№ 1004
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100513850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ХР. Д. срещу решение № 20172809/
17.08.2021г., постановено по гр. дело № 461/2021г., с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателката съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата
380,09 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 334789, за периода 01.10.2017г.- 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 04.11.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата
21,85 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.11.2020г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 56,20 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 15.09.2018г.- 22.10.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 18.11.2020г. по ч.гр.д. № 54062 по описа за 2020г. на Софийския районен
съд, 176 състав.
Въззивницата релевира искане за отмяна на решението в атакуваната част,
като се позовават на отменителните основания- нарушение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото
доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.
1
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД и ъретото лице помагач “Т.С.с" ООД не заявява
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно
решение в частта, с което са уважени предявените искове срещу ответницата М. ХР. Д.
за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 380,09 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. “*******, абонатен № 334789, за периода 01.10.2017г.- 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 04.11.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата
21,85 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.11.2020г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 56,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 22.10.2020г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е съществува ли
2
между страните валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия.
Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр.
54/2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда–
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3.
Конкретиката на случая сочи, че топлоснабденият имот е собственост на
Столична община. От събраните по делотo писмени доказателства- заповед № ЖН- 04-
326/ 31.05.1990г. на началник служба Жилищно настаняване при ОбНС- Кремиковци,
се установява, че въззивницата- ответница е настанена в процесното жилище, т.е. през
процесния период, като между собственика (Столична община) и въззивницата-
ответница е възникнало наемно правоотношение.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение– собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или
титулярът на облигационното право на ползване, е образувано тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което е постановено решение. Според т. 1 от
тълкувателното решение, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Според решението, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди,
и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка дължи цената й, като договорът между това трето
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
3
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. Ето защо, следва да се приеме, че наемателят на топлоснабдения имот няма
качеството на потребител на топлинна енергия, освен в случаите, в които между него и
доставчика е сключен договор за доставка на такава. Ако такъв договор липсва,
задължено лице остава собственикът на имота.
В конкретния случай между ответника, ползващ имота по силата на
настанителна заповед от 31.05.1990г. По делото е установено, че процесният имот се
ползва от въззивницата- ответница със съгласието на собственика, което, наред с
обстоятелството, че титуляр на партидата за процесния имот е именно въззивницата-
ответница обуславя извод, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение. Ето защо, материалноправно легитимиран да отговаря по исковете е
наемателят на топлоснабдения имот и обуславя извод за основателност на предявените
искове.
Като безспорнo и ненуждаещo се от доказване по делото е отделено
обстоятелството, че през процесния период в процесния имот е доставена топлинна
енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда– етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Неоснователно е наведено в жалбата възражение e, че по делото не е
установено наличието на договорно правоотношение между страните. Както се посочи
по- горе, от събраните по делото доказателства се установява, че имотът се ползва от
въззивницата- ответница със съгласието на собственика и същата е титуляр на
партидата за имота, обуславя извод, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявените
установителни искове, обжалваното решение като правилно следва да бъде
4
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20172809/ 17.08.2021г., постановено
по гр. дело № 461 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 176 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5