Мотиви
към присъда N113/22.12.2015 година по нохд N2124/2015г. по описа на ПОС.
Пловдивската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия А.П. за извършени престъпления както следва:
по чл.
277а ал.7 от НК, за това за времето от 06.08.2014 г. до
20.04.2015 г. в гр. П. и в землището на с. С., обл. П., в местността „С.”, противозаконно като не е изпълнил задължението
си по разпоредбата на чл.152 ал. 2 вр. ал. 1 т. 6 вр. чл.147 ал. 6 от ЗКН, да
регистрира в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването на
специално техническо средство по реда определен с Наредба № Н – 00 – 0001 от
14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от
министъра на културата, обн. в ДВ. бр. 18/01.03.2011 г./, да е държал оръдие –
детектор за откриване на метали /металотърсач/ марка „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
със сериен № ***, за което знаел, че е предназначено за търсене на
археологически обекти.
По чл.277а
ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това на 20.04.2015 г. в землището на
с. С., обл. П., в местността „С.”, без съответно разрешение по чл. 148 ал. 1
вр. чл. 147 ал. 1 от Закона за
културното наследство/ чл. 148 ал. 1 от ЗКН – „Теренните проучвания на
археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или
оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на
Съвета за теренни проучвания”; чл. 147 ал. 1 от ЗКН „Археологическите обекти се
издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания”/, да е
търсил археологически обекти, като при извършване на деянието използвал
технически средства – детектор за откриване на метали /металотърсач/ марка „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
със сериен № *** и лопата.
Подсъдимият А.П. не се
признава за виновен и дава обяснения по делото.
Защитникът на подсъдимия адв.Я. иска оправдаването на
подсъдимия и по двете му обвинения или поради липса на съставомерност или
поради маловажност по чл.9 ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и иска налагането на условно наказание лишаване от свобода на подсъдимия и
за двете престъпления.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подс. А.П. е на 36 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, към настоящия момент е безработен.
През периода 2014-2015 година подс. А.П. работел като охранител в
казино „***” на главната улица на гр.П.. От този период датирал и неговия
интерес към метеоритите, който възникнал след падането на метеорита в Ч., Р. и
бил подхранен от документални филми гледани от П. по телевизия „Дискавъри”. А.П.
бил спортист и редовно с приятели ходел по планините в България на разходки,
каране на колело и кану-каяк. С цел намиране на метеорити подс. А.П. си купил
силни магнити – неодимови магнити, защото метеоритите имали в себе си
значително съдържание на метали, за разлика от другите обикновени камъни. Пак с
цел търсене на метеорити, с оглед на техния метален състав, А.П. на 06.08.2014г.
посетил магазин на фирма «***» ЕООД гр.С. и си закупил от там детектор за
откриване на метали /металотърсач/ марка „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
със сериен № *** и сонда към него за сумата от 1050 лева. От магазина уверили
подс. А.П., че вещта
е на свободна продажба, не се нуждае от разрешение за притежаване и може да се
употребява свободно в България и Европейския съюз, само не и на места, които са
древни паметници на културата. Подс.П. съхранявал на видно място на секция в
дома си колекция от парчета камъни, за които твърдял, че са метеорити.
На 20.04.2015 г. подс.А.П. се свързал със своя приятел
св.Д. Б. и се уговорил да извършат преход в по-ниските части на планините, а
именно в района на С.. Тръгнали от гр.П. около обед на същия ден с колата на
подс. А.П. „Фолксваген пасат”, като се насочили първо към язовир „П.”, защото
св.Б. бил чул, че стената на язовира била направена на пешеходна зона и искал
да я види. От язовира двамата видели, че слънцето пада в ниските части на С. и
решили да направят преход от с.С. до местността „Б.”. Подс. А.П. спрял
автомобила си на паркинг в края на с.С., в близост до пътя за груповия паметник
на културата - храмовия комплекс „***”. Подс. А.П. и св.Д. Б. излезли от колата
да се приготвят за прехода, като в това време П. извадил от багажника на колата
си металотърсач „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
и започнал да го приготвя за употреба. Св.Б. го попитал какво е това, а
подсъдимият му обяснил, че е взел горнния уред за бърза проба как се работи с
него. Подс. А.П. уверил
приятеля си, че е закупил легално уреда и има нужните документи за него, ще
направи няколко проби в района и двамата си тръгват по планирания планински
преход. Подс. А.П. на разстояние около 100-200 метра от паркинга започнал да
търси с металотърсача метеорити и с лопата да изкопава дупки, като нищо не
открил в района. Работата на подс. А.П. с металотърсача била видяна от
минаващите по пътя превозвачи на дървен матириал, които сезирали кмета на село С.
– св.И.Ж.. Последният уведомил полицейския патрул на РУ Хисар в състав
полицаите – Д.Т., И.Б. и К.И., които били в района на С. и последните веднага
се отправили към паркинга в края на селото, от където видели подс.П. и св.Б. с
металотърсача и една лопата. Свидетелите Б. и И. тръгнали към подс. А.П. и св.Б.,
които ги видели и спрели да ги изчакат. На място полицаите установил, че
подсъдимият държи металотърсача, а приятеля му държал лопата, като в местността
между тях и колата им имало прясно изкопани няколко дуппки. Подс. А.П. обяснил
на полицаите, че е взел металотърсача за проба и търси метеорити. След като
слезли до колата му подс. П. посочил на полицай И.Б. найлонова торбичка с 10-15
камъка, намираща се в багажника на колата му, за които твърдял, че са намерени
от него метеорити. В последствие бил извършен оглед на местопроизшествието, а
металотърсача и лопатата се иззели като веществени доказателства. По-късно били
извършени претърсвания в жилищата стопанисвани от св.Б. в гр.П. и подс.П. ***,
при което никакви вещи свързани с разследването не се намерили и иззели.
Видно от приетата археологоведска експертиза /л.61 от ДП/ храмовия комплекс „***” е
деклариран като недвижима културна ценност от национално значение с писмо №1480/04.06.2001г.
на Министъра на културата. Същият има статут на „Групов паметник на културата”.
Като такъв той е определен с протокол одобрен от Министъра на културата от
30.05.2001г. В териториалния обхват на
този групов паметник на културата са включени имоти посочени в протокола и
приложената към него карта. В тази приложена карта е отбелязана „***” с кръг с
диаметър 50 метра, толкова, колкото е в действителност. Местопроизшествието е
отбелязано на картата на 300 метра от „***”, тоест мястото на
произшествието излиза извън обхвата на
груповия паметник на културата и неговата охранителна зона, видно от
приложената карта.
Видно от
писмо /л.72 от ДП/ изх. №11-00-187/02.07.2015г. на ГД „Инспекторат за опазване
на културното наследство” при Министерството на културата подс. П. не е подавал
заявление за регистриране на специално техническо средство по смисъла на чл.152
ал.2 от ЗКН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
обясненията на подсъдимия А.П., свидетелските показания на свидетелите Т., Б., И.,
Ж., Б., приетата археологоведска експертиза с приложени протокол и скица към
нея /л.61-68 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за
претърсване, удостоверение, фактура и касов бон за закупуване на металотърсача
/л.42-43 от ДП/, удостоверение за членство в БАТСЗМ /л.44 от ДП/, писмо /л.72 от ДП/, веществените
доказателства приложени по делото. Горните събрани доказателства
по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Спор по фактите по делото няма, спорни са правните
изводи, които могат да се направят въз основа на тези факти.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.П. не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 277а ал.7 от НК, за това за
времето от 06.08.2014 г. до 20.04.2015 г. в гр. П. и в землището на с. С., обл.
П., в местността „С.”, противозаконно
като не е изпълнил задължението си по разпоредбата на чл. 152 ал. 2 вр. ал. 1
т. 6 вр. чл. 147 ал. 6 от ЗКН, да регистрира в Министерството на културата в
14-дневен срок от придобиването на специално техническо средство по реда
определен с Наредба № Н – 00 – 0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни
археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн. в ДВ. бр.
18/01.03.2011 г./, да е държал оръдие – детектор за откриване на метали
/металотърсач/ марка „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
със сериен № ***, за което знаел, че е предназначено за търсене на
археологически обекти.
Без
съмнение подс.П. противозаконно е държал горното техническо средство детектор
за откриване на метали, защото не го е регистрал в 14 дневния срок дадени му от
Наредба № Н – 00 – 0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни
археологически проучвания. С нерегистрацията на това средство подс.П. е нарушил
чл.152 ал.2 от ЗКН. Но това все още не е достатъчно за да е осъществено
престъплението по чл.277а ал.7 от НК. Нужно е подобно на сходните престъпления
свързани с подопомагаща основните престъпления престъпна дейност /чл.215 ал.1
или чл.253 ал.1 от НК/ да се знае или предполага от дееца, че това средство е
предназначено или послужило за извършване на същинските престъпления против
културното наследство – търсене, съхранение, пренасяне на археологически
обекти. Иначе противозаконното притежаване на металдетектора си остава
единствено административно нарушение по чл.219 от ЗКН.
По
настоящото дело не са събрани доказателства, че подс.П. е знаел или
предполагал, че металотърсача е предназначен за търсене на археологически
обекти. По делото не се доказа с този металотърсач подс.П. да е търсил
археологически ценности. Напротив доказаха се обясненията на подсъдимия, че е
търсел метеорити и това му е било хоби. Неговите обяснения са подкрепени от
показанията на св.Б. относно колекцията
от твърдени метеорити в дома на подс.П. и от показанията на св.Б., на кого П. е
показвал торба с 10-15 твърдени от него метеорити в багажника на колата му. За
обратните факти, търсене или притежаване на археологически обекти у подсъдимия
по делото няма никакви доказателства. Подобни ценности не са намерени, нито в
подсъдимия, нито в колата му, нито в дома му. Единственото доказателство за
подобни намерения е близостта на храмовия комплекс „***” до мястото където е използван
металдетектора. Това обаче е едно единствено косвено доказателство, за умисъла
на дееца и то само по-себе си не е в състояние безспорно да докаже този факт по
настоящия казус.
Поради
което при липса на извършено от субективна страна престъпление по чл.277а ал.7
от НК, на основание чл.304 от НПК подсъдимия следва да се признае за невинен в
извършване на горното престъпление и да се оправдае по така повдигнатото му
обвинение.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.П. не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.277а ал.3 от НК, за това на
20.04.2015 г. в землището на с. С., обл. П., в местността „С.”, без съответно
разрешение по чл. 148 ал. 1 вр. чл. 147
ал. 1 от Закона за културното наследство/ чл. 148 ал. 1 от ЗКН – „Теренните
проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на
културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно
становище на Съвета за теренни проучвания”; чл. 147 ал. 1 от ЗКН
„Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез
теренни проучвания”/, да е търсил археологически обекти, като при извършване на
деянието използвал технически средства – детектор за откриване на метали /металотърсач/
марка „МІNELAB-Х-TERRA 705 GOLD PACК UNIVERSAL”
със сериен № *** и лопата.
По
делото не е доказано категорично, че подс.П. се търсел археологически обекти.
Вярно е че с подобно нерегистирано специално техническо средство металотърсач,
могат да се търсят археологически обекти в земните пластове. По делото обаче не
е доказано, че подс.П. е търсел именно такива обекти. На първо място видно от
археологоведската експертиза мястото на търсене с детектора за метали е извън
охраняемата зона на груповия паметник на културата. Тоест подс.П. не е целял да
търси археологически находки в охраняем от закона недвижим паметник на
културата - храмовия
комплекс „***”. На второ място по делото са събрани доказателства,
че подс.П. е търсел други обекти – метеорити, като това е било негово хоби и е
имал колекция от такива. От друга страна същият не е притежавал никакви
археологически обекти в себе си или в автомобила или в жилището си. Наистина е
притеснително, че търсенето с детектора за метали е в непосредствена близост с
горния паметник за културата. Това е безспорно една индиция, че се извършва
престъпление по чл.277а ал.1 и ал.3 от НК, но доколкото това доказателство е
косвено и не е подкрепено от други доказателства, то не може да послужи за
категоричен извод за извършено престъпление по чл.277 ал.3 от НК.
Съдът
не приема аргументите на обвинението за наличие на доказателства за извършване
на престъплението, а именно че подсъдимия не е бил член на асоциацията за
търсене на метеорити и самородно злато БАТСЗМ към
момента на деянието, а е станал член впоследствие. Членството или не в
определена организация с нестопанска цел, не може да е нито доказателство за
извършване на престъплението, нито да е доказателство за неизвършването му.
Съдът не приема аргументите на обвинението за
наличие на доказателства за извършване на престъплението, а именно че
подсъдимия П. и св.Б. лъжат за целения от тях пешеходен преход до местността „Б.”,
защото тя е била твърде далеч от паркинга 10-15 километра, а и времето е било
твърде напреднало – 16,00 часа. Разстоянието от паркинга до горната местност от
10-15 километра, според свидетелите Т. и Б. е измерена от тях явно при движение
с автомобил по автомобилен път, а подсъдимия П. и св.Б. са щели ходят пеш и
явно разстоянието ще е по-кратко за тях. Същите са запалени планинари и
твърдят, че при подобен преход изминават по 10-20 километра пеш, като никога не
си определят предварителен твърд маршрут. Основателно е възражението на
защитника на подсъдимия адв.Я., че началния час на тяхното тръгване не е бил
18,50 часа, в колкото е започнал огледа на местопроизшествието, а много
по-ранен, защото всички са трябвало да стоят и да чакат да дойде следовател от
гр.П. и експерт от гр.Х.. Видно от снимките към този протокол, времето е било
слънчево и ясно, дори въпреки късния час на започването на огледа.
Съдът
не приема аргументите на обвинението за наличие на доказателства за извършване
на престъплението, а именно че няма логика един човек, които работи като охрана
да има 1000 лева за хобито си – търсене на камъчета. Съдът не е установил каква
е заплатата на подсъдимия, към момента на деянието когато е работел като
охранител на казино в Пловдив, но не намира че сумата от 1000 лева е непосилна
за един мъж, които живее сам и не е женен. Упражняването на хоби от гражданите
не може да е логично или не и да е индиция за престъпни цели у тези граждани.
Има много хобита, които съдът не разбира и не приема, но независимо от тези
субективни предпочитания, гражданите имат право да си реализират хобитата,
които явно за тях съставляват голяма ценност и им доставят удоволствие, стига
да не нарушават закона.
Поради
което при липса на извършено от обективна страна престъпление по чл.277а ал.3
вр. с ал.1 от НК, на основание чл.304 от НПК подсъдимия следва да се признае за
невинен в извършване на горното престъпление и да се оправдае по така
повдигнатото му обвинение.
Веществените доказателства – 1 брой металотърсач № ***, черен на
цвят, с дисплей и надпис Х-TERRA;
1 бр. метална лопата с пластмасова оранжева дръжка; 1 бр. платнена раница,
черна на цвят, съдържаща: фактура от дата 06.08.2014 г. за МІNELAB-Х-TERRA 705, издадена от „***” ЕООД гр.
София; пътна карта с надпис „рила; 2 бр. комплект шестограмни ключове; 1 чифт
платнени ръкавици за колело; 2 бр. пластмасови свирки; 2 бр. пакетчета с
хартиени носни кърпи и 1 бл. Диплянка – хотел „рила”, на съхранение в
деловодството на наказателно отделение на Пловдивски окръжен съд не са
предназначени и послужили за извършване на престъпление и следва да се върнат на
подсъдимия А.П..
На основание чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото в
размер на 306 лева следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: