РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. Г. Д., ЕГН **********, с.Ш., община С., ул. „9-та“ № 32, чрез пълномощник адв.
В.Б. от САК срещу ЗАД „О.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Света София“ № 7, ет.5 обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 30000,00 (тридесет хиляди) лева, за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, негативни усещания и промени в личния живот
вследствие на ПТП, причинено виновно на 15.06.2018 година от водач при управление на
застрахован при ответника автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“, с peг. №
СО 6981 АК, управляван от В.Л.Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.11.2018 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне,
до окончателното изплащане на сумата (видно от уточнителна молба– л.27, т.2).
В исковата молба и уточняващата я такава /л.26-л.28 от делото/ се твърди, че на
15.06.18г. около 07.25ч. на второкласен път № II 62 от гр. С. за гр.Д. в участък на 59 км. В.
Л. Д. ЕГН********** от гр.С., кв. Възраждане, бл. 4, ет.6 , ап. 23 при управление на МПС -
автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“, с рег. № СО 6981 АК, застрахован в
ЗАД „О.” АД със застрахователна полица № ВО/23/118001531612 е нарушил правилата за
движение, а именно чл. 42. ал. 2 т.2 от ЗДвП като е извършил маневра изпреварване и е
навлязъл в насрещната лента за движение и е реализирал ПТП с насрещно движещият се лек
автомобил „Алфа Ромео“ и по непредпазливост е допуснал причиняването на болка и
страдание на Д. Г. Д. изразяващи се в мозъчно сътресение комбинирано с кратковременната
1
загуба на съзнание. Обезобразяване на лицето, с голям и груб белег от разкъсно-контузна
рана в челната област на главата. Преди настъпването на удара ищцата седяла на третия ред
на двойната седалка зад шофьора. В резултат на сблъсъка между двата автомобила, тя
ударила в лявата част главата си в седалката пред нея, като веднага изпаднала в безсъзнание
за около пет минути. Твърди, че е дошла в съзнание, след като била изнесена извън купето
на автобуса, а после автомобил на Бърза помощ я транспортирал в МБАЛ „С.“ гр. Д.. В
болницата й била направена оперативна интервенция със зашиване на разкъсно - контузна
рана с размери 6.0/ 2.0 см. над лявото око. Изпитвала силни болки в главата, в лявото коляно
и цялото тяло. Била хоспитализирана за два дни. След изписването от болницата дълго
време изпитвала постоянно главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, трудно се
придвижвала поради болките от контузията в лявата тазобедрена става, изпитвала умора,
имала паметови смущения. Чувствала се неуверена и несигурна да се движа сама, особено
по стълби, качване и слизане от превозни средства. Дълго време била в отпуск за временна
нетрудоспособност - за 63 дни. Загубила своята самостоятелност и увереност.
Ищцата твърди, че полученото мозъчно сътресение, комбинирано с
кратковременната загуба на съзнание причинило временно разстройство на здравето с
опасност за живота. Получила обезобразяване на лицето с голям и груб белег от разкъсно-
контузната рана в челната област на главата , който ще й остане за цял живот. В резултат
на ПТП получила две средни телесни повреди.
За настъпилото ПТП било образувано ДП №284/18 г. по описа на РУ- Самоков,
пр.пр. 707/2018 г., по описа на РП - Самоков и на 27.11.2019 г. В.Л.Д. с ЕГН ********** от
гр. С., кв. Възраждане, бл.4, ет.6, ап.23 бил привлечен като обвиняем за това, че на
15.06.2018 г. около 07.25 ч. по второкласен път № II 62 от гр. С.за град Д., в участъка на 59
км., при управление на МПС - автобус, марка Мерцедес, модел Спринтер ЦДИ 311, с рег.№
СО 6981 АК, е нарушил правата за движение от ЗДвП, а имено чл.42, ал.2, т.2 и е причинил
средна телесна повреда на С.И. Ц. от гр.С. - описана в постановлението за привличане -
престъпление по чл.343, ал.1, б „Б”, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК. Ищцата твърди, че не е била
уведомена за това как е приключило досъдебното производство, но от направената справка в
деловодството на РП - гр.Самоков разбрала, че на основание чл.343, ал.2, т.2 НПК,
обвинението срещу водача Д. е било прекратено. Предполага, че вероятно след като
пострадалата Ц.е заявила, че не желае да се води наказателно производство срещу него,
същото е било прекратено на посоченото основание. Твърди, че неи е бил връчен акт на
прокуратурата за прекратяване на ДП 284/2018г. по описа на РУ- Самоков, пр.пр. 707/2018 г.
Ищцата твърди, че на основание чл.432 от Кодекса на застраховането на 01.08.2018
година депозирала писмена застрахователна претенцията № ЩУ9936966 до ответника ЗАД
„О.” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
ВО/23/118001531612, валидна от 23.05.2018 г. до 24.05.2019 г. за автобус „Мерцедес
Спринтер” 311 ЦДИ, с рег.№ СО6981АК. Ответникът постановил отказа да плати заведената
щета № 0411-200-0005-2018, като изискал от ищцата да представи влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача управлявал застрахованото МПС в ЗАД „О.” АД.
2
Ето защо ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД
„О.” АД да заплати на Д. Г. Д. застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
в размер на 30 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, негативни усещания и промени в личния живот вследствие на ПТП, причинено
виновно на 15.06.2018 година от водач при управление на застрахован при ответника
автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер ЦДЗИ11“ с peг. № СО6981АК, управляван от
В.Л.Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2018
година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателното изплащане
на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. В.Б. от
САК.
С отговора ответникът оспорва исковете както по основание, така и по
размер.
Ответникът не оспорва че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен между З. „О.” АД и собственика на автобус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ” с peг. № CO 6981 АК, валидна към 15.06.2018
година - датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, но счита
предявените искове за процесуално неоснователни, поради което оспорва същите.
Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
69/15.06.2018г., механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на
пътно-транспортното произшествие. Твърди, че исковата молба не е изложена подробна
фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП, както и че са наведени
твърдения непочиващи на доказателствата по делото, поради което намира описаният в
исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП за неотговарящ на
действително реализиралия се.
Ответникът счита предявените искове за абсолютно неоснователни и необосновани,
поради това, че в процесния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателния съд,
която по силата на чл. 300 от ГПК да е задължителна за гражданския съд по въпроса за
вината на дееца и противоправността на деянието му.
На следващо място ответникът твърди, че водачът на лек автомобил марка
„Алфаромео“, модел „147“, с peг. № СВ 8676 МА не е предприел никакви действия, с които
да предотврати ПТП и вината за настъпване на произшествието е негова.
За това ответникът оспорва както механизма на ПТП, описан в исковата молба, така
и наличието на виновно поведение от страна на сочения за деликвент водач - В. Л.. Д.,
3
причинно-следствената връзка между получените от ищцата увреди и посочения в исковата
молба механизъм.
Твърди, че водачът на автобус марка „Мерцедес“, модел „Спирнтер 311 ЦДИ” с peг.
№ CO 6981 АК, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за
него събитието е случайно. Ударът настъпил в следствие на неправомерното поведение на
водача на лек автомобил марка „Алфаромео“, модел „147“, който неспазвайки разпоредбата
на чл. 15 от ЗДвП, е станал причина за настъпване на ПТП.
Твърди, че настъпилите за ищцата увреждания не са последица на виновно поведение
на водача на застрахования при доверителя ми автомобил.
В условията на евентуалност, ответникът прави възражение за независимо
съизвършителство и че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил марка
„Алфа Ромео“, модел „147“
На самостоятелно основание, прави възражение за независимо съизвършителство от
страна на водача на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, с твърдения, че
последният е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие, за нея са възникнали всички описани в исковата молба като вид, характер и
интензитет вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Твърди, че в настоящия случай е налице висока степен на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Твърди, че пътният инцидент е настъпил в следствие на неправомерното поведение
на пострадалата, която не е предприела необходимите действия за да предпази себе си,
возейки се в процесния автобус. Твърди, че същата е пътувала без поставен предпазен колан
с какъвто разполага микробус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ”, с което е нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. във вр. с чл. 149, ал.1, т.2, т. „В” от ЗДвП.
На отделно основание, твърди наличие на съпричиняване, поради непровеждане на
предписаното медикаментозно лечение, контролни прегледи и рехабилитация и/или
физиотерапия, с което в значителна степен е допринесла за интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания.
На следващо място ответникът оспорва исковете и по размер. Счита, че са предявени
в изключително завишени размери, прекомерни, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и
съразмерно на претърпените от ищцата болки и страдания. Счита, че претендираните суми
като обезщетение в общ размер на 30 000.00 лева не кореспондира с претърпяното от
ищцата и че обезщетението не е съобразено и със съдебната практика, нито със социално -
икономическата обстановка в страната и претенцията е силно завишена.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, тъй като неоснователността на
4
главният иск водел до неоснователност и на този за лихва.
На самостоятелно основание оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както
и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
защото постановеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение бил на база
непредставяне от страна на ищцата на доказателства, установяващи безспорната вина на
водача. Поради липсата на съдействие от страна на ищцата за представяне на нужните
документи, установяващи основателността по изплащане на обезщетение както и неговия
размер, ответникът бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по заведената
застрахователна претенция. В тази връзка и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
категорично възразява срещу претендираните от ищцата лихви от посочената дата и
поддържа, че същите следва да бъдат начислени от момента на завеждане на исковата
претенция.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между З. „О.” АД и собственика на
автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ” с peг. № CO 6981 АК, валидна към
15.06.2018 година - датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.
На 15.06.2018 година, около 07,40 часа, по второкласен път № 62 от републиканската
пътна мрежа, на сухо асфалтово покритие, нормална видимост, в посока от град С., към гр.
Д., в дясна пътна лента се е движил автобус „Мерцедес Спринтер”, с регистрационен номер
СО 6981 АК, управляван от В. Л. Д.. Пред него в същата посока се е движил товарен състав.
Платното за движение в този участък е било двупосочно, с две ленти за движение във
всяка посока, отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия „М1” и
всяка лента с широчина по 3,70 метра. При навлизане в прав участък от пътя, водачът на
автобуса Д. е предприел действия за изпреварване на движещият се пред него с по-ниска
скорост товарен състав, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която към този
момент в насрещна посока се е движил лек автомобил „Алфа Ромео”, с регистрационен
номер СВ 8676 МА, управляван от В. СТ. В.. Настъпил е удар между челната лява част на
автобуса и челната лява част на лекия автомобил. Поради по – малката си маса лекият
автомобил започнал ротационно движение с ос на въртене челната си част, при което
попаднал в крайпътното пространство, където окончателно се е установил на място. Към
момента на удара скоростта на движение на автобусът е била от около 53 километра в час,
като ударът за него е бил ексцентричен приплъзващ, след което същият е продължил в
посока напред и в дясно, като също се е установил в мястото, описан в протокола за оглед
на местопроизшествието.
Свидетелката – очевидец на ПТП С.С. (сестра на ищцата) установява причините и
механизма на процесното ПТП така, както е описано в горния абзац, като твърди, че
5
автобусът не е бил снабден с обезопасителни колани и че в резултат на сблъсъка ищцата си
ударила главата в предната седалка на автобуса, след което над веждата й протекла кръв и
се замаяла, после дошла линейка и я откарала в болнично заведение. След няколко дни била
изписана за домашно лечение, като за нея се грижели майка й, другата й сестра, както и
свидетелката. Често й се виел свят, повръщала, изтръпвала й главата и се движела трудно,
само с чужда помощ. След около няколко месеца се възстановила, но имала рани по лицето,
а белегът й над лявата вежда останал трайно и явно.
От заключението на СМЕ става ясно, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата Д. Г. Д. е получила следните травматични увреждания: контузия
на главата съпроводена с мозъчно сътресение и разкъсноконтузна рана в областта на челото,
травматичен хематом в областта на дясната лицева половина, голям забележим ръбец на
челото, вследствие на зарасналата рана, контузия на лявото коляно.
Лицето е богато инервирано и лицевите травми са съпроводени със значителни по
интензитет болки и страдания в началото, които постепенно намаляват до изчезването им в
рамките на около 20-25 дни. Поради мекотъканния характер на уврежданията, занапред
ищцата не би следвало да има оплаквания.
В приложената по делото медицинска документация са описани травматични
увреждания, локализирани единствено в областта на главата и лицето на пострадалата ищца
Д. Г. Д.. Не са описани травматични увреждания по тялото, които евентуално биха се
получили от действието на поставен обезопасителен колан в момента на удара. Отчитайки
механизма на пътнотранспортното произшествие, както и на получаване на травматичните
увреждания - удари с или върху твърди тъпи предмети и анатомичната локализация на
уврежданията, може да се твърди със сигурност, че нараняванията са получени от удар на
главата в облегалката на седалката от предния ред. Този механизъм се наблюдава при
наличие на поставен двуточков колан, който не ограничава предвижването напред на
горната част на тялото. Ако е налице поставен триточков обезопасителен колан, тялото не
може да се придвижи напред повече от около 15 см. и пострадалата не би получила
констатираните увреждания.
Вследствие на причинената разкъсноконтузна рана на челото вляво се е образувал
ръбец, който е ясно забележим, а в резултат на срастванията причинява деформация и става
набиващ се на очи при мимическа дейност. Тази последица на нараняването е причинила на
пострадалата постоянно видимо загрозяване на външния облик,която ще остане доживот.
От заключението на САТЕ се установява, че ударът между процесните автомобили
изцяло е настъпил в зоната на лентата за движение на лек автомобил „Алфа Ромео”, като от
техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП се корени в субективните
действия на водачът на автобус „Мерцедес Спринтер”, с регистрационен номер СО 6981 АК
- В. Л.Д., който преди да предприеме маневра за изпреварване на движещото се пред него
ППС не се е убедил че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
6
извършване на изпреварването. Водачът на лек автомобил „Алфа Ромео” е бил изпробван за
наличие на алкохол в издишания въздух и пробата е била отрицателна
Въпреки че експертът не може да даде адекватен отговор на поставения въпрос за
оборудване с предпазни колани на автобуса към момента на ПТП, при правилно поставен от
пътника двуточков обезопасителен колан, каквито обикновено се монтират на седалките на
пътниците в подобни автобуси, главата на пътника би достигнала облегалката на
предностоящата седалка, но при поставен триточков инерционен предпазен колан, главата
не може да достигне до облегалката на предностоящата седалка.
Т.е., дори да е имало двуточков обезопасителен колан, с какъвто обикновено е
оборудван подобен автобус, ударът и резултатът от него биха били същите за ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с наличието на действаща към датата на ПТП валидна застраховка
„гражданска отговорност“, неоспорена и призната от страните, както и с предявената
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата от 01.08.2018 година,
7
по която застрахователят – ответник не е изплатил суми за причинени неимуществени вреди
на ищцата, в резултат на ПТП.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, обсъдени по-горе, че причината за настъпването на описаното с
исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на автобус „Мерцедес
Спринтер”, с регистрационен номер СО 6981 АК - В.Л.Д., който преди да предприеме
маневра за изпреварване на движещото се пред него ППС не се е убедил че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за извършване на изпреварването, навлязъл в
лентата за насрещно движение, предизвикал гореописаното ПТП, в резултат на което са
получени подробно описаните в исковата молба и в СМЕ травматични увреждания на
ищцата, които се намират в пряка причинно-следствена връзка, несъмнено доказана от
заключението на обсъдената САТЕ и от показанията на другата спътничка в автобуса – св.С.
С..
Недоказани се явяват възраженията на ответника за наличие на случайно събитие,
евентуално – на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на вредоносния, летален
изход от процесното ПТП и за различен механизъм на реализиране на ПТП, тъй като в тази
насока същият не представи никакви доказателства в подкрепа на така инвокираните доводи
и оспорвания.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява изцяло доказан по основание и
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинените й от катастрофата трайни
и доживотни лицеви увреждания и белег, както и от дългия и болезнен период на
8
възстановяване, съпроводен от често гадене, повръщане и трудно придвижване без чужда
помощ. Това се е отразило крайно негативно на самочувствието и нормалните естетическите
възприятия на ищцата, която се намира в млада възраст и води пълноценен живот,
съпроводен с ежедневни социални контакти. Причинената й с травмата постоянна външна
увреда я загрозява по начин, който ще й създава занапред лични неудобства и дискомфорт в
социалното и личностно общуване.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 30 000
лева.
Върху присъдената сума от 30 000 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди
и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя е заведена
на 01.08.2018 година, дължимата лихва следва да се присъди от 01.11.2018 година, до
окончателното й изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска – ДТ в размер на 1200.00 лева.
Видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и адвокат
В.Б. от САК за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в общ размер на 1430,00 лева (830 лева + 600 лева (20 000 лева х 3%) -
минималният размер по чл.7, ал.2, т.4, при уважен интерес от 30000,00 лева), като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство, съобразно изцяло уважения иск.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „О.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Света
София“ № 7, ет.5 да заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, с.Ш., община С., ул. „9-та“ № 32
сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева, за причинените й неимуществени вреди – болки
и страдания, негативни усещания и промени в личния й живот, вследствие на ПТП,
причинено виновно на 15.06.2018 година от водач при управление на застрахован при
9
ответника автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“, с peг. № СО 6981 АК,
управляван от В. Л. Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.11.2018 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от
застрахователя - ответник, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Света София“ №
7, ет.5 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1200.00 /хиляди и двеста/
лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „О.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Света София“ №
7, ет.5 да заплати на адвокат В.Б. от Софийска адвокатска колегия сумата от 1430,00 /хиляда
четиристотин и тридесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10