РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Видин , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:В.А.В.
Членове:А.М.П.
В.Й.М.
Секретар:В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20201300500349 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Застрахователна Компания „******
АД, с ЕИК ****с седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******“
№ ****Д против Решение № 599/29.11.2019г по грд № 805/2018г по описа на
ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, на Д. К. Д. с ЕГН **********, от гр.В.жк“****„ бл.* вх.*ап*, с.умата от
3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди/ претърпени болки и
страдания/, получени в резултат на настъпило на 20.03.2017г. пътно –
транспортно произшествие в гр. В. предизвикано от водач на лек автомобил,
марка „*****“, модел „****“, с ДК № ******, управляван от К.Л.А., ЕГН :
**********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност", обективиран в застрахователна полица № BG/22/117000691448
на застрахователна компания „*****" АД от 01.03.2017 г., ведно с
дължимата законна лихва върху главницата от 3500 лв., считано от 28.12.2017
г.. до окончателното изплащане на задължението,като отхвърля искането за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.03.2017 г.
до 27.12.2017 г..
Подържа се във въззивната жалба, че постановения съдебен акт е
1
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон-чл.45
ал.2 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД.
Посочва се, че присъденото обезщетение не е съобразено с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е прекомерно.
Подържа се във въззивната жалба, че решаващия съд неправилно е
приел, че не е оборена презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД и от страна на водача
Асенов е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“А“ и
б.“В“, което е причинило реализиране на ПТП. Подържа се, че от
доказателствата по делото не е установено да е налице осъществен удар
между превозното средство, обект на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност „ на автомобилистите и превозното средство, управлявано от
ищеца, нито, че в резултат на такъв удар е последвало падане на ищеца на
терена и възникване на телесни травми.
Посочва се, че произшествието е станало при съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, поради извършено нарушение на
чл. 15 от ЗДвП, тъй като не се е движел възможно най-вдясно по платното за
движение и при липса на задължителна застраховка „ГО“.
Не са установени обстоятелствата, при които е настъпил транспортния
инцидент, тъй като констативния протокол, няма материална доказателствена
сила, актосъставителя не е очевидец на произшествието, воденото досъдебно
производство № ЗМ 232 /17 по описа на РУ-Видин е прекратено с
Постановление № 587 /28.09.2017г на РП-Видин. Посочва се, че не е
установено настъпването на удар между транспортните средства, който удар
да е в причинна връзка с действията на К. Л. А., като водач на лекия
автомобил. Автотехническата експертиза не се основава на технически
анализ, на измервания, наблюдения, технически проверки или изчисления, а
на вероятност, поради което е недоказан факта на настъпил удар между лекия
автомобил и мотоциклета.
Оспорва твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди в
резултат на ПТП за техния интензитет и проявление, както и твърденията за
наличие на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени
вреди и механизма на произшествието. Оспорва твърдението за настъпване на
вреди, обосноваващи размера на претенцията за неимуществени вреди в
2
посочения размер.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което отмени
постановеното такова то Рс-Видин и отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират присъждане на сторените разноски включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Подържа, че съобразно чл.432 ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахования е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от зстрахователя по застраховка „ГО“ при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ.
Подържа, че механизма на настъпилото ПТП е установен от повторната
автотехническа експертиза. От същата се установява, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Установено е
настъпилото травматично увреждане –лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузни рани и насинявания по подбедриците, болки в колената и
подбедриците, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Продължителността на болките и страданията, психическия шок е
съобразен правилно от решаващия съд, който е постановил правилно и
обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
Третото лице помагач не е взело становище по въззивната жалба и
отговора.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане
на неимуществени вреди, е допустим, а разгледан по същество е и
основателен.
С Решение № 599/29.11.2019г по грд № 805/2018г по описа на ВРС,
Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С*, бул. „****“ №*** Д е осъдено да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на Д. К. Д. с ЕГН **********, от
гр.В.жк“****** „ бл.*вх* ап.*, сумата от 3500.00 /три хиляди и петстотин/
3
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди/ претърпени болки и страдания/, получени в резултат
на настъпило на 20.03.2017г. пътно – транспортно произшествие в гр. Видин,
предизвикано от водач на лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с ДК №
**** управляван от К.Л. А.ЕГН : **********, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна
полица № BG/22/117000691448 на застрахователна компания ***С" АД
от 01.03.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от 3500
лв., считано от 28.12.2017 г.. до окончателното изплащане на
задължението,като отхвърля искането за присъждане на законната лихва
върху главницата за периода от 20.03.2017 г. до 27.12.2017 г..
От данните по делото се установява, че на 20.03.2017г., към 21, 30 часа,
в гр. В. ищецът е управлявал мотоциклет марка "****" с ДК № ******, по ул.
"*****, като на кръстовището с ул. "***" бил засечен и блъснат от МПС,
което без да спре напуснало местопроизшествието.
На 22.03.2017г. в РУ МВР-Видин било образувано ДП № 232/2017г. по
описа на управлението, прокурорска преписка № 587/2017г. по описа на РП-
Видин, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК,
във връзка с автомобил, съпричастен към претърпяното от ищеца ПТП.
Досъдебното производство е приключено и изпратено на РП-Видин с мнение
за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК. С постановление № 587/28.09.2017г., РП-Видин прекратила
досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК.
В процеса на работа по досъдебното производство по безспорен начин е
доказано, че МПС-то, което го блъснало е лек автомобил марка "*****",
модел ****", с ДК № ***** собственост на "********" ЕООД - гр. С., с
валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с полица №
ВС/22/117000691448 на 01.03.2017г. от ЗК "*****", управлявано от К. Л. А.,
ЕГН- **********, за което му е издаден АУАН № Г 931287/21.11.2017г.,
който без да спре напуснал местопроизшествието и на следващият ден обявил
управляваното от него МПС за откраднато.
На 20.03.2017г. след претърпяното ПТП бащата на пострадалия ищец
4
го закарал в Бърза помощ-В., където бил прегледан и му бил издаден Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от същата дата и бил изпратен за
Ренгенография на коленна става - ляво. Вследствие на виновно причиненото
от К.Л. Асенов пътнотранспортно произшествие му била причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузни рани и насинявания по
подбедриците, болки в колената и подбериците, което травматично
увреждане обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След увреждането около месец ищецът се чувствал некомфортно и
изпитвал болки в краката, и пиел обезболяващи лекарства.
Ищецът през месец юли 2017г. подал молба за завеждане на щета в
офиса на ЗК "******" в гр. Видин. В средата на месец декември 2017г.
ищецът получил писма от ЗК "**** „, че е заведена имуществена щета под №
0000-5000-17-175843 и неимуществена щета под № 0501-1000-63-17-
7742/22.11.2017г.
При тези данни , ВОС приема за безспорно по делото , че на 20.03.2017 г.
е реализирано пътно – транспортно произшествие с участие на К.Л. А., ЕГН
**********, като водач на лек автомобил марка "*****, модел "****", с ДК №
*** собственост на "******" ЕООД - гр. София, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество и мотоциклет марка "****" с
ДК № *******, управляван от ищеца.
За ПТП е бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица
№ 80/2017 от мл. автоконтрольор Р.И. Ц. сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.
/лист 93/, както и АУАН бл. № 931287 от 21.11.2017 г. /лист 77/ срещу
виновния водач К.Л. Асенов, в които са били описани участниците в ПТП и
механизмът на настъпване на ПТП, и в които като виновен водач органите на
реда посочили К.Л. Асенов, ЕГН **********, като водач на лек автомобил
марка "*******", модел "****", с ДК № ****, собственост на "***** ЕООД -
гр. София. Като причина за настъпване на произшествието посочили, че К. Л.
от кръстовище на ул. „В. Л.“ посока пл. „*****“ на кръстовището с ул.
„*******“ при наличие на пътен знак Б 1 не спира и отнема предимството на
движещия се по ул. „*******“ посока Музей „***“ мотоциклет, марка
"*******" с рег. №**** който се блъска в десните врати на автомобила.
Водачът не спира и напуска местопроизшествието, без да изпълни
задълженията си като участник в ПТП, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 и
чл. 123 ал. 1 т. 3 буква „а“ и „в“ от ЗДвП. Водачът на мотоциклета – Димитър
Димитров с наранявания на ляв крак.
Не е спорно, че лек автомобил марка "*****", модел "*****", с ДК №
5
****с рама № ********, е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
БГ/22/1170000691448 със срок на действие от 01.03.2017г. до 18.04.2017 г. /дата
на прекратяване/, като това се установява и от извлечение от Гаранционен
фонд /лист 149/, както и че произшествието е настъпило в срока на
застрахователното покритие.
Ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП
и отправил молба за изплащане на настъпилите от ПТП имуществени и
неимуществени вреди, входена в ответното дружество с вх. № 13925/24.11.2017
г. /лист 92/.
Видно от писмо изх. № 4429 от 27.04.2018 г. /без данни за получаването
му от ищеца/, ответното дружество е уведомило ищеца, че след преглед на
представените по преписката документи е определено застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от ПТП на 20.03.2017 г. в
размер на 500.00 лева, като за тази сума му е предложено подписването на
споразумение, като в отговора на исковата молба се сочи, че по образуваната
застрахователна преписка не са представяни данни за банкова сметка. 380 от
КЗ чрез представяне на удостоверение , обективиращо титуляра на сметката,
поради което същото не е изплатено.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на същата /лист 75/ и от разпита на вещото лице в съдебно
заседание на 11.07.2019 г. се установява, че на ищеца Д. Д.вследствие на ПТП
на 20.03.2017 г. е нанесена лека телесна повреда, причинила болка и страдание,
без трайно нарушение функцията на крайниците,като са налице повърхностни
рани на двете колена и подбедриците, като в съдебно заседание вещото лице
излага, че заключението е изготвено на основа на писмени данни, като
поддържа, че при такива травми, които са констатирани със сигурност е било
изписано лечение от личния лекар и ако не са били предприети мерки по
лечение и не били изписвани медикаменти периодът на възстановяване би бил
по-дълъг.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на ищеца,
досежно претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на ПТП.
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза от
вещо лице вещото лице Р.И. /лист 133/.
От заключението на повторната експертиза се установява механизма на
произшествието, конкретното разположение на всяко едно от превозните
средства непосредствено преди удара и спрямо конфигурацията на пътя и
параметрите на пътното платно, пътната обстановка и конфигурация на пътя,
ширина, видимост, брой на лентите за движение, пътната маркировка и др. от
значение. Установява се скоростта на движение на превозните средства и
6
опасните им зони.
Предвид така установеното от фактическа страна, ВОС приема
предявения иск за основателен и доказан.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не са установени
обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент, както и, че не е
установено настъпването на удар между транспортните средства, който удар да
е в причинна връзка с действията на К. Л. А., като водач на лекия автомобил.
За основателността на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя, както и да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Установи се фактът на настъпване на твърдяното от ищеца
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования
при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието
неимуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Самият институт
на непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са
деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието,
причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма. В
настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства – Повторна Съдебна-
автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Р. И., която съдът
кредитира изцяло като обективно изготвена и неоспорена от страните,
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 80/2017, издаден от мл.
автоконтрольор Ц., сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. /лист 93/, както и АУАН
бл. № 931287 от 21.11.2017 г. /лист 77/ срещу виновния водач К. А., в които са
били описани участниците в ПТП и механизмът на настъпване на ПТП, съдът
счита, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на
лек автомобил марка "******", модел "****", с ДК № *****, който при
нарушение на правилата за движение чл. 6, т. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 буква „а“ и
„в“ от ЗДвП виновно /по непредпазливост/, е причинил травматични
увреждания на ищеца.
Описаните увреждания на ищеца са съпътствани от болки и страдания,
които следва да се квалифицират като неимуществени вреди,и които се
7
обезщетяват , по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,по справедливост.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че постановения
съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния
закон-чл.45 ал.2 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД , като присаденото
обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е прекомерно.
От настъпилото виновно и неправомерно поведение на водача на лекия
автомобил са реализирани неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с противоправното деяние.
Налице е фактическия състав на непозволеното увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди.
Съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, установява по
несъмнен начин, че всички травматични увреждания, описани в исковата
молба и в приложената медицинска документация са обусловили в своята
съвкупност лека телесна повреда, причинила болка и страдание, без трайно
нарушение функцията на крайниците.Свидетелят сочи, че ищецът е изпитвал
болка в лявото коляно и не можел да се движи, като той го возел и го взимал от
училище. Свидетелят твърди, че болките продължили и след първите две
седмици но били по-слаби.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429
ал. 1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и на лихви
за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД-съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди.
Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от
ищеца травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,
неудобства за придвижване, установените остатъчни последици от
причинените травми, съдът счита, че правилно и обосновано
първоинстанционния съд е приел, че ищецът има право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 3500.00 лв.
8
При определянето на този размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът е съобразил характерът на причинените физически увреждания –
повърхностни рани на двете колена и подбедриците, без трайно засягане на
двигателната функция, силно болезнени движения в ляв долен крайник, както и
изпитвания непрекъснат страх от управление и возене на мотоциклет, който и
към настоящият момент не е отшумял, което налага придвижването на ищеца с
помощта на близки хора, които да го придружават. Определеното обезщетение
е съобразено с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като
ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, поради извършено нарушение на чл. 15 от
ЗДвП, тъй като не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение.
От заключението на потворната съдебно-автотехническа експертизата се
установява безспорно, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, тъй като мотоциклетна се е движел с разрешена скорост, по
път с предимство,както и че случай на движение на мотоциклета най-вдясно
на платното за движение /на 30 см. от десния край/, видно от мащабната скица,
при равни други условия траекториите на двете превозни средства биха се
пресекли в предната дясната странична част на лекия автомобил „*****“.
Установява се, че в момента на удара, лекият автомобил е отстоял на 0,7 метра
от десния край на платното за движение по ул. „****“, което е по-малко от
динамичния коридор, което показва, че траекториите на двете МПС-та се
пресичат,но дори и да бяха се разминали, би последвал челен удар в
мотоциклета с много тежки последствия за водача и пътника.
Пострадалият е бил с каска, която е задължителен елемент.
Подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна.
Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на писмените и
гласни доказателства по делото, изяснил е правилно фактическата обстановка,
привел е правни изводи, анализирайки задълбочено свидетелските показания
и експертните заключения, като е стигнал до правилни крайни правни
изводи. При постановяване на съдебния си акт, въззивната инстанция
препраща към изводите на първоинстанционния съд.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция не се
представиха нови доказателства, които да променят изводите на
първоинстанционния съд или да налагат друг правен извод.
Решението е мотивирано, обосновано, постановено при пълнота на
доказателствения материал и съобразено със закона.
Решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
9
С оглед изхода на делото, ответната страна има право на разноски, които,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 480.00 лева
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 599/29.11.2019г по грд № 805/2018г по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ *****“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С.бул. „******“ № ****
Д ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д. с ЕГН **********, от гр.В.,жк“*****„ бл.***
вх.*** ап.**** съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 480 / четиристотин и осемдесет лева / лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10