№………./……..7.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно търговско
дело № 685 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на ЗК“УНИКА“АД, срещу решение №159/10.1.2020г., постановено по гр.д.
№6444/19г. по описа на ВРС, 11 с-в, с което е бил уважен иска на П.С.Т. за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 6176,02 лв за нанесени при ПТП щети на имущество, застраховано с
полица „Каско“, ведно със законната лихва и са
определени разноски.
Въззивникът,
действащ чрез юрк. Д. излага оплаквания за неправилно
установени факти по делото поради
неправилна оценка на събраните доказателства. Излага доводи за необоснованост
на извода относно причиняването на повредите върху застрахованото имущество
като непосредствена последица от събитие, включено в покритите рискове, обявено
от застрахования при заявяване на щетата.
По същество,
представителят сочи в писмено изложение, че претенцията е останала недоказана
и моли решението, с което е определено
обезщетение да се отмени, а искът да се отхвърли изцяло.
Застрахованият
въззивник, чрез пълномощника си адв. Й. (ВАК) излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че съдът не е допуснал нарушения нито
при събирането, нито при оценката на експертизата относно механизма на ПТП, и
правилно е установил както настъпилото събитие като покрит риск, така и
причинно-следствената връзка на това събитие с щетите по застрахованото
имущество. Сочи, че показанията на свидетелката не съдържат противоречия, а
последователно излагане на впечатления на присъствал на събитието
очевидец. Позовава се и на съставения
двустранен протокол от участниците в ПТП, кореспондиращ на тези показания. С
доводи за обоснован и доказан иск, моли правилното осъдително решение да бъде потвърдено.
Същите доводи
пълномощникът на въззивника поддържа в писмено становище по същество, като
пледира за потвърждаване на правилното
решение по основателен иск.
Страните са
предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в настоящото
производство, конкретизирани в списъци (л.32 и 34). Въззивникът е оспорил
размера на хонорара на представителя на насрещната страна като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството и квалифицирането на
поддържаните от насрещните страни оплаквания и доводи, въззивният съд е разгледал в определение
№1439/04.06.2020г., като към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства
които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на
първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявения осъдителен
иск на застрахован с полица «Каско»
собственик, претендиращ обезщетяване на вреди, нанесени върху застраховано
имущество. Произнасянето съответства на допустима претенция, предявена пред застраховател по
реда на чл. 405 КЗ.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Липсват оплаквания
относно установените факти по сключването на имуществената застраховка за
"Мерцедес Бенц", модел „Е200" рег.№ В5168ВТ, със срок на
застрахователното покритие 25.04.2018г. - 24.04.2019г. с полица № 180011
10583/24.04.2018г с клауза «А - пълно
каско» и специална договореност
„Официален сервиз", както и изправността на застрахования, заплатил премии
по нея. Изведените от тези факти правни изводи за валидно покритие на риск от
увреждане на МПС при ПТП на 19.12.2018г също не са оспорени от страните.
Спорът пред
въззивният съд се концентрира само по фактическите констатации относно
механизма на причиняването на повредите, описани при огледа на застрахованото
имущество непосредствено след обявяването от застрахованото лице на
настъпването на това събитие, като основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
За установяване на
спорния механизъм на ПТП пострадалото лице се позовава на двустранния протокол
за ПТП съставен на мястото на събитието от двамата участници в инцидента. Няма
спор относно автентичността на документа съставен по образеца, утвърден като
приложение № 3 към НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, издадена на осн. чл. 125а, ал. 2 от ЗДП и във връзка с чл.
във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от КЗ. Водачът на
другия участващ в ПТП автомобил изрично
е декларирал, че признава вина за своето неправомерно поведение(отнемане на
предимство при преминаване през кръстовище), довело до сблъсък и причиняване на
видими щети на предна дясна част на застрахования автомобил. Съответно
подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява липсата на спор между тях
относно протоколираните обстоятелства по настъпване на това ПТП. Макар и да е частен
удостоверителен документ, двустранният протокол е изрично предвидена от закона
форма на удостоверяване за целите на уреждане на застрахователните претенции по
задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило
застрахователно събитие, това документиране е обявено от застрахователя в чл.
12.3.4. от Общите условия и по доброволната имуществена застраховка като
достатъчно за информирането му относно такова събитие(тъй като запазва регресните му права спрямо отговорните за увреждането
лица). Признатите в протокола факти допълнително са потвърдени и с показания на
очевидец. Свидетелката С. се е намирала именно в застрахования автомобил и
пряко е възприела както навлизането му в кръстовището, така и удара с
приближилия от дясно без да спре на знака «стоп» друг автомобил. Посочването на
ориентирите за движението на двата автомобила също не съдържа противоречие, тъй
като отговорът й относно знака «стоп» на пътя, идващ от Каменар е даден на
въпрос относно посока на движение на другия участник, така както е отразено и в
двустранния протокол. Показанията на свидетелката са убедително и
последователно изложени и липсата на конкретно детайлизирано възприятие на повредите
не поражда съмнение в ясния спомен за събитието, тъй като самата свидетелка
обяснява, че не е излязла за да оглежда автомобила отвън. Подробното описание
на увредените части и детайли е документирано в частен документ, съставен от
служител на самия застраховател, при представянето за оглед на увредения
автомобил. Именно въз основа на фиксираното в протокола местоположение на
автомобилите, потвърдено от свидетелката
и концентрацията на местата на констатирани при огледа увреждания,
назначеният от първата инстанция автоексперт е
формирал и изводите си относно механизма на причиняването на ПТП и
съответствието му с вредите като пряк негов резултат. Вещото лице заключава че
описаните от застрахователя повреди изцяло съответстват на удар, настъпил по
начина, описан в протокола.
Експертът акцентира
върху обективно установените увреждания поради мястото на челен ексцентричен
удар на застрахования автомобил и специфични особености на бронята и частите,
изграждащи увредения фар, контактували с
предна странична лява част на другото МПС. В открито съдебно заседание
вещото лице детайлно е пояснило категоричното си заключение за съответствие на
механизма, описан в протокола с уврежданията, констатирани при описа като се е
аргументирало с действието на физични сили и специфични механични увреждания,
документирани като следи в снимков материал, ползван от застрахователя при
оценката на щетите. Въззивният съд приема, че при така депозираните пояснения
не се е налагало допълнение на писменото заключение с въпросите, формулирани в
отговор по иска относно несъответствие (според застрахователя) на вредите с
описани от застрахования обстоятелства по причиняването им. Именно отговорите
на вещото лице по допълнително зададения устно въпрос опровергават съмненията
за начина на причиняване на заявените за обезщетяване увреждания, като резултат
от застрахователно събитие.
Съвкупната преценка
на така събрания доказателствен материал категорично налага извод, че
имуществото на ищеца действително е увредено от ПТП, като е породен покрития по
полицата риск. В този смисъл извод е приет и от първата инстанция, поради което
оплакванията за необосноваността му остават неоправдани.
Други оплаквания по
фактите въззивникът не е посочил. Въззивният съд отчита, че за размер на
дължимото обезщетението е възприета възстановителна стойност по средни пазарни
цени на необходимите разходи за ремонт и подмяна на засегнатите от удара
детайли, остойностени от вещото лице след отчитане на действително монтирани
нови части. Този извод кореспондира на изискването на закона ( чл. 402 КЗ) за
покритие на всички присъщи на ремонтната дейност разходи без прилагане на
обезценка и установената практика на съдилищата по тълкуването му, коментирана
и в мотивите на първата инстанция, към които настоящият състав препраща.
В заключение
въззивният съд намира, че жалбата се оказва изцяло неоснователна. Обжалваният акт следва да бъде
потвърден, без да се налага корекция и на определените в него разноски.
Разноските на
въззиваемия за защита срещу неоснователна жалба съдът определя, като отчита
удостовереното в писмения договор за правна помощ внасяне на адвокатско възнаграждение
в брой в размер на 600лв. Насрещната страна своевременно е възразила за
прекомерност на този размер. Действително ищецът е договорил с представителя си
възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 500лв, по чл.7 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения( макар че към онзи момент все още минимумът не е бил редуциран с отмяна на
съответната редакция на този подзаконов акт). Производството по конкретното
дело съдът преценява като фактическа сложност над минималната, доколкото
въззивникът е изложил не само оплаквания по интерпретацията на доказателствата,
събрани от първата инстанция, но е търсил и промяна на правните изводи при
прилагане на обсъдени вече задължителна съдебна практика и кодифицирани
императивни правила. Размер, който надхвърля сега действащия минимум(приложим
само за действително минимално сложни казуси) само с 20% не може да се
квалифицира като прекомерен. Обратното би означавало да се игнорира всяка
разликата в различните степени на сложност на делата и изравняването на
стойността на адвокатската услуга до един минимален стандарт, а това
противоречи на задължителната практика на съдилищата(т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12).
Затова съдът не намира основание да намалява компенсацията за вече платените
разходи и определя отговорността на
въззивника в размер на 600лв.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№159/10.1.2020г., постановено по гр.д. №6444/19г. по описа на ВРС, 11 с-в.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров" № 18 ДА ЗАПЛАТИ
на П.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 600(шестстотин)
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за защита
срещу неоснователна жалба, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280
ал.3 т.1 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.