Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 10.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 01.10.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Н.Й. против Наказателно постановление № 19-0274-001110/14.10.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС е собственост на „Алфа Консулт Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********. Дружеството притежава около 10 броя автомобили. Когато някой от тях стане ненужен, се продава.

През 2018 г. управителят на дружеството свид. Домишлянов сключил с жалбоподателя И.Й. договор за продажба на изплащане, като постигнали съгласие собствеността да бъде прехвърлена в надлежна форма след изплащане на последната вноска от продажната цена от страна на купувача Й.. По силата на договора последният получил фактическата власт върху автомобила същата година и му било предоставено пълномощно.

На 04.04.2019 г. в 15.35 часа в Община Ихтиман по Първокласен път № 8, в гр. Ихтиман, в района на 126-ти километър с посока на движение от гр. София към гр. Костенец с АТСС TFR1-M № 588 била установена скорост на движение 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%) т.е. превишаване с 55 км./ч. на разрешената скорост, при движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС.

Работата с АТСС TFR1-M № 588 за периода от 13.00 часа до 17.00 часа на 04.04.2019 г. осъществили свидетелите Г.М. и Д.О. – в качеството им на полицейски служители при РУ на МВР – Ихтиман, за което бил съставен протокол и докладна записка.

След снемане на снимки и видеозаписи от АТСС TFR1-M № 588, заснети в периода от 13.00 часа до 17.00 часа на 04.04.2019 г., във връзка с установеното нарушение при управление на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС свид. Г.М. извършил справка за собствеността на автомобила. След като установил собственика - „Алфа Консулт Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, провел разговор с управителя свид. К. Д.Свид. До.обяснил на свид. М., че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС е предаден на жалбоподателя И.Н.Й. с пълномощно през 2018 г., като собствеността не е прехвърлена, тъй като последният не е заплатил последната вноска по сключения договор за продажба на изплащане.

Свид. М. снел сведения от жалб. И.Й. на 29.08.2019 г., в които изложил, че е закупил автомобила през 2018 г., същият се управлява от няколко лица, с които работи и чиито имена не може да посочи, поради което поема отговорност за посоченото нарушение.

Въз основа на данните от сведението на 29.09.2019 г. свид. Г.М. – в качеството си на младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман, съставил срещу жалбоподателя И.Й. Акт № 1065 за установяване на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 04.04.2019 г. в 15.35 часа в Община Ихтиман по Първокласен път № 8, в гр. Ихтиман, в района на 126-ти километър с посока на движение от гр. София към гр. Костенец с АТСС TFR1-M № 588 управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС със скорост от 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%) при движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС, която била установена с АТСС TFR1-M № 588.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 19-0274-001110/14.10.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на въззивника И.Н.Й. е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.

Процесната мобилната система с № 588 е преминала проверка на 21.03.2018 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е  ±3 %, видно от протокола от 21.03.2018 г.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М., О., Г., Д., снимка от АТСС, писмените доказателства сведение от И.Й., справка от ТРРЮЛНЦ, справка собственост лек автомобил, протокол за проверка на мобилна система, протокол за употреба на АТСС, докладна записка за употреба на АТСС, справка от НАП за регистрирани трудови правоотношения на жалбоподателя и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

От показанията на свид. М., О. и Г. се установяват обстоятелствата около осъществения контрол по движението на пътищата, когато е установено процесното нарушение. Същите разкриват как са установили, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС се управлява от жалбоподателя И.Й.. Изложеното в показанията им намира подкрепа и се допълва от показанията на свид. Д. и сведение от И.Й.. Двата доказателствени източника непротиворечиво установяват, че през 2018 г. жалб. Й. е получил фактическа власт върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС по силата на договор за покупко-продажба на изплащане, сключен с дружеството собственик на автомобила „Алфа Консулт Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, управител на което е свид. Домишлянов. Тези изводи намират подкрепа  ив съставения АУАН.

Процесното нарушение – деяние, време, място, скорост на движение, марка, модел, регистрационен номер на моторното превозно средство, се установяват от приложената снимка от АТСС, която намира подкрепа в АУАН.

Обстоятелствата около употребата на АТСС TFR1-M № 588 се установяват от протокол за употреба на АТСС и докладна записка.

От публично достъпния регистър в интернет страница на Българския институт по метрология Мобилната (https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeSearch?type=q3TP7TKJ1hA%3D&showResults=True) се установява, че система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.

От протокола за проверка на мобилна система се установява, че процесната мобилна система TFR1-M № 588 е била технически изправна към 04.04.2019 г.

Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Същите взаимно са взаимно допълващи се и разкриват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.

Съдът не кредитира показанията на свид. Н.Т., баща на жалбоподателя. Те са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите доказателствени източници. По същество чрез тях свидетелят цели да разколебае достоверността на доказателствените източници, сочещи, че автор на процесното деяние, е жалб. Й.. Последното е обяснимо предвид обстоятелството, че жалб. Й. е син на свидетеля Т..

На първо място, свидетелят излага, че  лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС е собственост на фирма. Същият по време на разпита си излага неколкократно, че не знае какъв е предметът на дейността на процесното дружество, като същевременно твърди, че разговаря със своя син относно работата на последния в него. Свидетелят излага, че е запознат с организацията на работа в дружеството – при какви условия служителите разполагат с процесния служебен автомобил, но не знае какво работят хората, които управляват автомобила, какво е наименованието на дружеството, какъв е предметът му на дейност, кой е управител, респективно собственик на капитала. Видно е логическото противоречие в съобщените от свидетеля факти, тъй като няма никакво разумно обяснение, освен изложеното в предишния абзац, как свидетелят е запознат със служебната организация в дружеството в случаите, когато автомобилът се предоставя на неговите служители, но на същия не са известни никакви други обстоятелства във връзка с дружеството – като например предмет на дейност, имена на служители, собственик на капитала, управител и прочие.

На второ място, показанията на свид. Трайков влизат в противоречие с други доказателствени източници. Твърденията на свид. Трайков, че синът му е трудово ангажиран в дружеството собственик на процесния автомобил са категорично оборени от справка, изготвена от НАП, относно регистрирани трудови правоотношения на жалбоподателя Й.. От нея е видно, че жалб. Й. не е трудово ангажиран от 2017 г. Посочената справка е обективна, безпристрастна, тъй като се издадена от независим държавен орган в изпълнение на законоустановените му задължения и следва да бъде кредитирана в цялост. Показанията на свид. Тайков са категорично опровергани и от показанията на свид. Домишлянов, които намират косвена подкрепа посочената по-горе справка. В тях свид. Д. напълно логично и непротиворечиво изяснява, че жалб. Й. никога не е бил служител на „Алфа Консулт Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, което дружество е собственик на автомобила, както и е че фактическата власт върху процесния автомобил е предадена на жалбоподателя по силата на договор за покупко-продажба на изплащане. Собствеността обаче не е прехвърлена, тъй като жалбоподателят не е изпълнил в цялост задължението си за плащане на цената на договора. Последното намира подкрепа в собственоръчно изготвеното от жалбоподателя писмено сведение.

Всички изброени вътрешни противоречия в показанията на свид. Т.както и противоречия с останалите доказателствени източници, които съдът определя като логични и непротиворечиви, сочат на недостоверност на показанията на свид. Трайков, които са изолирани, поради което същите не следва да бъдат кредитирани.

Съдът намира, че изложеното от жалбоподателя в писмено сведение от жалбоподателя, че различни лица управляват процесния автомобил, но не може да посочи имената им по същество представлява излагане на защитна версия. Ако действително жалбоподателят предоставя управлявания от него автомобил на други лица, той следва да знае техните имена.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.

