции за него.
Вторият разпитан свидетел е О. Курт. Разказва,
че през 1962г. е имало делба между бащата на ищеца и неговите брат и две
сестри. Свидетеля твърди, че бащата на ищеца получил имот I – 788.
При показана скица свидетеля сочи, че спорният имот е № 788. От 1962г. до
1979г. този имот бил обработван от бащата на ищеца, след което до 1989г. имотът
се работил лично от ищеца. След заминаването на ищеца в Република Турция имота
се обработвал от свидетелката Кяние абтула до 2012г. През 2013г. отново ищецът започнал да го
обработва, като го засял с жито. През 2014г. засял имота с люцерна и през
2015г. ответника завладял имота. Имота бил голям – 1.640 – 1.644 кв.м. През
1957 година , когато станала масовизацията тези места били в регулацията на
селото. През 1987г. били извадени от регулация, но ги давали за обработка като
частно ползване, като давали по 5 декара на семейство. Въпросният имот № 788 е
бил частно ползване от семейството на А. Ебазеров. местата, които били в
регулация като въпросното останали да се ползват от частни лица. На ищеца
бащата починал през 1979г., като до смъртта си той обработвал местото. След
него земята обработвал ищеца. Свидетеля не бил чувал до този момент други лица
да предявяват претенции за местото. От 2006г. свидетеля живее постоянно в
България, преди това в периода 1989г. – 2006г. живял в Република Турция. Ищецът
отишъл да живее в Република Турция, но свидетелят знаел, че постоянно си е
идвал в България.
Третият
свидетел Кяние Абтула сочи в своите показания, че се познава с ищеца отдавна.
Процесният имот обработван от О.Е. бил останал от прадядо му, дядо му и баща
му. Цялото семейство имало имоти наоколо. Преди години тези имоти били ясаци и
всички те се обработвали от семейството на О.Е..*** близо до къщата на ищеца.
Свидетелката сочи, че в периода 1993г. до 2012г. тя и съпругът и обработвали
процесният имот, който бил с № 788 и е на ищеца. През 2013г.
ищецът дошъл и си взел мястото, започнал да го сее с жито. През 2014г. засял
люцерна. През 2015г. ответникът завзел мястото и отстранил ищеца. Съпругът на
свидетелката бил братовчед с ищеца и докато са обработвали ймястото не
заплащали цена. Всички съседи в селото знаели, че мястото е на ищеца.
Семейството му обработвало това място от 100 години. Преди ищеца мястото се
обйработвало от неговия баща, дядо, чичовци, вуйчовци. големият имот бил
разделен на четири части. Един парцел имал О., друг парцел имал Исмаил, Юмер
имал трети парцел и Сюлбие имала също парцел. Ищецът заминал в република Турция
през 1989 година, като докато бил там често си идвал в България като живял и на
двете места. В годината си идвал по един-два пъти. Сега живеел в България по
повече месеци, ходел да живее и в Турция и така постоянно прихождал.
Последният
разпитан свидетел Мехмет О. разказва в своите показания, че процесният имот се
владее и обработва от семейството на ищеца от петдесетте години на миналия век.
През национализацията мястото се обработвало като частно ползване. След
изселването на О.Е. през 1989 година негов братовчед и свидетелката Кяние обработвали
мястото. Свидетеля си засадил овошки през 2011г. След 2 години ответника
засадил делът на Юмер. Ищецът си обработвал своя дял. През 2015г. засадил в
него люцерна. после свидетеля видял, че ответника прибирал реколтата и
помислил, че ищеца му е дал да обработва имота. Според свидетеля от 2015г. до
настоящият момент ответникът работел дела на ищеца. Свидетеля не е чувал някой
друг да е работил това място и да е имал претенции за това място. Крайните къщи
имали такива места. От ОСЗ получили информация, че тези места се признават за
частна собственост. Били са изключени от поземленият фонд на селото. Не са били
в ТКЗС. През цялото процесното място е било обработвано от семейството на
ищеца. О.Е. от 1989г. до пенсионирането си живял в република Турция и по-рядко
си идвал в България, но като се пенсионирал през 2012г. започнал да си идва и
да стои повече в селото. През 2013та и 2014та години в имота имало засято жито,
през 2015г. ищецът засял люцерна в мястото.
В
исковата молба ищецът се позовава на изтекла в полза на неговият баща и
наследодател придобивна давност над процесният имот в периода 1962г. до 1979г.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно по делото се установи, че
процесният имот винаги е бил частна собственост на семейството на ищеца, като
точно по тази причина е бил предмет на делба през 1962 година по силата на
която е бил отреден в дял на брат на бащата на ищеца – Исмаил Ахмедов. Поради
допусната грешка на терен бащата на ищеца е завладял и започнал да обработва
процесният имот, който в момента е № 34103.38.788. Владението
над имота на брат си А. Ебазеров е осъществил трайно, явно и необезпокоявано в
периода 1962г. до 1979г., като видно от свидетелските показания след неговата
смърт владението се е осъществявало също трайно, явно и необезпокоявано до
1987г. от самият ищец. След тази година земите са давани за частно ползване,
което не създава право на собственост, но в периода 1962г. до 1987г. са изтекли
25 години необезпокоявано владение от страна на О.Е. и неговия наследодател – баща А.
Ебазеров, а ищецът изрично се позовава на изтеклата в полза на баща му
придобивна давност и в този смисъл в полза на ищеца към 1987 година е била
изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от Закона за собствеността 10
годишна придобивна давност. Няма данни по
делото собствеността да е изгубена след 1993г. до 2015г., когато ответника е
закупил имота от общината, тъй като видно от разпита на свидетелката Кяние
Абтула тя изрично сочи, че е обработвала имота със съзнанието, че той е на
ищеца в
периода 1993г. до 2012г. т.е. пак повече от 10 години.
Не всички земеделски
земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при които
имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. /Решение № 79/
10.04.2013г. на ВКС по гр. д. №
612/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева/ В духа на
цитираната практика и предвид данните по делото, че процесният имот никога не е
бил третиран в някоя от по-горе изброените хипотези, се налага извод, че Община
Исперих не е имала право да актува имота като частна общинска собственост
приемайки, че се касае до земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. По тази причина и не е
станала законен собственик на процесният имот по този ред. В случая на
ответника е бил продаден през 2015 година имот от несобственик, поради което не
е настъпил вещно-транслативният ефект.
Предвид доказано придобиване на имота по давност от
страна на ищеца следва да бъде постановено решение по силата на което да бъде
прието за установено по отношение на ответника М.М.М., че ищецът О.А.Е. е собственик въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност на Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с
начин на трайно ползване „Нива“, находящ се в землището на село Йонково, община
Исперих, област Разградска, местността „До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета
категория, при граници и съседи : имоти №№ 34103.888.9902, 34103.38.793,
34103.38.789 и 34103.38.787, като ответникът бъде осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на същият на О.А.Е..
С оглед изхода на делото на ищецът се следват и сторените
в производството разноски, които възлизат на общ размер : 870.00лв., включващи
държавна такса, такса вписване, такса за съдебно удостоверение, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.М.М.,
ЕГН – ********** ***, че Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с начин на
трайно ползване „Нива“, находящ се в землището на село Йонково, община Исперих,
област Разградска, местността „До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета
категория, при граници и съседи : имоти №№ 34103.888.9902, 34103.38.793,
34103.38.789 и 34103.38.787 е собственост на ищеца О.А.Е., ЕГН – ********** ***
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност КАТО ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН
– ********** да отстъпи собствеността и предаде владението над имота на ищеца О.А.Е.,
ЕГН – **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.М.М., ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на О.А.Е., ЕГН – ********** за разноски по делото
сумата 870.00 /осемстотин и седемдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в двуседмичен срок от съобщаването му пред
въззивна инстанция – Окръжен съд Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: