РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Девня, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. В.
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. В. Гражданско дело №
20213120101213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 127а от СК
Образувано е по предявен от Н. ИВ. Д. с ЕГН **********, срещу Г. М. Я. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 127А от СК за издаване на заместващо съгласие за
многократно излизане в Кралство Испания на детето Г. Г. М., ЕГН **********.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, са:
Н. ИВ. Д. твърди, че с ответника Г. М. Я. живяла на семейни начала, като от
съвместното им съжителство имат родено дете Г. Г. М.. Твърди, че понастоящем с ответника
са разделени, като всеки от тях живее различен живот. Твърди, че брат й живее и работи в
Испания, където тя и синът й желаят да отидат, за да му гостуват за няколко месеца. Излага,
че с ответника не могат да постигнат съгласие относно заминаването и същия не желае да
подпише декларация – съгласие.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозирал писмен отговор на исковата молба.
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Девня не изпраща представител в съдебно
заседание, не изразява становище по спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на детето Г. Г. М., ЕГН **********, като в тази насока
е и приетото като доказателство удостоверение за раждане на детето.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Д.. Съгласно изложеното в него детето Г. Г. М. се отглежда от майка си,
1
има силна връзка с баща си, която съзнателно е ограничена от дваата родители. Налице е
синдром на родителско отчуждение. При разговор с майката на социалния работник не
станало ясно, дали детето само ще гостува на роднини извън страната или трайно
семейството ще се установи да живее в друга държава. Майката не желаела, другият родител
да има информация за местонахождението на детето извън страната. От своя страна бащата
няма нищо против синът му да гостува на роднини по майчина линия в Кралство Испания и
е готов да даде съгласие за пътуването на детето си, но желае да знае, къде то ще отседне,
кога ще се върне в страната.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама души
свидетели на страната на молителката. В своето изложение пред съда свидетелите Иванка
Георгиева Неделчева, майка на молителката и свидетелят С. Б. С., син на молителката,
излагат, че молителката има брат, който живее и работи в Кралство Испания. Твърдят, че
поддържали връзка с него по месинджър чрез камера по интернет. Свидетелите излагат, че
вуйчото на детето живее самичък на квартира, има необходимите условия да приема гости за
месец, два. Явстват, че вуйчото на детето се интересува от развитието, има желание да се
види с племенника си и няколко пъти е канил да му гостуват в Кралство Испания, но поради
поведението на ответника детето не може да излезе от страната.
Съдът цени показанията на свидетелите относно фактите и обстоятелствата, че детето
Г. Г. М. се отглежда от майка си въпреки близката родствена връзка със страната по делото,
доколкото същите се подкрепят и от изложеното в социалния доклад на ДСП Девня. В
останалата част относно условията на живот, които вуйчото на детето може да осигури при
пребиваването му в Кралство Испания, същите не представляват факти и обстоятелства,
възприети лично от свидетелите.
При своето изслушване от съда молителката заяви, че брат й живее в Кралство
Испания от години, не може да вземе отпуск и да се прибере в Република България и не се е
виждала отдавна с него.
При своето изслушване от съда ответникът заяви, че отношенията на молителката с
брат й са влошени, счита,че няма сигурност детето да отиде при вуйчо си.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може
да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. За
уважаване на молбата на молителката е необходимо да се установи, че страните са родители
на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането му извън страната, както и
че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на
детето. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на
детето от пътуване извън границите на страната, като необходимостта може да бъде
свързана не само с належащи обстоятелства - например здравословно състояние, но и с
други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата
2
култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език
или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно
местоживеене в друга държава – в този смисъл Решение № 982/15.03.2010 г. по гр.д. №
900/2009 г. ІV гр.отд на ВКС. Също следва да се има впредвид, че хипотезата на чл. 127а от
СК предвижда възможността да бъде заместено съгласието на другия родител за напускане
пределите на страна от детето единствено с цел „ пътуване „ . Под „ пътуване „ настоящия
съдебен състав разбира временно напускане пределите на страната, в която детето има
трайно местожителство и последващото му завръщане. Хипотезата не засяга и не урежда
възможността за трайно установяване на територията на друга страна на дете - български
гражданин.
В случая е налице първата от посочените от правната норма предпоставки - липсва
надлежно изразено съгласие на бащата за осъществяване задгранични пътувания на детето,
поради което и искът е процесуално допустим за разглеждане.
От съвкупността на доказателствения материал по делото се установи, че детето Г. се
отглежда от своята майка - молителката Н. ИВ. Д.. Установи се от социалния доклад, че до
момента молителката полага адекватни грижи за детето, като не се установи поведението й
по някакъв начин да застрашава неговото развитие. В тази връзка съдът намира, че
преценката на молителката относно избора на дестинация и задгранично пътувани на детето
несъмнено ще бъде в негов интерес, както и провеждането на същите при подходящи
условия. Следва също да се отбележи, че разрешението не се иска за някакъв несигурен
район, а по – конкретно за територията на Кралство Испания, на чиято територия няма
обстановка, създаваща опасност за живота и здравето на детето. Пътуванията на детето до
Кралство Испания също биха допринесли и за обогатяване културата, познанията,
социалните контакти и опита му. В интерес на детето е и да поддържа връзка с близки и
роднини и на двамата си родители. Детето обаче е на малка възраст- едва три години към
датата на приключване устноти състезания / родено през месец 08.2018г./, за да се приеме, че
е в негов интерес да пътува и напуска страната - дома си, роднините и приятелите в
България, за дълги периоди от време и по всяко време, както е поискано в исковата молба.
Неограничени по време и период пътувания биха се отразили и на контактите с неговите
родители / на съда е служебно известно, че понастоящем между страните Н. ИВ. Д. с ЕГН
********** и Г. М. Я. с ЕГН **********, има висящо дело с правно основание чл.127, ал.2
СК относно родителските права по отношение на детето Г. М. Я. с ЕГН ********** /.
Поради това съдът намира че следва да бъде дадено разрешение детето да пътува извън
страната до Кралство Испания за период от три години от датата на влизане решението на
съда в сила само по два пъти годишно и за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни,
като след изтичането на този период при продължаващо разногласие между родителите
съдът отново следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка
на обстоятелствата с оглед настъпили промени след постановяване на решението, от
значение за интересите на детето – напр. бъдещата учебна ангажираност на същото, която
ще налага и присъствието му ежедневно на учебни занятия. Следва да се съобрази и факта,
3
че през този период от време поведението на родителите би било определящо за това, дали
ще е необходима последваща съдебна намеса за даване на разрешение, заместващо съгласие
на бащата. При редовното спазване на дадения от съда разрешителен режим, то за бащата
биха отпаднали съображенията за ограничаване пътуванията на детето извън страната.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а от СК на детето Г. Г. М. с ЕГН
**********, ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България до Кралство Испания по
два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни заедно с майка си Н.
ИВ. Д. с ЕГН **********, или изрично упълномощено от нея лице, без съгласието на баща
си Г. М. ЯНК., ЕГН **********, за срок от три години, считано от датата на влизане
решението на съда в сила
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4