Противно на твърденията на защитника на жалбоподателя процесният АУАН е издаден преди изтичане на 3-месечния давностен срок, установен в чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като за момента на откриване на нарушителя следва да се приеме 29.08.2020 г. – датата, на която жалб. Й., е дал писмено сведение, от което се установява, че същият управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС, считано от 2018 г. Преди даване на това сведение липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че е открит нарушителя. Не може да се приеме, че още при установяване на нарушението е бил известен нарушителят, доколкото по делото е изяснено, че собственикът на автомобила е различен от нарушителя и установяването на последния е предполагало оперативно-издирвателни действия. Те са приключили с даването на сведение от жалбоподателя на 29.08.2020 г., който момент, както беше посочено, е бил първият, в който са били разкрити сигурни данни за самоличността на нарушителя. В същия ден е съставен процесния АУАН.  

Жалбоподателят законосъобразно, предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗДвП е наказан на основание на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На 04.04.2019 г. в 15.35 часа в населено място – Община Ихтиман по Първокласен път № 8, в гр. Ихтиман, в района на 126-ти километър с посока на движение от гр. София към гр. Костенец, при максимална разрешена скорост 50 км./ч., управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СО6398СС със скорост на движение 105 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%), установена с АТСС TFR1-M № 588.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Не се споделят доводите, развити във въззивната жалба, че след като нарушението е установено с АТСС и е издадено наказателно постановление вместо електронен фиш, е допуснато съществено процесуално нарушение. За процесното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 55 км./ч., е предвидено кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС. Предвид това АНО, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 ЗДвП, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС, законосъобразно е издал наказателно постановление, с какъвто процесуален акт се санкционират нарушения като процесното. Обратното – издаване на електронен фиш, с който се налага наказание лишаване от право на управление на МПС, би съставлявало съществено процесуално нарушение.

         Не могат да бъдат споделени възраженията на защитника, направени в съдебно заседание, че след като жалбоподателят не е бил спрян от полицейските служители в момента на извършване на нарушението, то е недоказано. Административнонказателният процес, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 НПК, не познава доказателства и средствата за тяхното установяване, които имат предварително определена сила (известна още като формална доказателствена сила) поради което обективната истина е допустимо да се разкрива с всички доказателства, събрани по надлежния ред. В случая от приложената по делото снимка, която представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 16 ЗДвП, показанията на свид. М., О., Герджиков, Д. и АУАН следва единен и непротиворечив извод за авторството, респективно на виновността на жалбоподателя.

         Следва още да се посочи, че ЗДвП и ЗАНН не вменяват задължение да се санкционират единствено нарушения, в момента на тяхното установяване. В този смисъл е разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП вр. чл. 40, ал. 3 ЗАНН, предвиждаща възможност за съставяне на акт за установяване на административно нарушение дори при липса на свидетели на нарушението. С оглед това няма законово задължение контролните органи да съставят АУАН срещу жалбоподателя единствено в момента на извършване на нарушението. Трябва да се отбележи още, че това е и практически невъзможно, тъй като контролните органи се запознават със скоростта на движение на съответните автомобили едва след снемане на статичните изображения от АТСС, което действие се извършва след приключване на работа с последното.

Вече беше посочено въз основа на кои доказателствени източници следва единствен възможен извод относно авторството на деянието. Те по естеството си са косвени доказателства, но при съпоставка помежду им следва изводът, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Няма данни други лица, различни от жалбоподателя, да управляват автомобила, като твърденията в обратния смисъл в сведението са голословни и представляват средство за защита, а не доказателство, тъй като липсва каквато и да е индивидуализация за твърдените множество други водачи. Необходимо е да се посочи, че предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП лицето, на което е предоставено МПС се санкционира за извършеното с последното нарушение. В този смисъл, в случаи като настоящия, в които лицето, на което е предоставено МПС, не посочи друго лице, което е управлявало превозното средство, се санкционира именно ползвателят, дори да липсват доказателства, че именно той е управлявал МПС по време на извършване на установеното нарушение.

По вида и размера на наказанието:

         Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, а именно кумулативно налагане на наказание „лишаване от право на управление на МПС“ и наказание „глоба“.

         Размерът на наказанията е правилно определен в абсолютен размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършване на конкретното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото претенцията за присъждане на разноски на защитата е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0274-001110/14.10.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: