Р Е Ш Е Н И
Е № 261084
гр. Пловдив, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4822 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника Л.Т.К., че последният
дължи на ищеца сумата от 757,75 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна вода и отведена
канална вода за периода от 22.11.2016 г. – 31.10.2019 г. за обект, находящ се в
гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 84,32 лв. за периода 31.01.2017 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1098/ 10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18571 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
II бр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на собственик и ползвател на
водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *****. Посочва, че за процесния
период от 22.11.2016 г. до 31.10.2019 г. в обекта на ответника били
предоставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за
което били издадени фактури. Поради незаплащане на дължимите суми, била
начислена лихва за забава върху претендираната главница. Уточнява, че
потребените количества вода били начислени при условията на липсващо
измервателно устройство съгласно Общите условия на ищеца, като случая били
начислявани общо по 10 куб.м. или за двама обитатели по 5 куб.м. Изяснява,
че имота липсвал водомер, като
задължение на потребителя било да го постави и да го поддържа в изправно
състояние. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 18571 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, II бр.с. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правният
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Л.Т.К. чрез особения представител адв. А.Й.,
със становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за
нередовност на исковата молба. По същество оспорва възникването на облигационно
правоотношение между страните по спора, като твърди, че не било ясно дали
ответникът е собственик или наемател на процесния водоснабден имот, както и не
били представени доказателства за това. Твърди, че липсвали доказателства
процесният водомер да е одобрен като измервателно устройство по предвидения за
това ред, да е преминал задължителна първоначална проверка преди монтажа и периодични
такива. Сочи, че в представения карнет липсвал подпис на ответника и не било
посочено от кой е изготвен. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 18571 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II брачен
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1098/ 10.12.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик
или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
По
делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в
доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на
чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както
се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се
установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение
на водоснабдения имот, на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от
изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив (л.112), се
установява, че за периода от 01.01.1998 г. до момента ответникът не е подавал
декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. *****. Ответната страна,
чрез назначения особен представител представи доказателства, че на процесния
адрес в гр. *****, няма отразена сграда в кадастралната карта и кадастралните
регистри, нито пък има вписване за разпоредителни сделки с имота в Службата по
вписванията. Разпитаната свидетелката, която е била ***** за имота през процесния период изясни, че не е
влизала в имота и не познава ответника, който при посещение на служители на
ищцовото дружество се укривал и не им отварял, за да извършат отчитане. Дали
обаче това лице е ответникът или някой друг, не се установи. Данни, че именно ответникът
живее на адреса били предоставени от съседи. На процесния имот не била
обозначена улица или номер. От показанията на свидетелката също не се доказа
качеството на собственик по смисъла на закона за ответника. Свидетелката не е
имала преки лични впечатления, че именно Л.К. живее в процесния имот, а
сведения за това били предоставени от съседи, като не бяха посочени техни имена
и от къде те имат тази информация. ***** не е влизал в имота, като е начислявал
по 10 куб.м. вода, без да се убеди има ли измервателно устройство, измерва ли то
точно; в случай, че е неизправно, да предостави срок на ползвателя за подмяната
му.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна
предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на
услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните
записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не
обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления
на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез
представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране
на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха
ангажирани от ищеца, каквито не се установиха.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната
мораторна лихва.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът
на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива,
то те не следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
против Л.Т.К., ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищеца сумата от 757,75
лв. (седемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неплатени задължения
за консумиране на питейна вода и отведена канална вода за периода от 22.11.2016
г. – 31.10.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в
размер на 84,32 лв. (осемдесет и
четири лева и тридесет и две стотинки) за периода 31.01.2017 г. – 31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1098/ 10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18571 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
II бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.