РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Горна Оряховица, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120102273 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ Енерго Про Продажби" АД; ЕИК:
*******Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г, законни
представителиП.С., Я.Д., Д.Д. против Д. М. ИВ., ЕГН: ********** Адрес:
5100 Г.О. ***.
В исковата молба се посочва, че Д. М. ИВ., е клиент на "Енерго - Про
Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: *******, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер A6.No.A6.
№**********, находящ се в гр.Г.О., ул.*** МАГАЗИН. Тези облигационни
отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължавада заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
1
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на Съгласно чл. 38
от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на Енерго- Про Продажби АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия
момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната
електрическа енергия всроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ
„Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението
му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението ".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от
Закона за енергетиката на 13.09.2021 г. в Районен Съд - Горна Оряховица е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. М. ИВ., в
резултат на което е образувано ч.г.д. №1755/2021г.
Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 464.22
(четиристотин шестдесет и четири лв. 22 ст.) за обект на потребление, заведен
с абонатен номер A6.No №**********, находящ се в гр.Г.О., ул.***
МАГАЗИН. В посочената сума са включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 431.18 лв. (четиристотин тридесет и един лв. 18 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 08.10.2020 г. - 05.07.2021 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 33.04 лв. (тридесет и три лв. 04 ст.)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
03.09.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ *******, към същата дата.
След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент
стойността на фактурите не са заплатени.
Моли да се приеме за установено, че ответникът Д. М. ИВ., ЕГН:
**********, дължи на ищеца заплащане на сумата от 464.22 лв.
(четиристотин шестдесет и четири лв. 22 ст.) за обект на потребление, заведен
с абонатен номер A6.No №**********, находящ се в гр.Г.О., ул.***
2
МАГАЗИН. В посочената сума са включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 431.18 лв. (четиристотин тридесет и един лв. 18 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 08.10.2020 г. - 05.07.2021 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 33.04 лв. (тридесет и три лв. 04 ст.)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
03.09.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ *******, към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по
настоящото дело.
Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №
4 от 06.01.2006 г.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекономерност на
претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Й.А. И., от
ВТАК, с адрес на кантората гр. В.Т., ул. ***, в качеството си на особен
представител на Д. М. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Г.О., ул.
***
Счита, че предявените искове са процесуално допустими и като такива
следва да бъдат разгледани.
Твърди, че предявите искове са изцяло неоснователни. Оспорва същите по
основание и по размер. Ищецът твърди, че вземането му произтича от
продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №
**********, находящ се в гр. Г.О., ул. ***, представляващ магазин. За да е
налице валидно възникнало задължение за заплащане на консумирана ел.
енергия следва в производството да бъде доказано нейното предоставяне от
страна на продавача, съответно потреблението й от страна на абоната. Видно
от представената към исковата молба Справка за потреблението през
последните 12/24/36 м за процесния период 08.10.2020 до 05.07.2021г.
потреблението е 0, т.е. няма потребена ел. енергия. След като няма потребена
енергия, не е възникнало и задължение за абоната да заплаща такава енергия,
поради което искът се явява неоснователен в тази му част.Издаването на
месечни фактури в този случай е ирелевантно за възникването на
задължението, тъй като то не произтича от тях, а те единствено констатират
възникването му. Счита, че от представените с исковата молба фактури не се
установява консумация на ел. енергия за процесния период, за която да е
възникнало задължение за заплащането й. Оспорва представените фактури на
основание чл. 193 ГПК. Положените подписи са от лице, което след
извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че не е представляващ
дружеството. Посочено е, че документите са „електронно подписани", което
предпоставя представянето им като електронни документи съгласно
3
действащата нормативна уредба. Същото следва да бъде посочено и за
Справката за потреблението през последните 12/24/36 м, поради което се
оспорва и нея на същото основание. Извлечение от сметка към 03.09.2021 г. е
електронно подписано от други две лица, които също не са представляващи
дружеството- ищец към датата на съставяне на документа.
Предвид невъзникването на задължението за главница не би могло да
възникне и акцесорното задължение за заплащане на мораторна лихва върху
същите суми, поради което исковата претенция и в тази част следва да бъде
отхвърлена.
Отделно от горното, във всяка една от месечните фактури е посочена
цена за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност, като реално това формира задължението на абоната, а
не потребена ел. енергия, както е посочено в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба. В този смисъл счита, че няма съответствие
между твърденията и искането, изложени в исковата молба, както и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от
една страна, и представените доказателства, от друга страна. Поради това
искът се явява и недоказан.
Предвид горното моли да се постанови съдебно решение, с което да се
отхвърли изцяло така предявения срещу Д. М. ИВ., ЕГН ********** иск за
установяване, че дължи сума в общ размер на 464,22 лв., от които 431,18 лв.
главница и 33,04 лв. мораторна лихва за потребена електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *******.
С доклада по делото на основание чл. 145, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните, че са се намирали в облигационни
правоотношения /ответникът е бил потребител, клиент/ спори се доставката
на ел.енергия за посочената стойност.Не се спори, че претендираните суми не
са заплатени.
Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като
за адрес: гр.Г.О., ул.*** МАГАЗИН са издадени фактури. В посочените
фактури е записано, че получател на доставката е Д.М. , като клиентският
номер е посочен по кл. № *******.
В препис извлечение от сметка /л. 32 от делото/ за същия адрес: с
гр.Г.О., ул.*** и е посочено, че потребителят е Д.М..
