Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр.
София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 3294 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове от Т. ЕООД срещу А.-Р.ЕООД/в несъстоятелност/ и М.И. ЕООД
за обявяване на нищожност/относителна
недействителност на извършена от частен съдебен изпълнител Д.В.по изпълнително
дело 20118610400511 публична продан на недвижими имоти, собственост на А.-Р.ЕООД,
които са придобити от М.И. ЕООД.
Ищецът твърди да е кредитор на А.-Р.ЕООД
в производството по несъстоятелност, което твърди да е открито с решение от
09.03.2012 г., с което е определена начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2011 г. Твърди, че в хода на производството по несъстоятелност е
проведено индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника А.-Р.ЕООД, като
всички притежавани от него недвижими имоти са изнесени на публична продан по
изпълнително дело 20118610400511 и придобити от втория ответник М.И. ЕООД с
постановление за възлагане от 01.03.2012 г., което обаче е
влязло в сила след откриване на производството, като ищецът счита, че
заплатената от купувача цена е много по-ниска от действителната. При тези
твърдения претендира обявяване на нищожността на публичната продан на основание
чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, евентуално на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, в
редакцията преди ДВ, бр.20 от 2013 г., или обявяване на относителна
недействителност на същата на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.
Синдикът на А.-Р.ООД /в
несъстоятелност/, конституиран като съищец по делото на основание чл.649, ал.3 ТЗ, не взема становище по исковете.
Ответникът А. ООД /в несъстоятелност/ не
е депозирал отговор на исковата молба и не взема становище по делото.
Ответникът М.И. ЕООД е депозирал
отговор и допълнителен отговор, в които оспорва исковете, като на първо място,
счита че са недопустими по аргумент от чл.496, ал.3 ГПК, тъй като публичната
продан може да се оспорва само на посочените в същата норма основания.
Евентуално счита, че са неоснователни по съображения, че публичната продан няма
характера на сделка по смисъла на чл.646 и 647 ТЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства
и вписванията в търговския регистър по партидата на ответника А.-Р.ООД/в
несъстоятелност/ се установява, че по отношение на същото дружество е открито
производство по несъстоятелност с решение от 09.03.2012 г., постановено по
т.д.№ 4746/2011г. по описа на СГС, V-3 състав, като ищецът по настоящето дело Т.
ЕООД е кредитор на А.-Р.ООД/ в несъстоятелност/ с приети вземания, включени в
одобрения от съда списък и следователно разполага с процесуална легитимация да
предявява преферентните и отменителни искове.
Не е спорно, а се установява и от
представените по делото в заверени преписи постановление за възлагане,
уведомление по чл.496 ГПК и справка от Агенция по вписвания, че с постановление
от 01.03.2012 г. по изпълнително дело 20118610400511 имотите на длъжника, описани в
постановлението, са възложени на предложилия най-висока цена при проведената
публична продан купувач, а именно ответникът М.И. ЕООД и за сумата от 683 000 лв.
Исковата молба, по която е образувано
делото е подадена на 17.05.2012 г., т.е. преди измененията на Търговския закон,
обн.ДВ, бр.20 от 2013 г., като и след тези изменения обаче производството по
предявените искове се явява допустимо, тъй като разпоредбата на чл.646, ал.1 ТЗ
не е изменяна, а съгласно §15 ПЗРЗИД,
ДВ, бр.20/2013г. исковете по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, преди изменението, се
разглеждат по досегашния ред. Съответно искът за обявяване на относително
недействителност следва да се квалифицира като такъв по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ от
сега действаща редакция, тъй като изложените твърдения са за съдържащите се в
същата норма предпоставки.
Неоснователни са доводите на ответника М.И.
ЕООД за недопустимост на производството по исковете поради забраната на чл.496,
ал.2 ГПК. Тази норма има предвид оспорване действителността на публичната
продан от участниците в изпълнителното производство и поради
незаконосъобразност на изпълнителни действия. В случая са предявени изрично
предвидените от Търговския закон искове от кредитор за нищожност и относителна
недействителност на разпореждания с имоти на длъжника с доводи да са налице
именно специалните предпоставки на Търговския закон, поради което и съдът
приема, че се касае за специални разпоредби, които изключват приложението на чл.496, ал.3 ГПК, производството по исковете е
допустимо, а дали публичната продан има характер на сделка е въпрос по съществото
на спора.
Във връзка с основателността на исковете
съдът намира, че публичната продан не попада в приложното поле на разпоредбите
на чл.646 и чл.647 ТЗ, тъй като няма характеристиките на сделка по смисъла на
същите разпоредби, а представлява предвиден от закона способ за принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника, стои извън волята му и се осъществява
въпреки нея. Разпоредбите на чл.646 и 647 ТЗ във всичките им хипотези имат
предвид извършени доброволно и от самия длъжник действия или сделки след
откриване на производството по несъстоятелност или в определен период преди
подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, които
действия /сделки са довели до намаляване на имуществото или обременяването му с
тежести за сметка на интересите на кредиторите и предвидения от закона ред за
удовлетворяване им при открито производство по несъстоятелност, поради което и
тези разпоредби са неприложими към случаите, в които извършените действия или
сделки са осъществени без участието и извън волята на длъжника. В този смисъл е
и задължителната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на
чл.290 ГПК решение №187/19.03.2010г. по т.д.135/2009 г., ІІ т.о. на ВКС,
решение № 58/07.08.2015 г. по т.д. № 1388/2014 г., І т.о. на ВКС.
Следователно независимо от наличието на
останалите предпоставки на закона, доколкото извършената публична продан на
недвижими имоти на длъжника осъществена за принудително изпълнение на негови
задължения няма характера на сделка по смисъла на чл.646 ТЗ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, то и предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Право на разноски при този изход от
спора имат ответниците, като такива е претендирал и направил само ответникът М.И.
ЕООД, а именно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14000 лв. С
оглед възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение и
липсата на правна и фактическа сложност на делото, това възнаграждение следва
да се намали до размера от 5000 лв., при минимален размер от 4113 лв.,
определен върху цена на исковете от 683 000 лв., каквато е цената на
придобиване на имотите.
Съответно на основание чл.649, ал.6,
изр-2- ро ТЗ ищецът следва да бъде
осъден да заплати и дължимата държавна такса по исковете в размер на 27320 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Т. ЕООД, ***, по които
като съищец е конституиран синдика на А.-Р.ООД /в несъстоятелност/, ЕИК*******,
предявени срещу А.-Р.ЕООД/в несъстоятелност/ и М.И. ЕООД, ЕИК *******за
обявяване на нищожност на основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, евентуално на
основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, както и искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за
обявяване на относителна недействителност на извършена от частен съдебен
изпълнител Д.В.по изпълнително дело 20118610400511 публична продан на недвижими
имоти, собственост на А.-Р.ЕООД, които са придобити от М.И. ЕООД.
ОСЪЖДА Т. ЕООД, *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на М.И. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА
Т. ЕООД, ***
да заплати на основание чл.649, ал.6, изр-2- ро
ТЗ по бюджетната сметка на
Софийски градски съд дължимата държавна
такса по исковете в размер на 27320 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: