№ 20
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100548 по описа за 2022 година
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“
№ 19, служебен адрес - гр. Благоевград, ул.“Тодор Александров“№ 3, чрез
юк. Д.А., е предявила против Д. Т., ЛНЧ МК310119861, с настоящ адрес в
******,искове да бъде осъден да и заплати сумите, както следва: 860.08
/осемстотин и шестдесет нула осем/ лева, представляваща главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 13.01.2017 год., 357.87 /триста петдесет и седем и
осемдесет и седем/ лева, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 21.04.2020 год.до 20.02.2022 год.; 75-седемдесет и
пет лева, представляваща дължими такси за периода от 19.03.2020 год. до
19.01.2022 год. и за периода от 21.04.2020 год. до 20.02.2022 год. Претендира
се присъждане и на разноските по делотo.
В срока за отговор особеният представител на ответникът изразява
становище за допустимост,без такова по основателността на исковата
претенция и без самостоятелни искания за събиране на доказателства.
1
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответникът я оспорва чрез назначения му особен
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2017 год.между ищцовото дружество и ответникът ,на основание
искане от последният /л.20-21 от гр.д.№ 470/2022 г.РС-Благевград/ и
декларации за гражданско и имуществено състояние,такива на
осн.чл.4,ал.1,т.2 от ЗЗЛД и информация по чл.19,ал.1 от ЗЗЛД,съгласие за
автоматично плащане на минимална сума за револвиране по кредитна карта
чрез автоматичен транфер от разплащателна сметка и декларация за
предоставяне на преддоговорна информация /л.22-27 от гр.д.№ 470/2022 г.на
РС-Благоевград/ бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица /л.6-7 от гр.д.№ 470/2022
год.РС-Благоевград/,по силата на които ищцовата банка поела задължението
да предостави на ответникът кредитна карта с възможност да ползва кредитен
лимит от 1000,00 лв., при условията на ОУ, Условията за вида карта и
погасителен план /л.8-18 от гр.д.№ 470/2022 год.РС-Благоевград/,неразделна
част от договора по силата на препращането на чл.1 и 2 от същият.Видно от
декларацията за предаване на банкова карта /л.28 от гр.№ 470/2022 г.РС-
Благоевград/ е това,че на 24.01.2017 год. ответникът е получил срещу подпис
карта DSK MaxiCARD за сметка BG78STSA930000241168028.съгласно
експ.з-ние вх.№ 11490/21.12.2022 год./л.42-48 от делото/,изп.от в.л. М. К. В.
ответникът е сторил плащания по картата в размер на 3 852,01 лв.,начисблени
са лихви в размер на 580,15 лв. и такси за нереволвирани суми в размер на
105,00 лв.,като общият разход е в размер на 4 537,16,лв.,общият приход е в
размер от 2 896,15 лв.,като последното плащане по револвиране на кредита е
постъпило на 23.02.2020 год. и дължимите суми са в размер на 860,08 лв. за
главница,358,13 лв. за договорна лихва и 75 лв. за такси за нереволвиране от
09.06.2020 год. до 09.10.2020 год. вкл.-пет месечни такси по 15,00 лв.
2
Съгласно чл. 31.1. от Общите условия в случай, че кредитополучателят не
погасява в продължение на 4 (четири) поредни месеца,считано от месечната
падежна дата,револвиращи вноски,или стори такива в по-малък размер от
минималната сума за револвиране за съответният период,правото на ползване
на кредита се спира,като на осн.чл.32 от ОУ,ако клиентът не погаси
задължението си при усл.на чл.31,ал.2 от ОУ-до края на пети гратисен
период,ползването на кредита се прекратява и цялото вземане на банката
става изискуемо,като последиците настъпват автомагтично.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По основателността:
С решението по делото съдът на първо място следва да се произнесе
относно съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца
право,т.е за възникването и съществуването на облигационната връзка между
страните,за изпълнението на задълженията на ищеца,който не е длъжен да
доказва неизпълнението на договорни задължения на ответника по делото.
Страните не спорят по възникването на облигационното правоотношение
между страните по силата на сключеният между тях договор от 13.01.2017
год.за Липсва спор по това, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора,както и че ответникът е останал задължен по него.
Отделно от горното и настоящият състав намира, съобразно представените
писмени доказателства, че е възникнало валидно облигационно отношение
между страните по процесния договор, по който ищцовата страна е изправна
такава, доколкото е предоставила реално, а ответникът е усвоил (справка
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза – посредством теглене в
брой и плащане на ПОС терминали) сума в размер на 3852,01 лв. под формата
на револвиращ кредит. Установи се, че претендираното вземане, произтича от
горният договор в писмена форма,по силата на който за заемодателя е
възникнало задължението да предостави на заемополучателя револвиращ
3
кредит в максимален размер на 1000 лева под формата на разрешен кредитен
лимит.
Настоящият договор,по съществото си вид договор за заем, е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в
сила от 25.07.2014 г. /, съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно и по силата на чл.7,ал.3 ГПК..
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че
същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при
ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен лимит
от 1000 лева – чл. 2, ал. 1, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен
лихвен процент от 0% годишно за първите 6 месеца и 21,95 % за остатъка от
договора 24,30 %, условията за ползване на кредита и начина на формиране
на текущото задължение. С оглед горното съдът намира, че договорът за
кредит не страда от пороци водещи до неговата недействителност в цялост и
не противоречи на изискванията на ЗПК.В чл. 7от договора изрично е
посочено, че кредитополучателят е получил ,че му е предоставена
своевременно ивформацията по чл.5 от ЗПК,което ответникът е декларирал
изрично и в изготвената и подписана от него преди сключването на
процесният договор декларация на 28.12.2016 год. с оглед вземане на
иформирано решение за сключване на договора и е запознат предварително
от кредитодателя с всички условия на договора.
Според нормата на чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите според чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
РБългария и в случая не е налице такова превишение.Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва
4
е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая годишният процент на разходите включва
лихвата и разходи – чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора, и определеният му размер от
21,95 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва – 50%.
Следователно посочената клауза не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК.
Размерът на договорната лихва съдът намира, че не се явява прекомерен,
като противоречащ на добрите нрави. Дефинитивно договорната лихва по
кредита се явява печалбата на кредитора, то е възнаграждението му за
ползване на предоставената парична сума. Възнаградителната лихва трябва да
се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който е уговорено връщане на заетата сума, а така също и с обстоятелството
дали заемът е обезпечен. Именно, за да защити потребителя и за да се избегне
неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонент от годишния процент на
разходите и съответно е определил максимален размер на последния. В тази
връзка след като сборът на договорната лихва, ведно с други разходи не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 21,95 % кредиторът не е целял да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. По същите
съображения се налага извода, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 143,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузата на договора за
кредит относно възнаградителната лихва не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на кредитополучателя и това да го
поставя в по-неблагоприятно положение.
С оглед така формирания извод и при установеност от заключението на
вещото лице, че сумата по кредита е усвоена от ответникът, то и за
последният е възникнало задължение да погаси при условията на ОУ
задължението си ,като заключението на вещото лице,прието като
неоспорено,установява че исковата претенция е доказана и в размера си.Няма
доказателства същата да е платена преди ,или по време на висящността на
процеса,поради което предявените искове като основателни ще се уважат.
5
по разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват деловодни разноски с оглед уважената част от иска. Според
пълномощното на л. 4 от делото той е бил представляван от юрисконсулт.
Размерът на дължимите разноски за възнаграждението му в този случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
като сумата от 100,00 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Представени са и доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 150,00 лв.,като ищецът е платил и възнаграждение
за вещото лице в размер на 300,00 лв.,както и такова за особен представител
на ответника в размер на 400,00 лв.Така, в полза на ищцовото дружество и
съобразно с напълно уважената искова претенция съдът ще присъди разноски
в пълният им размер от 950,00 лв.
Водим от горното и на осн.чл.9,ал.1 ЗПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т., ЛНЧ МК310119861, с настоящ адрес в ******,ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“
№ 19 сумите, както следва: 860.08 /осемстотин и шестдесет нула осем/ лева,
представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.01.2017 год.,ведно със
законната лихва върху същата считано от 24.02.2022 год. до окончателното й
изплащане,357.87 /триста петдесет и седем и осемдесет и седем/ лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
21.04.2020 год.до 20.02.2022 год.; 75-седемдесет и пет лева, представляваща
дължими такси за периода от 19.03.2020 год. до 19.01.2022 год. и за периода
от 21.04.2020 год. до 20.02.2022 год.
ОСЪЖДА Д. Т., ЛНЧ МК310119861, с настоящ адрес в ******,ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“
№ 19 ,сумата от 950,00 /деветстотин и петдесет/лева,представляваща
сторените от последната разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7