Представени и приети като доказателства по делото са два броя подадени
от Д.М. заявления за продажба и за достъп и пренос,за същия абонатен
номер. Документи, представени към заявленията са нотариален акт за
покупко-продчажба на недвижим имот. Митев е нов собственик на обект,
4
присъединен с абонатен номер към ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка Горнооряховски районен
съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
Ищецът представя „Извлечение за фактури и плащания към дата
03.09.2021г., единадесет месечни фактури и справка за потребление през
последните 12, 24, 36 месеца, оспорени от ищеца на основание чл. 193 ГПК
относно истиността , но и оспорени относно съдържанието. По общо правило
производството по чл. 193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу
представените доказателства и тяхната доказателствена стойност.
Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде
насочено, както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу
неговата материална доказателствена сила. Успешното провеждане на тази
процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност. Диспозитивните документи,
независимо дали са официални или частни, имат само формална
доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на документа,
независимо дали е официален или частен документ, се отнася единствено
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Оспорването на
авторството на документа е средство за защита срещу обвързващата
материална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи,
5
независимо дали са официални или частни, е налице както формална така и
материална доказателствена сила т. е. при оспорване на истинността на
свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на
документите /тяхната автентичност/, но не може да се опровергава верността
им т. е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в
документа не отговаря на действителното фактическо положение. В
процесния случай се оспорва съдържание на частни свидетелстващи
документи относно тяхното съдържание. Защитата срещу доказателствената
сила на частните свидетелствуващи документи /формална и материална/ не е
подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл. 193
ГПК, а следва да се преценява, ведно с всички данни по делото. Тази
електронно изготвена счетоводна и удостоверителна документация е
изготвена от служители на ищцовото дружетсво. Предвид изложеното съдът
не намира основание да изключи от доказателствената съвкупност оспорените
от ответника по реда на чл. 193 ГПК относно съдържанието и автенчтичност,
представените от ищеца писмени доказателства.
Спорът между страните е дали за процесния период на процесния
адрес: количествата ел. енергия посочени в исковата молба са реално
потребени и съответно правилно отчетени. По тези два релевантни факта
доказателствената тежест е на ищеца, които представя частни свидетелстващи
документи само за единия от тях: за отчетена по партидата на ответника ел.
енергия, но не представя и не поиска събиране на доказателства за
установяване на количествата реално доставена в обекта на ответника такава.
Само на това основание искът е неоснователен. От друга страна така
представените и приети по делото писмени доказателства - Извлечение от
сметка, Извлечение за фактури и плащания, Справка за потребление на ел.
енергия с приложени фактури, са съставени от ищеца и в същността си
са части свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства, поради което нямат материална доказателствена сила. По
общо правило материалната доказателствена сила обвързва съда относно
съдържанието на документа - документ с материална доказателствена сила
обвързва съда да приеме, че всички посочени в документа факти са се
осъществили от външна страна, както ги е посочил издателят. В този смисъл
материалната доказателствена сила на документа е свързана със
съдържанието и се изразява в значението, което документираното изявление
6
има за онова, което е обект на доказване. Следователно с материална
доказателствена сила се ползва документ, който има доказателствено
значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. От една страна това са само свидетелстващите
документи - тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти.
От друга страна законът в чл. 179 ГПК предоставя МДС единствено на
официалните свидетелстващи документи. Според разпоредбата съдът е
длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са
направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален
документ. Следователно частните свидетелстващи документи по общо
правило не се ползват с материална доказателствена сила, но при преценка
способността на такъв документ да установи съществуването на съответните
факти, в определени хипотези, дали документът е частен няма значение –
частният свидетелстващ документ, обективиращ неизгодни за издателя си
факти, също е годен да установи това макар и по правилото да не разполага с
материална доказателствена сила. Доколкото представените по настоящото
дело частни свидетелстващи документи обективират изгодни за издателя си
факти следва, че няма как съдът да се приеме еднозначно, че същите
притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, за
установените от тях факти.
Не се доказва отчетена ел.енергия да е консумирана за процесния
период/ ищецът не ангажира доказателства в тази насока/,с изключение на
представените частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
издателя си факти и оспорени от ответника, както и не са ангажирани
доказателствени искания дали фактурираното вземане на ищеца е съобразено
с действащите към отчетния период цени на ел.енергия , както и цени на
мрежови услуги.
Не са ангажирани доказателства от ищеца, за установяване като
вземане и размер на претенцията за лихви за забавено плащане.
Предвид изложените съображенията исковите претенции по чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД ,както и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата от 431,18 лв. за времето от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 14.09.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението като недоказани следва да инвокират извода за
7
неоснователност на исковете, предявени по реда на 422 ГПК и същите следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се следват както по гр.
дело № 2273/2021г. по описа на ГОРС, така и по гр.дело № 1755/2021г. по
описа на ГОРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район
„Владислав Варненчик", Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" №
258, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С. и Я.М.Д.,
действащи заедно, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ж.М. против Д. М.
ИВ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Г.О., общ. Г.О., обл.
В.Т., ул. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична
сума в размер на- 431,18 лв. (четиристотин тридесет и един лева и
осемнадесет стотинки), представляващи цена за електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Г.О.,
ул. *** - магазин, клиентски № *******, за която са издадени фактури в
периода 08.10.202-г.-05.07.2021г. ведно със законната лихва върху
главницата от 431,18 лв. за времето от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 14.09.2021г. до окончателното изплащане
на задължението,за което вземане е издадена заповед № 895/15.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 1755/2021г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район
„Владислав Варненчик", Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" №
258, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С. и Я.М.Д.,
действащи заедно, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ж.М. против Д. М.
ИВ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Г.О., общ. Г.О., обл.
В.Т., ул. ***,иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за
8
парична сума в размер на 33,04 лв. (тридесет и три лева и четири
стотинки), представляващи математически сбор от мораторните лихви върху
задълженията по всяка фактура, начислени за периода от падежа на
съответната фактура до 03.09.2021 г. включително, за което вземане е
издадена заповед № 895/15.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1755/2021г. по описа на
Районен съд – Г.О., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9